
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
9986 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
34
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Аз цитирах НАСА за това, че вселената е евклидова. Написано четно ня бяло. Но вие големите научници казахте, че НАСА не са го имали предвид.
-
Научни митове и легенди. Чел съм ги много пъти, но не им вярвам. А ти се бъркаш, че щом не им вярвам, значи не съм ги чел.
-
Да ти припомня, че всички наблюдения досега показват евклидова вселена.
-
Няма да се съберете, но траекториите ви ще се пресичат. Ти погрешно ми четеш думите. Да ти го обясня по-просто, за да ме разбереш: Ние наблюдавме, че всички далечни галактики са черврно-отместени. Ако галактиките се движеха, това означава, че всичке те се отдалечават от нас ... което е възможно само ако ние сме центърът на вселената. И тъй като е малко вероятно ние да сме центърът на вселената, физициет се отказват от идеята, че галактиките се движат. Вместо това измислят глупостта, че между галактиките магически се създава празно пространство. Питай батко ти Скенер ако не вярваш.
-
Ами не. Нали според мита за Големия взрив вселената е почнала от гъста и гореща плазма, евентуално сгъстена е една точка (това вече и физиците не го вярват тези дни). Но след това изведнъж ние с Андромеда сме се оказали на разстояние енда от друга. И как от гъста и гореща плазма се е стигнало до раздалечени галактики? С магия.
-
Станиславчо, ако ние сме опрени гръб в гръб преди да почнем да се отдалечаваме, значи нашите траектории се пресичат. Гръб-в-гръб = пресечна точка. Чат ли си, батка.
-
Подобна логика може да е вярна само ако ние с Андромеда сме почнали от някаква растояние. Тоест, ние по условие сме били раздалечени. Но ако вселената е почнала от сингулярност, то ние с Андромеда не сме били разделечени. Значи по заповед на щуката ние някак си сме се разделичили с Андромеда, след което сме започнали да се приближаваме една към друга. Така пак излиза, че ТГВ не може да е вярна без изфабрикуването на някакви магически явления, които да раздалечат галактики, които сега се приближават.
-
Ако галактиките се отдалечаваха поради взаимно движение, то разстоянието между тях щеше да се увеличава по немагически начин. Проблемът е, че при такова оталечаващо се движение, траекториите на галактиките ще трябва да се пресекат в някакъв център - а според официалната физика такъв център не съществува. Следователно, физиците обяснят отдалечаването не с движение, а със "създаване" на празно пространсто между галактиките. Това вече е магия, защото как се създава празно пространство? Тоест, как създаваш повече вакуум между две тела. Това е магия/глупост.
-
Щом разширението е непрекъснато, значи всички галактики са били по-близко една до друга отколкото сега. Няма мърдане. Оттам и следствието, че Млечният път и Андромеда също са билио по-близко една до друга отколкото сега. Защо тогава въобще са се раздалечили. Противоречието е очевидно и твоите измислени обяснения не важат.
-
Нали говорим за ускоряващо се разширение на вселената. Значи разширението продължава и до ден днешен; то не е само еднократно първоначално разширение. При положение, че имаме постоянно разширение, значи всички галактики в миналото са били по-близко една до друга от сега. Ако не, тогава трябва да приемем, че в момента не тече разширение. Избери си.
-
Значи в миналото всички галактики са били по-близко една до друга (след като вселената е била "по-гъста" от сега) ... освен Млечниятпът и Андроменда. Нъл тъй, другарю шаман.
-
Според концепцията за разширение на вселената, галактиките не се движат, а между тях непрекъснато "се създава" допълнително празно пространство. Така разстоянието между тях се увеличава без самите галактики да се движат. Хубаво, остава само някой да демонстрира как така се създава празно простраство. Не мога да повярвам, че образовани хора могат да измислят подобна глупост, но нейсе В крайна сметка разширението на вселената се обяснява с магическото явление "създаване на празно пространство". А щом това е така, какво пречи светлината да губи енергия също в следствие на някакво магическо явление. Според физиците излиза, че можем да обясним разширението на вселената с магически феномен, но не можем да обясним "умората" на светлината с такъв феномен.
-
Това наистина е едно от противоречията на теорията за Големия взрив (ТГВ), което не се обсъжда. Според астрономите, Млечният път и Андромеда се приближавата една към друга в следвстие на гравитационното привличане между тях. Хубаво, но според ТГВ за разширението на вселената, Млечният път и Андромеда са били по-близко една до друга преди 1мрлд години отколкото сега. Следователно, тяхното гравитационно привличане тогава е било по-силно отколкото сега. Въпреки по-силното взаимно привличане, обаче, двете галактики са се отдалечили една от друга (в следствие на разширението на вселената). А сега, когато тяхното привличане е по-слабо, те се приближават една към друга. Подобна развитие на събитията е просто нелепо.
-
Не е нелепица. "Уморената светлина" е алтернативно обяснение на червеното отместване, предложено от (родения в България) физик Фриц Цвики през 1929г.
-
Напълно те разбирам. Човек без собствено мислене е склонен да се доверява на най-големите авторитети. Иначе той самият как да знае кое е вярно и кое не. Затова следваш светилата и си свиркаш. Но. В живота важи железният принцип, че ние сме хора, а хората допускат грешки ... и това важи и за най-големите авторитети. Така че ти се доверявайа на авторитетите, но допускай, че те също могат да грешат. Ако не допускаш възможността, че големите авторитети също грешат, ти си просто религиозен последовател, а не човек с научни наклонности.
-
Благодаря за документа. Еднакво ли го четем/разбираме, обаче? През 1924 г. британският теоретик Артър Едингтън [8] посочва, че сред 41 спектрални измествания на галактики, измерени от Весто Слайфер, 36 са били червено-изместени. През 1925г. младият белгийски свещеник Жорж Льометър доказва линейна връзка между разстояние и червено отместване в решението на Де Ситер. През същата 1925г. Едуин Хъбъл доказва извънгалактичния характер на спиралните мъглявини. Той потвърждава, че съществуват други галактики като нашата и че наблюдаваната вселена е по-голяма от предварително очакваното. По-важното е, че радиацията от далечните галактики е систематично червено-изместена, което, тълкувано като ефект на Доплер, предполага, че те се отдалечават от нас с голяма скорост. През 1927г Льометър публикува своята статия Хомогенна вселена от маса постоянен и с нарастващ радиус, отчитайки радиалната скорост на извънгалактическите мъглявини. Голямата новост е, че Льометр първи интерпретира червеното отместване като разширявна на пространството вместо като реално движение на галактиките: пространството непрекъснато се разширява и следователно увеличава видимото разстояния между галактиките. Казано накратко, Льометър не е правил никакво теоретично предвиждане за червено отнместване. Въз основа на измерванията на Весто Слайфер, Льометър "доказва линейна връзка между разстояние и червено отместване в решението на Де Ситер" (цитат от статията). А вече след откритието на Хъбъл и първоначалната интерпретация, че галактиките се движат, Льометър интерпретира червеното отместване като разширение на пространството. В крайна сметка никой никога не е правил теоретично предвиждане за разширение на вселената преди откритието на Хъбъл. Фридман допуска възможността за разширение или свиване, но конкретно за разширение няма теоретично предвиждане.
-
Говори ми, че вие безкритично следвате партийната линия на официалната наука дори когато официалната наука се е объркала и греши.
-
Фридман е "предвидил", че вселената може да се разширява, но може и да се свива. Нали схващаме, че това не е никакво "предвиждане". Утре може да вали, но може и да не вали. Кажи сега аз предвидих ли времето утре.
-
Точно така. Въпросът беше дали Фридман е предсказал/моделирал разширяваща се вселена - и отговорът е, че не е.
-
Нека да се съгласим, че не се съгласяваме.
-
Няма такова нещо. Айнщайн първи решава уравненията на ОТО с допускането, че вселената е статична. Фридман след това решава същите уравнения, но с допусканетом че вселената не е статична, а или се разширява, или се свива. Тоест, Фридман не е предвидил/предсказал нищо. Неговото решение е просто за вселена, която не е статична.
-
Последователността на събитията е следната: Откритото от Хъбъл червено отместване на галактките се интерпретира като разширение на вселената. От недоказуемото допускане, че вселената се разширява, следва недоказуемото допускане, че вселената някога е била много плътна и много гореща. Въз основа на тези две недоказуеми допускания се прави извода, че материята в ранната вселена е гореща непрозрачна плазма (йонизиран газ), която излъчва радиация. Значи така нареченото "теоретично предсказание" на реликтовото излъчване е най-просто следствие от недоказуемите допускания че вселената се разширява и че някога е била гореща непрозрачна плазма. Ето и алтернативна версия на събитията, която също се основава на недоказуемо допускане : Бог пожела във вселената да има микровълново излъчване. През 1965г физиците откриват пожелането от Бог излъчвне. Следователно, реликтовото излъчване доказва съществуването на Бог. Както виждаш, "предвиждания" въз основа на недоказуеми допускания, могат да предвидят всичко. Ти със сигурност си вярваш, че едни недоказуеми допускания са научни, а други не са. Но истината е, че науката не трябва да се основава на недоказуеми допускания, а върху факти. Иначе имаме стъкмистика и шаманство, а не наука. ПП. Реликтовото излъчване е "предвидено" от Ралф Алфер, не от Гамов: https://thecuriousastronomer.wordpress.com/2013/04/17/the-prediction-of-the-cosmic-microwave-background/