(Из Фраувалнер, Е., антология на будистката философия, стр.19,20) – Проповедите на
ранния будизъм
Ананда
(Веднъж Възвишения пребивавал в бамбуковата горичка при Раджагрха, там, където се хранят катеричките.) Тогава към мястото, където се намирал Възвишения, се отправил странстващия монах Ватсагора. Пристигайки там, той поздравил възвишения. И след като разменил с него приятелски думи за позсрав, той седнал до него. Седнал до него, странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното: “Съществува ли, о, Гаутама, Азът (атман)?” След като той изрекъл това, Възвишеният не отговорил нищо.”Или, о, Гаутама, Азът не съществува?” Възвишеният отново не казал нищо. Тогава странствуващия монах Ватсагора станал от мястото си и си тръгнал. Докато странстващия монах Ватсагора още не се бил отдалечил, достопочтеният Ананда казал на Възвишеният следното:”Защо, о, Господарю, Възвишения не отговори на въпроса, отправен към него от странствуващия монах?””Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странствуващия монах Ватсагора дали Азът съществува с думите :”Азът съществува”, то аз Ананда, щях да съм в съгласие с аскетите и брахманите, които учат за вечността. Ако аз, Ананда , отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали Азът не същствува с думите:”Азът не съществува”, щях да съм в съгласието с аксетите и брахманите, които учат за унищожението. Ако аз, Ананда, отговорех на въпроса на странстващия монах Ватсагора дали азът съществува с думите:”Азът съществува” щеше ли да ми помогне това да породя у него знанието, всечке неща не са Азът?” “Не, господарю”. “А ако аз, Ананда, отговорех на странстващия монах Ватсагора дали Азът не съществува с думите: “Азът не съществува”, то това Ананда щеше да доведе (странстващия монах) Ватсагора, който и без това е вече объркан, до още по голямо объркване:”Но нали по-рано моето Аз съществуваше, как така сега то вече не съществува?”
“Сутра за Ватсагора и огъна”
(Агни-ватсаготра-сутранта)
пак там стр 20,23
Така съм чувал. Веднъж в Шравасти Възвишения пребивавал в Джетавана, градината на Ананатхапиндада. Тогава странствуващия монах Ватсагора се отправил натам, където се намира Възвишения. Пристигайки, той поздравил Възвишения. И след като разменил приятелски думи за поздрав той седнал до него. Седнал до него, странствуващият монах Ватсагора казал на Възвишения следното:
“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно?”
“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледа, че светът е вечен, че единствено това е истина, а всичко друго е погрешно.”
“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”
“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е преходен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно.”
“Как стоят нещата, о, Гаутама? Застъпва ли господарят Гаутама възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”
“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е ограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”
“Но как е тогава Гаутама? Дали господарят застъпва възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”
“Не, Ватса, аз не застъпвам възгледът, че светът е неограничен, че единствено това е истината, а всичко друго е погрешно?”
....Следват въпросите дали душата и тялото са едно и също, дали са различни, дали Съвършения съществува след смъртта, дали не съществува, дали същестува и не съществува, дали нито съществува, нито не съществува, и винаги отговорът на Буда остава същият. Тогава Ватсагора казва:
....”Какъв недостатък вижда господарят Гаутама в тези възгледи, че изобщо не ги признава?”
“Светът е вечен, това е, Ватса, възглед-тъсталак, възглед-пущинак, възглед-спазъм, възглед-треска, възглед-окови, той е изпълнен със страдание, изпълнен с трудности, изпълнен с отчаяние, изпълнен с мъки и не води до отказ, до безметежност, до премахване, до успокоение, до познание, до просветление, до угасване.”
същото се казва за всички останали възгледи, после Буда заключава:
“Този недостатък, Ватса, виждам в тези възгледи, та изобщо не ги признавам”
“А застъпва ли господарят Гаутама някакъв възглед?”
“Чужди са на Съвършения, Ватса, всякакви възгледи. Понеже, Ватса, Съвършения е постигнал следното познание: това за телесността (рупа), това за възникването на телесността, това за гибелта на телесността, това за усещането, за възникването на усещането, това за гибелта на усещането, това за нагласите, за възникването на нагласите, това за гибелта на нагласите, това за познанието, за възникването на познанието, това за гибелта на познанието. Затова, казвам, чрез изчезването, отхвърлянето, премахването, отказа и отклоняването на всякакви мнения, на всякакви безпокойства и всякакво натоварване с представите за “Аз” и “мой” Съвършения е съвършено свободен”.
“Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?”
“Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.”
“Значи той, о, Гаутама, не се преражда?”
“Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.”
“Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?”
“Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.”
“Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?”
“Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.”
“На въпроса: “Но къде, о, Гаутама, се преражда монаха, чийто дух е така свободен?” ти отговаряш: “Прераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи той, о, Гаутама, не се преражда?” ти отговаряш: “Непрераждане, Ватса, не е подходящата дума.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама се преражда и не се преражда?” ти отговаряш: “Прераждане и непрераждане, Ватса не са подходящите думи.” На въпроса: “Значи, той, о, Гаутама нито се преражда, нито не се преражда?” ти отговаряш: “Нито прераждане, нито непрераждане, Ватса, не са подходящите думи.” Тогава, о, Гаутама, аз изпаднах в незнание, обърках се и яснотата, която получих от предишния разговор с господаря Гаутама сега се изгуби.”
“Доста е назнанието, Ватса, доста е объркването! Дълбоко е, Ватса, това учение, трудно е да се съзре, трудно е да се разбере, изпълнено с покой е то, възвишено, недостижимо за мисълта, тънък усет е нужен за него, само на мъдреците понятно е то; за тебе, който се придържаш към други възгледи, в които намираш удовлетворение, в друго – наслада, следваш други правила и друго учение е трудно да го разбереш. За това, ватса, искам да ти поставя контравъпроси; отговори ми както смяташ за добре. Как мислиш, Ватса, ако пред теб гореше огън щеше ли да знаеш “Тук пред мен гори огън”?
“Ако пред мен, о, Гаутама, гореше огън щях да зная:”Тук пред мен гори огън”
“Ако сега, Ватса, някой те попиташе:”Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?” как би отговорил, Ватса на този въпрос?”
“О, Гаутама, ако ме попитаха “Чрез какво гори този огън, който гори пред теб?”, то аз Гаутама бих отговорил:”Този отън гори пред мен, чрез горивото, тревата и дървото.”
“Ако сега, Ватса, огънят пред теб угаснеше, щеше ли да знаеш “Този огън пред мен угасна.”?”
“О, Гаутама, ако огънят пред мен угаснеше щях да знам “Този огън пред мен угасна.””
“Ако сега, Ватса някой те попиташе:”В коя посока е отишъл огънят, който угасна тук пред теб, в идточна, западна, северна или южна?”Как би отговорил, Натса, на този въпрос?”
“Това не е вярно, о, Гаутама. Понеже огънят е изял горивото, тревата и дървото, чрез които е горял, а друго не е било донесено, и така без храна ние го смятаме за угаснал.”
“Посъщия начин, Ватса, са премахнати, изкоренени подобно на изтръгнато от земята палмово дърво, унищожени и не подлежат на възникване в бъдеще телесността, усещането, съзнанието, нагласите и познанието, чрез които бихме определили Съвършения, ако пожелаем да го определим. Свободен от всякакво схващане, като телесност, усещане, съзнание, нагласи и познание, Съвършения, Ватса е дълбок, неизмерим и трузно достижим като морето. Възникване не е подходящата дума, невъзникване не е подходящата дума, възникване и невъзникване не е позхадящата дума, нито възникване, нито невъзникване не е подходящата дума.”
След тази реч странствуващия монах Ватсагора казал на Възвишения следното:”О, Гаутама, както ако в близост до някое село или пазарско градче расте голямо дърво сала, и вследствие на преходността неговите клони и листа окапят, кората падне и прогнилите му части се свлекат, и после то остане да стои там без слони и листа, без кора и прогнили части, често, представляващо само здрава сърцевина. Чудесно, о, гаутама, чудесно,о, Гаутама! Както ако човек изправи нещо приведено, о, Гаутама, или ако разкрие нещо скрито, о, Гаутама, или ако покаже пътя на някой заблуден, или ако донесе лампада в мрака, за да могат всички които имат очи да видят формите (на нещата), така възвести учението господарят Гаутама по различни начини. Намирам убежище про господаря Гаутама, в учението и в общината на монасите. Нека от днес и докато съм жив, господарят Гаутама ме смята за свой последовател мирянин, който е намерил убежище при него.”
“Сутра за носителя на бремето”
(Бхарахара-сутра) пак там, стр. 23,24
Така съм чувал. Веднъж Възвишения пребивавал в Шравасти, Джетавана, градината на Анатхапиндада. Тогава Възвишения се обърнал към монасите с думите:
“ Искам, монаси, да ви разясня бремето, поемането на бремето, снемането на бремето и носителя на бремето. И така слушайте и внимавайте добре. Аз ще ви говоря.
Кое е бремето? Петте групи на привързването (упадана скндха). Кои пет? Телесността като група на привързването, усещането като група на привързването, съзнанието като група на привързването, нагласите като група на привързването, нагласите като група на привързването и познанието като група на привързването.
Какво е поемането на бремето? Това е жаждата, която води до прераждане, която съпровождана от наслада и силни желания се харесва тук и там.
Какво е снемането на бремето? Това е пълният отказ, отклоняването, отърсването, изчезването, отхвърлянето, премахването, пресъхването, загубата на жаждата, която води до прераждане, която, съпровождана от наслади и силни желания се харесва тук и там.
Кой е носителят на бремето? Но това би могло да се отговори: личността, т.е. онзи достопочтен, който носи това и това име, който е от такъв и такъв произход, произхожда от този и този род, яде такава и такава храна, усеща такова и такова удоволствие и такова и такова страдание, чиито живот продължава толкова и толкова години, който съществува толкова и толкова години, и чието време на живот е ограничено в толкова и толкова години. Това се нарича бреме, поемане на бремето, снемане на бремето и носетил на бремето.”
След това Възвишения изрекъл следните слова: “Когато човек снеме тежкото бреме не бива да го поема отново. Тежкото бреме носи голямо страдание, снемането на бремето носи голяма радост. Човек трябва да унищожи всичката си жажда, тогава изчезват всички нагласи. Когато той ясно разпознае останалите обекти, тогава не ще има прераждане.”
Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения монасите.
“Разказ за просветлението”
(Бодхикатха) пак там, стр.26,27
По онова време, непосредствено след като намерил просветлението, Възвишения Буда пребивавал в Урувилва, на брега на река Найранджана, в подножието на дървото на просветлението. И така, Възвишения седял в подножието на дървото на просветлението седем дни в едно и също положение с кръстосани крака, като се радвал на насладата на спасението.
В звездната нощ Възвишения разглиждал зависимия произход в права и обратна последователност: В зависимост от незнанието възникват нагласите (самскара), в зависимост от нагласите – познанието, в зависимост от познанието – името и формата(нама-рупа), в зависимост от името и формата – областта на шестте сетива – допирът, в зависимост от допира – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на възникване на цялото това множество от страданието.
Чрез премахване на незнанието вследствие пълната липса на страсти се премахват нагласите, чрез премахването на нагласите се премахва познанието, чрез премахване на познанието се премахва името и формата, чрез премахване на името и формата се премахва шесторната област, чрез премахване на шесторната област се премахва допирът, чрез премахване на допира се премахва усещането, чрез премахване на усещането се премахва жаждата, чрез премахване на жаждата се премахва привързването, чрез премахване на привързването се премахва възникването, чрез премаване на възникването се премахва раждането, чрез премахване на раждането се премахват старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Такъв е процесът на премахването на цялото това множество от страдания.
Когато Възвишеният разбрал това, той изрекъл следните думи: “Наистина, когато даденостите (дхарма) станат видими за борещия се, мислещ брахман, тогава от него отлита всяко съмнение, понеже той разпознава всички дхарми заедно с техните причини.”
Из Въпросите на Милинда
(Милинда-панха)
Фраувалнер, Е., Антология на будистката философия,с.53-60
След това цар Милинда се отправил натам, където се намирал достопочтеният Нагасена. След като пристигнал, той разменил поздрав с достопочтения Нагасена. И след като разменил с него приветливи, любезни думи, той седнал отстрани, а достопочтеният Нагасена отвърнал на поздрава по начин, съответстващ на приятелските слова на цар Милинда.
След това цер Милинда запитал достопочтения Нагасена следното:”Как ви наричат, достопочтени? Какво е името ви?”
“Името ми е Нагасена, о, велики царю; Нагасена ме наричат моите събратя, о, Велики царю. Но макар бащата и майката да дават имена на децата си, като Нагасена, Сурасена, Вирасена или Симхасена, то въпреки това, о, велики царю, когато казваме Нагасена, това е само израз, название, просто обозначение, начин на говорене, просто име. Защото тук не може да се наблюдава някаква личност.”
След това цар Милинда казал следното:
“ О, чуйте ме петстотин гърци и вие, осемдесет хиляди монаси! Този Нагасена тук казва следното: “Тук не може да се наблюдава някаква личност”. Правилно ли е да се съгласим с това?”
След това цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:
“Ако, о, Нагасена, не може да се наблюдава някаква личност, кой тогава ви дава нужните предмети, монашеската одежда, храната, милостинята, кой ви дава стола и леглото, както и лекарствата, когато сте болни? Кой използва всичко това? Кой съблюдава нравствените повели? Кой упражнява съзнанието? Кой осъществява пътя, плода и угасването(нирвана)? Кой убива? Кой краде? Кой върши нецеломъдрени дела? Кой лъже? Кой пие опияняващи напитки? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Следователно няма добро, няма зло, няма извършител или пудбудител на добрите и лошите дела, няма никакъв плод или узряване на добрите и лошите дела и ако някой, о, Нагасена, те убие, тогава той няма да извърши убийство. При вас, о, Нагасена, няма учител, няма наставник, няма и прием в будистката община. И когато казваш:”Нагасена ме наричат моите събратя,о, Велики царю”, кой е тук Нагасена?... Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш, когато казваш: “Няма никакъв Нагасена”.”
След това достопочтеният Нагасена казал на цар Милинда следното:
“О, велики царю, ти си привикнал на княжески разкош, привикнал си на прекомерно голям разкош. Затова, ако ти, о, велики царю, вървиш по обед по нагорещената земя, върху горещия пясък, стъпвайки по грапавите камъни, чакъл и пякък, краката ще те заболят, тялото ти ще се умори, настроението ти ще се развали и ще се появи едно съпътствувано от болка телесно усещане. И така, как дойде тук – пеша или с превозно средство?”
“Аз не ходя пеша, почтени; пристигнах с една колесница.”
“И така, щом ти, о, велики царй, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява колесницата. Окът ли е колесницата, о, велики царю?”
“Не, почтени.”
“Оста ли е колесницата?”
“Не, почтени”
“Колелата ли са колесницата?”
“Не, почтени”
“Купето ли е колесницата?”
“Не, почтени.”
“Прътът на знамето ли е колесницата?”
“Не, почтени.”
“Юздите ли са колесницата?”
“Не, почтени.”
“Остенът ли е колесницата?”
“Не, почтени.”
“И така, о, велики царю, окът, оста, колелата, купето, прътът на знамето, яремът, юздите, остенът ли са колесницата?”
“Не, почтени.”
“Следователно колесницата, о, велики царю, е нещо различно от ока, оста, колелата, купето, пръта на знамето, ярема, юздите, остена?”
“Не, почтени.”
“И така, колкото и да те питам и питам, о, велики царю, аз не виждам никаква колесница. Какво е тогава колесницата? И така ти говориш погрешно, о, велики царю, пръв цар в цяла Индия, от кого се боиш, че лъжеш? Чуйте ме, вие, петстотин гърци, и вие, осемдесет хиляди монаси! Този цар Милинда тук казва следното: “Аз пристигнах с колесница”. А като го подканих: “Ако ти, о, велики царю, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява тя”, той изобщо не успя. Правилно ли е да се съгласим с това?”
При тези думи петстотинте гърци изразили шумно одобрението си към достопочтения Нагасена и казали на цар Милинда следното:
“Говори сега, о, велики царю, ако можеш!”
Тогава цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното:
“ Аз не лъжа, о, Нагасена. Опирайки се на ока, оста, колелата, купето и пръта на знамето, употребяваме израза, названието, обозначението, начина на говорене, името “колесница”.
“Ти отлично разбираш, о, велики цалю, какво представлява колесницата. По същия начин, о, вилики царю, и аз, опирайки се на косата, космите на тялото, ностите, зъбите, кожата, плътта, сухожилията, костите, костния мозък, бъбреците, сърцето, черния дроб, плеврата, далака, белите дробове, вътрешностите, червата, стомаха, изпражненията, жлъчката, слузта, гнойта, кръвта, потта, тлъстината, сълзите, лимфата, слюнката, носната слуз, ставната течност, урината, главния мозък, телесността, усещането, съзнанието, нагласите (самскара) и познанието, употребявам израза, названието, обозначението, начина на говорене, просто името “Нагасена”. В действителност обаче тук не може да се наблюдава една личност. Това, о, велики царю, е изразила и монахинята Ваджара в присъствието на Възвишения с думите:”Също както когтао съставните части (на една колесница) са съединени, употребяваме думата “колесница”, така в обикновения живот, когато са налице групите (скандхи) говорим за същество”.
“Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Ако Буда беше тук щеше да ти изръкопляска. Отлично, отлично, Нагасена. Ти даде блестящ отговор на моите въпроси.
( ....След това царят пита Нагасена дали е готов за една по-подробна беседа и когато Нагасена се съгласява, той го поканва в двореца си. Нагасена отива в двореца и там се развива дълга беседа, в хода на която се засягат различни пунктове на будисткото учение, между които въпросът за отричането на душата. Тук вече това учение се излага в неговата напълно развита форма.. Не съществува вечна душа. Това, което изглежда като земна личност, е само име и форма, т.е. петте групи (скандхи), които постоянно изчезват и възникват наново. Оттук следва една поредица от въпроси преди всичко за това как постоянно променящите се групи могат да бъдат смятани за една и съща личност и как при тези обстоятелства може да има отговорност за добрите и лошите дела и отплата за тях. Нагасена отговаря на тези въпроси с множество остроумни сравнения. Накрая потокът на постоянно променящите се скндхи се свързва с тезата за зависимия произход, която представлява законът управляващ тази вечна промяна.-от Е. Фраувалнер)
II.2. 1;§ 55
Царят казал:
“Нагасена, този, който се преражда, същият ли е, или е друг?”
Мъдрецът отвърнал:
“Той не е нито същият, нито друг.”
“Дай пример.”
“Как мислиш, о, вилики царю, сега, когато си голям, същият ли си като някога, когато си бил малко нежно момче, неразумно и мързеливо?”
“Не, почтени, малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче беше друг, а сега, когато съм пораснал, съм друг.”
“Щом това е така, о, велики царю, тогава няма майка, баща, учител, няма умел в занаята си, няма добродетели и мъдрец. Не е ли майката на пухчето (имена на степени в ембрионалното развитие) различна от майката на мехурчето, а тя- различна от майката на клъбцето, тя пък – различна от майката на бучката, тя пък различна от майката на малкото дете, а последната – различна от майката на възрастния човек? Не е ли този, който учи занаят, различенот онзи, който го е изучил.? И не е ли този, който извършва злодеяние, различен от онзи, комуто са отсечени ръката и кракът?”
“Не, почтени. Но какво би казал ти, о, почтени, ако те попитат за това?”
Мъдрецът казал:
“Аз, о, велики царю, бях малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче и сега съм възрастноя човек. Опрени на същото тяло, всички тези (степени на развитие) са обединени в единство.
“Дай пример.”
“Ако например, о, велики царю, някой човек запали свещ, тя би ли горяла през цялата нощ?”
“Сигурно, почтени, тя би горяла през цялата нощ.”
“Е, вилики царю, дали пламъкът на свещта по време на първата нощна стража е същият като по време на средната нощна стража?”
“Не, почтени.”
“А пламъкът та свещта по време на средната нощна стража същият ли е като този по време на последната нощна стража?”
“Не, почтени.”
“И така, о, велики царю, дали свещта по време на първата нощна стража е различна от тази по време на средната нощна стража, а пък тя – различна от тази по време на последната нощна стража?”
“Не, почтени, защото свещта е горяла през цялата нощ, опирайки се на едно и също.”
“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква е по-различен от този който изчезва. Той протича сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”
“Дай още един пример.”
“Ако, например, о, велики царю, прясно издоеното мляко се превърне с течение на времето в извара, от изварата – в прясно масло, от прясното масло – в топено масло, и ако после, о, велики царю, някой каже така: “Прясното мляко е същото като изварата, сащото като прясното масло и същото като топеното масло”, то казва ли той истината, о, велики царю, като говори така?”
“Не, почтени. Тези храни са станали което са, опирайки се на едно и също нещо (млякото)”
“Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква, е по-различен от този, който изчезва. Той протеча сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.”
“Ти си прав, Нагасена.”
II.2.6;§ 60
Царят казал:
“Нагасена, кой се преражда?”
Старейшината отвърнал:
“Името и формата, о, велики царю, се прераждат.”
“Същото име и същата форма ли се прераждат?+
“Не, о, велики царю, не същото име и не същата форма се прераждат. Въпреки това, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела (карми) и чрез тези дела се раждат друго име и друга форма.”
“Ако същото име и същата форма не се прераждат, о, господарю, тогава човек не се ли освобождава от лошите дела?”
Старейшината казал:
“Ако човек не се прераждаше, щеше да се освобождава от лошите дела. Тъй като обаче, о, велики царю, той се преражда, затова и не се освобождава от лошите дела.”
“Дай пример.”
“Ако например, о, велики царю, някакъв човек открадне от някой друг плодове от манго, и собственикът на плодовете го залови и заведе при царя и каже:”Наше величество, този човек ми открадна плодове от манго”, и ако вторият каже следното:”Ваше величество, аз не съм откраднал плодовете от манго на този човек, тъй като плодовете, които той е засадил, са различни от плодовете, които взех; следователно не заслужавам наказание.”, то би ли заслужавал наказание този човек, о, велики царю?”
“Несъмнено, почтени, той бе заслужавал наказание.”
“На какво основание?”
“Каквото и да казва, о, почтени, този човек, макар да не е нанесъл ущърб на първия плод от манго, заслужава наказание заради последния плод от манго.”
“По същия начин, о, велики царю, с това име и с тази форма човек извършва добри или лоши дела, и чрез тези дела се прераждат друго име и друга форма. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”
“Дай друг пример.”
“Ако, например, о велики царю, някакъв човек се качи на таванска стаичка с една свещ и се нахрани там и ако пламтящата свещ подпали сламата, а горящата слама подпали къщата, а горящата къща позпали селото, и ако селяните хванат този човек и кажат следното: “Защо ти, човече, подпали селото?”, а той отговори следното:”Аз не съм подпалил селото. Огънят на свещта , на чиято светлина се хранех, е по-различен от огъня, от който се подпали селото”, и ако спорещите страни се изправеха пред тебе, о, велики царю, на коя от тах би дал право?”
“На селяните, почтени.”
“Защо?”
“Каквото и да говори онзи човек, все пак той е причинил този огън.”
“По същия начин, о, велики царю, макар името и формата, които намират своя край в смъртта, да са по-различни от името и формата при раждането, все пак последните са произлезли от първите. И поради това човек не се освобождава от лошите карми.”
“Ти си прав, Нагасена.”
II.2.8;§ 6
Царят казал:
“Нагасена, ти говори за името и формата. Какво е тук името и какво формата?”
“Грубоматериалното, о, велики царю, тук е формата, а финото, духът и духовните дхарми тук са името.”
“Поради каква причина, Нагасена, не се преражда само името, или само формата?”
“Тези дхарми, о, велики царю, са взаимносвързани, затова възникват само в единство.”
“Дай пример.”
“Ако например, о, велики царю, от една кокошка не възникне жълтъкът, то не ще възникне и черупката на яйцето, защото черупката и жълтъкът за взаимносвързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. По същия начин, о, велики царю, ако не възникне името, не ще възникне и формата, защото името и формата са взаимно свързани и затова тяхното възникване се осъществява само като единство. Така това се извършва от дълго време.”
“Ти си прав, Нагасена.”
II,2,9;§ 63
Царят казал:
“Нагасена, ти каза: “дълго време”. Какво е това, което се нарича време?
“Миналото, о, велики царю, бъдещето и настоящето.”
II. 3. 1; § 64
Царят казал:
“Нагасена, кое е коренът на миналото, кое е коренът на бъдещето и кое коренът на настоящето?”
“Коренът на миналото, о, велики царю, коренът на настоящето и бъдещето е незнанието. В зависимост от незнанието възникват волевите усилия, в зависимост от волевите усилия – пазнанието, в зависимост от познанието – името и формата – шестте области, в зависимост от шестте области – допирът, в зависимост от дора – усещането, в зависимост от усещането – жаждата, в зависимост от жаждата – привързването, в зависимост от привързването – възникването, в зависимост от възникването – раждането, в зависимост от раждането, в зависимост от раждането – старостта и смъртта, болката и воплите, страданието, тъгата и отчаянието. Следователно не може да се наблюдава една преходна крайна точка на цялото това време.”
“Ти се прав, Нагасена.”
II. 3. 2; §65
Царят казал:
“Нагасена, ти рече: “Не може да се наблюдава една преходна крайна точка”. Дай приер за това.”
“Ако например, о, велики царю, някой посее в земята едно малко семенце и от него изникне кълн, и постепенно той порастне и роди плод, и след това човекът вземе от него ново семе и го посее, а от него изникне кълн, и постепенно той порасне, върже и роди плод, ще има ли тогава край този ред?”
“Не, почтени.”
“По същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”
“Дай още един пример.”
“Ако например, о, велики царю, от кокошката произлезе яйце, а от яйцето –кокошка, и отново от кокошката – яйце, ще има ли край този ред?”
“Не, почтени.”
“по същия начин, о, велики царю, и при времето не може да се наблюдава една преходна крайна точка.”
Банеарската проповед,
или
“Сутрата за задвижване колелото на учението”
(Дхармачакра-правартана-сутра)
Фраувалнер,Е., Антология на будистката философия,с.13-15
След като Възвишения казал на групата от петима монаси:”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване (нирвана). Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения, който поражда откровения и знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление и до угасване? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Това монаси, е средният път, който Съвършеният е разбрал, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване.
Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, да бъдеш съединен с нелюбимото е страдание, да бъдеш разделен от любимото е страдание, да желаеш нещо и не го постигнеш – това също е страдание, накратко, петте групи на привързването ( упадана-скандха) са страдание.
Ето по-нататък, о, монаси благородната истина за възникването на страданието. Жаждата (тршна) е тази, която води до прераждане, която съпровождана от наслади и страсти, се харесва тук и там, а именно жаждата за страсти, жаждата за възникване, жаждата за унищожение.
Ето по-нататък, о, монаси, благородната истина за премахването на страданието. Това е премахването на жаждата чрез пълна липса на страсти, отказът, отхвърлянето, освобождаването и необвързването към тях.
Ето по-нататък, о, монаси, за пътя, водещ към премахване на страданието. Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване.
Това е благородната истина за страданието, това е благородната истина за възникването на страданието, това е благородната истина за премахването на страданието, това е благородната истина за пътя, водещ към премахване на страданието; така, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.
Страданието, тази благородна истина, трябва да се разбира; възникването на страданието, тази благородна истина, трябва да се избягва, примахването на страданието, тази благородна истина, трябва да се осъществява; водещият към премахване на страданието път, тази благородна истина, трябва да се упражнява; така, о, монаси, ми се отвориха очите за тези по-рано недоловени неща, разбрах, прозрях, узнах, видях.
Докато, о, монаси не притежавах това тройно, дванадесетчленно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, дотогава, монаси, не твърдях, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма – боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората.
Откакто обаче, о, монаси, притежавам това тройно, дванадесетчленно истинно знание и ясно виждане за тези четири благородни истини, оттогава, о, монаси, твърдя, че на този свят аз заедно с небесните богове, боговете на смъртта и Брахма-боговете съм постигнал висшето съвършено просветление, сред тези същества заедно с аскетите и брахманите, заедно с боговете и хората. И ми разкри знанието и отвори зрението: непоколебимо е освобождението на моя дух; това е последното ми раждане; не ще се прераждам вече.”
Така казал Възвишения. Радостно поздравили речта на Възвишения петимата монаси.
Най-голямото откритие през миналото хилядолетие и аз гласувам за електричеството...колкото и да го въртя и суча то е довело до най-голяма промяна в живота на хората от всички други открития - благодарение на него има нет, хладилник, телевизор, топло вкъщи, печка, радио и изобщо то е като че ли емблемата на съвременната цивилизация. Трябва според мен да се направи ново разделение на епохите - доелектрическа и следелектрическа епохи
