astralopitek

Никой от двамата не пътува в собственната си система, Когато Ганчо пътува в системата на Любчо, от позицията на Ганчовата ОС, дължините на Любчовата ОС се скъсяват, и обратното, когато разглеждаме Ганчовата система в покой а Любчовата пътува в нея, тогава от позицията на Любчовата система, дължините на Ганчовата се скъсяват. До тук е ясно че има пълна симетрия, Симетрията се нарушава когато въведем и трета отправна система, тази на Алфа Центавър, която е в покой спрямо Любчовата ОС, спрямо тази система Любчовата ОС не изминава път, съответно не може да се разглежда като симетрична, по отношение на лоренцовите скъсявания със системата на Ганчо. А мога да ви покажа как и без тази трета ОС на Алфа центавър ще се избегне симетричността на лоренцовите трансформации. Но за целта трябва да се използва координатна система чието начало е незакрепено към материална точка или тяло, нещо подобно на координатна система с начало, в средата на геврек.

Да , дължините и разстоянията на Любчовата система не се съкращават в собственната му система, и той не пътува в нея, те се съкращават само от позицията на Ганчовата система. А той, а не Любчо, пътува в системата на Любчо. Виждате ли колко е елементарно, а вие досега не го схващате, симетрията се нарушава. Така че щом не схващате елементарни неща, защо въобще се хващате да ги обяснявате.

Точно това че Любчовата система и тази на Алфа Центавър, са взаимно неподвижни и могат да се заменят взаимно, променя симетрията. Като се обединят тези две системи в една ОС в която Ганчовата ОС пътува, тази система търпи лоренцовите преобразования спрямо Ганчовата ОС , дължините и времената за тази система от позицията на Ганчовата ОС се съкращават, обратното погледнато също е вярно, но Ганчо не пътува в собственната си ОС. Ето защо лоренцовият фактор, е значим само за Ганчовата ОС.

Ние разглеждаме и системата на алфа центавър, там няма симетрия, в тази система скъсяванията и забавянето са само за Ганчовата ОС но не и за Любчовата ОС. Любчовата система търпи лоренцови трансформации по отношение на Ганчовата система, и обратното, но не и по отношение на системата на алфа центавър, където скъсяванията и забавянето е само за Ганчовата система. Разбирате ли тънкостта ?

Казах че Любчо пътува и в системата на Ганчо но не и в системата на алфа центавър, правиш ли разлика? А тя именно е важна, защото може да зададе еднозначно скъсяването и забавянето само на Ганчовата ОС, по отношение на Любчовата ОС и да има несиметрично поведение.

Любчо не пътува до алфа центавър, той е в покой спрямо тази ОС, съответно само дължините и времената на Ганчо се скъсяват, защото той пътува в тази ОС.

Ако не вземем под внимание третата ОС тази на алафа центавър, симетрията остава в сила, тогава можем с пълно право да твърдим че не разстоянията в ОС на Ганчо се скъсяват, а разстоянията в ОС на Любчо търпят лоренцовите скъсявания на разстоянието, но той не пътува по дефиниция към алфа центавър.

Напротив вие клоните повече към теологията с вашите нескопосани обяснения ( също както теолозите нескопосано обясняват бог) но това е друга тема. Сега аз ще ви покажа как се решава парадокса като се използват лоренцовите скъсявания. Нека Любчо е брат близнак на Ганчо, Ганчо лети до Звездата Прокопсима Центавър отдалечена на 4 светлинни години от земята. В ОС на земята съответно Любчовата ОС разстоянието до Прокопсима е 4 светлинни години, но в ОС на Ганчо поради лоренцовият фактор разстоянието не е 4 светлинни години а по малко в зависимост от лоренцовият фактор който при скоростта на светлината става безкраен. Понеже за тела с маса е забранено светлинната скорост, лоренцовият фактор е крайно число, нека подберем една стойност на лоренцовият фактор примерно V=L/2 при дадена стойност на скоростта при който разстоянието до Прокопсима в Ганчовата ОС става от 4 на 2 светлинни години, тогава съответно и пътят в Ганчовата ОС става двойно по малък, времето за пътуване също се съкращава от 4 на 2 светлинни години за Ганчо. В ОС на Любчо не е така пътят на Ганчо не се съкращава и той пътува 8 светлинни години, със завръщането си, съответно е остарял със 8 години, докато Ганчо по собственият си часовник ще е остарял със 4 години ( 2 светлинни години за отиване и 2 за връщане). Разстоянието до Прокопсима може да се скъси още повече в Ганчовата ОС, колкото повече Ганчо се доближава до скоростта на светлината, така че разстоянието може да стане и светлинни месеци, за него, пътуването му също както и възрастта му, след завръщането му ще е остарял с някакви месеци спрямо брат си Любчо. Виждате че при моето обяснение липсва симетрията и затова парадокса става решим, но това става когато непременно се въведе и трета ОС тази на Прокопсима, защото ако Ганчовата ОС пътува в ОС на Прокопсима, то няма как и Любчовата ОС да пътува в ОС на Прокопсима от Центавър.

И това означава че пристигат до земята преди да са се разпаднали, но нали живееха по дълго. Излиза че забавянето на времето им на живот не е реално.

След като нямате сериозна аргументация се залавяте и за теология. Тук не бистрим теология за съжаление.

Вие нямате доказателства. Диалогът с вас се превърна в детска забавачница

Да бе да, то се вижда вашата псевдоаргументация, нищо не сте доказали до сега, въртите се в порочен кръг, нямате дори обяснение с наглед, всичко ви е мътно.

Не сте опровергали нищо. Вие дори и примери не дадохте за разлика от моят пример със Ганчо и Любчо.

Тъй тъй, едно си баба знае едно си бае. И не сте давали никакъв пример с часовници. Няма преходи м/у инерциални системи, без ускорения.

Няма преход между координатите на две системи, без ускорение. Тука се заблуждавате. Прост пример, Ганчо стои на автобусната спирка, той е инерциален, Любчо се вози праволинейно и равномерно на автобус, той също е инерциален, в един момент когато автобусът се изравнява със стоящият Ганчо той скача на него и изпитва ускорение.

Именно лоренцовите трансформации следват ускорението, в една инерциална отправна система лоренцовите трансформации не играят никаква роля, те именно описват динамиката на пространствовремето вследствие на скоростта, а тя е първа производна на ускорението. Следователно без ускорения лоренцовите трансформации няма какво просто да описват. Виждате ли в какъв апотеоз се забърквате.

Мисля че когато се свива пространството, също се свива и времето, така че 2 часа стават 1 час.

Знам че са свързани, но покажи как се решава парадокса и със това скъсяване.

СТО обаче не разглежда не - инерциални системи, вие самият твърдите че ускорението не влиае на хода на часовниците на двамата близнака от това следва и нелепостта на идеята за смяна на отправна система като белег за асиметричното остаряване на близнаците. За да има несиметрично остаряване, ускорението трябва да влиае на хода на часовниците и то всъщност е причината за по бавното време на космонавта близнак.

Може с пълно право да се твърди и обратното, че близнака който е на земята, се отдалечава от космонавта а после се приближава. Виждате ли че не може да се избяга от симетрията нали ? от това парадокса остава неразрешим.

Но могат и да не се характеризират с тези параметри, защото могат да се считат и за неподвижни. Така че от тези параметри, инерциалната система не губи от своят смисъл.

Инерциалните системи могат да се смятат както за подвижни така и за не подвижни. Вие бягате от конкретиката, явно за да се спасите от неудобните въпроси и така да изглежда че винаги сте победител в спора. Много приличате на един от форума на дира, наречен герисъм, навярно сте същият тук с друг ник.

И каква роля играе тук скъсяването на дължините ?

" Основен параметър на една инерциална система е посоката и величината на векторът на скоростта." Това са глупости, няма такъв параметър, отново си измисляте небивалици за да избягате от неудобните въпроси. " Като нямате проблеми с разбирането, защо искате аз да го разбера вместо вас, че и да ви го обясня? Противоречите си, нещо не е както казвате. " А вие защо бягате от обяснения, това ми е интересно, нали разбирате, е хайде покажете го, но с ваши думи, а не криейки се зад англоезичните сайтове да защитавате позицията, това е подло. " И все пак, ето формула как се смята минималният размер на фокусното петно при светлина, при звук е същото. " Какво от това как се смятало, сметките са си сметки ама с кръчмаря. Аз твърдя че всякакви акустични дължини могат да се фокусират със или без някакви сметки, и това е факт в ущърб на вашето твърдение че не можело.

И как става със скъсяването.