КамелияМиладинов

Ако приемем, че вселената е затворена система, законът би трябвало да важи и за нея, защото, нито има откъде да дойде "нова" енергия, нито накъде да отиде. Но не съм специалист в областта, а просто се вълнувам от подобни теми.

Повече енергия означава повече маса, ако тялото е в покой. А ако не е в покой, то нали и импулсът влиза във формулата? И тогава енергията може да се увеличи без да се увеличава материалната маса. Но може и да греша. Ще съм благодарна на scaner, ако се включи.

Вероятно тук вече във формулата влиза и импулса на нагретите частици и затова тялото има повече енергия при същата материална маса. Ако нещо съм разбрала от изчетеното до тук.

С интерес ще следя обяснението.

Благодаря за поясненията и отделеното време!

В такъв случай, Големият взрив е едно влагане на огромно количество енергия в нищото, в следствие на което във всички посоки (вероятно) се разпръскват безброй двойки материя-антиматерия. А някъде там витае голямо количество антиенергия, защото голямо количество енергия вече е в материята. Удивително!

„Всичкото е събрано в Нищото и чака да получи енергия, за да се появи”

Много благодаря! Най-логичното обяснение на уравнението, което съм чела до сега! Все съм разсъждавала в грешна посока. И аз вярвах в превръщанията на енергия в материя и обратно, а всъщност така законът не е спазен. А относно образуването на електрон и позитрон от два фотона - енергията на двата фотона все едно е необходимо условие за разделяне на нулевата маса (нищото) на маса (нещо) и антимаса (антинещо), така ли? Очарователно! Нищо +достатъчна енергия=нещо+антинещо+тази енергия, „заключена” вече в материалната двойка (нещо-антинещо). А анихилацията е обратния процес.

Благодаря за отговора! Един вид, голяма част от енергията остава „заключена” в материята, но количеството на общата енергия остава зависима само от масата.

Може би точно фактът, че информацията може да е вярна или погрешна показва, че тя не съществува без наличието на мисъл, която да я създаде.

Именно декодиране - ние декодираме информацията (или подредеността, взаимовръзките), която е навсякъде и си я превеждаме на наш език. Описваме видяното, почувстваното. Възприемаме имнформацията, обработваме я, анализираме я (боравим с нея). Но може и да сте прав, че информацията е у човека - възприятията ни се превръщат в информация, била тя истина или лъжа. В Цялото (вселената, природатаче) е записана истината, а нашите възприятия изграждат реална или нереална картина на това Цяло или на части от него и, описвайки възприятията ни, ние създаваме информация. Темата е много интересна, предполагам повече философска, а не физична, мнения всякакви, а истината е някъде там и целта е да стигнем до нея.

Здравейте! Не съм физик, но физиката ми е интересна. Имам следния въпрос: От уравнението на Айнщайн излиза, че всеки килограм вещество (независимо от самото вещество, а само от масата му) съдържа еднакво количество енергия. Например един килограм дървесина съдържа в себе си същото количество енергия, каквото има и в един килограм камъни. Още по-интересно ще ми е да направим сравнение и с един килограм уран. Има ли нещо вярно в тези разсъждения или са само в моите изкривени представи?

Съгласна съм, че информацията е навсякъде. Тя не зависи от наличието или липсата на някой, който би я разчел. Тя не е материална, не е физична величина. Става физична едва, когато я възприемем/опишем. Т.е., минавайки през нашите възприятия, ние я превеждаме от нефизичния език към физичния език. „В началото бе Словото (информацията)”. После се появяват хората, които да се опитват да опишат това Слово. Но дали сме способни на това? - може би само отчасти, защото нашият ограничен физически ум не е в състояние да обхване „Безкрайната Цялост”.