gmladenov

Френският астрофизик Жан-Пиер Люмине има няколко много интересни статии за Льометр и за това как възниква идеята за разширение на вселената. В следната статия се казва следното (на страница 5): Изключителният интерес на работата на Льометр е да даде първата интерпретация на космологичното червено отместване като естествен ефект от разширяването на Вселената в рамката на общата теория на относителността, вместо реално движение на галактики: както е записано в уравнение (23), пространството непрекъснато се разширява и следователно увеличава видимите разделения между галактикикте. Тази идея ще се окаже едно от най-дълбоките открития на нашето време. Тук става дума за статия на Льометр от 1927г, в която той намира динамично решение на уравненията на Айнщайн, според което радиусът на вселената се увеличва с времето. Тоест, вселената се разширява. Ако вярваме на Жан-Пиер Люмине, който е бивш директот на френската академия на науките, то според горния цитат разширението на вселената не е реално движение на галактиките. Съответно космологическото червено отместване не е Доплеров ефект.

Да, така излиза.

Галфончев, помисли малко: ако вселетана е триизмерна (3-Д, без времето) и се разширява, значи разширението преспокойно може да се представи с 3-Д аналогия. Не ти трябват повече измерения.

За съжаление не мога изцяло да пренебрегна колегата Галфончев, защото когато някой го цитира, аз виждам цитатите. Така не мога изцяло да заглуша глупостите му. От въпросните цитати става ясно, че Галфончев е закциклил на безмисленото разграничение дали пространството се разширява или разтегля. Когато се говори за разширението на вселената, двата термина наистина са синоними. Преди няколко дни цитирах източници, които използват термина разширение. А ето сега и няколко източника, според коити пространството се разтегля. Престижният Станфордски университет (често класиран в Топ-3 на световните университети): Космологичното червено отместване възниква, защото като Вселената се разширява, галактиките биват увличани от разширението докато пространството се разтяга (space is being stretched). Университетът на Централна Флорида: В главата "Галактики" ние намекнахме, че когато мислим за разширяването на Вселената, е по- правилно да мислим, че самото пространство се разтяга (space itself stretching ) отколкото за галактики, движещи се през статично пространство. Калофорнийският Технически Университет, отново един от най-престижните в света: Сега знаем, че живеем в еволюираща вселена, започнала с Голям взрив. Неговото тълкуване в рамките на теорията за гравитацията на Айнщайн е поразително потвърждение за динамичната природа на пространството и времето – разширяването се дължи на разтягането на самото пространство (stretching of space itself). След тези цитати Галфончев би трябвало да спре с глупостите си, но де тоз късмет.

Едно хуманно общество би трябвало да интегрира различните, а не да ги отделя и изолира.

Само за сведение: родител не полага грижи заради отплатата.

Не знам, тях ги питай. Ето ти линк на Уикипедия за изключването на Русия от SWIFT: https://en.wikipedia.org/wiki/SWIFT_ban_against_Russian_banks

Има се предвид система за разплащания, алтернатива на SWIFT. Предложението е заради санкциие. В момента Русия е изключена от SWIFT.

Преди ден-два спореше, че "разширение на пространството" е глупост. Абе научници.

На мен пък ми е жал за обърканите физици, които един път твърдят, че пространството се разширява, а друг път твърдят, че няма такова нещо. На това му викат раздвоение на личността.

Не точно по темата, но все пак по темата, тъй като говорим и за новия световен ред, към който ни бутат Русия и Китай. От написаното по-долу става ясно, че Китай в същност не предлага алтернативен световен ред, а търси смяна на лидерите на световния ред. Вместо светът да играе по свирката на САЩ и Запада, по-справедливо е светът да играе по свирката на Китай. --- Как Китай се готви да промени световния ред Много държави от Глобалния юг се чувстват недостатъчно добре представени в ООН, смятат, че гласът им не се чува, както и че Западът не уважава достатъчно тяхната необходимост да се развиват. И точно от това усещане се възползва Китай, който се представя като алтернатива на модела, доминиран от Запада, пише АРД. Алтернатива, за която правото на развитие е приоритет, а универсалните човешки права - като например личната свобода - са по-скоро относителни. Този модел за алтернативен световен ред се роди в партньорство и "безгранично приятелство" с руския президент Владимир Путин, пише коресподентката на германската обществено-правна медия Мари фон Малинкрот. В общо изявление преди две години те заговориха за необходимостта от промяна на световния ред. И заявиха, че западните сили се "месят във вътрешните работи на други държави, нарушават техните законни права и интереси и възпрепятстват развитието и прогреса на човечеството независимо от съпротивата на международната общност". Китай разбира "истинския мултилатерализъм" като ненамеса в делата на другите държави, с които се поддържат двустранни отношения под шапката на различни организации. В същото време китайското ръководство изгражда паралелни структури, които да разпространяват посланието, че страната предлага един по-добър модел на световния ред, се казва в текста на АРД. Сред въпросните структури за влияение е инициативата "Един пояс, един път" и обединението БРИКС, в рамките на което Китай си партнира с Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, а отскоро и с други държави. Към тях могат да се причислят още Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Инициативата за глобална сигурност, която е част от Инициативата за глобално развитие. Китайската стратегия е донякъде успешна, казва Михаел Брьонинг от фондация "Фридрих Еберт". Защото Глобалният юг възприема Китай като съюзник по отношение на икономическото развитие. Ролята на Народната република по-скоро се възприема като конструктивна и легитимна, дори когато страната категорично защитава собствените си интереси. Изследване на германската фондация стига до заключението, че за да е конкурентен на Китай, Западът трябва да подобри своя подход към развиващите се страни, чиято нужда да бъдат възприемани като равноправни партньори не е задоволена. Китайският подход, който в крайна сметка цели да измести САЩ като водеща световна сила, допада на лидерите на много държави. Един от тях е левият президент на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва и неговото правителство. Китай е най-важният търговски партньор на страната, като близо една трета от нейния износ отива в Китай. Целта на Да Силва е да бъде възприеман като политик от Велика сила, смята Маурисио Санторо от държавния университет в Рио де Жанейро. За целта той иска заедно с държавите от БРИКС да изгради един световен ред, в който Западът вече да не е толкова важен. https://dnes.dir.bg/na-fokus/kak-kitay-se-gotvi-da-promeni-svetovniya-red

Защо много страни искат да се присъединят към БРИКС? От 22 до 24 октомври 2024 г. в Казан ще се проведе следващата среща на върха БРИКС, на която организацията отново може да бъде разширена. Дори талибанското движение (под санкциите на ООН и Русия за терористични дейности) изпрати заявка за участие в тази среща. 30 или 40 държави искат да се присъединят към БРИКС. Мотивите са много различни: някои търсят анти-американска ориентация в този блок, други искат да бъдат по-близо до Китай, а други просто искат нови пари. От 2015 г. в рамките на БРИКС работи Новата Банка за Развитие (на английски NDB, New Development Bank). Декларираният капитал на NDB е 100 милиарда долара (МБВР има 189 милиарда долара). Следват нюансите. Основният е, че внесеният капитал на NDB е само малко над $10 милиарда. Стратегията на NDB за следващите 4 години включва разширяване на финансирането от акционерите от $10 на $30 милиарда, което ще й позволи да привлече още повече от пазара. Общо - може би повече от 50 милиарда долара ново финансиране. И тези пари трябва да се инвестират някъде... Като се има предвид, че много страни с лоши отношения с Европа или Съединените щати имат ограничен достъп до финансиране от МБВР, нов източник на кредит може да бъде много привлекателен. Сега никой няма да ги пита за политическата система, да изисква прозрачна икономическа статистика и политика, да разбере колко пари са откраднали властите на страната от заеми по-рано... и най-важното - да има добри отношения с Китай, а не със САЩ. Което е много по-лесно за автократите по света. Формално 5-те основни акционера на NDB (членове на БРИКС) имат равни дялове в банката. Има още 4 младши акционера, включително не-членки на БРИКС: Бангладеш и Уругвай. Но централата на банката е в Шанхай, с всички произтичащи от това последствия, а разпределението на заемите говори само за себе си... За Русия участието в NDB изглежда изгодно - след инвестиране на ок. 2 милиарда долара в капитала на банката, тя е получила заеми от нея за 4 милиарда, но все пак делът на Русия в заемите е най-малък от всички членове на БРИКС (13%), дяловете на Китай и Индия са два пъти по-високи (26%). и 27%), въпреки че изглежда, че те се нуждаят от такива заеми по-малко от други... В същото време Банката не предостави нито един заем в рубли (дори на Русия). ѕ - в долари и евро, на трето място - юани. Очевидно е, че ролята на Русия в Банката е буквално последна. Желанието за пари, особено големи пари с малък контрол, със сигурност подхранва интереса към БРИКС в света. И този интерес сега изглежда като политическа победа, която може да бъде заплатена с колосални икономически загуби. https://t.me/ghostoftheeconomy/1033

Руската школа се личи отдалече.

Най-доброто, което физиците са измъдрили, по никакъва начин не гарантира истинност. Математически е все тая как се интерпретира червеното отместване на галактиките. Резултатът от изчисленията е едни и същ. Работата е там, че може да имаме съвсем различни обяснения за наблюдението. Ако червеното отместване е доплер ефект, значи то се е получило в момента на излъчване на светлината. А ако не е, то обяснението е, че светлинните вълни се разтягат докато пътуват през разширяващо се пространство. Както вече казах, обаче, и двете обяснения са проблематични. Ти не виждаш проблем, защото ти гледаш теорията и не те интересува реалността. Аз пък гледам реалността и твоите "обяснения" не ми вършат никаква работа. Ти ми обясняваш Айнщайн какви формули е написал - а аз чета физическите обяснения на явлението и констатирам, че те не са убедителни. Това са ни и всичките спорове тук. Вие научниците спорите как е на теория, а такива като мен спорят, че теорията не отговаря на действителността.

Уравненията на Айнщайн не са божи заповеди.

Ако САЩ не наливаха пари, то Путин вече да е заграбил Украйна и да мисли за следващата си придобивка. Парите се наливат, защото иначе излиза, че е най-нормално по-силният да си присвоява чужди страни както му скимне.

Засега това е само пожелателно мислене, а не реалност. Дедоларизацията на световната икономика не е факт, САЩ не са напуснали Европа, а глобализацията по никакъв начин не се е разпаднала - освен че в последно време бяха въведени допълнителни търговски ограничения. Засега войната в Украйна по никакъв начин не е променила света.

Щом се движат, значи космологичното червеното отместване е доплеров ефект - а според сериозни източници (като например НАСА), то не е доплеров ефект. Там е противоречието.

Ето анимация с 3-Д разширение на вселената от Европейската южна обсерватория. По-ясна илюстрация от това здраве му кажи.

Путин явно си вярва, че води война с целия Запад и че след войната Западът ще се признае за победен и светът някаки си ще е различен. Но както и да завърши войната - дори да е с пълна капитулация на Украйна - светът ще си остане същият. САЩ ще продължат да са водещата световна сила, с която (по неволя) всички ще се съобразяват, а Русия ще продължава да няма значение на световната сцена, колкото и да заплашва с ядрена война. Русия трябва да има друг геополитически подход, ако иска повече световно влияние. С война няма да стане. Войната в Украйна ясно показва, че Русия не е нищо повече от регионален бабаит. Така погледнато, световната икономика в близко бъдеще ще остане същата като сега, но с някои допълнителни конюнктурни ограничения.

Аналогията с балона е двуизмерна; тя илюстррира "разбягване" на галактиките в две измерения. В нея гледаме само повърхността на балона. А аналогията с хляба със стафидите вече е триизмерна. Там гледаме как стафидите се "разбягват" и във вътрешността на хляба. За мен лиочно тази аналогия е по-добрата.

Благодаря за полезното изложение, но за съжаление то ми потвърждава резервациите към ОТО. Основната от тях е съвсем очевидна: идеята, че един човек, прекарващ времето си в университетски кабинет, е способен предивиди поведението на цялата вселена със система уравнения. Неоправдана самонадеяност, бих казал. Ами ако този човек е допуснал грешка, тогава какво правим? Чудесно разбирам тези две тълкувания, но и двете са проблематични - като вземем предви това, което знаем за вселената от наблюдения. Всички наблюдения сочат, че светлината от далечните галактики има "евклидова траектория", така да се каже. Тя не се криви докато пътува през празното космическо пространство и като цяло не ни дава никакви основания да смятаме, че празното космическо пространство има свойства, които бихме асоциирали с не-евклидова кривина. Погледнато по този начин можем да кажем, че вселената представлява плоско празно пространство, в което са разпръснати галактики с някаква концентрация - по подобие на прашинки във въздуха. Това следва от наблюдението, а не от предвижданията на някакви теории. От тази гледна точка става ясно защо горните две точки са проблематични. Твърдението, че "материята се раздалечава", предполага, че галактиките се движат през (демонстрирано) плоското празно пространство. Така погледнато космологическото червеното отместване трябва да е доплеров ефект, ние да сме Центърът на вселената и да има галактики, които се движат спрямо нас по-бързо от светлината. Основният аргумент срещу това тълкувание е, че ние няма как да сме Центърът на вселената - иначе да приемем, че сме богозибрани. Но ако не сме богоизбрани, то тогава пък трябва да приемем, че галактиите наистина не се движат, а пространстото меьду тях се разширява. Вече покрихме проблема с "разширение на пространството"; няма какво пак да го дъвчем. От всичко това следва, че разширението на вселената е трудно да се обясни по смислен начин. Трябва или да приемем, че сме богоизбрани - или да приемем фантазията, че е възможно празното космическо пространство да се разтяга или пък да се създава ново празно пространство.

А той си мисли, че балонът е 3-Д модел. Питай го, ако не вярваш.

Никой не спори за това. Въпросът е за балонната аналогия на разширението на вселената. Наш Станиславчо е останал с впечатлението, че само галактиките на повърхността на балона се отдалечават, а тези вътре в балона - не. А разширението естествено е триизмерно. Затова съм дал горните илюстрации.

Всички посоки в тримерно пространство. Нали така.