gmladenov

Интересна статия на "Военен журнал" по въпроса за ядрените оръжия: https://rndc.bg/wp-content/uploads/2024/04/3-Strategic-Arms-Control-Negotiations-in-the-First-Decade-After-1-1.pdf Откъси: Процесът на бурно разпадане на СССР и нестабилността на самата Руска федерация недвусмислено потвърждават надвисналата над човечеството заплаха. Ядрените арсенали на бившия СССР са огромни: това са десетки хиляди ядрени боеприпаси. След 1991 г. те се оказват дислоцирани на огромни пространства от териториите на четири суверенни републики – Руската федерация, Украйна, Беларус и Казахстан. Почти незабавно Руската федерация с „имперско“ самочувствие декларира готовността си за цялостен контрол над ядреното оръжие на бившия СССР. Това решение изглежда просто, но се оказва далеч не толкова лесно осъществимо. След разпадането на СССР Беларус, Казахстан и Украйна разполагат с повече от 3000 стратегически ядрени оръжия в допълнение към приблизително 3000 тактически ядрени бойни глави. Украйна става третата държава в света по размера на своя ядрен арсенал. На 21 декември 1991 г. на заседанието в Алма-Ата съветските републики Белорусия, Казахстан и Украйна (няколко дни преди пълното разпадане на СССР) поемат ангажи- мента да върнат на Русия до 1 юли 1992 г. всички съветски тактически ядрени оръжия, разположени на техните територии. Действително, към края на 1992 г. всички съветски тактически оръжия, останали на територията на бившия СССР, са прехвърлени на руска територия. Проблемът обаче за прехвърлянето на стратегическите оръжия към онзи момент все още остава нерешен. Накрая, на 23 май 1992 г. САЩ, Русия, Беларус, Казахстан и Украйна подписват в столицата на Португалия Протокол към Договора между СССР и САЩ, който остава в дипломатическата история и международните отношения като Лисабонски протокол. В съответствие с разпоредбите на протокола Русия, Беларус, Казахстан и Украйна като държави правоприемници на бившия СССР се присъединяват към СТАРТ-1 и поемат задълженията на бившия СССР по Договора. Споразумението от Лисабон по този начин разширява страните по СТАРТ-1, които стават пет. През 1994 г. страните си разменят ратификационни документи. Следват нови споразумения, по които петте поемат задължението да не произвеждат ракети със среден радиус на действие. За известен период обаче Украйна не спазва задълженията си. Причините за това се коренят във вътрешнополитическата обстановка в страната – започва ожесточен дебат за това как да се разреши въпросът за нейното ядрено наследство от СССР, който продължава с години. Към този момент Украйна разполага с третия най-голям запас от ядрени оръжия в света, върху които страната има физически, макар и не оперативен контрол. Използването на оръжията зависи от контролираните от Русия електронни връзки за разрешително за действие и руската система за командване и контрол. Русия и САЩ инициират преговори с Украйна, които по време на посещението на Клинтън довеждат до подписването на тристранно споразумение на 14 януари 1994 г. и Украйна се съгласява да прехвърли ядрените оръжия на територията на Русия, което трябва да се свърши в срок до седем години. В споразумението Русия и САЩ приемат да предоставят гаранции за сигурността на Украйна до присъединяването на страната към Договора за Неразпространение на Ядрените Оръжия (ДНЯО).

Едно време се майтапехме колко е хубаво, че сме израсли при социализма, но като големи хора ще живеем в капитализъм. Имам хубави спомени от ученическите лагери и бригади по времето на соца. Личният ми опит с връзкарството беше лош. Връзкарството може да убие всяка мотивация за амбициозни хора, опитващи се да постигнат нещо със съвестен труд.

Както пише в руската статия горе, близо една трета от съветските ядрените оръжие са били разположени на територията на Украйна. И съгласно Будапещенския мораториум, Украйна се ангажира да унищожи тези оръжия. Ще обясниш ли как дадена страна се съгласява/ангажира да унищожи чужди ядрени оръжия? Нека да чуем идиотското обяснение, което ще изсмучеш от пръстите си. След като Украйна става независима държава, тя наследява съветските ядрени оръжия и те стават нейни. Смисълът на Будапещенския мораториум е точно този: Украйна да не прави глупости с тези наследени оръжия.

Преди време Луиза Григорова също си пробва късмета в чужбина - САЩ. Набързо се върна и нищо не говори за опита си там. Езикови и културни бариери правят невъзможна реализацията на родни звезди в чужбина. Там си имат свои звезди.

На Запад всички единодушно заявяват, че изказването на Тръмп е несериозно. Руската пропаганда е тази, която раздухва темата. Явно много им допада и им харесва да си спекулират. Тръмп няма какво да обсъжда с Путин за Гренладния. САЩ няма да се допитват до Русия.

Не е за вярване.

Русоробът е сериозен човек; иска сериозни доказателства. Ето ти статия на твоя разбираем език, белким нещо ти взезе в главата: Ядерное оружие на Украине Вплоть до обретения независимости в 1991 году Украина была частью Советского Союза и имела на своей территории советское ядерное оружие. После распада Советского Союза Украина располагала примерно одной третью советского ядерного арсенала, третьего по величине в мире в то время, а также значительными средствами его разработки и производства. На территории Украины оставалось 130 межконтинентальных баллистических ракет (МБР) УР-100Н с шестью боеголовками каждая, 46 МБР РТ-23 «Молодец» с десятью боеголовками каждая, а также 38 тяжёлых бомбардировщиков, всего около 1700 боеголовок[3]. Формально это оружие контролировалось Содружеством Независимых Государств. В 1994 году Украина согласилась уничтожить оружие и присоединиться к Договору о нераспространении ядерного оружия (ДНЯО).

Една от русоробските опорки, с които се оправдава руската агресия в Украйна, е че САЩ са обещали на Русия след разпада на СССР да няма разширение на НАТО на изток. Ето какво пише в архивите на БТА по въпроса: Срещата на върха на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа започна Будапеща, 5 декември 1994 г. /БТА/ Деветата среща на високо равнище на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ започна днес в унгарската столица в присъствието на американския и на руския президент Бил Клинтън и Борис Елцин. ... В речта си президентът на САЩ Бил Клинтън приветства края на ядрената конфронтация. (…) Във връзка с намеренията за разширяването на HAТО Клинтън даде да се разбере, че вратите на пакта не са затворени за Русия, но изрази решимост да не допусне руските възражения да попречат на присъединяването на бивши съветски сателити, предаде Асошиейтед прес. "НАТО няма да отхвърли автоматично нито една страна. В същото време няма да позволим на нито една страна отвън да налага вето на разширяването", каза Бил Клннтън. https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/792281-predi-30-godini-na-5-dekemvri-1994-g-ukrayna-se-prisaedinyava-kam-dogovora-z -- Не само че САЩ никога не са обещавали НАТО да не се разширява на изток, а точно обратното: САЩ в пряк текст са казали на Русия, че НАТО ще се разширява на изток, независимо от възраженията на Русия.

Бил Клинтън: Съжалявам, че накарах Украйна да се откаже от ядрените си оръжия през 1994 г. Бившият президент на САЩ Бил Клинтън изрази съжаление, че е "принудил" Украйна да се откаже от ядрените оръжия през 1994 г., когато беше подписан Будапещенският меморандум. „Чувствам личен принос, защото ги накарах (Украйна) да се съгласят да се откажат от ядрените си оръжия“, каза Клинтън в интервю за ирландския телевизионен канал RTE. През 1994 г. САЩ помогнаха за сключването на Будапещенския меморандум с бившия руски президент Борис Елцин и бившия украински президент Леонид Кравчук с намерението да се отърват от ядрените оръжия, които все още бяха разположени на територията на Украйна след падането на Съветския съюз. САЩ също договориха споразумения Русия да зачита суверенитета и границите на Украйна, което според Клинтън също е недалновидно. По-конкретно през 2014 г. Русия наруши обещанието си, че няма да оспорва границите на Украйна след нахлуването в Крим. https://novini.bg/sviat/us/774915

30 години след Будапещенския меморандум – Русия го наруши, а САЩ и Великобритания не поемат отговорност като гаранти по него Украйна се отказва от ядрените си оръжия, но днес този жест към разведряването и мира в света и коства тежка и кървава война с кремълския агресор. Само преди дни – на 5 декември се навършиха 30 години от подписването му. Това става през вече далечната 1994 година. Украйна се отказва доброволно от ядреното си оръжие и се присъединява към Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Военни експерти днес са категорични, че ако Украйна беше запазила ядрения си арсенал, днес Русия нямаше да посмее да воюва с нея. Но също така се налага и въпросът – защо САЩ и Великобритания отказват да изпълнят задълженията си като гаранти. https://faktor.bg/30-godini-sled-budapeshtenskiq-memorandum-rusiq-go-narushi-a-sasht-i-velikobritaniq-ne-poemat-otgovornost-kato-garanti-po-nego

Уговорката е била, че Украйна се отказва от ядрените си оръжия в замяна на гаранции за сигурност. Пък добрите руснаци вместо да спазят обещанието си, влизат в Украйна с танковете. Ей така се спазват поети ангажименти, нъл тъй.

Пътят към мир в Украйна минава през още по-тежки санкции за Русия: Тръмп го обмисля Съветниците на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп разработват мащабна стратегия за санкции, която да улесни постигането на дипломатическо споразумение между Русия и Украйна през следващите месеци, съобщава американското издание Блумбърг. Екипът на Тръмп обмисля два основни подхода. Единият набор от политически препоръки включва някои добросъвестни мерки в полза на санкционираните руски производители на петрол, които биха могли да помогнат за сключване на мирно споразумение. Вторият вариант обаче е точно обратният - засилване на санкциите - но със същата цел, т.е. Украйна и Западът да имат повече лостове в евентуални преговори с Москва. Подходът, който Тръмп в крайна сметка ще избере, е от решаващо значение за световния петролен пазар. Фючърсите върху сорта "Брент" поскъпнаха с почти 5 долара за барел, откакто Байдън обяви мерките си. Някои анализатори очакват повишаването на цените на горивата в целия свят да продължи. Съветниците на Тръмп в крайна сметка ще се сблъскат със същия въпрос като администрацията на Байдън - как да избегнат големи смущения в доставките и цените на петролния пазар в момент, когато Вашингтон наложи мащабни санкции на три от най-големите производители в света. Друго предизвикателство е да се намери правилният баланс между използването на инструментите на икономическата война и желанието да се запази статутът на долара като световна резервна валута. https://www.actualno.com/economy/pytjat-kym-mir-v-ukrajna-minava-prez-oshte-po-tejki-sankcii-za-rusija-trymp-go-obmislja-news_2376905.html

Виж ти. Гренландия имала право на самоопределние, но Украйна няма. Молодцы.

И да, и не. И двамата с Атом сте прави . На теория съществуват абсолютни/обективни истини - например, че земята е кръгла - и на теория всички трябва да се съгласни с такива истини. Но на практика не всички се съгласни. За хората най-важното е оцеляването (най-общо казано), а не истината. В името на оцеляването хората ще приемат свои истини, които са различни от истините на другите. Така на края излиза, че абсолютни/обективни истини няма ... въпреки че на теория би трябвало да има.

Сигналите, идващи от САЩ в момента, са правилни: войната трябва да спре, Украйна трябва да направи териториални отстъпки - но все пак ще остане суверенна държава и няма да бъде подарена на Русия. От Русия обаче сигнализират, че Украйна трябва да им бъде подарена. Как ще се раберат двете страни не е ясно. Аз лично не виждам какви лостове може да използва САЩ, за да убеди Русия да спре. Байдън беше много предпазлив да няма ескалация, а Тръмп принципно не иска САЩ да се въвличат във войни. Така че Тръмп едва ли ще почне да заплашва Русия със сила. А без такива заплахи Путин ще си кара както досега. Украйна е на предела на възможностите си да мобилизира хора, така че ако Западът наистина иска да спре Путин, те трябва да са готови в един момент да се намесят пряко в конфликта. Русия неизбежно я чака сериозна икономичека криза, но не може да се каже тя кога ще се случи. Може да е другата година - а Украйна може и да не издържи дотогава. За съжаление това е много реално. Да не забравяме, че по време на предишния си мандат Тръмп ходи до Северна Корея, но в крайна сметка нищо не постигна.

В последните няколко дни се забелязват силни сигнали от Русия и САЩ относно бъдещите преговори. Русия ествествено настоява на своето: дефакто капитулация на Украйна (ако някой го интересува конкретно какво сигнализира Русия, ето една статия от "вражеската" преса: ТУК). Затова е много хубаво да чуем, че в САЩ ни най-малко не мислят да подаряват Украйна на Путин. Марко Рубио се очаква с лекота да бъде одобрен от Сената, така че неговиоте думи ^^^ могат да се считат за официалната позиция на САЩ.

Марко Рубио: няма вариант, в който Русия да превземе цяла Украйна Марко Рубио, евентуалният държавен секретар на САЩ в новата администрация на Доналд Тръмп, днес призова за "смела дипломация" от страна на Вашингтон, за да бъде сложен край на войната на Русия в Украйна. По време на изслушването си пред Сената той обеща силна външна политика, насочена към американските интереси. Сенатът трябва да одобри Рубио, за да може той да встъпи в длъжност. Рубио заяви, че Киев трябва да търси решение с Русия чрез преговори, а не да се съсредоточава върху възвръщането на всички свои територии, които Москва е завзела през последното десетилетие, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. "Тази война трябва да приключи и желанието ни за нейния край трябва да бъде официална политика на САЩ", каза той на изслушването си пред Сената. В същото време Рубио е заявил и следното: "Истината е, че в този конфликт няма вариант, в който Русия да превземе цяла Украйна". https://dnes.dir.bg/svyat/marko-rubio-prizova-za-smela-diplomatsiya-na-sasht-za-da-bade-slozhen-kray-na-voynata-v-ukrayna

Задава ли се кредитна криза в Русия? По нашите медии се върти доклад от американското издание "Навигирайки Русия" (Navigating Russia), според който Кремъл използва схема за извънбюджетно финансиране на войната чрез кредити. В резултат на това от началото на войната в Русия се наблюдава безпрецедентно нарастване на общите корпоративни заеми, които към днешна дата достигат 415 млрд. долара. Първоначално схемата за извънбюджетно финансиране на отбраната на Русия се оказва изгодна за Москва, тъй като ѝ позволява да поддържа официалния си бюджет за отбрана на приемливи нива. Това подвежда наблюдателите да заключат погрешно, че Русия не е изправена пред сериозни рискове за способността си да поддържа финансирането на войната в Украйна. Напоследък, обаче, силната зависимост на Москва от извънбюджетната схема за задължително кредитиране започва да предизвиква сериозни, неблагоприятни последици у дома. Тя не само се превръща в основен двигател на инфлацията и повишаването на лихвените проценти, но и създава предпоставки за системна кредитна криза. Перфектно за Украйна - има лост в преговорите В края на 2024 г. Кремъл все по-ясно осъзнава, че неговата схема за извънбюджетно финансиране отключва потенциално разрушителни системни финансови рискове - например прекомерно високи лихвени проценти, проблеми с ликвидността и резервите на банките и силно компрометиран паричен механизъм. За Москва рискът от кредитни събития - с неговия сеизмично разрушителен потенциал - ще бъде много по-непосредствено обезпокоителен, отколкото бавните рискове като намаляването на БВП. Сега Русия е изправена пред дилема - колкото по-дълго отлага прекратяването на огъня, толкова по-голям е рискът от неконтролируемо възникване на кредитни събития, например спасяване на предприятия и банки, и отслабване на преговорното влияние на Москва. Възникващата финансова дилема вероятно ще натежи на военните ѝ разчети и ще предложи неочаквани лостове за преговори на Украйна и нейните съюзници. https://www.actualno.com/economy/nadejda-za-ukrajna-putin-sysipa-rusija-s-krediti-zaradi-nujdata-ot-oryjija-news_2375708.html -- Каквото и да се случи идната година, ако Русия не постигне споразумение за вдигане на санкциите, тя неизбежно върви към сериозна икономическа криза (ако не катастрофа). Няма да им се размине, каквито и да ги разправя Кремъл.

Сергей Рябков, зам.началник на руското МВнР, на среща по сигурността с американски дипломати, 10 януари 2022г: «Мы объяснили коллегам, что никаких планов, намерений напасть на Украину у нас нет и быть не может, а все мероприятия по боевой подготовке войск, сил осуществляются в пределах нашей национальной территории <...> Нет оснований опасаться какого-то эскалационного сценария в данной связи». https://iz.ru/1275129/2022-01-10/riabkov-zaiavil-ob-otsutstvii-u-rf-planov-po-napadeniiu-na-ukrainu

Действията на Русия показват, че там въобще не мислят за мир. Там вярват, че имат предимство на фронта и могат да докарат Украйна до капитулация. В същото време виждам индикации, че на Запад се готвят за изпращането на войски в Украйна. Може би като "миротворци" след евентуални преговори или може би ако фронтът тръгне да се разпада. Най-новите санкции срещу Русия според мен пък са разменна монета при преговори.

Вече беше обяснено защо САЩ няма да купят/завладеят Гренладния. За разлика от Путин, който еднолично коли и беси в Русия и сам започва войни както му се ще, Тръмп живее в държава, в която едноличната власт на президента е ограничена. Докато американският парламент не одобри завладяването/купуването на Грендлания, е напълно безпредметно да говорим за това как САЩ заграбват Гренландия. Само плашим гаргите с пропаганда.

Горната статия хубаво е хванала днешната социална динамика. Присъщите на капитализма цикличност и икономическо неравенство се приемат за недостатъци на демокрацията - от което се възползват десните популисти с диктаторски наклонности. Проблемът е, че досега не е имало диктатура, която да реши проблема с неравенството. Соцът уж трябваше да го реши, но в крайна сметка фалира. А там също имаше неравенство: определени важни другари бяха (много) по-равни от неважните другари. За другите диктатури пък въобще да не говорим; те дори не се преструват, че се стремят към социално равенство. Така погледнато се вижда, че днешният завой надясно в целия свят няма как да доведе до нещо различно. Десните популисти няма да решат проблема, който подтиква хората по света да гласуват за тях.

Гардиън: младите хора изоставят демокрацията в полза на диктатори Вярата в демокрацията безспорно е в упадък. Ново проучване установява, че една пета от британците под 45 години вярват, че най-добрата система за ефективно управление на държава е „силен лидер, който не трябва да се занимава с избори“ в сравнение с 8% от по-възрастните им колеги. Това съвпада с данните от други проучвание по света. Проучване на изследователи от Кеймбридж през 2020г изследва нагласите в 160 държави и установява, че по-младите поколения „все повече се разочароват от демокрацията“. А според американския Изследователски център Пю близо две трети от гражданите в 12 нации с високи доходи са били недоволни от демокрацията през 2024г спрямо малко под половината през 2017г. Защо се случва това? Отговорът се крие в икономическия модел, който създава стагнация и несигурност. Проучването на Кеймбридж заключава, че икономическото изключване е основна причина за недоволството сред младите хора. Много показателен в това отношение е примерът с Русия от 90-те години. Там за четири години след разпада на СССР реалните доходи на населението спаднаха наполовина. И през 2021г само 16% от руснаците подкрепят "западния модел на демокрация“. Сътресенията на пазарната икономика дойдоха под знамето на демокрацията, предизвиквайки чувство на разочарование, което Путин ловко използва. Великобритания не е преживяла ужасите на Русия от 90-те години. Въпреки това токсичната комбинация от неолиберални икономически политики и строги икономии удари младите. Тачъризмът обещаваше свобода, но вместо това доставяше несигурност. Сигурните работни места се изпариха, наемите ескалираха, заплатите паднаха, услугите за младежта бяха унищожени и завършилите са изправени пред тежки дългове за посещаване ма университет. По-младите британци са понесли тежестта на политиките, за които повечето от тях никога не са гласували. Не е чудно, че демокрацията изглежда все по-непривлекателна за тях и за техните връстници в други страни, които са пострадали от острия край на неолиберализма. Във Франция, например, близо една трета от младите хора казват, че са загубили вяра в демокрацията. Демокрацията при капитализма винаги е била силно ограничавана от корпоративни интереси и плутократи, които са се радвали на много по-голяма власт от средния избирател. Когато капитализмът изпадне в криза, както стана през 2008 г., неговите дълбоки недостатъци предизвикват обществен гняв. Въпросът е кой използва това. Една голяма опасност е, че възходящата крайна десница е разработила унищожително успешна стратегия за социални медии, радикализирайки непрекъснато растящия брой последователи, докато левицата изостава на светлинни години. Хората са прави да бъдат ядосани, но този гняв се пренасочва към най-грешните цели. Вярата в демокрацията се разпада поради провалена икономическа система и ако не бъдат предложени убедителни отговори на тази криза, това може да се окаже фатално. https://www.theguardian.com/commentisfree/2025/jan/14/young-people-democracy-dictators-fascism-war-far-right

Пак не си разбрал. САЩ не са стъпили в Грендландия, а ти вече вдигаш тревога за заграбване на ресурсите. А Русия с танковете вече е заграбила лития на Украйна - а ти и дума не обелваш за това. Налага се неизбежният извод, че когато "добрите" реално заграбват и плячкосват, това не е никакъв проблем. Но е много голям проблем ако "лошите" направят изявление, което може да се тълкува като мисъл за заграбване.

Нека да не се лъжем: гадните кравари просто искат да заграбят ресурсите на Гренладния. А виж когато Путин влиза с танковете в Украйна и заграбва Донбас и най-голямото литиево находище в Европа, той в същност не заграбва, а освобождава. Нека да е пределно ясно: гадните кравари са тези, които грабят (дори когато не са стъпили в Гренландия), докато Путин освобожадва. Това е правилният начин да се говори за тези неща. Иначе ти спираме копейките.