Grifin

Явно е грешка и е искал да напише 0,(3) за тройката, а за 4-ката 0,25 вместо 1,25, защото нали реципрочните на 1, 2, 3, 4, 5..са 1, 1/2, 1/3, 1/4, 1/5 и т.н. Ама..какво от това..Не е голяма мистерия, че когато естествени числа се увеличават, то реципрочните им намаляват, и че всички реципрочни на естествените числа започват с нула (с изключение на единицата).

Вчера американските технологични компании имаха тежък ден, като най-големият губещ беше NVDIA, която загуби над 17% от пазарната си капитализация или близо 600 млрд. долара. Причината? Новоизлюпеният китайски стартъп DeepSeek , който представи тези дни своя LLM. Само по себе си това не е кой знае каква новина, такива модели има доста, за този обаче китайците твърдят, че използва много по-малко изчислителна мощ и че струва около 6 млн. долара, което е стотици пъти по-малко от разходите на OpenAI и от разходите за хардуер, които Apple, Meta, Microsoft, Google и Amazon планират да направят през предстоящата година за своите ИИ. Освен това, според тях(китайците), той превъзхожда последните версии на ChatGPT по отношение на математика, логика и писане на код. Аз лично съм ползвал ИИ не повече от няколко десетки пъти и то за съвсем рутинни неща. Преди време пробвах ChatGPT с няколко задачи и не се справи особено добре, в задачи в които трябваше да съобрази някакъв шорткът, не го направи, но все пак ги реши, а задача, в която трябваше да се намерят минималния брой тегления с електронна везна, с които можем да разберем кой фишек съдържа фалшиви монети, ако имаме 50 фишека и знаем, че фалшивите са по-леки напр. с 0,1 грам, изобщо не успя да реши, изчерпа се до предложения да ги делим на групи и теглим докато елиминираме по-лекия фишек. Същата задача я дадох одеве на DeepSeek и я реши (отговорът е едно теглене). Дали успя да "съобрази" или е обучаван на такъв тип задачи аз нямам представа, но се справи по-добре от ChatGPT, като все пак трябва да се отчете, че онези опити бяха преди може би повече от година. Любопитно ми е какво мислят по-запознатите с ИИ, дали е възможно наистина такъв модел да се направи на стотици пъти по-ниска цена и с много по-малко изчислителна мощност, и дали DeepSeek наистина е по-добър в кодене и логика.

Идеите не са Търнър, мултилевъл маркетинг (МЛМ) компании има в САЩ преди той да се роди, мисля че от около 1920 г. А идеята за продажба на надежда и възползването от отчаяни, нещастни и готови на всичко хора е още по-стара. МЛМ са пирамидални схеми, използват меко казано неетични практики и в някой държави са забранени. МЛМ компании често са съдени, но обикновено без особени последствия, благодарение на скъпи адвокати, вратички в закона и поради това, че при тях всъщност има някакъв продукт, което е и разликата с финансовите пирамиди. За по бързо се обърнах към ChatGPT и мисля, че добре го синтезира: Мултилевъл маркетингът (MLM), често рекламиран като легитимен бизнес модел, е разглеждан от мнозина като неетична практика, наподобяваща измама и пирамидална схема. В следващите редове ще разгледаме неговите проблеми. 1. Защо мултилевъл маркетингът често е измама? Нереалистични обещания за доходи MLM компаниите често привличат нови участници с обещания за лесни и бързи печалби, финансова свобода и възможност за пасивен доход. В действителност: Проучвания показват, че по-голямата част от участниците (обикновено над 90%) губят пари. Доходите са силно изкривени в полза на малък процент хора на върха на структурата. Фокус върху набиране на хора, а не продажба на продукти В много MLM компании основният източник на доходи не е продажбата на продукти, а привличането на нови членове, които плащат такси или купуват стартови комплекти. Това прави модела зависим от постоянен приток на нови участници, което е типична черта на пирамидалните схеми. Ако привличането на нови хора спре, цялата структура рухва. Завишени цени на продуктите Продуктите в MLM често са значително по-скъпи от сходни продукти на пазара. Това е така, защото всяка покупка трябва да покрие комисионните за множество нива в структурата. Участниците са подложени на натиск сами да купуват продукти, за да поддържат "квалификацията" си за комисионни. Често тези продукти се складират у дома, без реална възможност да бъдат продадени. Липса на прозрачност MLM компаниите често крият реалните данни за доходите на участниците, което прави трудно разбирането на истинския потенциал за печалба. Ако такива данни са налични, те обикновено показват, че голяма част от участниците изобщо не печелят. 2. Как MLM наподобява пирамидалните схеми? Структурата е базирана на пирамидален модел При MLM парите се разпределят нагоре по йерархията, като по-голямата част от приходите отиват към върха. Само тези на върха на пирамидата печелят значителни суми, докато мнозинството губи. Зависимост от непрекъснато набиране на нови хора Основният двигател на MLM е разширяването на мрежата. Това означава, че успехът на участниците зависи повече от броя на привлечените хора, отколкото от продажбите на продуктите. Рухване на модела Подобно на пирамидалните схеми, MLM е устойчив само докато има приток на нови участници. Когато този приток намалее, новите членове остават с ненужни продукти и загубени инвестиции. 3. Общи черти между MLM и култовете Мотивация чрез идеология и емоции MLM компаниите често използват емоционални послания, за да създадат усещане за принадлежност и обща цел: "Станете част от семейството." "Изпълнете мечтите си." Подобно на култове, те създават чувство на задължение към групата и компанията. Индоктринация и "мозъчно промиване" Новите участници преминават през интензивни обучения, конференции и семинари, които често включват мотивационни речи, лозунги и лични истории за успех. Критичното мислене се обезкуражава. Участниците са насърчавани да игнорират негативните отзиви или съветите на приятели и семейство. Социална изолация Участниците са насърчавани да прекъсват връзки с хора, които не подкрепят участието им в MLM. Те са предупреждавани, че критиката от околните е резултат от "завист" или "липса на визия". Финансово и емоционално изтощение Участниците са подложени на натиск да инвестират собствени средства за закупуване на продукти, присъствие на събития или обучение. Провалът често се обяснява с недостатъчно усилия, което води до чувство за вина и срам. Създаване на фалшива реалност MLM компаниите често показват успешни примери за участници, които са натрупали богатство, но игнорират огромното мнозинство, които са се провалили. Това поддържа илюзията, че успехът е постижим за всеки. 4. Социални и икономически последици от MLM Финансови загуби Много участници губят значителни средства, инвестирайки в продукти, такси и обучения, които не се възвръщат. Разрушаване на взаимоотношения Натискът да се привличат приятели и семейство в бизнеса води до напрежение и често до прекъсване на взаимоотношения. Загуба на доверие Хората, въвлечени в MLM, често усещат, че са били измамени или манипулирани, което подкопава доверието им в бизнеса и обществото като цяло. Заключение Мултилевъл маркетингът често действа на ръба на законността, използвайки манипулация, социален натиск и дезинформация, за да привлича нови участници. Въпреки че се представя като възможност за "собствен бизнес", той по-често облагодетелства само малцина на върха на структурата, оставяйки останалите с празни обещания и финансови загуби. Общите му черти с пирамидалните схеми и култовете го правят опасен както за участниците, така и за обществото като цяло. ПП Познавам лично човек, който беше се накиснал за няколко месеца с една от големите МЛМ компании AMWAY, едвам успяхме да го убедим да се откаже, стават като членове на секта, отговарят по шаблони и критичното им мислене клони към нула. Бях гледал преди време документален филм, има и доста тежки случаи, вземане на огромни заеми за да купуват и складират продуктите, разводи, продажби на имоти и т.н. Иначе да, организаторите печелят добре, издават книги и се рекламират като успешни бизнесмени.

Чел съм я книгата (както и още една-две на Талеб), хубава е и си струва да се прочете, особено ако човек се интересува от финансови пазари, но и иначе може. По точка три, по мои спомени не се твърдеше точно това, а по скоро че със задна дата събитието може да бъде обяснено, а не предвидено, но и все пак зависи за кой от наблюдателите става дума. Талеб разглежда нещата от гледна точка на детерминизма, а в рамките на детерминизма случайно събитие е явление, което изглежда непредсказуемо поради сложността на системата или недостатъчна информация, тоест то е привидно случайно. Така например, терористичните атаки от 11 септември са "черен лебед" за финансовите пазари и пазарните участници е нямало как да ги предвидят (докато службите например при наличие на някаква информация биха могли да ги предотвратят), акциите на самолетни и туристически компании се сриват, просто на много хора рязко спира да им се пътува :), много пазарни участници губят много пари и за тях това събитие е случайно, или по-скоро много малко вероятно, и може да се класифицира като "черен лебед". За организаторите на атентатите и приближените им обаче не е, и те всъщност биха могли да спечелят огромни суми на борсата със "къси залози", та събитие, което за някой е случайно, за друг не е, зависи от информацията и/или от сложността на системата. Така е обаче в макросвета и от гледна точка на детерминизма. Според копенхагенската интерпретация случайността е присъща на природата и не е резултат от липса на информация, просто такава е фундаменталната структура на реалността. Според някои философски теории пък, случайността е свързана с концепцията за свободната воля, където действията на индивидите са непредсказуеми и не зависят от детерминистични закони. Та..зависи от контекста.

Явно за да могат влаковете да изчакат часовниците, които са върнати с един час да ги "настигнат". Не бях чувал че така го правят, каква ли е обаче съществуващата практика при преминаване от зимно към лятно, когато влаковете трябва да настигнат часовниците и трябва да наваксат един час..

Набързо я чета темата, но не видях някой да вярва в невидимата ръка, цитираш мнение за световния пазар, а не свободния. Невидимата ръка е нарицателно в една от първите икономически теории на Адам Смит, дори и там обаче се споменава за минимална държавна намеса и пазара не е съвсем съвсем свободен. Коя е тази "западна" икономическа теория? Защото те са бая- класическа (Адам Смит), Кейсиянска, в която Кейнс предлага активна фискална и монетарна намеса на държавата, има австрийска школа, монетаризъм, неокласическа икономика, поведенческа, това не е пълен списък..всичките са западни. В западни учебници от западни автори има големи части посветени на картелите като пазарна структура, има си модели за ценообразуването при картелите, видове и т.н., та картели има, ОПЕК просто са единствения легален. Няма картели и монополи в теоретични пазарни структури от учебниците като перфектната конкуренция. И пак, струва ми се мешиш нещата, аз поне не видях някой да твърди че пазарите, особено пък на нефт, са свободни. Свободни пазари в реалността няма. Ако имаш предвид свободната търговия, при която всеки трябва да произвежда това в което има сравнителни предимства ,т.е. най-малки алтернативни разходи (теория на Рикардо), според мен това може да работи до голяма степен, но в рамките на област или държава, в дългосрочен план между държави не би било устойчиво. Държава, която има сравнителни предимства да произвежда банани може известно време да внася каквото и е необходимо с приходите от банани, с течение на времето обаче, ако не започне да развива индустрия (в която няма да има дълго време сравнителни предимства), с изненада ще установи, че до вчера смогваше да си внася перални и автомобили, но вече има телевизори, телефони, компютри и т.н. и парите от бананите не стигат за всичко. Ако Китай беше приел и се задоволил, с това че неговите сравнителни предимства са евтината работна ръка, щеше да си остане работилницата на света и нямаше да е там, където е сега. Пример за обратното пък може да бъде Русия, която съвсем не е лишена от сравнителни предимства, основно под формата на ресурси, но...Ако Русия беше управлявана от китайци през последните няколко десетилетия, сега сигурно Европа щеше да внася смартфони и електромобили с надпис "сделано в России". За доматите писах наскоро в някоя друга тема защо смятам, че по-скоро ние сме си виновни, но допускам че си по-запознат, селското стопанство не го следя. Кажи по-подробно защо смяташ, че е така.

Всъщност е по-скоро обратното- рублата продължава да се срива, въпреки че ЦБ повишава лихвите. То това е основната причина за тези повишения и за наложения капиталов контрол, опит да се спре обезценката на рублата.

Градче в Донецка област с близо 10 000 души население, към момента колко са останали идея нямам, поне от няколко месеца го превземат, днес четох че владеели голяма част от него.

Е..много важно..За сметка на това пък едно дългоочаквано събитие е на път най-накрая да се случи, руснаците вече владеели голяма част от Ню Йорк

Че те си плюят по всичко, което идва от така наречения "Запад"(разбирай всичко ново и измислено в последните десетки и стотици години, което не е свързано с продажба на природни ресурси), това обаче по никакъв начин не им пречи да се възползват от облагите на наплютото. Познавам крайни путинофили (сигурен съм, че не само аз), които живеят и работят в Германия и Англия, държат си парите в сатанински евра, паунди и долари, и през цялото това време кълнат западната система, прогнозират краха й, и говорят че само Путин или някой подобен диктатор ще ни оправи...висша форма на когнитивен дисонанс..Истината е, по мое скромно мнение разбира се, че цифровите валути (CBDC ) не се различават по нищо от всяка друга технология, могат да се използват за общото благо (което е утопия в крайния вариант), могат да се използват и с цел облагодетелстване на малък кръг от управляващи и контрол върху населението, Китай прави сполучливи опити от известно време за второто. В Русия как биха се ползвали, всеки сам може да има мнение...

И кои са тези неща? Струва ми се, че имаш някакво да кажем ..нестандартно разбиране на концепцията за фалсифицируемост. Поне ПРИНЦИПНО (ПО ПРИНЦИП) трябва да съществуват експеримент или наблюдение, които да имат потенциала да опровергаят твърдението, дори и опита или експеримента да не са изпълними със съвременната апаратура и технология. Но дори и да махнем това иначе важно принципно, смяташ ли, че по времето на Нютон не е съществувал опит, който да може да опровергае законите му и те са просто е така постулирани? Защото всъщност всички експерименти и наблюдения, които са били извършвани и са потвърдили законите на Нютон, също така са имали потенциала да ги опровергаят, то това е идеята за фалсифицируемост. ПП Сега виждам, че и Гравити е писал..иначе ми е любопитно какво би му отговорил.

Добре, отново съвсем накратко. Непроверимо и нефалсифицируемо не са точно едно и също нещо, фалсифицируемостта изисква по принцип да е възможно съществуването на експеримент, който да може да опровергае твърдението и не се отнася до моментното състояние на технологиите и измервателната апаратура. Така, според критерия на Попър, ако едно твърдение не е фалсифицируемо, то това е напълно достатъчно да се твърди, че не е научно. А иначе не е никакъв проблем да предложиш модел с колкото си искаш измерения, без да е необходимо да доказваш дали съществуват, просто въпросният модел трябва да може да прави прогнози и да съществува експеримент, които да може го опровергае. Ако направиш нещо такова, никой не би ти казал, че е ненаучно.

А как може да е непроверимо, а да бъде потвърдено невярно? Как се потвърждава (че е вярно или не) нещо непроверимо? Ако аз твърдя, че спагетеното чудовище съществува увито околопланково (каквото и да значи това, ти го използваш) в твоето "четвърто пространствено измерение", можеш ли със сигурност да потвърдиш, че това не е вярно? Защото ако не можеш да го потвърдиш със сигурност, то според теб излиза, че това е научно твърдение.

Всъщност има индекс за корупцията, според който България е на 86-то в света, а Русия на на 143-то https://bg.wikipedia.org/wiki/Индекс_за_възприятие_на_корупцията А дали е изчисляван от нацисти за съжаление не знам ...

Сега, единственото което казах, е че е странно службите да пропуснат снайперист на покрива на първия етаж на 130 метра от трибуната. Да, в научен форум сме, и здравословния и умерен скептицизъм и избягването на сляпо доверие в авторитетите са част от научния метод (довечера като се прибера съм убеден, че ако реша ще намеря мнения на авторитети, които твърдят обратното на този, който били включили по БНТ). Не знам доколко приляга обаче в научен форум да се твърди по видеозапис, че очевидно кръвта е истинска... аз чак толкова научни твърдения не направих, единственото, което казах е че е странна такава немарливост (да кажем) на службите. О, Деф..често не отговарям като ме цитираш, защото просто няма смисъл, последното май беше че нямало такова нещо като диверсификация спрямо долара..Ако някой тръгне да симулира атентат (което още един път да натъртя, не твърдя), надали ще разчита на това президента да не мръдне и да го постреля в ухото най-добрия снайперист, за Тръмп поне съм убеден, че нямаше лесно да се навие.

Абе не знам..не намирисва ли поне малко тая история? Не колкото атентата срещу Доган ама.. Че Тръмп е големия печеливш е ясно- чисто нов живот, рейтинг до небесата. Но да оставят службите снайперист на 130 м. от Тръмп и то на покрива първия етаж да се позиционира и да постреля..

Така де, няма какво да се чудим защо е заблуда, ето, сам го казваш. Има вероятност за следващото ези, има и вероятност за серия някаква, две различни неща. А това, което според мен основно се пропуска е моментът в който се прави оценката. Защото, ако ще направим десет хвърляния с честна монета, то вероятността преди първото хвърляне за десет ези или десет тура е едно върху две на десета, наистина много малка вероятност. Само че, ако имаме вече девет хвърлени ези, то вероятността за серия от десет ези (девет вече хвърлени ези и още едно ези) е абсолютно равна с тази за серия от девет ези и тура, и в двата случая е една втора. Да де, ама защо ще е толкова голямо чудо стотното хвърляне, а не 97-мото, 99-тото, 102-то..? Те всички в залата са очаквали прекъсване и на петия, и на десетия път, да не говорим вече за 70ти, 80ти, 90ти. ТВ предлага модели, които дават оценки за разпределения на данни, при допускане за честни монети, зарове, рулетки и т.н. Така в този случай, да, вероятността за 100 поредни червени (пак да уточня, в началото на хвърлянията, на стотното при 99 червени си е просто една втора) е изключително малка и теоретично според Закон за големите числа при огромен брой опити би следвало да се случва средно един път на 2^100 опита, възможно е обаче да се случи, и при голям брой завъртания неизменно все някога ще се случи. При манипулирана рулетка естествено е по-вероятно да се случи такава серия, там вероятностите обаче вече нямат работа и наистина при такава серия всички в залата трябва да се замислят дали някой някого не заблуждава и се случва не "чудото" на изключително рядко събитие, а просто измама

Дали е добре или не, не знам, но просто не е истина, такъв договор не съществува. Новината тръгна мисля от криптосредите (там упадъка на долара се използва често като мотив за възхода на крипто), от индийски и други подобни сайтове и почти не успя да си проправи път до някоя по-сериозна медия. https://www.indiatoday.in/business/story/us-saudi-arabia-petrodollar-deal-history-significance-what-is-it-2553088-2024-06-14 https://www.timesnownews.com/business-economy/economy/big-blow-to-us-as-saudi-arabia-ends-80-year-petrodollar-deal-article-110982402 В единият от сайтовете въпросният договор е 50 годишен, в другия 80...всички уж се позовават на споразумението, но не изглежда да са го чели. Всъщност, споразумението е за икономическо сътрудничество и модернизиране на армията на Саудитска Арабия, не установява петродоларна система и не изисква СА да продава в долари петрола си. Ето го и самото споразумение, 6 страници е и започва от 788 стр. на пдф-а. https://tile.loc.gov/storage-services/service/ll/lltreaties//lltreaties-25-3/lltreaties-25-3.pdf И преди, и след това споразумение СА продава петрола си в долари и причините са съвсем основателни. Приходите от петрол се използват или за търговия и внос (без значение дали със САЩ или с други, никой не отказва долари), или за инвестиции. СА е един от най-големите притежатели на американски облигации (купуват ги с долари), освен това инвестират в суверенни фондове, във фондове за публични инвестиции, в недвижими имоти, в частни и публични компании и т.н., основно с долари. Освен това имат и дългове..пак в долари. Можем естествено да допуснем, че споразумението, което приложих е фалшификат, или че след него има друго, което задължава СА да продава петрол в долари. Ето обаче новина от 2023 г., според която СА е отворена към продажба на петрол в други валути, дали щяха да правят такива изявления ако имаше договор, задължаващ ги да продават в долари? https://www.bloomberg.com/news/articles/2023-01-17/saudi-arabia-open-to-talks-on-trade-in-currencies-besides-dollar Факт е, че някои държави напоследък диверсифицират и опитват да намалят зависимостта си от долара, някои обаче правят обратното, и докато наистина има известен спад на световната доминация на долара, аз поне не бих правил толкова смелите прогнози, че трябва да се купува злато, с което да купим новата световна валута след няколко години..Всъщност от 09.06.2024 г., датата на която изтече така наречения договор и се избълваха множество статии и клипове прогнозиращи бързия упадък на долара, досега той е поскъпнал с около 1,5%.

Добре, нека са "домати" (т.е. съвкупно българско земеделие), а не домати, не мисля че има голяма разлика. Това за плодородните почви и водите за съжаление ми се струва, че не е така, те са само един от факторите, освен тях трябват капитал(пари, технологии, съоръжения, инфраструктура, човешки капитал под всякава форма и т.н.), труд и предприемачество. Ако земите и водите бяха достатъчни, в нашите магазини нямаше да има доста неща от Израел например (страна с не особено благоприятни условия и с повечко пустини от България), щеше да ни е евтино да си ги произвеждаме, че и дори да ги изнасяме, ама не е така, нали? Истината е, че сектора е изключително непривлекателен, фермерите стават все по-малко и застаряват, и че всяко младо момиче примерно, предпочита да си вее кълките на хладно в мола за малко повече от минималната заплата, с надежда да стане нечия..каквато и да е, вместо да сложи забрадката и да отиде да плеви на 40 градуса, при младите мъже положението е сходно и това не мисля, че би се променило дори и с 500% мита на всички "домати". Разбира се, при един колективистки сценарий и смяна на строя, проблема с мотивацията би изчезнал рязко. Аграрния сектор ми е много чужд, не го следя и не съм обвързан по никакъв начин с него, мотика съм виждал на живо няколко пъти. Не мога да коментирам в детайли държавната ни политика, както и европейските субсидии и дали има разлики за едни и други държави, просто не ги следя. Въпреки това обаче, от първо лице знам неща за някои проекти, които ме карат да си мисля, че не ни е виновен толкова ЕС, колкото сме си виновни ние..

Това на пръв поглед е точно така, но само от теоретична гледна точка (на пръв поглед пак). Всъщност, повечето икономисти смятат, че митата за внос не постигат на практика този ефект. За да не се замеряме с авторитети (повечето икономисти), нека накратко да видим защо. Първо, икономическите теории не са като физичните, те имат много слаба степен на прогнозиране, дори има анекдот за икономистите, че те (икономистите), са много добри в това, да ти обяснят днес това, което не са успели да предвидят вчера . Икономическите теории работят, както и всички останали, само в рамките на допусканията си. В конкретният пример, това може евентуално да сработи (и то само на първо време), но само при условията на перфектна конкуренция, за която допусканията са следните- пълен достъп до информация, няма бариери за навлизане, продуктите са хомогенни, пълна мобилност на ресурсите (без никакви разходи), икономическите индивиди са рационални и винаги вземат решения, с които да максимизират изгодата си, производителите произвеждат продукти за които имат най-малки алтернативни разходи, има много производители, които не могат да влияят на цената и са прайстейкъри, тоест продават на определена от търсенето и предлагането цена..може и да пропускам някои, тези мисля са достатъчно. Аграрния сектор се приема, че работи в условия близки до перфектната конкуренция, дали е така на практика, нека всеки сам прецени. Пак според икономическите теории, продуктите се конкурират за ресурсите, тоест, всяко решение за отглеждането на дадена култура пренасочва ресурси (земя, капитал, труд и предприемачество), които биха били използвани за отглеждането на други култури, иначе казано, това са алтернативните разходи. Нека не се опитваме да правим прогнози за реалността, с това дори и икономистите не се справят . Нека приемем, че пазарите са напълно конкурентни и са спазени допусканията за перфектна конкуренция и видим в един идеализиран опростен свят какво би станало. Нека доматите, които бяха някъде в темата давани за пример, в момента струват 2 лв. на едро. С цел да стимулираме родния производител, налагаме 100% мито за внос и вносните домати са вече 4 лв на борсата. В момента малко родни производители гледат домати, защото печелят малко или нищо, след мярката обаче това не обещава да е така. Някои фермери намалят или спират напълно да отглеждат други култури, които не се облагат с мита и започват да сеят масово домати, някои IT специалисти решават че е добра идея да напуснат работа и да започнат да гледат онея 25 дка, дето ги наследиха преди няколко години, предприемачи теглят кредити и купуват или наемат земя и започват да сеят домати. Общо взето вариантите са три, като при всеки от тях има пренасочване на ресурси и изтегляне от някои производства, което води до спад в предлагането и повишаване на цените на другите култури, които се отглеждат в намалени количества за сметка на доматите, да не забравяме IT специалистите, които се завръщат на село, не взимат заплати и не наемат жилища в големите градове, а също така и предприемачите, които ако не гледаха домати, щяха да правят нещо друго. Вариант едно (често срещан в селското стопанство)- всички сеят домати..на следващата година има толкова домати, че цената им пада драстично, IT-тата и предприемачите скубят коси, потребителя обаче е що годе доволен, яде по-евтини домати и може да яде и по 100 кг месечно. Минимални ползи за потребителите, производителите са на загуба, нетни ползи за обществото между нула и отрицателни. Вариант две (оптимален)- точен брой производители успяват да запълнят нишата, производителите печелят добре, потребителите ядат по-скъпи домати, освен това и по-скъпи други селскостопански продукти (заради отлив на ресурси за тяхното производство и свиване в предлагането). Тъй като цените са по-високи, потребителите могат или да консумират по-малко количество с тази част от дохода си предвидена за зарзават, или да консумират пак същото количество както преди, но за сметка на други стоки и услуги от които пренасочват парични средства за да посрещнат доматените си нужди, производителите на тези други стоки и услуги имат съответно намалени приходи. Производителите на домати споменахме че са добре, това обаче води до навлизане на още производители в доматения сектор и евентуално до вариант едно след известно време. Нетни ползи за обществото- между нула и отрицателни. Вариант три- няма достатъчно нови производители, разчитаме основно на внос (с мито 100%), тези които са навлезли в доматения сектор печелят добре, което води до навлизане на други в сектора в следващите години и евентуално до вариант едно в крайна сметка. Потребителите ядат скъпи домати и като цяло ситуацията е сходна с вариант две, но да кажем в по-малка степен. Нетни ползи- между нула и отрицателни. Сега, това е отгоре отгоре конкретно за доматите, при митата примерно за китайските ел. автомобили нещата са съвсем различни. Иначе някъде по назад беше споменато за икономии от мащаба, да възможно е след години на доматен протекционизъм и мегаинвестиции да се превърнем в износител номер едно в Европа, дори да го направим обаче, дали ще си струва надпреварата с тези, които в момента реализират икономии от мащаба..

Не, не, всяка честота има хармоници да, и нищо не ги прави по-особени. Честотата, която определяме за Ла е просто еталон от който се започва и по него се настройват инструментите. Днес е прието да е 440 херца и всичко, което слушаш е записано така. Нищо не ти пречи да си настроиш пианото (примерно) на ла 409, останалите тонове се настройват на интервали по това Ла и изпълняват съответните функции. Имаш едно настроено пиано и само човек с абсолютен слух (или чрез замерване) би казал че е по-ниско, то само по себе си е настроено. С това пиано обаче не можеш да свириш в банда, в която останалите инструменти са настроени по стандарта (440 херца). Те могат да си свирят, но каквото и да опиташ да изсвириш ти и общото ще звучи отвратително..ще е пълно с дисонантни хармоници, които ще се "бият". Стабилността както написах по-горе е само по отношение на нещо и във определена система (лад), спрямо друг тон поне, или акорд. Един тон ако чукнеш на някой инструмент, без значение дали е на ла 440, 407 или 3,14 , този един тон сам по себе си е стабилен. В един лад обаче всички тонове изпълняват различни функции. Лад накратко е система от тонове, които могат да бъдат подредени на терци и тези тонове изпълняват определни функции. всъщност ето: https://bg.wikipedia.org/wiki/Лад Така в най-простия случай ако имаме лад до мажор (до ре ми фа сол ла си ) и удариш с лява ръка акорд до мажор (до ми сол), а с дясната рука удариш едно до някъде по-високо, то това до зучи стабилно като чук, то си е там и не иска да отиде никъде, същото е с квинтата (сол) , терцата (ми) е също много стабилна, си е донякъде стабилно, но "тегли" и иска да се разреши към до, а надстройките са още по нестабилни, звучат незавършено и напрегнато и в зависимост какви са теглят нагоре или надолу към най-близкия за тях стабилен тон. За човек, който не е учил музикална теория и не е свирил не знам доколко може да бъде ясно това, все пак един учебник, напр. "Елементарна теория на музиката" е от не малък обем и доста страници в началото са запознаване с речника и терминологията, освен това има и практика, солфеж, диктовки и разпознаване на интервали, тризвучия и т.н. , та няма как ей така от няколко мнения във форум да се изяснят нещата..

Доста са сложни нещата, да, и не могат да се покрият в рамките на няколко поста, но съвсем отгоре отгоре ще пробвам. Като удариш една струна (тяло), тя започва да трепти. Първо трепти с цялата си маса, после с половината, после с една трета, една четвърт и т.н. Това е натурален ред на хармониците (оттам тези редове в математиката са хармонични). Така ако струната е с такъв опън, че трепти 440 пъти в секунда, тя произвежда тонът Ла, но освен него и всички други, които се чуват все по-слабо и по-слабо. Те се наричат обертонове. Най-общо два тона звучат добре заедно ако имат много общи обертонове и ако нямат дисонантни хармоници. Когато се раздели струната на две се получава октава, на три е кварта, а в съотношение 3/2 е квинта, това е направил Питагор. Оттам ако започнеш да строиш квинти нагоре от даден тон ще получиш всички 12 тона на натуралния строй. Този строй има проблеми с натрупване на грешка при повече октави и тези проблеми са решени векове по-късно с равномерно темперирания строй, при който просто октавата се дели на 12 равни полутона. В някои ориенталски ладове, както и в някои блус скали се ползват и четвърт тонове. Такъв "факт" за Бах и предшественици няма, няма благозвучие в цели и такова в полутонове, в зависимост от контекст и хармония някои интервали звучат добре, а други не. Едни и същи тонове, които образуват някаква мелодия, изсвирени върху една хармония ще звучат добре, върху друга пак добре, но съвсем различно, а върху трета изобщо няма да звучат. Честотата на тонът Ла няма никакво значение, просто това е тонът, който се взема от камертона и оттам нататък инструмента се настройва на интервали по него (освен ако не задълбаем в конспиративната теория, според която Гъобелс, ако не се лъжа, е въвел ла от 440 херца, защото това имало негативни ефекти върху човешкото тяло ). Е... има хора с абсолютен слух, които като слушат запис направен с Ла 332 херца и твърдят, че ги дразни, но това е защото са свикнали на 440 и го имат като еталон в главата си, ако бяха свикнали на 332 щеше да ги дразни всичко друго. Съвсем не е волно. Не съм чел това, което ти си чел в уики, но това се отнася за система, устойчива система, а именно лад. Устойчиви (по различен начин) във лада са тониката или първа степен, квинтата, терцата и донякъде септимата, останалите се водят настройки и имат тенденцията да "искат" да се разрешат нагоре или надолу до стабилен тон. Не е толкова чак тайнствен смисълът, но се иска практика, речник и теория и нещата придобиват смисъл.

А тая графика американците ли я отрязаха до август 2022 г., точно в пика на цената? Защото в момента цената е горе-долу 14 пъти по-ниска, горе-долу на нивата от лятото на 2021 г., тъкмо преди американците от Москва да започнат да притварят кранчето.. https://tradingeconomics.com/commodity/eu-natural-gas

Косвено, да. А доколко, да кажем, че е дискусионно, според някои малко, според други повече, добре. А дори и да приемем, че: хубаво, нека да не е добре да се дава Ирландия за пример, аз уточних, че данните може и да се тълкуват като подбрани, по-добре ли е обаче да се дават Япония и Корея за пример, страни, които не са в ЕС и са с коренно различна култура, история, икономически отношения с другите и т.н.? От които примери, аз поне дори и не разбрах какво следва, единият беше по-негативен и наблягаше на преработването в тези страни, а вторият пък показваше доброто им отношението им към учителите... Както и да е, доколкото аз разбрах, смяташ, че нямаме голям проблем и нещата са общо взето в параметрите, аз не мисля точно така, най-малкото, защото съм работил с хора, от тези, които наричаш нормални (някъде в началото беше казал, че 70% от еди-кои си били функционално неграмотни на 15 г., но после пораствали и ставали нормални хора, по памет карам), и работата би била в пъти по-лека и продуктивна, ако така наречените нормални бяха по-малко, допускам че и на други места е така. Всеки с мнението си

Добре, тя темата преди това зави към източна Азия, макар че беше открита с това, че сме на последно място в Европа. Според мен, ако ще правим сравнения, е по-добре да е с европейски държави, източноазиатските общества са коренно различни от нашите, но добре, не пречи разбира се и с тях да се сравним. Като казваш даваме ги за пример, какви точно изводи правиш обаче? От предните ти мнения, аз поне останах с впечатление, че в Япония и Корея учениците са добре на тестовете, обаче пък там после се работи много и понякога хората прегарят, а при нас всичко си е наред, затъпяваме експоненциално, но пък си работим по 40 часа седмично и все пак в Македония и Румъния е горе-долу същото дередже, така че няма какво толкова да го мислим, трябва първо да забогатеем, пък тогава нещата ще си се наредят от само себе си и ще се вдигне нивото на образованието, очевидно е , че в по-богатите страни и образованието е по-добро..освен това, ако в девети клас не можеш да сметнеш разход на гориво за сто км, то не е страшно, като станеш на 20 и си купиш кола, ще си го сметнеш с онлайн калкулатор или пък някой ще ти каже да разделиш това на онова и да умножиш по сто и пак ще се оправиш .. Сигурно пропускам някои от изводите, но и тези не са малко. Нека и аз подбера малко данни, пък да видим как можем да ги тълкуваме. Ирландия е на четвърто, първо и трето място (за математика, четене и науки) в Европа, със средна работна седмица от 39 часа, и среден ръст на БВП от 7,9% за периода 2000-2022 г. , от около 100 млрд $ за 2000 до около 530 млрд за 2022. В интерес на истината, голяма част от този БВП се дължи на данъчната й политика, поради която някои от най-големите технологични компании (Apple, Google, Microsoft, Meta- Facebook ) регистрират там интелектуалната си собственост и операциите си извън САЩ, но покрай това над 10% от населението на Ирландия работи в тях, плащат се данъци, поддържат се офиси, складове, инфраструктура и т.н. Как мислиш, има ли това нещо общо с нивото на образование и възможно ли е да стане у нас, или пък в държавите, с които се сравняваме - Македония, Румъния и т.н.,?