gmladenov

Според единия не съм чел достатъчно, а според другия "не съм сигурен в познанията си", щом използвам толкова цитати. Хвани единия, та удари другия. Като се съмняваш дали съм прав или не, просто се сещаш за анимацията:

Трикът с четенето е да вникваш и да разбираш какво четеш ... а не просто да наизустяваш.

Обратното

Ами същата работа и с пространството. След като се вижда, че няма практически смисъл светлината да е стационарна, по същата логика няма смисъл и пространството да е подвижно. Не че не може, но е по-смислено пространството да е стационарно. Логиката е, че ако скоростта на светлината в празното пространство е изотропна, то има свойства на материална среда в покой. Това в същност е много удобна конструкция: вместо да броим пространството за "нищо", ние го броим за материална оптическа среда в покой ... което ни разрешава да го използваме като отправна система. Ако не го приравним с материална оптическа среда, релативистите истерясват (как така нещо нематериално е отправна система ?!?). Иначе концепцията е доста по-приемлива: може да се сравни с етъра, който вече е бил използван за абсолютна отправна система. Да се приеме пространството за стационарна отправна система е много удобно за описване на собственото движение на телата в космоса ... като например собственото движение на спъниците за картографиране на космическия фон. Това ни освобождава от оковите на релативизма, който тотално закикля когато трябва да се опише въпросното движение, защото той изисква да си изсмучем от пръстите някаква фиктивна стационарна система. А за какво ни е да измисляме фиктивна стационарна система, като за целта можем да използваме пространството.

Пожелавм ти да продължаваш да четеш научна литература и един ден да ти светне какво точно представлява диполната анизотропия. Сега още не си готов да го разбереш. Прекалено си надъхан със знанията, които си получил днес (или най-мнпого вчера).

Ако всяко движение е относително, какъв е проблемът светлината да е в покой, а ти да се движиш със скоростта на светлината спрямо ... светлината ?

Ако пренебрегнем диполната анизотропия, тогава си прав. Иначе не си.

Пространството е нематериално, така че то няма как да е подвижно.

Да. А какъв е проблемът светлината да е стационарна? В крайна сметка и двете са просто някакви условности .

Прав си, колега. Ти продължавай да четеш научните неща и да се образоваш. И не забравяй горните анимации, заради които е отворена текущата тема. Те показват, че научният релативизъм, който ти изучаваш момента, е грешен.

Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Нищо не му пречи. Освен, че е леко странно, нищо друго не му пречи.

Скоростта на светлината в материална оптическа среда е постоянна и изотропна само ако тази среда е в покой. Иначе, както показва опитът на Физо, скоростта на светлината не е изотропна. Тъй като етърът се е смятал за материална оптическа среда, той очевидно е в покой, щом скоростта на светлината в него е постоянна и изотропна. А щом етърът е в покой, значи всички тела, намиращи се в него, са в движение спрямо етъра - като например земята и слънцето. Това е смисълът етърът да е стационарен: за да може материалните тела да се смятат за подвижни, а етърът за неподвижен - а не обратното. Така просто е много удобно. Щом етърът е материален, той не ли може да е в движение? Да, може ... но Лоренц (Нобелов лауреат) е решил да го постулира като стационарен. Има логика, така че защо да се преразглежда постулата на Лоренц.

Етърът, както и абсолютното пространство на Нютон, по условие се приемат за стационарни. Просто така са постулирани. Това е исторически факт и няма нужда да се оспорва - както не се оспорва защо светлината не е може да е стационарна. Това е също е постулат. (Ако всяко движение е относително, тогава защо светлината да не може да е стационарна - и въпреки това никой не спори с тази забрана. Значи явно не всяко движение е относително, щом не можем да изберем светлината за стационарна.) Идеята на това етърът да е стационарен очевидно е свързан с това кои наблюдатели измерват изотропна скорост на светлината: тези, които се намират в абсолютен покой. Тук на земята, която не е в абсолютен покой, би трябвало да измерваме неизотропна скорост на светлината ... и точно това е целял да установои опитът на Майкелсон и Морли.

Колега, ако избереш етъра за подвижен, значи светлината е стационарна (в покой). Ако вярваш, че светлината може да е стационарна, значи и етърът може да подвижен. Иначе етърът е стационарен/неподвижен.

Тц. Лоренц приема етъра за стационарен (и естествено абсолютен) : Изначально теория Лоренца была создана между 1892 и 1895 гг. и базировалась на гипотезе о полностью неподвижном эфире. Вземи отвори някоя книга, вместо да плямпаш глупости на едро.

Да обиждаш непрекъснато другите носи лоша карма. Внимавай.

Тц. Цитат на Максуел (Уикипедия): Мы едва ли можем отказаться от вывода, что свет состоит из поперечных колебаний той же самой среды, которая является причиной электрических и магнитных явлений. Впрочем, эта среда (эфир) и её свойства не представляли первоочередного интереса для Максвелла, хотя он, безусловно, разделял представление об электромагнетизме как о результате применения законов механики к эфиру.

Ето началото на оригиналната статия на Майкелсон и Морли в "Американски Научен Журнал" от ноември 1887. Статията е озаглавена "За Относителното Движение на Земята и Светлоносещия Етър". Майкесон не казва каква е целта на техния опит, но ако се съди по загравието на статията, опитът е целял да открие движението на земята в етъра. Това се потвърждава и от Айншайн, който в увода на СТО посочва "неуспешните опити да се открие движението на земята в <светлиннта среда>" като мотивация за СТО. Така че опитът на ММ не е търсел никаква отправна система, а е целял да открие абсолютното движението на земята ... пардон, относителното движение на земята в абсолютния етър.

Терминът "отправна система" е въведен от Людвиг Ланге през 1885г. Значи до този момент никой не е използвал думата "абсолютна отправна система". В същото време, самият Максуел е вярвал в етъра и в това, че той е абсолютен. Значи като се говори за абсолютно пространство, етър и абсолютна отправна система, винаги се има едно и също предвид. А ти един път се правиш, че във физиката няма такова нещо ... след което в следващ постинг разказваш неговата история. На това му се вика да си лукав йезуит.

Айде пак личната физика на мосю Скенер.

Според книгата на колегата, в класическата физика има не само ЕДНА, а много абсолютни отравни системи. Ти спориш, че дори една нямало ... а както се озказва, те били много.

"Известни са отрицателните резултати на всички други опити за установяване по електродинамичен път на АБСОЛЮТНОТО равномерно праволинейно движение на телата." Какво е това абсолютно движение, за което пише в книгата ?? Ти въобще можеш ли да четеш ??

Съвсемо нормално е йезуит като теб да увърта както му дойде, според зависи. Именно затова аз пропускам покрай ушите си твоите увъртания.