gmladenov

Като се говори за етър е важно да се направят следните логически връзки: ако тогава са смятали, че има етър ... а такъв не съществува ... значи етърът е въображаем ако тогава са смятали, че има етър ... и той съществува ... значи етърът съществува и до днес Това е много важно да се уточни: или светлоносещият етър е въображаем и никога не е съществувал ... или той съществува и до днес. Това е така, защото ако на светлината наистина и трябва етър за разпространение, този етър трябва да съществува и днес. Не може някога да е имало етър, а днес вече не. Нали на днешната светлината също и трябва етър за разпространение. Ако пък на светлината не и трябва светлоносещ етър, значи той винаги е бил въображаем (или илюзорен, измислен, приказен и т.н.) (Тези съждения важат само за светлоносещия етър, не за други видове етър.)

Да, ако скъсяването беше истинско, оипитът на ММ нямаше да го хване. Само че тази идея със скъсяването е много съмнителна. Пак да кажа: опитът на ММ показва пълно увличане/пренасяне на светлината от атмосферата. Само че физиците на времето са били абсолютно убедени, че атмосферата не увлича светлината. От там идва объркването. Иначе нулевият резултат е очакваният резултат. Няма никаква мистика в него.

Според замисъла на опита, пътят на светлината успоредно на движението е по-дълъг отколкото напречно на движението. Значи на светлината ще и отнеме повече време да измине успоредния път отколкото напречния път. Интерферометърът е достатъчно чувствителен да хване тази разлика. Чел съм хора да се захващат за това, че опитът на ММ мери двупосочна скорост на светлината, а не еднопосочна. Не е това проблемът, обаче. Проблемът е увличането на светлината от атмосферата.

Скенер и затова е прав. Прецизността на опита на ММ е много висока, а апаратът (интерферометър) като цяло е голямо изобретение. Дали са му Нобелова награда на Майкелсон за апарата и не са сгрешили.

Покупката на изтребителите Ф-16 е политически мотивирана. САЩ така завличат партньрите си ;). Иначе си прав.

Нищо не доказва, защото вакуумът в затворени пространства също "увлича". Ти това не разбираш ... а наблюдението показва точно това. Но напълно се съгласявам, че е излишно да спорим.

Тц. В литературата навсякъде пише, че опитът на ММ указва пълно увличане на светлината. Само че достатъчно други опити (уж) оборват идеята за увличането. Затова нулевият резултат на ММ не се тълкува като увличане. А проблемът в същност е неразбиране на това как работи "увличането" на светлината и най-вече идеята, че увличането на светлината от въздуха е пренебрежимо малко.

Да, но скоростта на вятъра е толкова малка в сравнение със скоростта на светлината, че изместването е незабележимо. Ето нещо по-забележимо: пречупване (рефракция) на светлината от въздуха:

Той използва провокативен език, но в крайна сметка е прав. За мен "васали" е по-точното определение от "колонии", но смисълът е същия. Ако САЩ каже "скочи" и ние скочим, значи ние сме васал на САЩ ... нищо, че на хартия се водим независима държава.

Маринов не обяснява добре какво точно прави експеримента, но очевидно сравнява еднопосочните скорости на светлината, измерени в противоположни посоки. От далеч се вижа, обаче, че механиката има безброй проблеми и че прецизността на опита е повече от плачевна. На всичкото отгоре Маринов включва следната реплика в заключението, с което сам се закопава и сам снема всякакво доверие в научността на своя опит: Аз имам интуитивното чувство, че резултатите, получени в София са по-близко до реалността. Причината е, че аз дълбоко вярвам в мистиката на числата ... Научният метод не се базира на вяра и мистика, а на факти.

Не разбираш проблема: Ако има пълно увличане на светлината от атмосферата, то скоростта на светлината е относителна и няма как да е еднаква във всички отправни системи. А според Втория постулат тя е еднаква във всички. Значи СТО (съзнателно или не) приема, че атмосферата не увлича светлината ... и разбира се греши. За това иде реч.

В случая Скенер е напълно прав. Маринов не обяснява добре какво точно прави експеримента, но очевидно сравнява еднопосочните скорости на светлината, измерени в противоположни посоки. От далеч се вижа, обаче, че механиката наистина има безброй проблеми и че прецизността е повече от плачевна.

Да, така е. Аз лично не отричам съществуването на етъра. Даже клоня, че той съществува. Проблемът е в това какви свойства се приписват етъра и най-вече на светлината. Там е разминаването. Следната таблица илюстрира проблема: Атмосферата увлича ли светлината? Етърна Теория Не СТО Не Наблюдение Да, 100% Етърната теория по условие приема, че атмосферата на земята не увлича светлината. Това е така, защото се приема, че атмосферата не увлича светлоносещата среда и съответно не увлича светлинните вълни. СТО от своя страна не казва дали има етър или не. Тя само го обявява за "безполезен" (защото движението в него е неоткриваемо). Заедно с това, обаче, СТО също приема, че атмосферата не увлича светлината ... по силата на Втория си постулат. Значи независимо от това дали има етър или не, във физиката по традиция се приема, че атмосферата на земята не увлича светлинните вълни. А опитът на Майкелсон и Морли от 1887г и всички подобни опити, някога правени, показват, че атмосферата напълно увлича светлинните вълни (и по-общо, че светлинните вълни са увлекаеми/преносими по принцип). В крайна сметка това е проблемът: не толкова дали етърът съществува или не, а какви свойства се приписват на светлината - с етър или без.

Няма спор. Аз само посочвам, че в очите на някои наши приятели преди 1905г е имало етър, а след това вече няма.

СТО е публикувана през 1905г. Разкажи сега, майна, къде е този светлоносещ етър, дето го е имало преди 1905г ... а сега вече го няма ?? Да не би СТО да го е източила ??

Не изглежда да си ме разбрал. Нищо не ни пречи да използваме пространството за отправна система. В историческио план това вече се е случвало: когато на пространството са му викали етър. И преди да тръгнеш да спориш, че пространството не е етър, се замисли, че етърът никога не е съществувал (във вида, в който са си го представяли физиците). Причината Айншайн да елиминира отправната система на пространството са неуспешните опити да се открие движението на земята в него. Но както вече посочих, тези опити са били неуспешни защото измерванията не са били направени както трябва: те са извършени вътре в атмосферата, а не извън нея. Веднъж като тази грешка е поправена (диполната анизотропия), нищо не ни пречи да върнем отправната система на пространството. Просто връщаме старото име на пространството, етъра, и готово. Може и без да му връщаме старото име, но релативистите не могат да си представят, че пространството може да служи за отправна система ... а то вече е служило като такава. Просто тогава са му викали етър; никаква друга разлика от сега. Ако наистина разбираш за какво говоря, значи разбираш че: хипотетичен етър = пространството Хубаво помисли, ако ще спориш, че това не е така. Грешката на етърната теория не е в отправната система на етъра, а в това, че етърната теория не зачита преноимостта на светлината. СТО вместо да поправи тази грешка, я повтаря.

Физиците на времето правилно са разбрали, че етърната теория е грешна. Пробемът е, че не са разбрали къде е грешката. Затова и СТО е грешна (погледни анимациите, ако се съмняваш).

Колега, "хипотетичен" е научен евфемизъм за "мислим, въображаем". хипотетичен = предполагаем = вероятен ... мислим, въображаем Етърът никога не е съществувал във вида, в който са си го ... въобразявали. Хубаво вникни в написаното, преди да се изказваш по темата.

Виж сега, очевидно не си единственият твърдоглав тук. Така че разбирам.

Ти също не забравяй за анимацията. Грешката на релативизма е очевидна.

Не, колега. Етърът какво е: въображама оптическа среда, която Лоренц е използвал за абсолютна отправна система на вселената. Концепцията е много читава и отработена. Просто трябва да се премахне грешката на етърната теория.

Тц. "Не мисля да отговарям" = "нямам никакво намерение да си губя времето с малоумници".

Пиша отделна тема за преносимостта на светлината. На другия въпрос не мисля да отговарям.

Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Съгласен съм, пространството не е нито подвижно, нито неподвижно. Просто е много удобно да го броим за неподвижна (въображаема) оптическа среда - а от там и за стационарна отправна система. Ако се замислиш, аз в момента описвам въображаемия етър. (Нека да е ясно, обаче: етърната теория е грешна. Но нейната грешка не е в това, че етърът е стационарната отправна система.)