КамелияМиладинов

Въпросът ми, вероятно ще е смешен за мнозина, но "Има ли вакуумът температура? И, ако има, може ли да се нарече вакуум?

Тези дни си мислех нещо подобно - при неживата природа ентропията се увеличава с времето, а при живата - намалява.

Приключих с писането. Обещах на Втори след княза. Бъдете спокоен!

Ще уважа молбата Ви. Спирам.

Прав сте! Дълъг би бил.

Така е бил създаден света - безсмъртен. Храната е била растителна за всички животни и човека. Грехът внася смъртта в света. Сега ще ме запитате, защо животните също са смъртни, след като не са извършили грях. Човекът сам избира светът да стане смъртен. Сам избира да познава доброто и злото. Сам избира да се подчини на дявола. И той царува, защото ние продължаваме да го слушаме. Всеки ден. Но.., всичко ще се възобнови. Просто трябва да се нагледаме на злото, да се отвратим от него, за да решим искрено и от все сърце да се откажем от дявола. И не, не са виновни само Адам и Ева. Ние също сме виновни, защото продължаваме делото им - не спазваме Божиите заповеди. Даже отричаме Божието съществуване. А се чудим защо има жестокост. Дадена ни е свободата да избираме между живота и смъртта, и сме избрали смъртта - за нас, за децата ни, и за целия заобикалящ ни свят. Ще питате, защо Бог изобщо е поставил пред нас свободния избор? Защо въобще е поставил в райската градина дървото за познаване на доброто и злото? Защо е допуснал да хапнем от него, а не ни е попречил? Защото ни е създал свободни. Е, направили сме избора си. И продължаваме да го правим всеки ден. И отново и отново избираме не Бог, а дявола. Има и друго над което да поразсъждавате (не казвам само вие, а по принцип хората, които смятат, че няма Бог). За всички, които вярват в милиардите години минало и бъдеще - Какво е нашия живот (нищожен отрязък от време) спрямо всички тези милиарди години? И каква е продължителността на нашите мъки спрямо тези милиарди години, та да им обръщаме внимание и да негодуваме пред Създателя, чието съществуване отричаме? Струва ли ви се логично да претендираме за справедливост, за мирен живот, за безсмъртие, след като вие повтаряте делото на Адам и Ева и също като тях избирате смъртта? И продължавате да питате защо смъртта съществува. Хем отричате Бог (А Бог е Любов), хем искате да няма жестокост. Щом се отричаме от Него, ще живеем без Него. Ето затова я има жестокостта. С радост ще отговоря и на други въпроси. А вярващите в Бог знаят, че този свят е временен и се прилепят към Бог, че като свърши този свят, да живеят с Него в новия. Изборът се прави приживе. Защото смъртта е край само на тленното тяло. Не е край, с който всичко приключва. А за наличието на душа, говорят и лекари, чиито пациенти са били в кома. Те имат спомени. А при кома мозъкът не функционира, т.е. не създава спомени. Спомените са на душата стояща между живота и смъртта. И аз имам много въпроси. И търся отговори. Затова се интересувам и от религия и от най-различни науки. Защото най-голямата грешка на науката е, че обяснявайки нещо, решава, че щом го е обяснила, значи няма Бог зад явлението. Науката не трябва да отрича Бог, а с възхищение да разяснява как Той е постигнал това или онова. И не че някога в този земен живот ще разберем всичко, но колкото разберем, да го приемаме с възхищение. Едно дете не знае как татко му прави фокусите. Но като порасне и разбере, не отрича че баща му съществува.

Ами не. Твори необходимото за даден момент.

Не всички останали твари. Около нас има достатъчно много видове, за да не допускаме, че е възможна такава "жестокост" от Негова страна. Вие не разчистване ли къщата си от ненужни вещи, за които преди сте събирали пари, за да ги купите? И кой ще ви обвини за дето сте изхвърлили стария си компютър, за да направите място за новия. Не ви ли беше жал да хвърлите стария? Обновяване.

Ако разбие голям астероид и на земята не оцелее нищо, пак ще е съвършено, защото душата е безсмъртна. Но темата става твърде дълга и ако не се интересувате, няма да ви губя времето. Мога да пиша много, но не смятам, че ви интересува. И ето това ми е много интересно, как някой доказва нещо за след милиарди години или за преди милиарди години. Това не е доказателство, а предположение на база някои закони и допускания. Имаше един виц за датировките на разни образци: Този образец е на 100002 години. Как разбрахте с такава точност? Ами преди две години беше датиран на 100000 години.

Както и вашите вярвания, че Бог не съществува, понеже нямате лични доказателства, ви правят сляп за Неговото съществуване. И не пиша, защото упорствам, а защото монетата има две страни и е хубаво да се пише и за двете. Аз също не влагам в написаното негативно отношение към отричащите съществуването на Бог. Исках да споделя случка, споделих я, започна дискусия и затова участвам в нея, а не за да оспорвам представите ви. Продължавам да пиша, защото дискусията продължава. Ако не ви се занимава, и аз няма да дискутирам повече.

Точно това ме привлече в темата, че е за не съществуването на Бог, за което няма доказателства. И приведох случки, които лично мен ме убеждават в обратното и смятам, не е лошо да ги споделя, защото може да са от полза за някой, който се съмнява, но и има зрънце вяра, т.е. да полея това зрънце вяра.

Разказах две реални случки, върху които човек може да поразсъждава преди да отрича нещо само защото няма доказателство за съществуването му. Не виждам кое е нерационално.

Логиката е, че едва ли щяхте да спите спокойно, ако край къщата ви се разхождат динозаври. Това в рамките на шегата. Те са били необходими в рамките на своето време.

Изчезване на видове има, да, но животът се запазва.

Тук, всеки може да изкаже мнение. А и темата е именно за Бог. Нормално е да има коментари и от вярващи и от невярващи. Не пиша с цел да засегна някого, а защото искам да споделя мислите си, независимо дали ще бъдат приети или не. Най-вече, тук търся съмишленици. И ги откривам. Така че разговорите ще се преместят на лични съобщения. Спорове не са необходими. Благодаря за коментарите! Ценя ги изключително много.

И все пак, въпреки смъртта, живота продължава, нали? Така че, пак стигаме до съвършен замисъл - всичко се обновява.

Не е точно така. Започнах да вярвам в Бог, докато бях студентка, но не заради изученото по време на студентството, а заради други случки в живота. В последствие, натъквайки се на цялото това, описано от науката съвършенство, се убедих, че то не може да е резултат на случайността.

Грешите, ако смятате, че не съм се съмнявала. Но с годините съм се убедила. Това да съм биолог не значи, че трябва да съм атеист. За мен науката се опитва (и до голяма степен успява) да опише творението. Защото всъщност точно това прави науката - изследва, описва и прави заключения.

Когато човек иска да създаде нещо, не предприема случайни действия. Предприема конкретни действия, които да го отведат до целта. Така и с Живота (Бог).

Няма да споря. Както казах, затова се казва вяра, а не знание - защото няма физически доказателства. Биолог съм, по-конкретно се занимавам с физиология на растенията. Съвършенството от фино преплетени, но "незаплитащи се" механизми, не ми оставя място за съмнение, че зад всичката тази сложност стои Разум. Всичко се стреми към запазване на живота. Случайността не може да породи нищо смислено, или вероятността за това е нищожна. "Еволюцията" е направлявана съвсем целенасочено - връзката не е причинно следствена (поне не в чист вид), а целта определя причината и чак след това причината определя следствието. Разумът е внедрен във всяка твар. Логиката е навсякъде. Ако сме някъде в гората, да речем, и видим обвивка от бонбон, веднага ни става ясно, че зад тази обвивка стои творец (в случая човек). Колко повече зад живото творение стои Жив Творец.

Безброй случки в живота на всеки, доказват (поне лично на него), че случайни неща няма. Такова стечение на обстоятелствата, че да се случи нещо толкова, на пръв поглед, невъзможно, (определени ситуации, сякаш обмислени до най-малкия детайл), навяват помисли, че Някой много, много фино настройва събитията.

Тя затова се нарича вяра, а не знание. Без да имаш физически доказателства, да си убеден в нещо. "Нефизическото" няма как да се докаже с физични закони. И си остава вяра.

Диагностицирали майка ми с рак на гърдата. Тя не била на себе си (вече била майка, мислела най вече, че децата й ще останат без нея). Нямала желание за нищо. Помолила баща ми и нас със сестра ми да я оставим за малко сама в хола. Затворила вратата и легнала на канапето. Падала се с гръб към вратата на хола. След малко чула, че вратата се отвара. Помислила си:"Помолих ги да ме оставят за мъничко сама. А веднага някой влиза." Чула стъпки, които се приближавали към нея и, идващият седнал до нея на канапето (зад гърба й). Тя все още мислела, че е или баща ми, или аз или сестра ми. Не искала да се обръща. Просто искала да остане сама с мислите си. Седналият до нея се привел към ухото й и й прошепнал:" Ти не знаеш много за мен, но аз ще ти помогна." Тогава тя се усетила, че не е никой от семейството и се обърнала да види кой е дошъл. Нямало никого. Първото нещо, което й дошло на ум е, че това е Христос. Станала и започнала да си върши домакинската работа, сякаш никаква лоша диагноза не са й казали. Почувствала се напълно спокойна. Скоро след това, решила да отиде при друг лекар. Той отрекъл диагнозата като казал, че е само възпаление.

Има още една случка. Ако някой се интересува, ще разкажа и нея.

Ще ви разкажа нещо, което считам като най-ценно съкровище в живота си - случка, преживяна от моята майка. Когато била малка, нейната майка я водила на църква, понякога с приятелки и роднини говорели за някой християнски празници. Чувала от устата на майка си за Света Троица (в разговор с друга жена, баба ми споменала, че е ден на Света Троица). Но останала с впечатление, че Света Троица е име на жена (нещо като Света Петка, например). И с тази представа си останала в продължение на години. Една вечер, вече като голям човек, семейна, с деца, лежала в леглото си и си мислела за нещо. В един момент, пред нея застанал Човек. Тя казва, че веднага е разбрала, че това е Исус Христос. Аз я попитах как е разбрала, а тя казва, че е изглеждал точно както от икона. Та, този Човек й казал: "Аз съм Светата Троица." Тя се стъписала и попитала:"Но Света Троица не е ли жена?" А Човекът й казал:"Аз съм Светата Троица." И изчезнал от погледа й.