Филофоб

Всъщност, точно по крайбрежието нещата вървят добре за украинците. Отрязаха онова пипало, което беше заобиколило Миколаев в посока Одеса. Вече са взели населени места в Херсонска област.Инициативата е украинска. Самият Миколаев за момента изглежда подсигурен. А руснаците са в отбрана и с оглед пренасочването на силите си към Донбас не изглежда, че скоро ще атакуват в тази посока.

Само да уточним, че далеч не всички украинКИ дошли тук са от някакви мизерни селца и не са носили забрадка и гумени ботуши. Даже, моите наблюдения са, че повечето са модерни градски жени. А икономиката в градове като Киев, Одеса и Харков не е по-зле от Варна и Пловдив да речем. Та идеята, че ще търпят да живеят с някакъв базисен минимум години наред и дори да отглеждат децата си е грешна. И те, като всички ще търсят по-добър живот в големите градове. И дълбоко се съмнявам, че родните работодатели ще намерят в тяхно лице смирени шивачки, които да работят по 10 часа на минимална. Ако ще си решаваме демографската криза с тях трябват много повече усилия, активност и уважение към тях. Иначе, имаме едни хора, които просто изчакват войната да свърши, на издръжка на българската държава. Пък като се види, че не свършва или няма къде да се върнат, да си търсят прехраната на по-добро място. Както българите ходят да работят в Гърция така и украинците могат. А както се вижда, дори далечна Турция е по-предпочитана от тях.

В Сърбия абсурд. Там не са по-добре от тук, а подкрепата за руската агресия дори е официална. Македония е бедная. Според информация в медиите от средата на месеца в Гърция са пристигнали над 10 000 бежанци от Украйна. В Турция са над 60 000. А според ДВ, тези които не остават тук продължавали на запад.

На запад.

Не мисля. Както се вижда само половината(около 60 000) са останали в България. А след войната ще се завърнат дома. Като за това си има причини. Първо, че това са предимно жени с или без деца, чийто мъже са останали в Украйна. Тоест логичното е след края на войната да се върнат при мъжете си-ако имат къде де. Тук биха останали, ако им се предлага живот с поне същото качество колкото в Украйна.Но нито държавата ни е кой знае колко прокопсала, че да бъде мечтана дестинация, нито предлага нещо, на бежанците от войната, по-различно от обикновено оцеляване. Пълна липса на организация. Засега им стига, че имат покрив и храна, но това не е достатъчно за трайно установяване. Не е направено нищо съществено, за да бъдат включени тези хора като работна сила. Не е само държавата, а и самите работодатели. Излизат и казват, че има трябвали шивачки и шофьори и толкова. Пак някой друг трябва да им организира нещата. Вместо да проявят активност. Държавата не е канализирала и организирала процеса на търсене и предлагане на работа. Мога да кажа за една инициатива на синдикатите. При която е докаран един автобус с български украинки, които са настанени в Албена. С възможност да им се осигури работа в комплекса. Като пак това е предложено на КК Албена, а не тяхна инициатива. Излезе, че единици са се записали в бюрото по труда. Но сигурно повечето дори не знаят за тази възможност и как става. В същото време виждам във фейсбук, жени от Украйна да си търсят каквато и да е работа... И тук е другата причина! На човек му става лошо, като чете коментарите на родните русофили, под такива молби за работа. Представям си какво недоумение възниква у украинците като четат тази гнус. Както и да го гледаме имаме една огромна прорусофилска прослойка, която освен, че подкрепя агресията ръси умности от сорта на-" а защо не помагахте така на българските майки", "тук има толкова бедни хора, защо помагате на тези "......Това освен, че се вижда от украинците показва и определени нагласи у избирателите. С които нагласи определени партии се съобразяват и саботират по-сериозната помощ и интегриране на тези хора.

Интересни разсъждения! Само че ми се струва, че нещата не са толкова едностранни. От една страна "робството" е превърнато в някаква светиня. То не бива да се пипа. Защото се приема, че това означава оневиняване на турците(османците). И току виж се прокарала идеята, че те всъщност не били толкова лоши и не са наш изконен враг- и в момента. А това е издълбано в камък-турците са наш враг, от векове за векове. В същото време масово се приема една идеализирана представа за борбите на българския народ и постиженията му. Хайдутите са едни чутовни балкански юнаци. Народът смел-непрекъснато вдига въстания. А всъщност, като се загледаме за 6 века няма кой знае колко съществени надигания на населението като териториален и демографски обхват. Априлското въстание е пълен провал и в тактическо отношение, и като мотивация на населението. Ако османците не бяха се отдали на насилие нямаше да бъде забелязано и да породи ефекта, който всички знаем. Хайдутите са едни локални отмъстители, които често се родеят с разбойници. Еле, пък ако сравняваме със съседните балкански народи. Особено с една Гърция, където борбата е постоянна и жестока. Гордеем се с "възрожденските къщи" и си мислим, че фолклорът ни си е изцяло нашенски, а не изключително близък до останалите балкански народи и много повлиян от османците. Не се и замислят, че чипровските килими използват близкоизточни мотиви. И изобщо, че това което приемаме за някаква самобитна култура всъщност е синтез на елементи дошли от Османската империя. Нали имаше някакво изследване по въпроса, което пак предизвика патриотични брожения. И да, някъде в страни остават и църковно освободителните борби, и примерно фабриката на Добри Войников-едно от малкото неща, с които реално се отличаваме в рамките на империята. Но това пак не пречи на патриотичното чувство Та мисълта ми е, че двата мита: за робството и някакво неясно величие и героизъм на българския народ в този период прадоксално съществуват заедно и формират патриотизма на голяма част от населнието. Към това се добавя и Освобождението, като не е патриотично да се търси какъвто и да е рационален елемент и подбуди у руското ръководство. Всичко е от едното славянско и православно братство.

Ето как Александър Стоянов изчислява общия брой българчета отнети чрез дьовешермето. "Наборите се правели по веднъж на 5-7 години, като всеки от тях включвал между 3 и 6,000 деца общо, събирани на групи от по 100-150 по санджаци. Веднъж събрали деца от определена област, властите не повтарят взимането при следващ набор. Т.е. Ако през 1450г., например, от Мизия са събирани деца, при следващия набор (1455-7г.), отрядите за набиране не ходят в Мизия. Т.е. Между два набора от една и съща област минават поне 10-14 години, а е възможно да се натрупат повече. Това се прави с цел да не се обезкърви населението, да се запази процента на данъкоплатците (християните плащат повече данъци) и да се гарантира, че при следващ набор ще има изобилие от момчета, сред които да се избира по строгите регулации – ръст, тегло, физически качества, красота, ум, определени социални ограничения (сираци, единствени синове и т.н.). При всяко положение, не повече от 1/5 от всички вземани деца в корпуса са били българчета. Дори да приемем че средно на година империята е събирала по 1,000 деца (което е завишено), имаме 200 българчета (максимум) на година или около 40,000 за целия период на активно набиране. "

В тази връзка: https://istihbarat.club/d/10-dellakname-i-dilkusa-gonuller-acan-dellaklar Това е линк към турски текст обсъждащ регистър на турските хамами, в който се споменава, че сред теляците са работели и момчета взети като еничари. Същите тези момчета били и сексуално използвани. Поне според статията на български, която препраща към линка и която не си струва да се споделя.

Какъв "damage control", на американците не им дреме. Това, че руснаците си измислят глупости за вътрешна употреба и евентуално за някои русофили в странство по никакъв начин не им вреди или влияе. Ясно е, че хората по света, които реално се интересуват и имат рационално мислене няма да обърнат внимание. Пък и отдавна за САЩ тази дейност не е толкова пропагандна, че да ги засегне какъв е имиджът на космонавтиката им сред хора, които и иначе са предубедени. Всъщност дори не вреди на реалната съвместна дейност с Роскомос. Защото самите руснаци имат нужда от сътрудничество с американците. Така, че съвместната работа си продължава сякаш нищо не е станало.

Преди време в една от темите в средновековния раздел точно това се обсъждаше. До каква степен Симеон е прекалил в неспирното си противопоставяне с ромеите. И се изведе тезата, че този краен антагонизъм е бил необходим, за да може младата държава да укрепне и да се формира нация и самочувствие. И всичко приключва с падането на комитопулската държава. Когато българите са обхванати от покруса и губят вяра в себе си.Оставането в ромейската културна и политическа орбита след Асеневци, всъщност ни е оставило в блатото на застоя. Така се получава, че сме имали най-жизнена държавност по време на най-сериозното противопоставяне на всякакво ниво с империята. Когато тя все още е била образец на развита цивилизация. Когато изцяло(по инерция) възприемаме техните политически институции, култура и изобщо обществени отношения, те вече са изостанали във времето в сравнение със запада. Та, били сме част от ромейското пространство. Но не винаги и не винаги това не е било с с положително въздействие. А по-скоро опозицията на Константинопол е била залог за оцеляване. Иначе, това как само ние сме мразили.....Ако гледаме и гръцката и сръбската постосманска история виждаме изключителни комплекси за величия и противопоставяне стигащо до крайна жестокост. Дори и сред собствените народи. А преди балакнските войни не виждам чак такова противопоставяне на ниво нации. Българи участват в освободителните войни на сърби и и гърци. От страна на двата народа успели да се освободят по-рано имаме тъкмо обратното отношение. Земите ни са обект на техните интереси.

Не искам да се намесвам в тази интересна алтернативка, но все пак да предложа и друг вариант. Какво би станало ако Одрин не е бил обсаждан, а още с блокирането му и след първия опит за излаз на османските части, градът биде щурмуван. Знаем, че тези легенди за непревземаемата крепост са неверни. И ПСВ показва, че при достатъчна подготовка много по-сериозни крепости падат за дни. След това освободени части от втора армия скоростно да бъдат превозени македонския фронт преди още сърбите да са се предвижили до Прилеп. Идеята е да се заеме възможно най-много територия преди сърбите. След Куманвската битка османските части се изтеглят на юг и не би трябвало да има сериозна съпротива по поречието на Вардар.

Да опитам да пробутам и един друг сценарий, да размажем АКО-т. Приемаме, че Сърбия взима спорната и по-голямата част от безспорната, но какво би станало, ако все пак български части целенасочесно бяха преминали Вардар и заели Велес, като един от най-големите и най-български градове в Македония, съответно и долината на Вардар на юг до към Гевгелия, а може и дори още малко територии на запад. Всичко това е било осъществимо със съвсем малко войски, след Кумановската битка, когато турците отстъпват на юг, а сърбите още не са дошли. В реалността Велес е освободен от местна чета. Като добавим някаква малка част от редовната армия за официалност. А напълно възможна е и хитроста, с която ВМРО задържа Щип за България Какво би станало тогава с тезата за фактическа окупация.? Сърбия има нужда от долината на Вардар, но тя е фактически окупирана от български войски! Ще искат ли България не просто да се откаже от договореното, но и да освободи вече заети територии? За малко цвят ще добавя и някой други промени в насочени към печелене на някакво частично руско благоразположение. Фердинанд от самото начало заявява на императора, че Цариград е за Русия, няма опит за пробив при Чаталджа, който да изнерви руската, а и западната дипломация. Обещаваме на Русия да и дадем под аренда за 99г. Дедеагач и Мидия(ако има възможност за сериозно пристанище) за военни бази от двете страни на проливите

В случая е малко трудно да се дескридитира. Говорим за известен вирусолог, носител на Нобелова награда за медицина. Самото му име има тежест.В бг мама сигурно вият от кеф. Вече не можеш им затвори устите.

Ще трябва да се гледа интервюто, но видно е, че проф-а не е особено добре настроен срещу ваксините, което поне за мен е шок. Надявам се тъпите журналя, да са се объркали при преразказа.