Grifin

Нямах предвид за тук конкретно, а че по принцип има такъв спор от доста време, най-отгоре на сърча излиза това https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Genite-sreshtu-sredata-Koe-opredelia-inteligentnostta_61638.html https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Sredata-sreshtu-nasledstvenostta_150099.html А иначе да, предразположеност има, но една по-добра обща култура не би навредила никому според мен, много от нещата имат връзки помежду си, които без наличието и са по-трудно проследими.

Друг проблем в образователната система, който не беше засегнат досега, е фактът, че свободните места в университите са всъщност повече от броя на завършващите средно образование. Това неминуемо поставя университетите в неизгодната позиция, в която те са в конкуренция помежду си и трябва да предложат по-атрактивна за студента услуга, а именно по-ниски критерии, всевъзможни компромиси и общо взето по-лесно взимане на диплома.

Спорът за това кое е по-важно, генът или средата, възпитанието и положените усилия не е от вчера и ако трябва да го пречупим през погледа на темата за черно-бялото ("или-или") , то отговорът му е - някакъв нюанс на сивото. Да, не абсолютно всеки може да бъде обучен, но да кажем почти всеки може. Да вземем например музиката, която до не толкова отдавна е била задължителен компонент от елитното образование и например почти всеки английски аристократ е владеел на съвсем прилично ниво поне един музикален инструмент и е пеел. Много хора определят себе си или други хора с понятието "музикален инвалид", с което просто искат да кажат, че някой не е "музикален"... Какво означава това и защо не се използва например "химичен инвалид" или "биологичен инвалид" за хора на които химията и биологията не им вървят? В действителност "музикални инвалиди" наистина има и това са хората, които страдат от редки разтройства като това: https://en.wikipedia.org/wiki/Amusia С изключение на тях, всички останали с подходящи обучения и преподаватели и разбира се с цената на доста положени усилия могат да достигнат до високо ниво. Да, някои са по-талантливи, някои не дотам, но често именно неталантливите постигат по-високи резултати просто благодарение на повече положени усилия. Много е важно разбира се да се започне от по-малък и много помага когато семейството е от музиканти и в къщи се свири и пее. Въпреки това, при добро желание и от по-зряла възраст да започне човек, напълно е възможно да се постигнат високи резултати, просто нещата стават по-трудно и искат повече усилия, все пак формирането на тези способности става най-леко при децата. По мое мнение и с математиката нещата са доста сходни и проблемът на децата, които не я разбират и се страхуват от нея се корени основно в това, че някъде в самото начало е изпуснат смисъла и това естествено поражда липса на интерес, оттам нататък се започва едно "папагалстване" както се изрази някъде нагоре dora, вземат се изпити благодарение на краткосрочната памет и в крайна сметка не остава почти нищо като траен резултат. Примери за това има много, познавам например счетоводителка, чието мото е- за какво ми е да го знам това, то ексела си го смята...Да, обаче максимума при хора с такава нагласа е да въвеждат данни в изготвен вече модел и ако трябва да се намери грешка в някои случаи или пък да се изготви макар и прост нов модел за конкретен случай и нещата приключват много бързо. Ето един пример, в който са налице всички предпоставки - ген и до голяма степен болни родителски амбиции: https://en.wikipedia.org/wiki/William_James_Sidis В случая нещата са били прекалени и наистина се е стигнало до ощетяване в много аспекти.

Така де, в никакъв случай не трябва, на практика обаче е според ситуацията, важността, евентуалните последствия, вложените усилия отнесени към евентуалните ползи, егото да не пропуснем..... Иначе чисто теоретично, в идеален свят, в който всеки има реална самооценка и всеки би могъл сравнително бързо да прецени кой е по-умния във всяка една ситуация, то тогава по-добре би било по-умния никога да не отстъпва и поговорката да е съвсем "неправилна". В раздел "Философия" сме, та затова такива идеалистични разсъждения...

Е те подбудите май се виждат на заден план... Това би обяснило и липсата на спомени

Като цяло съгласен съм, не знам доколко обаче е вродена, зависи от много обстоятелства и фактори- семейство, среда, възпитание, общество, цялостно и моментно емоционално състояние и т.н. Аз поне не мисля. Поговорките , притчите и понякога цитатите на мисли на велики личности , колкото и да са добри, никога не са напълно универсални и нямат пълен обхват и затова според мен е неудачно да се ползват като аргументи ( а се случва), или поне нямат голяма стойност като такива. В случая пак зависи от много неща и само някои от тях са - важността на спора, има ли или няма публика и каква е тя, егото на спорещия, какви могат да бъдат последствията ... А и в крайна сметка, нали щом има спор, то и двете страни си мислят че са прави, тоест по-умни , защо не отстъпват и двете? Изключвам разбира се случаите, в които едната страна ясно осъзнава, че не права, но води спор само за спорта и не пада по гръб, това също е патология.

Тя темата е за системата, затова и върху това се концетрират коментарите. Иначе, безспорно от семейството тръгва всичко, то ако на детето му липсват първите седем години и отношението на родителите му към образованието и преподавателите е ...да кажем надменно, то е наивно да се очаква, че чужди хора ще свършат цялата работа и ще произведат любознателен и възпитан "продукт". За университетите е със сигурност така, една диплома изкарана с по-малко зор и общо взето гарантирана с това да си плащаш семестриалните такси и да се явяваш на изпити е по-привлекателна в очите на средностатистическия студент.

За съжаление е точно така...нивото е плачевно, а най-ниските оценки са петици(които реално отговарят почти на двойки само от преди няколко години). Преподавател ми е казвал, че не пишат ниски оценки, защото те самите са оценявани на базата на резултатите на учениците си и не щеш ли, ако учениците имат ниски оценки, то това означава, че преподавателя не си е свършил работата и не ги е научил... безумно...Резултатът от това , е че в университетите в технически, инженерни, икономически и финансови специалности ( там имам някакъв поглед)е пълно с хора, които буквално не могат да решат елементарна задача с проценти( например складовата цена на стока е 50 лв, а търговецът я продава за 80 лв, колко процента надценка е сложил и колко процента е печалбата му от неговата продажна цена.. масовия въпрос е - ее , как бяха формулите....и за съжаление нито се шегувам, нито преувеличавам), а най най-добрите просто успяват да заместят правилно по дадената от преподавателя за конкретния случай формула без изобщо да разбират смисъла на това, което правят.

Именно За Германия съм чувал, че системно ги отсяват с тестове и ги преразпределят в профилирани паралелки от малки, сигурен съм обаче, че не им спират математика, физика, химия и др. още в пети клас. А това, виж, за първи път чувам.... то хубаво, така може и да се изстиска максимума от всеки, ама подхода ми се струва малко като във птицеферма например, тея стават за носачки, тея пък за бройлери и след 20 дена под ножа...

E то останаха музика, рисуване и биология май.. Струва ми се рано в пети клас да се прецени кой с какви заложби и интереси е, има немалко случаи на хора, които не са блестяли особено в основното училище ,а са развили качества малко по-късно. Без така нареченото бреме математика, което се явява общ език на много науки, доста се стеснява диапазона от опции, ако на някой на 18 г. му хрумне да се насочи към икономика или финанси например, то той за последно ще се е сблъсквал с дроби преди години и с изненада ще установи, че има неща като проценти, повдигане на степени и т.н. По така предложената схема ще трябва още в пети клас да ги разпределим на доктори, физици и др., а на останалите щото това се търси сега да им дадем по една мистрия направо....

Какво класическо мислене... И в класическото мислене в елементарен пример в равнина стойностите само на едната координата не носят кой знае какъв смисъл, при трансформация от една система в друга няма как точки(събития) просто да изчезнат, ако две прави имат по две общи точки, то те съвпадат и след трансформация пак ще съвпадат, при въвеждането на едни и същи стойности в каквато и да е формула, без значение от броя опити, то резултата ще е един и същ, разстоянието между т.А и т.Б се мери в един момент и т.н. Съвсем съвсем базова математическа култура е необходима, като за начало. Гравити преди няколко страници спомена, че училищната математика куца и изрично подчерта, че не иска да звучи арогантно и надменно, ами на мен не ми звучи така, това е просто леснодоказуем факт. А всичките матрици, ротации на Вигнер и т.н. без стабилна основа имат смисъл дотолкова, доколкото би имало смисъл да се знаят двеста думи на английски и да се чете Толкин(примерно) в оригинал..

Зависи от относителните скорости и разстоянията, регистрирането на събитието няма общо и не съвпада със случването.

Абсолютно! Какво има да му решавам на парадокса? Погледнах ти и сметките и според мен са правилни( в този случай). И в двете системи имаш равни(за всяка система) интервали между отварянето и затварянето на ключалките, просто в едната не са едновременни.

Ами не знам, ама на мен ми се струва, че "другия отбор" залага много повече на отборната игра. Това сравнение според мен е неуместно.., мъчениците доста неща казаха преди да ги подканят към куките за плетене. Както и да е, спирам със спама Весело посрещане на новата година!

Имах предвид, че в общия случай са 4 де, х,y,z,t , оная формула, дето била за плашене на гарги , в нашия случай сметките са само със два координата, но са направени с данни от ОС , в която трябва да се смята с три.

Е ,Ники, недей така де.. да, ax+by е общия вид, хайде вкарай сега и гама в скобите, еднакво "твърд" е за ах и за вy и нищо не разваля. В момента не се съгласяваш със базова математика, ок, гледна точка е, ама на какво е основана. Ако си направил някакво правилно решение, което го доказва, разбирам, ама не е такъв случая. Направи колкото искаш сметки, ако са правилни ,то няма да развалиш успоредността.

Да, координатната система не е обвързана с долната страна на монитора, и в тази в която движението се случва само по х ще можеш да приложиш ЛТ с лекота, само че трябва и да го правиш със данните от тази ОС, а ти ми се струва, че ги мешиш с тези от тази ОС, която е обвързана с долната страна на монитора. А базовите принципи и закони не са общи приказки, бая пъти се каза, и то съвсем добре обяснено, че не само ЛТи ГТ, а всички линейни трансформации няма да позволят когато две прави имат общи точки в една ОС, те да се разминат в друга. Ако някой получи такова решение, трябва да търси проблема в собственото си решение и да опита пак, не е направил пробив в линейната алгебра. Това, което правят тези трансформации е да преобразуват координати( в случая 4) от една КС в друга, правят го по зададен общ линеен модел ах+вy и геометрично погледнато те въртят и разтягат или компресират. При правилното им прилагане правите линии си остават прави, паралелните паралелни и няма как две прави които споделят общи точки(събития) в една ОС да не го правят в коя да е друга.

За нищо ги нямаш тея професори и нобелови лауреати, как не се усетиха.. А къде се намира Наблюдателя в to?

Разбрахме я твоята логика. Всяка, абсолютно всяка физична теория ако я тръгнеш отпред назад, представлява верига от брънки- следствия, опитни потвърждения, логически и математически зависимости. Тази верига не е безкрайна, тя си има край, и последната( последните) брънки са винаги нещо недоказано или със някакъв абстрактен момент. Та, нека сега коректно да я приложим тази логика, и ако СТО е безполезна като физична теория по тази логика, а именно, че веригата й е крайна в обратна посока и накрая има постулати и абстракции, по тази логика трябва да сложим всичко под ножа, защото веригите на всички теории са крайни назад и в основата им лежат за последни брънки абстракции и/или някой постулирани твърдения , и в крайна сметка да се върнем бая преди Христа. Това следва от тази логика, ако се приложи по един и същи начин към всички теории. По тази логика няма физична теория, която да се корени във физическата реалност, на всички "веригите" им свършват някъде и всички се коренят до някаква степен в абстракции.

Шпага, нищо не ти обяснявам назидателно/поучително и нямам навика да отговарям на мнения, които не съм прочел . Написала си това: Отговорът ми: беше несъгласие с въпросната логика и не забелязвам къде твърдя, че лично ти смяташ да я прилагаш към науката. По-скоро ми беше любопитно, как хем е безполезна за науката и същевременно изцяло съобразена с реалността, щото освен ако няма някакъв нов,по-добър и ненаучен метод за опознаване на реалността, то това ми се вижда противоречиво

Ами..не знам.. Ето, сама казваш, че намираш въпросната логика безполезна за науката, все пак ако я прилагаме към всички научни виждания с един аршин , то трябва да зачеркнем не само СТО, ами и класическата физика, Евклидовата геометрия и т.н. Тоест, да се върнем поне 25 века назад в развитието си. Е, ако смятаме, че човечеството преди 25 и повече века е познавало по-добре "реалността", то тогава, да, можем да наречем въпросната логика изцяло съобразена с това, което наричаме "реалност".

Да, Шпага, ама те всички постулати са такива, такава им е идеята, обобщено идеализирано твърдение, от което се тръгва и впоследствие добавяш усложненията и ги калкулираш, наобратно не става, разбрано е от векове. Евклид не е измерил два идеално прави ъгъла, че са равни, постулирал го е. Никой не е виждал, а и няма и да види два перфектни и еднакви прави ъгъла,това е абстракция, можеш само да се опитваш да се приближиш към нея и с нейна помощ да решаваш дадени проблеми. Ако не бяха тези(Евклидовите) постулати обаче, дори и училищната геометрия нямаше да съществува. Със законите на Нютон е същата работа, те са постулирани и се отнасят за идеална ситуация ( която я няма в реалността) и по тази логика трябва да отхвърлим и тях. Да вземем първия: "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние." Нямало е такова измерване, постулирано е. И ако не тръгнеш от тази идеализирана ситуация и впоследствие да отчиташ сили на триене, гравитационни(зависи от модела, щото нали в някой няма) и всякакви други сили, то нямаше да я има и механиката. Без този постулат, който обединява нещата, във всеки конкретен проблем трябваше да се опитваме да намерим някаква конкретна зависимост и никога нямаше да можем да се приближим до точността, която имаме благодарение на него. Накратко- ако няма откъде да тръгнеш, няма и да стигнеш някъде

В абстрактния свят на математиката, абстракцията 4 е равна точно на абстракцията 2 плюс абстракцията 2. В случай на едно съвсем просто зададено условие при което търсим само брой на ябълки това ни дава решението . Ако в условието не се споменават неща като- цвят на ябълките, тегло поотделно на всяка от тях, чукната ли е някоя от тях и малко загнила някъде, какви са им стойностите за бедняка и богаташа, кой предпочита круши или грозде и т.н. и не се търси кое 2 е повече или по-вкусно от другото 2 ,то не се занимаваме с това и 4 е търсената реалност. А иначе, предполагам имаш предвид диалектичния подход на Хегел за количеството и качеството. При едно просто зададено условие, в което се търси само брой, този подход носи ли споменатите "удоволствие" и "полза" и помага ли за връзка с реалността?

Еее, така е по-добре

На мен наистина не ми стана ясно това съждение какво цели да докаже.. ако търсиш да опишеш количествени отношения на броя ябълки, то 2+2=4 ти дава отговора, сборът е 4 , без значение колко са вкусни, колко са жълти, колко са едри и т.н. Ако ще сравняваш качествата и състава им, това не е ли съвсем друга задача, нямаща нищо общо с 2+2=4 ? И изобщо, задачи се решават при ясно зададени условия, които не се сменят произволно по средата на решението им. Така мисля, че трябва да е и с логическите примери. А че тъмна материя е просто името на "нещо", което има въздействие върху "еди-какво" си не знам защо се отхвърля..