Lion Queen

Домати съм брала, копала, плевила, разсаждала и прочие с баба, без баба - това няма общо май, но ако ми разясниш защо ме попита ще ми е интересно да разбера Въпросът е, че единствения път да се преодолеят дадени страхове е да се стигне до корена им. В случая става въпрос за самоизваждане от блатото на кошмарите като Барон Мюнхаузен - хващаш се сам за перчема и се издърпваш навън, защото няма кой друг да влезе в ума ти и да ти подаде ръка. Хората обиктовено надрастват страховете и кошмарите, когато ги грабне ежедневието. Принц Исилдур има работа, вероятно и натоварено ежедневие и въпреки това страховете му са актуални, още повече - споделя че му бъгват деня, т.е. евентуално биха му попречили и на работата... В този случай трябва да се стегне и да се самоанализира и самоизлекува. Всички терапии на психиката имат същата цел - да се самоизлекуваш следвайки съвети и насоки на някой друг. Но пътят към надмогването на страховете е личен...и всеки го извървява според мен по уникален начин, поради това следвайки мотото "страхът е убиец на ума", Принцът който не устоя пред Пръстена, трябва да се справи с....Окото самичък, навлизайки в своята си вселена. Все пак до ден днешен и аз понякога сънувам кошмари... Въпросът е, че съм доста по извратена психически от Исилдур и им се радвам после... Все едно са филми, някакви силни усещания от които имам нужда... Интересни са ми. Стига да не се отнасят до загуба на близък човек - но пък тогава включвам на суеверие и понеже такъв сън е по принцип "на хубаво" пак му се радвам оптимистично

Човека просто не е преодолял нещо от детските си страхове и емоции. Поне аз така го виждам. Познавам един мъж на 34, който от дете до днес се страхува от човешки черепи.... Веднъж му занесох един да му се похваля какво си имам и той направо ме изгони от стаята... Сигурно и кошмари сънува по повода. Въпросът е, че това сигурно не го притеснява стига някой да не му навира черепа в лицето, както направих аз. Той спомена че като дете се уплашил от някакъв филм и оттогава го е страх. Нищо чудно и тук проблемът да е подобен, но усилен от отрицанието на събитието.

Няма такова нещо "чисто субективно"...изобщо чисти неща в природата няма. За да имаш чисто субективно знание, трябва да си изолиран от околния свят Или дефакто дори самоусещането не е "чисто субективно"

Макар, че не е редно да се обсъжда публично...все пак бих зачекнала темата за това дали не си преживял някакво насилие пък било то и психическо в детството си, някакви събития които да са отключили всичко това. Щом във ВМА са ти казали че си здрав физически, значи проблемът е психологически. Извади си от главата идеята, че има нещо мистично във всичко това или че те нападат зли сили, ако ти идва подобна идея. Съзнанието ти е било или актуално се наранява от жив, конкретен човек (или някой, който е починал, но приживе те е тревожел). Може да са били дори деца от обкръжението ти. Може да е родител, който да го е направил неволно. Трябва да пристъпиш към самоанализ. Да спреш да се концентрираш върху съдържанието на сънищата си, а върху реалните тревоги на твоето детство и на настоящето ти, които ти вероятно изтласкваш - т.е. пренебрегваш като уж много по-маловажни от ужаса на кошмарите ти. Те обаче са основната причина за кошмарите ти. Страхът от тъмното на мен ми е познат, аз го преодолях по единствения възможен начин - влюбих се в тъмнината. Станах сова В тийнейджърските си години се увличах нарочно по всякакви мрачни неща и така се стигна дотам, че предпочитам да ми е мрачно, отколкото светло вечер. Гася лампи, не мога да си пусна страшен филм на светло щото убива романтиката. Но на теб ти е късно вече за това. Двора на село е източник на страхове на много дечица споко. Това е детски страх, вероятно не си го преодолял защото го предпочиташ (несъзнателно) пред други страхове, които изтласкваш. Те може да ти се струват глупави, незначителни, неактуални...обаче да знаеш, мче докато не ги преживееш, изплачеш и изкажеш пред някого никога няма да спрат да ти правят кошмари. Ако не те беше така страх бих те посъветвала да правиш опити да контролираш съня си, има си някои техники на заспиване и прочие... Но при теб няма смисъл. Може би трябва да се консултираш с психотерапевт, ако естествено намериш добър. Ходенето на църква е полезно. То е силно средство да подсилиш психиката си ако имаш вяра. Ако искаш и молитва за здраве си поръчай. Иди при някоя стара баба да ти излее куршум дори! Но най-вече говори със себе си... Нещо дълбоко вътре в теб те вика на помощ, а ти се плашиш от него и го изоставяш ... То ще те тормози, докато не го изкараш от дълбините на съзнанието си. Може дори да си го забравил, но не се съмнявай, че ако го потърсиш ще си го спомниш. Трябва да потърсиш в себе си също гняв, неудовлетворение, яд към някой и омраза към някой, който не би искал да мразиш и който яд и омраза преглъщаш и искаш да унищожиш... Търси несподелени желания, неосъществени мечти, откази...някъде там се крие "малкото гъделче" - твоето детско аз, което не търпи да му се отказва, не търпи да се примирява без да му се осъществяват желанията и на което ти си забранил по някакъв начин да изпитва нещо... и то си го връща.

Много ми хареса предложената верига от логически свързани факти По принцип и аз мисля горе долу така, но не съвсем. Ако трябва да говорим за работата на мозъка в нейната динамика, както е представена тук, то тя е представена като "ЧЕРНА ДУПКА" - поглъща, обработва и не излъчва енергия респ. информация. Подрежда се, но не подрежда и извън себе си...разпада се, но никъде не се говори какво причинява, когато се разпадне. Човешкото същество заедно с неговия главен мозък е една отворена система, то е част от едно много по-мащабно взаимодействие. Според будистката идея прераждането се открива в това мащабно взаимодействие на съзнанието или цялото живо същество с реалността. Тъй като в тази концепция няма съзнание отделно от веществото не може да се говори за съществуване на душа. Може да се говори за причиняване на ново състояние поради "незнание". Аз "прераждам" своите страдания, радости, спомени в света, защото съм си въобразила че са мои - нещо от сорта. Прераждам ги като ги удържам изкуствено постоянни и актуални. Непрекъснато "излъчвам" информация, която е бъгната. Така действам кофти на системата, в която участвам... Влияе се не само на другите съзнания, но и на безсъзнателните обекти. Обърква се мрежата от събития, присвоява се нещо постоянно, което реално не съществува. В този смисъл прераждането е като разпространението на една вирусна програма в мащабна информационна система, която обърква цялостно всички елементи. Нищо в природата не се губи - информацията също, тя се трансформари в различни форми подобно на енергията, чрез която се разпространява. Съдържимото на главния си мозък ние всички изразяваме и "разтоварваме" навън по един или друг начин, така разпространяваме това съдържимо през целия си живот, навсякъде... То непрекъснато се променя от инфото, което постъпва в нас, но повечето хора по инерция удържат що годе постоянни реакции - защото са формирали индивидуалност. Така се оказва, че както в края на живота, така и през целия си живот наместо да приеме новото си състояние, съзнанието прави нескончаеми опити да се запази непроменено. Така то причинява според будизма прераждане на "името и формата"...една инерция която влияе на другите същества, форма на съществуване, която ще приемат и други защото погрешно се учат от своите предци Естествено това е мое разбиране на будизма. Ако трябва да говоря в термините на поста, на който правя риплей, ще кажа, че инфото от работата на нашия мозък, именно поради природата на информационния обмен се разпространява и запазва под различни форми непрекъснато във Вселената и след това взаимодейства с други форми и така никога не се губи изцяло, както и енергията от нашите тела. Това е физически факт, а тъй като още в древността будистите умело са доказали, че самостоятелна, отделна от другите събития и неща личност не може да съществува, то тогава няма значение, че когато се разпада мозъка се разпада и личността. Информацията и следите от действието на съществото - съзнанието остава, променено, в нови многообразни форми без изобщо да наподобява личност, камо ли човек Една такава форма е да речем градината на един човек, в която той е вложил усилия и тя предизвиква съответните събития за хората, които се занимават с нея след като него го няма. Друга такава форма е да речем някой, с когото този човек е разговарял веднъж, скарали са се...той го е обидил жестоко и този някой до последния си миг си спомня обидата и разказва на децата си и внуците си "хората са лоши, много лоши понякога, тъй да знаете деца"... Виждате че инфото се разпространява непрекъснато, променя се и не идва просто от един източник. Във веригата от причини и следствия нищо не се губи напълно, но никога не остава постоянно. Истината, макар и никога пълна и абсолютно, трябва да се търси "някъде по средата"

Не мога да разбера как всяка търсеща в миналите животи личност все се оказва я принц, я принцеса, я крал ...я друга велика личност и то все от някой "екзотична чужбина". Как никой не каза "аз съм бил овчар в Родопите през 13 век"...или нещо подобно. Явно е въпрос на чест да си заплюеш някоя велика личност като свое превъплъщение и тя да стане част от самоидентификацията ти... Айде всеки от нас да си заплюе тогава по една или няколко личности, че после да не стават обърквания.. Например аз искам да съм била първо любовница на Крали Марко, второ конят на Аспарух, трето запазвам си да съм преродения Жълт Император ахахха! Може да си направим една "сериозна" тема и там да си записваме всички "спомени", които идват в главата ни... Аз например като бях коня на Аспарух си спомням, че много рядко ядяхме ечемик, повече овес и най-много тревуляци и сено, а шефа много ме обичаше, обаче като беше нервен все ме риташе в хълбоците силно и това ме вбесяваше... Имах 7 кончета от различни кобили... Много ми хареса в новата България, защото имаше много ядене ...и така де.. От битките нямам много спомени, защото там шефа мисли аз само действам...

Има няколко причини да сънуваш кошмари. Най-ужасните, "задушаващи" кошмари (включително водещи до симптоми на парализа и прочие) се случват във фазата на дълбок сън, а не във фазата на нормално сънуване - т.е. при тета вълни. Та нарушението на дълбокия сън често се причинява от прекомерно нервно напрежение, прекалено много кофеин или никотин или друг опиат. Хранене преди лягане с тежка храна.Тематиката "мъртъвци" очевидно е актуална за теб, показва психологическата ти нагласа. За някои хора е голямо събитие да сънуват своите починали близки, защото така се сещат за тях. При теб има очевидно нарушение на дълбоката фаза на сънуване и страх от смъртта. Вероятно се дължи на изтласкването на напикаването, а напикаването е имало други причини - страх от някой от родителите или възрастен, неудовлетворение, поява на братче или сестриче баш когато си на гребена на вълната... Кошмарите ти изразяват някаква дълбока неудовлетвореност и страх. Може да не ги осъзнаваш дори, но съзнанието ти се разтоварва чрез тях. Може да си гладен или преял...може да си обиден, тъжен или просто да си се уплашил толкова много от нещо още като дете, че и до ден днешен да не можеш да осъзнаеш ирационалността на този страх. Всеки от нас осъзнато или не се страхува от нещо... Аз например се страхувам някой да не се разболее, направо като Монк съм спрямо болестите Има няколко трика за спасяване от кошмарите (но не и от сънната апнея, ако имаш такава по-добре иди на невролог, ще ти дадат добри съвети) - първо смени часа на лягане и заспиване. Второ не гледай телевизия и не стой на ПС поне два часа преди да заспиш, чети книга или дори излез на разходка. Не пий известно време след два часа на обяд кафе. Не пий алкохол. Не яж в тези два часа преди лягане нищо. Може само ябълка да изядеш...или някакъв лек сок или билков чай, например маточина. Легни си час по-рано от обикновено или час по-късно. И мисли за хубави неща преди да заспиш. Очакването на кошмара често води до него. Аз мисля, че трябва да осъзнаеш, че мъртвите и гробищата не са страшно място. Напротив, там е най-безопасно. Никой мъртъв човек не може да те нарани Живите са по-страшни все пак. И аз като бях по-малка се страхувах от разни страхотии за гробища и възстанали мъртви заради книги и филми... но всъщност човек трябва да осъзнае, че всичко това са глупави суеверия. А мъртвите ни роднини са още по-сигурни хора - те биха ни закриляли, а не биха били опасни за нас. Мисли така. Не се страхувай от сънищата си. Така вероятно когато сънуваш някой починал свой близък ще осъзнаеш, че той се явява в съня ти за да си го спомниш с добро, а не да умираш от страх. Аз много кошмари съм изсънувала през живота си. Всеки е сънувал, стига да се събуди в момент близък до фазата на съня, някои хора не помнят съня, защото се събуждат във фаза отдалечена от фазата на сънуване. Ако имаш апнея или просто някак си все нещо ти скача отгоре (аз кат малка пък сънувах че нещо се опитва да ме разкара от главата ми...пак сякаш е над мен и ме парализира, ма си дишах де...) та оттогава просто осъзнах, че явно е физиологично - като спя настрани или по корем няма проблеми. Пробвай да не спиш по гръб, така няма шанс да се появи кошмар с душене. В крайна сметка трябва да дисциплинираш себе си да не се страхува от съня а да го наблюдава. Родителите често не обясняват нормално смъртта на децата си и за това те после страдат. Изясни си тези неща наяве - единствения начин по който мъртвите може да те наранят е като ти е мъчно за тях... С това ни плаши смъртта - със загубата. Може да не си преодолял загубата на своите близки. Да не си изплакал мъката и страха, че може да се повтори или случи и на теб. Изживей ги и ги преодолей наяве, пък остави сънищата да си вършат своята работа.

Един човек, в случая Сократ не може да е последовател сам на себе си, нито пък на ученика си. Но пък текста представя Иисус изключително плоско и тенденциозно, ако един човек говори така на хората, когато задават въпроси никога не би имал толкова голям успех след като го екзекутират. Приликата между Сократ и Иисус е, че и двамата са екзекутирани заради убежденията им и то по вина на жречески и политически елити... И двамата не са писали и ред. За идеите и на двамата има само сведения "втора ръка" пречупени през призмата на разбирането на учениците им. Онова, което е общо и за двамата е проповядването на ценности - Сократ е проповядвал на пазара Добродетелта с главно "д" - осъзнатото, разбрано знание - за него това е добродетел, той е бил най-вече морален стожер на последователите си, после учител по мъдрост. А Иисус също е проповядвал Добродетелта с главно "Д", като постижима чрез вяра и принципност - никой не твърди, че тя не може да е осъзната. Според Сократ човек открива в себе си връчената му от природата доброта и добро, според Иисус човек открива в себе си връчената му от Бог доброта и добро... Не бих казала, че между тях двамата е възможен подобен диалог ако имаха шанс за среща и дискусия. Иисус е представен като Църквата, а не като човек със собствени идеи и светоусещане и поради това диалога е неадекватен, той дори не може да наподоби диалог на Платон, в който учества Сократ... А и Сократ едва ли би упатребил думата "чифут"...и изобщо текста е удивително грозен, представя и двамата участници неадекватно... Не мисля, че именно този е пътят да се спори с идеите на християнството Особено пък от гледна точка на Сократ.

Сектите на будизма не са малко, досега не е известно една секта да мрази и да се анатемосва (и без това не познават подобно действие) друга, независимо от това, че сектите са толкова полярни, че в някои от тях (например махаянския тибетски будизъм) Буда се почита като Бог и божествена същност, а в други се отрича всяка възможна божественост на Буда, като последното е само състояние, а с уважението към учителя Гаутама не бива да се прекалява.... Така, че ако будистите ни бяха комшии вероятно щяхме да сме се научили на много повече "християнско" смирение Не че и те не навлизат в схоластични спорове ...и философски дискусии относно разни проблеми на учението.... Просто не го избиват на омраза. В Китай дори школите по бойни изкусква, които едно време са се съревновавали (ако може да се вярва на филмите от Хонг Конг) са влагали по-малко негативни емоции в боя...отколкото християнин към християнин от различните деноминации... П.П. Будизма все пак не е религия, която може да обслужва елити за разлика от християнството, исляма и юдеизма. Поради това никой не е нападал някого в името на будизма... Макар, че в Тибет много хора са умрели именно, за да не се откажат от будизма .... но все пак алтернативата е била да изгубят идентичността си.

Това са празни приказки - първо критиката на християнството като предназначено да контролира, в сравнение с юдаизма - много по-силно контролираща религия, е несъстоятелна. Няма религия, която да не е предназначена да контролира - а пък юдаизма е много по-краен и отчайващо лишаващ от свободи последователите си в сравнение с християнството. Той на всичкото отгоре е предназначен за един единствен народ - богоизбраният и поради това е генетично свързан с нацията, която го следва. Християнството предлага универсализъм и поради това са го избрали свободно много повече хора, от онези които са го избрали насила Евреин се раждаш, християнинът бива иницииран по-късно. Яхве е назования от Моисей Бог на евреите, а Триединния Бог обича всички хора на света... Философията на юдаизма може да се е развила от преди 2000 години до днес... Но по времето на възникването на християнството юдаизмът е бил незряла, неиздържана философски и неподходяща за цивилизовани народи религия, затворена в себе си, детерминистична и с доста слаба енергия - т.е. потенциал за промяна и развитие. Нито един народ освен еврейския не я изповядва - а по нея време е имало и други цивилизовани нации, други религии, други доктрини. Християнството се базира на единия бог на юдеите и е взело част от тяхната история, книгата на Вехтия Завет разказва обаче именно как един бог напуска своя богоизбран народ, за да завладее цялото си творение... И го прави не чрез санкции (защото Яхве е зъл, намръщен, опасен бог, който иска не любов а пълно, себеотдаващо и себеотричащо подчинение), а чрез любов - обиква всеки повярвал и поел по пътя на добродетелта - от убиеца до проститутката! Освен всичко друго християнската схоластика е несравнимо постижение на мисълта. Аз съм съгласна, че юдаизмът има своето значение за възникване на християнството, но той не е единствен фактор в неговото възникване. По онова време светът е гъмжал от обмен на доктрини, вери, религии, философски учения...текстове. Имало е империя, която се е нуждаела от обединителна морална доктрина. Изобщо в еволюцията на човешката култура времето на християнството е дошло.

Напротив, доста усложнена версия е, пригодна за римляни и гърци, чиито образованост и широта на кръгозора надвишават тези на юдеите. В случая спрямо римляни и гърци, евреите са прости варвари! Та християнството, в Евангелията е пригодно за такива хора, то малко по малко се адаптира за една силна, държавна религия на Римската Империя, взаимства образа на Богът си от абстрактните Демиурзи на древногръцките идеалисти и го затвърждава в изконните ценности на платонизма и аристотелизма. Рим и Гърция вече са били готови за подобен тип религия, колективното и написване и прикрепяне към канона на еврейска секта е доста остроумен акт А създаването на Църквата, която и да е е с цел политическа, и нека приемем, че тази цел вече е осъществена. Смешно е да се спори коя Църква е "по-" от трите - дали Православна, Католическа или Протестантска... еми все тая е. На мен ми е ясно защо са отделени една от друга, също и броженията по между им са чисто политически... Светът е трябвало да бъде разделен, за да бъде управляван добре... Както и сега. Управлението на умовете на хората е много важен политически акт... Сега няма смисъл да се карате по въпроса коя Църква е най-отпред... "Сектите" са отвъд Църквите, те са мини...и печелят последователите си не просто с политическа, а с чисто комерсиална цел. ЗАщото аз настоявам да изследваме опасните секти, а не просто теченията в различните учения. Защото има безобидни течения, има и такива чиито създатели са за бесило, и живота на чиито последователи е в опасност. Според мен всеки религиозен човек, било то християнин, мюсюлманин, юдей или какъвто там е...би трябвало да се противопоставя на подобни "секти", които се възползват от доктрината на едно голямо учение, за да печелят от човешката уязвимост.

Нека си имаме една подобна тема за масонството, макар според мен то да не е религиозна организация. Това не ни пречи да сравняваме този тип обединение с други видове

При жените също са наистина важни. Всестранен мит е, че за жените сексът не е необходимост, също така им се задава погрешно и като един вид социална роля...Такова себеотричащо поведение от типа "аз не искам секс, искам да ме уважават и обичат просто" е много вредно за жените. Мисля, че заниманията със секс са еднакво важни и за двата пола. Жената може да забрави сексуалните си нужди евентуално по време на бременност (и то не винаги) и в периода на кърменето...Всяко лишаване от секс или удоволствие от секса се отразява пагубно на жените - то си им личи: стават зли, погрозняват, излизат им пъпки (недо...ки) и непрекъснато мрънкат... Това според мен се отнася дори когато просто не са добре задоволени При мъжете това рядко се случва, но при жените е често срещано. Защото понякога мъжете хич не се и сещат, че евентуално може тоя път жената да не е получила оргазъм ..интересува ги, че те са издоени...

Не се ли отплесваме от темата - да направя ли отделна тема за масонството с последните постове? Има ли желание от ваша страна? Пък тука да плюем по обезумелите сектанти? Да стесним понятието, а не да го разширяваме. Всяка форма на култ в крайностите си е извън нормата, било то религиозен или не... Колкото до масонството мисля, че става въпрос са друг тип обединение...целево...и базирано на строги и силни рационални принципи.

Съвестта е интериоризиран в индивидуалното съзнание правилник за социално поведение - тя се възпитава. Няма човешко същество, което да се "роди съвестно" И естествено вътрешния правилник на всеки зависи от това как е научен. Поради това не случайно Конфуций е настоявал да не се наказва със смърт онзи, който е престъпил закон за който не е знаел Факт е, че човек не избира дали да стане съвестен или безсъвестен спрямо някакъв универсален морал... той трябва просто да се съобразява със социалните правила на общността. Съзнанието си има механизми да превърне тези правила във спонтанни и привидно вътрешни инстанции, за да умее човек да се адаптира към сложната социална ситуация. Чувството за вина идва от това, че винаги когато се нарушат социалните правила следва санкция. Тя може да има различни и многообразни, дори често полярни измерения - от смърт до някакъв тип социална изолация или просто пречки за реализация на целите. Вината е предварителното предвкусване на санкцията, сигналната лампа, че ако пипнеш горещия котлон ще има болка...тя е рефлекс също както отдръпването на ръката от зачервената пещ! Всички абстрактни агенти на наказание и вменители на чувство за вина като Бог и Дявола са измислица на творците на социални правила. А те са хора, това е усилен, колективен, социален труд, хилядолетия адаптация и нагаждане към най-успешните правила - успешни най-мече за онези, които "умеят да се адаптират". Децата се раждат безсъвестни, безсловесни и безпомощни, без да знаят ни къде се намират ни можещи да оцелеят. Учим ги на всичко, включително и собствената ни представа за добро и зло. И тяхната съвест се формира от това, както и въображението, способността да се адаптира, да се учи, да решава проблеми и всичко останало - на всичко това ги учим и нас са ни учили. Учим ги и дори направо им промиваме мозъците с разни санкциониращи или награждаващи авторитети - от Мечо Пух и Баба Яга, до Дядо Господ и Дявола - правим го, за да ги подготвим за това как ще ги санкционира обществото ако не спазват правилата. Иисус Христос (така поне се предполага) е предложил хармонични правила за едно зряло общество, в което убийството, грубата санкция, агресията, насилието, омразата и лицемерието са по-големи грехове от пропускането на пост, молитва или проституцията Поради това мисля, че християнския дух е в спазването на правилата не от гледна точка на "съвестта" и на санкцията, а от гледна точка на осъзнатата полза - да правим на другите хубави неща, за да получим и ние. Въпреки това всеки знае, че едно дете не може да се възпита без санкциониращ авторитет, ако не бъде уплашено с кофти последствията от неправилната адаптация и нарушаването на социалните правила, то ще израстне неподготвено за социален живот - ще е един вид социопат в малка или голяма степен. Библията на християните е една от многото приказки, които разказват как трябва, защо и как са се спазвали (така че учат) правилата на няколко типа общества - от древносемитските, през еврейските, до християнските. Това обаче не означава, че трудовете на Конфуций, Лао Дзъ, Гаутама, Сократ, Платон, Аристотел и т.н. са по-малко добри начини едно общество да се научи на правила от една религиозна доктрина. Щото първото е истински, рационален правилник а другото е мистична приказка, в която има много страхотии, ужасии и препратки към авторитет, чието авторство е съмнително. И накрая като казах, че Иисус е предложил хармонични и рационални правила....и те като са лепнати и свързани с цялата тази дълга приказка за непорастнали общества се получава онова, което никога няма да престане да е проблем на християнството - изчистването на заложените в текста груби, често брутално несъвместими противоречия

Ами то всъщност има атеизъм (не вярвам че Бог съществува) и агностичен атеизъм (не вярвам, че бог съществува и не знам някой бог да съществува, защото за това няма достатъчно данни).... Аз съм атеист, ще ти опиша как възприемам света...пък ти отсъди дали има нещо общо с агностицизма? По презумпция религиозността се учи и възпитава в религиозна общност. Атеизма е състоянието на човек, когото не са научили да е религиозен. Аз съм атеист, тъй като семейството ми не ме е учило на приказката за сътворението, не са ми разказвали за Иисус Христос, нито за Мохамед. Като дете съм живяла сред змейове и други подобни животни и любимите ми приказки са били тези на Киплинг, където основни герои са одухотворени животинки =) Обяснението на нещата, което са ми давали околните е било съобразено с научната картина на света. Давано ми е да чета научна фантастика, Айзък Азимов, Кир Буличов и Артър Кларк.В моя свят има множество възможни мистични или фантастични светове, божества и нито един от тях не е по-реален от хората и живите същества около мен. Въображението ми може да си представи множество Адове и Райски градини и всички те няма да са по-реални от например адът на войната или едно убийство и Райските родопски ждрела и красоти, където съм отишла със своите приятели или семейството ми. Мисля, че това е свободното състояние на един ум, който вече може да прецени и избира. Често хора атеисти стават религиозни в последствие, но тази религиозност е свободно избрана, независимост от избраната религия. Аз мога свободно и без угризения на съвестта да почета празниците на всички религиозни общности от уважение към тази социална ритуализация, към този начин на общуване и пак да знам, че това са просто ритуали...и че един рок-концерт, който събира стотици хиляди на едно и също място също е подобен социален ритуал... Ценностната ми система не зависи от това дали някой Бог ще ме санкционира и накаже, а от това какви ще са последствията от действията ми за другите и мен, научена съм да постъпвам така, че да имам контрол над последствията и никак не обичам да го губя този контрол... Никой не може да ме убеди, че има същество, което да преценява съдбата ми или да съди душата ми (първо трябва, освен всичко друго трябва да ме убедят, че притежавам безсмъртна душа, която на всичкото отгоре подлежи на съд и наказание (съответно би трябвало да притежава емоции, да страда или да изпитва блаженство, вероятно дори да притежава сетивност). Живея живота си така, че да изпитам неговите радости и страдания тук и сега, като най-ценното в този живот е споделянето на тези радости и страдания с другите хора, а не с някой който преди векове или хилядолетия са обявили за божество... Предпочитам да си представям природата като изненадваща и многообразна, способна да изненадва и удивлява без да търся в нея главния инженер на това многообразие... Имам чувството че в самото търсене на такъв индивид реалността бива умъртвена, превърната в абстракция и план, който има начало и край, ограничени от предположенията, страховете и надеждите на някаква група хора. Склонна съм да си представям някакво божество-природа, нещо като древната Богиня, дишащото, живо тяло на вселената, единственото безценно нещо и то ширнало се пред очите ни, скрито в очите на любимия или в безкрайно тъжните очи на палето изоставено на улицата, което помахва с опашка, което общува с теб... Това псевдобожество не може да бъде издигано в култ, то не може да наказва или награждава, нито да контролира действията ми, моите...и на другите. Защото тъй де - то не е вън от мен, от вас Това е реалността, в свързаността на съществата, в общуването, във взаимодействието...в живия веществен поток се крият всички извори на "духовно извисяване", на щастие, любов, желание...както и на падението, страданието и всичко останало. Няма непознаваеми неща, има по-скоро неща до които не ни достига погледа - те се неосезаеми, но не и непознаваеми. Боговете са неща, които са въображаеми, те са напълно познаваеми, тъй като са представени на ума от самия ум - описани са, имат атрибути, имат аватари, имат "енергии" имат "слово", имат "воля" и прочие такива качества. Аз мога да изуча всички богове на земята, да ги познавам добре. Така ще опозная много добре хората, които са ги създали. За агностика боговете са просто непознаваеми и недостъпни и поради това не можем да сме сигурни дали има богове или няма богове. За атеиста е ясно, че боговете са сътворени от човешката мисъл, колективни ментални творения, които придобиват реалност само в социална среда, нещо като върховни морални атрибути на социалната регулация. Хората вярват в нещо защото и другите вярват в него. Така се чувстват част от една общност, а тази общност има и съответните правила на поведение... Аз знам защо трябва да има правила И знам, че правила има дори във вълчата глутница или ятото лястовици. Поради това ги спазвам като природен закон, като физичен закон - за да съм част от социума и реалността, а не за да получа награда или да не получа наказание, не в името на някакво щастие или нещастие. Когато обидя или нараня някого аз знам какви са последствията - съобразно моята цел и търсения резултат действам и съобразно последствията, а не съобразно нечия транцендентна воля или писан правилник. Аз съм атеист. Мен само хората могат да ме съдят. Моите дела и грешки се отразяват на тях, не на някакъв Бог. Съответно само хората могат да ми дадат прошка, да ми дадат блаженство, любов, страдание, болка, да са справедливи или не с мен. Не мисля, че атеизма знае че в реалността на хората съществуват богове, както съществуват разни духове, извънземни, елфи (винаги трябва да се подчертае за елфите, те са много важни), еднорози, дракони! Те са част от света на споделеното между хората въображение Реални са за онези, които имат нужда от нещо повече от реалността тук и сега. Винаги съм казвала, че човек търси бога, когато не е открил човека... Когато нещо му липсва, когато не резонира с околните, когато не го разбират, когато не може да изрази страха или болката си... Търси същество, което да накаже вместо него, да му прости наместо онзи когото е наранил или да му даде опора, за да преодолее страха си. В този смисъл боговете са инсталирани в хората от самия социум като една психологическа бариера срещу крах на личността, като последна инстанция за самоидентификация, защото може всички да са те отхвърлили, много да са те наранили но да речем твоя Бог вътре в теб да те обича...така всъщност сам обичаш себе си Задълбах много, но с цялото това нещо искам да покажа, че за атеиста не е проблем бог да съществува за съседа му. За агностика е проблем Всички "лоши секти" всъщност манипулират онези празнини, за които говоря. А ортодоксалните религии от своя страна се възпитават в хората от най-ранно детство. Те залягат в едегодните ритуални практики, в бита, в начина на говорене, в тържествата и дефакто от тях не е нужно да се бяга стига да не се стига до крайности. Но една религиозност става болестно състояние в момента, в който човека, който я изповядва постави божеството над околните хора и на първо място.

То всеки трети изповядва Ню Ейдж - прази си собствена интерпретация на мистичното знание и си вярва в личния си светоглед, усъвършенства се, вълнува се от духовни водачи, спирити разни, ментални постижения, мистика и медитация...(естествено разни там орки и елфи хихихих)....Чете Кастанеда и друго подобни щуротии и си запълва празнините в научното обяснение с наукообразни измишльотини, които звучат умно защото някой ги е откраднал от източните учения... Смесват всичко това с философски доктрини и ето ти - самоидентифицират се като Ню Ейдж последователи... При тях обаче няма санкциониращ орган, няма Ад и Рай, няма точни етични предписания... - т.е. това не е религия в никакъв случай. Няма канон, няма религия. А като няма религия няма и секта.. Интересно на коя религия е секта Ню Ейдж!? Тъй де, има разни мистици дето прекаляват, но луди има във всяко учение нали така?

Последния пост на mitaca е отстранен, а авторът му предупреден, поради нарочна неправилна употреба на писмената форма на български език вероятно с цел да впечатли (в отрицателна посока) опонента си!НАрочното неправилно изписване на думи свещени за християнската общност (и за всички останали религиоцни общности)също е недопустимо - споменавам го защото се отнася за всички потребители и всички религии!

Мисля, че никой не иска да се откаже от мечтите в приказката...и да порастне докрай завинаги...да се сблъска с лишената от чудо реалност, в която всичко се постига с усилие, компромиси и доста неприятности...толкова много че целта се изгубва в постигането...и животът приключва без да се е случило нито едно приказно или чудесно нещо... Онзи, който търси приказното, той оценява малките чудеса в живота на хората... Мисля, че дори най-фанатизираните в своята религия хора съзнават дълбоко в себе си, че реалността е друга...но не искат да се откажат от своята си приказка. За да се научим да търсим алтернативи в мрака...заради това ни разказват приказки, за да не губим надежда - заради това са приказките. Именно за това не харесвам фанатиците (било то религиозни или други), защото те ...ами те нямат надежда, тъй като единственото нещо което правят е да дискриминират различните и да съдят, или да се самоосъждат... Иначе онзи, който не търси приказното в потъналата в сивота ежедневна реалност...той също е безнадежден, той е като Скрудж, който не обича Коледа Тъй виждам аз. Нещата са някъде по средата. Вярата понякога наистина крепи хората. Дори да е вяра във феята на зъбките!

Еми да де, но и прозата и цялото митотворчество, приказките за деца и фентъзи романите....са фантазиране. То е важно. Едно време обикновено знанието се е пазело...като разменна монета за власт. Онези, които са го имали са имали и власт и облаги. Говоря за просто знание като как да се предпазят растенията от болест или как дори се изражда крава...или жена съответно. Тези хора, жени и мъже, знаещите обикновено са обвивали своето простичко знание във фантастичен ореол, за да могат да го "продават" като чудо...да го направят знание за избрани...за да могат техните наследници например само да се ползват от него и да оцеляват. Така са се родили религиозните култове.. Шаманът знае няколко простички неща всичко друго е театро и фантазия... Е та той показва на другите как се постига да речем нещо с ритуал (на болен дава чай от лайка и да речем подскача около него половин час, докато изпълва с пари от лайка и цялото помещение та да му направи инхалация) и болния вземе че му стане по-добре.. Вярата в ритуала е важна, защото когато хората разбират че е само лайката...е тогава вече това знание няма да донесе пари (мидички, яйца, кокошка, цяла крава)на шамана. В приказките от Стария завет, защото за мен те са приказки, се откриват записани простички неща, заедно с разните му там истории...за добитъци, растения, размножавания.... елементарни неща, които обаче са знаели само избрани. Когато тези неща са станали масови се е наложило религията да се мистифицира още повече и поради това Св. Дух е особено важен - имам предвид въображението, а и интелекта като цяло... Нещата не са замислени наивно и просто като за баби

Защо пък да диктува теорията на Айнщайн? Не съм съгласна. Религиозното знание е сакрално знание, мистичното не е технично един вид. Мистичното не се обяснява, то не е теория. Ако едно божество предложи теория, то то не е божество. Хората правят теория, те правят и 'теология'. А всъщност познаването на кое да е божество е личен, интимен, сакрален акт... Всъщност поради това свещеничеството е толкова важно за всяка религия, както и посвещението и инициирането... Свещеника, жреца, прекия служител познава божеството лично, интимно...по необясним начин, по неведоми и нелогични пътища, чрез молитва, медитация, пост, себеотказ, всякакви техники, напеви, ритуали и песнопения... Практически писанието е просто един етичен кодекс на последователите. Разказите за това какво е било и какво ще се случи са митове и са под редакцията на "св. Дух", дотолкова доколкото пишещия е бил в онова интимно отношение с божеството си - да му вярва и да пише онова, което му идва от сърце. Смятам, че най-малкото може да се напада, която и да е религия че не е дала някаква "теория", която да обяснява света. Самата приказка за Сътворението в Битие не е обяснение на света, тя съдържа символи и сякаш е едно сакрално докосване, но само докосване до някаква необяснима в думи истина. Поради това не знам как изобщо бихте могли да изисквате от която и да е религиозна система или писание по Земята "теорията на Айнщайн" - а и "старите баби" (и дядовци) са много важни в исторически времена. Те предават словото, устно...чрез своите приказки творят една мистична, но и темпорално свързана с някакви корени и някакво начало картина на света. От тях са тръгнали митовете... А в митовете се крият и спомените, и страховете и мъките и радостите и най-вече мечтите на народите, които са ги сътворили... За това трябва да четем всяко Свещено писание внимателно, като колективен акт на споделяне на реалността на онези, които са я писали... А духа. Свят или не, той е духа на епохата и на общата, кохерентна нагласа, която задава религията. Поради това православни или не, християните не могат да бъдат обвинени в това, че вярват в Иисус и всичко останало написано в писанието... Проблемът е, че не го обмислят... И така например използват Битие за обяснение на произхода на Вселената...физическо обяснение.., а там в Битие е описано нещо тайно, сакрално, нещо на което икога няма да сме свидетели и нещо, което не можем да си представим... това е описание обект на "тайнство". Поради това то няма нищо общо с физическото начало да речем на настоящата вселена... Християните, чиято вяра не е достатъчно силна ги смесват, а онези които не обмислят се страхуват да излязат "извън Писанието"... Но всички знаем защо има религии и каква е била и все още е тяхната социална роля. Иисус като личност ни е интересен, но като божествена, сакрална, достъпна единствено чрез тайнство фигура... с която християнинът общува ... Това е друг тип познание. Имам чувството, че забързани в техническото ни ежедневие много от християните не се замислят за това и хвърлят енергията си в занимания и противоборства, които с нищо не ги доближават до това сакрално познание...Дали е възможно то и какво е като възприятие, усещане и представи аз не мога да кажа, тъй като не спазвам тайнствата на никоя религия и не общувам конкретно с нито едно божество (или каквото и да е подобно същество ) Но този тип познание и този тип човешка дейност не бива да се подценява...особено историческата й роля за формирането на обществата.

Кажи какво са правели православните владетели и православните висши свещенници на ония, които са си позволявали да "анализират" дотам, че да излязат от канона - т.е. еретиците? Само са им пишели забележка ?

Вероятно просто са им режели главите. Много по-хуманна екзекуция...как тъй ще хабят дърва да ги горят

Следователно православните християни нямат право да анализират а само да повтарят Писание, Предание и решенията на църковните събори... Следователно на православните християни им е забранено да мислят?

Една константа може да е измерваема величина - скоростта на светлината също е величина, която е първо измерена, после Айнщайн е доказал, че е константа и не спазва правилото за събиране на скорости. Но сега ми обясни каква е тази Копенхагенска конференция? Тъй като първо не е една конференцията в Копенхаген, второ онези за които се сещам нямат нищо общо с гравитацията ...Всъщност сигурно има, но не така всеобщоизвестни и общоприети. А последната конференция е посветена на климата например... Така че уточнявай за какво си говорим. Тъй като и аз не съм физик и нещо не те разбирам накъде биеш. Също не разбирам що ще тази тема в сектор физика? Изобщо не й е мястото тук! Особено щом ще говорим за възприятие...