-
Брой отговори
288 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Etienne
-
Няма нищо за укриване, абсолютно нищо, просто сложи в устата ми думи, които не съм казвал, знам го, защото не вярвам някои от тези неща. И се учудих какво те накара да ми ги сложиш в устата. Следователно ако ти ми кажеш християнин ли си, какво точно вярваш, може би и аз ще ти отговоря без никакъв проблем.
-
Протестантите са клонки на католицизма, но някои наистина се опитват да намерят истинския път. Въпреки това, тъй като там се говори божието слово и благата вест, то вероятно има много повече истински повярвали християни отколкото в която и да е друга деноминация. За съжаление протестантите още от времето на Мартин Лутер приемат, че папата е готин поне до някъде. Те обаче го "смаляват", като обявяват сввещеника на "местната църква" за главата на църквата , по подобие на папския католицизъм. Това и до днес е дин от най-големите проблени и пречки за прогреса на протестансткото движение като цяло. Лидерите им не позволяват ничие мнение да оцелее, освен тяхното, по подобие на папата само че разклонено в хиляди отделни "църкви". Те се събират в неделя и имат неделята за святия ден на седмицата, в която се "ходи на църква" и се слушат пророведи. Строят си сгради и си правят християснки организации, които често са в спор едни с други дори се случва да воюват с оръжие. пример: баптисти с анабаптиски. Имат учения, които често се различават, но това никога не е в основните факти на благовестието. Там повечето са хора, които признават богът баща, синът и святият дух. Това считам, че е за слава на бога, и то важи и за адвентистите. Изобщо много разнообразие. Дотрината за грабването в плът е типична за много протестантски църкви, според които църквата, тоест всички истински вяврвващи от която и да е деноминация ще бъдат взети на небето по времето на големите страдания, за които действително Библията ясно говори че идват. Аз лично не вярвам в такова грабване. Нито считам че неделята е някакъв специален ден. Тук може да се гововри наистина много, но само ако има диалог, който е "кой в какви доктрини вярва", иначе си губи смсисъла.
-
Не не съм, напротив считам, че учението е в Новия договор, и то е учението на благата вест. Това означава ли че ти си християнин?
-
Аз те помолих да ми кажеш, кой ти каза да пишеш за мене неща, които не са верни?
-
Нека да поговорим тогава за адвентистите. Това е чуждица, на български са съботяни. Това са хора, християни от една от клонките на протестанството, които под влиянието на своята пророчица Елена Вайт започват да пазят съботата и да се занимават с закони за храните, които ядат, отитвайки се да имитират юдаизма. Следователно се събират в събота, не ядат свинско и считат, че другите християни бъркат, особено католиците, с които са в сериозна вражда, поне до скоро бяха. Но вярват в Исус Христос, неговата смърт, възкресение и възнесение в плът на небесата, и в този смисъл са християни не по-малко от които и да е други християни. Но аз считам, че в съботата се влиза с вяра, когато човек повярва, и никога повече не се излиза от нея, както ни учи книгата Евреи. А за храните вярвам, че човек може да яде всичко. Не считам, че човек трябва да се събира в събота като закон, но не ми пречи, че някой го прави. Не считам, че Елена Вайт е истински пророк, тя дори не е приела святия дух, което предшества приемането на пророчески дар.
-
Това не е безсмислен отговор, обясни ми къде съм говорил за "подобни глупости", за да водим разумен диалог, иначе изглежда, че търсиш нещо, което не съществува. Ако искаш отговор, ще се наложи да дадеш такъв. Иначе отговора на твоя въпрос е много прост, но само след като уточним обвинението че говоря за "някакви ..."
-
Ок, но моето убеждение е, че в Света гора ще намеря много икони, монаси, мощи, и подобни неща, които напускат съдържанието на Библията... и това е далеч от моя интерес. Моят интерес е учението на Новия договор, понеже само то има обещанията на бога. Стария разбира се е богобдъхновен също, казвам го изпреварвайки събитията.
-
Това са абсолютно библейски теми, които ако някоя от християнските секти/деноминации не разглежда, то това е по нейно усмотрение, а не защото не е учение на Библията. Нито една буква, която съм написал тук не е нещо, което не може да се намери на страниците на Библията, която християните пазят вече две хиляди години. Така че ако Библията е забранена от закона, то е възможно и някоя от темите на Библията да са забранени от закона. Засега не съм чувал депутатите да обсъждат да забранят Библията, така че няма нищо незаконно да се обсъжда Библията. Мисля , че никога не съм говорил за, цитирам: "вдигането на небето в плът", нито за "края на страданията"? Но е възможно да съм забравил, например когато се говори за новото небе и земя в края на книгата Откровение, наистина се говори за края на човешките страдания, но не мисля, че сме говорили по тази тема. Чудя се дали не си си измислил нещо от себе си?
-
Да се разсъждава по тази тема е от изключителна важност за Източна Европа, където е разпространено православието, и където то има сериозно влияние сред населението на тези държави. Защото както знаем, освен в Гърция православието е разпространено главно в славянския свят. (Удивително е колко много усилия полагат византийците да воюват с българите по онова време, при условие, че имат една и съща религия...) Краткият отговор на въпросът от темата е: колкото юдаизмът е аврамовата вяра, точно толкова православието е християснтвото в същността си. Дългият отговор е една голяма тема, от която ще могат да се засегнат само някои аспекти. Първото, което трябва да се определи е терминът християнство, понеже в зададения въпрос в заглавието, той е основният термин. Терминът християнство специално в българският език произлиза от непреведената дума в в манускритите на Библията, който може да бъде намерен на три места в Новия договор: Това с а трите споменавания на думата. В първото може да се види, че "учениците се нарекоха християни", което ни навежда на въпроса, какви ученици. Този въпрос е сравнително лесен за отговор. В същата книга ние имаме споменавания на това, кои са учениците: Споменават се още много пъти, но дори и от тук може да се види, че това са тези, които следват учението, на което проповедник е Петър и това ни показва, че става дума за учението на Исус от Назарет. И къде може да се намери това учение? Това учение оригинално е записано в книги, които ние събирателно наричаме, на български доста неточно, Новия Завет. Защото това е, което са ни оставили учениците на Исус. Как обаче можем да сме сигурни, че учението на Исус не е като законът на Мойсей, който е само началото на поредица книги на пророци писани в продължение на хиляда години? Защото ако е така, тогава можем да счетем, че Новият Договор е само началото, и след това ................. са продължителите, на които е заповядано да продължат да уточняват учението, докато то стане пълно и ясно. Как можем да намерим отговор на този въпрос?
- 392 мнения
-
- православие
- вяра
-
(и 2 повече)
С тагове:
-
И аз си казвам понякога: Etienne, трябва да си се побъркал, да искаш хората да се обичат, да се уважават, да се държат добре един с друг.... какво ти става? Не виждаш ли, че ако няма някой келепир, никой не си помръдва пръста? Не знаеш ли, че идват края на времената и хората ще се отдалечават все повече и повече от истината?
-
Устоите на обществото са други. Тук не говорим за наше или ваше, а за божествено или човешко. Така че повечето диваци след като слушат благовестието спират да ядат хора. Божието слово не е стигнало до дивака по различни причини, които биха отворили няколко нови теми.
-
Всичко в Библията, абсолютно всичко е подчинено на темата, че божият помазаник, или на еврейски машиях, има да дойде, за да бъде спасител на всички народи. Авраам знае нещата , които богът му е казал, а ние знаем, че богът му казва определени неща. На него му се говори за потомството му като за някой, който Така че трябва да се разграничи какво знаят те за божият помазаник и за името на Исус. Исус получава името си от вестителя, който го заповядва Йосиф за божият помазаник – месия. Следователно трябва да се разсъждава така. За Давид знаем колко десетки пророчества има, които описват толкова много аспекти от живота и смъртта на божия помазаник, но името му е дадено после. Мойсей обаче сменя името на своя слсуга, който става водачът на Израел, който го въвежда в обещаната земя, и това е, което прави Исус за нас завеждайки ни при бога, и го нарича Иесус/Иисус. Така че той явно показва някакво знание по въпроса. И това е типичното за който и да е пророк след Мойсей – те пророкуват за божият помазаник, за пророкът, но никога не споменават конкретно име. Още по-удивителното в тази линия на мисли е, че сам Исус в деня, в който учениците му започват да разбират, че той е помазаникът, абсолютно забранява на учениците си да казват на когото и да било тази истина. Аз считам, че това е така, за да търсят хората не име, а същността на нещата – било дела, било думи. Относно чувствата. Чувствата са сътворени от бога, но не в това си състояние. Сега човек няма "подходяяата" съвест, за да управлява чувствата си, защото е "мъртъв в престъпленията си" казва Библията. Когато човек се съгласи на "ремонт", това започва да се поправя, но пак изисква време ( друга тема).
-
Ще се спра само на примера с дивака, за да не се повтаряме постоянно. Дивакът казва ли: Аз ще нахраня семейството си и децата ми ще бъдат добре? Не, знаем, че в повечето случаи човекоядството с свързано с вярвания, тоест с религия. Дивакът е човек, избрал да не се съобразява със устоите на обществото. Защото ако всичко е относително, както иска да ни внуши Айнщайн, и ако нормите са относителни, то тогава естествено няма божествен стандарт в морала, в доброто и злото. Но нищо не е относително и стандарт има. За съжаление човечеството се отдалечава от този стандарт със скоростта на светлината всеки изминал ден. И когато действително всички повярват, че няма морал, тогава ще се възцари този, който има да царува с неправда. Но все пак това е стандартът, по който ще бъдем съдени.
-
Е дойде времето на личните нападки, когато свършиха реалните доводи. Разбирам, така е по-лесно. Християнството не е философия, то е по-скоро догма, която идва от небето. А тези християни, за които ти ми говориш, не се ли избиваха едни други доскоро, а май и сега го правят в Украйна... и къде ли още не...
-
Злото не е субстанция, която някой поглъща, а решение превърнато в дела. Когато Яков в Новия договор описва развитието на престъплението, каза: Може страст вместо похот и престъпление вместо грях. Получава се, че Библията описва как се заражда злото във всеки човек. Предполагам че в Сатана едва ли е било по-различно, бидейки наречен баща на лъжата, тоест първопричина. Не разбира се. Обаче бъркаш, че не са чували за Исус: и двамата са наясно със всичко. Исус казва, че Авраам е видял неговият ден и се е зарадвал. А МОйсей пророкува, че всички трябва да слушат божият помазаник, когато той дойде.
-
Да-а-а-а-а-а... Обаче не: богът е дал точни граници, кое е добро и кое е зло. Ако дивакът изяде жена ти, едва ли ще го правдаваш толкова лесно. Или маниак отвлече някое от децата си. Или Г. Димитров, респективно Т. Живков, те изпрати в Беляне, защото си казал виц против него. Злото не е отвлечено понятие. Путин изтребва Украйна реално в момента , в който ние си пишем тук на форума. И не е само той. Колко ли диващини извършава човечеството точно в този момент, понеже не иска да се разкае...
-
Иска ми се за малко да погледна историята на негрите ( и на други народи в тяхното състояние) от малко по различна гледна точка. Номер едно, тези хора са закарани насилствено там и са накарани да робуват поколения наред. Независимо, че те често са били търгувани от подобни на тях, например вожда на другото племе си няма нов айфон и казва на армията си да излови едно село и да го продаде. Независимо от това, белите хора са купували тези роби. Обаче не трябва да забравяме, че роби има и до днес навсякъде. След това, гръцката демокрация, на която сме наследници е робовладелска демокрация. Тя съществува благодарение на робите, иначе се превръща в олигархия, или монархия, или диктатура – описано е от векове. Такава е същността ѝ още от античността. (Това не означава, че оправдавам каквото и да е робство). Друго. В САЩ има още една група народи – индианците, която група обаче не се съгласява да бъде заробена толкова лесно... Но и двете групи имат нещо общо: те нямат собственост достатъчна, за да развият капитал. Подобно с проблемите на ромите у нас. Липсата на капитал не позволява да имат свобода, така работи демокрацията, защото "демо-" не е точно, но това е друга тема. Затова ако искат американците да се справят с проблема, ще трябва да се разделят с част от богатствата си. Докато това не стане, винаги ще има чернокожи, които ще се опитват да забогатеят, но как? Единствената алтернатива са наркотиците и т.н. Следователно една голяма част о т решаването на този род проблеми е волята за преразпределението на богатството. Но не с комунизъм, защото комунизмът не преразпределя богатството с народа, а със себе си. Раздайте на ромите в България достатъчно и ще ги видите добре интегрирани за две-три поколения. Иначе няма как. Раздайте земи, природни богатства, води, и т.н. на чернокожите в САЩ и проблемите есетествено ще се решат за известно време – ще се появи и уважение и всичко. Мисля че започвате да разбирате – тези хора са лишени от богатствата в своята си държава, те няма как да оцеляват, това е. Затова народи, които успеят да натрупат богатство не са толкова недоволни, ако и да не са свободни.
-
Според мене азиатското безразличие към човешкия живот (в определени времена) също така се дължи на техните си религии. Будизмът е известен със своите войници - монаси в стил Шао-лин, самураи в Нипон и подобни. Отношението към живота на Запад все пак е коригирано от учението на Исус, иначе и тук би било абсолютно същото. Изобщо липсата на човеколюбие е по причина на князът на този свят – Сатана, който е "открай човекоубиец". И когато християнските религии се отдалечават от учението на Исус, започват да правят абсолютно същото.
-
Може би дивакът е трябвало да е по-малко мързелив и да си отгледа храна, може би маниакът е трябвало да потърси помощ от бога за манията си, може би Хитлер е трябвало да стане художник, вместо политик.
-
Да, разбирам. Не мисля че на някого днес би му било скучно да живее вечно. Освен това безделието е престъпление според Библията. За Адам е казано, че трябвало да пази градината и да я обработва. А Новия договор казва: който не работи, нито да яде. Не мисля, че човек е бил лишен от нещо, каквото му дойде на ум, от инженерство, до художество. Нямаше да се налага да има някои науки, като например медицината, или атеизма(), но иначе човек щеше да е съвсем свободен да върши каквото иска, стига да е добро, което го намирам за велико.
-
Това много излиза от темата, обаче да се вини бога за постоянното зло между нас, което не е просто философско забавление, често въпрос на оцеляване, е нелепо. Злото съществува, и то е дълбоко вкоренено вътре в човека. Атеизмът не може а го обясни по никакъв начин. Библията е единствената книга (сборник книги) която обяснява произхода на злото до неговите корени. А неговото най-"велико" превъплащение е убийството на Исус от Назарет. Защото това е замислено, планирано и извършено престъпление над човек, който е обикалял и вършел добро, едновременно обяснявайки, че богът обича човека и че го иска в неговото царство. Най-отвратителното претъпление, показващо какво обитава в човека.
-
Мисля, че вече коментирах тази мисъл в постовете по-горе. Но с две думи: те са първите и за тях много неща са понятия, но не лишени от смисъл, както и ние днес имаме понятия за много неща, които не сме видели или "пипнали". Освен това те живеят на друго ниво, на което ума, интелигентността са немислимо повече от сегашното ниво – вижда се ясно при изучаване на началните текстове на Библията. Днес човек живее с много понятия, да вземем атеизма, той "пресъздава" света, творението, абсолютно всичко. Атеистите "създават" нови понятия за толкова много неща. И всеки вярва, ако и никога да не е видял нищо от тези събития. Всеки вярва, ако и да няма междинни видове в еволюцията, всеки вярва, ако и ДНК да е непроменима сама по себе си и фактът че изобщо съществува.... Така че да те са наясно, че яденето ще ги превърне в престъпници. Странно но сме предупредени, че яденето ще се превърне в демонична доктрина в цървата...
-
Това, което действително не разбирам е защо играта с думи трябва да се превръща на някакво странно богословие?! Библията казва, че първият престъпник е САтана и че той повлекъл много вестители със себе си, и след това човека, а от там човечеството. Стана по тази причина е наречен богът на този свят и човек в желанието си да стане бог е последвал Сатана. И до днес нанй-любимото нещо на всеки човек: от клошарите, нямам нищо против тях, до президентите и богаташите имат за основно желание да правят каквото си искат, както те разбират живота. Някои стигат още по-далеч: те твърдят, че тяхната религия им помага да станат богове, знаем не малко такива. Единствено християнството казва, че богът е единствен и на него трябва да се служи като се върши добро. Но за да започне човек да върши добро, трябва да се промени вътрешно, иначе не може – пак свидетелство на Библията. Но това са отделни дълги теми. Разликата се вижда: Исус бидейки синът на живия бог, дал живота си за нас, за да ви избави от настоящия век на тъмнина и смърт, Сатана убива хора, за да се боят хората от него и да му служат ( често в пълно невежество).
-
Аз мисля, че цитирах Библията съвсем открито, там казва, че богът на хората, които не познават истинският и единственият жив бог бащата и Исус Помазания, е Сатана. Това не е мое твърдение, а на библията. Фактът че хората имат много богове не отрича, че зад тях стои една единствена личност и тя е Сатана. Или за да е ясно: или вярваш в Исус, че е синът на бога, или неминуемо твоят бог е Сатана, не че е такав, той просто се прави на такъв и хората вървят след него, защото тяхната природа им "подсказва", че това е истината. Въпрос: след кого върви атеизма? Немислимо е да се нарича злото творение. Играта с думи не променя същността на въпроса: или Исус или Сатана. Единият е богът – Исус, а другият е едно паднало същество, което мрази човека със съвършена омраза, но хората обичат да му се кланят под най-различни негови превъплащения. Затова Библията казва, че богът на този свят е клеветникът, тоест Сатана. Както казват хората "не търси под вола тела". Съгласието на хората със Сатана е от времето на градината, много дълго време. Човекът е свикнал да се кланя на Сатана: може открито, може под формата на някой бог, може под формата на някой демон, може под формата на окултни преживявания, или на безбожие – все едно е. Има още: Сатана е наречен от Библията "князът на този свят". И има още: "духът, който сега действа в синовете на непокорството". Според мене да се използва значението на един глагол "творя", за да се уеднаквява всеки, който твори, с творец в смисъла бог, не е библейско. Един от глаголите често превеждани като творя е пойео – ποιέω, който спокойно може да се превежда върша, работя. И най-накрая, нека цитирам какво истинският бог казва за себе си в Стария договор относно доброто и злото. В този текст богът обяснява, че ще разруши Йерусалим с ръката на човешките империи – Мидо-Персия и след това вавилонската, след това Александър Македоснски, след това Рим и т.н. Та чак доскоро откак имат отново държава. Това са събития позволени, или предизвикани от бога, от живия бог. И още: Така че относно творенето на зло, не го изопачавай – това, че някой върши зло не го прави бог в истинският смисъл на тази дума, понеже богът е един единствен. Но че Сатана е богът на този свят това е абсолютно вярно. Или Исус, или Сатана. Единият ще те заведе във вечния живот, а другият ще те завлече със себе си в огненото езеро. Така че излишното философстване няма да помогне на никого – всеки ще трябва да вземе решение кого ще следва и то днес и сега, понеже утрешният ден не ни принадлежи.
-
Обяснявам. В началото твърде много от нещата са понятия, които не са преживяни. Пример: ние днес не сме преживяли края на света, но имаме ясни понятия за него, дори тези, които не вярват в него. Освен това Адам живее в духовното, което сега липсва у повечето хора, което означава, че той е имал много по-обширни разбирания за която и да е тема. Например: дал е имена на всички животни (едно след друго) и не само че ги е запомнил, но и след това са били наричани с тези си имена чак до вавилонската кула. Не бива да се съди за ума на тогавашните хора със сегашната повсеместно цяряща глупост. Това, което неминуемо прави впечатление е, че когато почнеш да четеш Библията, виждаш колко умни и интелигентни са били хората в древността, разбира се не всички. Така че той е знаел достатъчно, за да бъде считан за отговорен за деянията си. Следователно и наказанието е било адекватно на извършеното от тях. Следователно смъртта е наказание и следствие на извършеното престъпление. Но смъртта има две измерения, или по-точно има две смърти (ако и да няма такава дума). Едната смърт е тази която виждаме и в която участва всеки един от нас, освен ако не се върне божият помазаник Исус от небето. Втората е, когато човек, който отхвърли благовестието, бъде хвърлен в огненото езеро, което "гори с огън и жупел". След това няма връщане назад. Така че днес е моментът за разкаяние и вяра.