gmladenov

Пълни глупости. Няма изискване източникът да съществува в момента, в който мериш Доплеровия ефект - и горната дефиниция по никакъв начин не го изисква.

От нашата Уикипедия: Доплеров ефект е промяната на приеманата от наблюдателя честота и дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят (приемникът) се движат по направление един към друг. Тоест, това е наблюдаватаната промяна на честототата и дължината на вълната ... а не движението на източника и/или приемника. Абсолютно нищо грешно не съм казал, а ти явно си изключително кисел, за да се заяждаш за такива неща. Споко, колега.

Тц. Светлината (и вълните по принцип) са независими от източника. Така че Доплеровият ефект е спрямо вълните, а не спрямо източника. Не се прави на по-тъп отколко си .

Е да де ... и когато се говори за реликтовото излъчване, такъв обект няма. Източникът на реликтовото излъчване отдавна го няма (от 13,8млрд години). Имаме само остатъчна радиация, която спътниците измерват. И това, което те измерват, е синьо-отместема радиация в едната посока и червено-отместена радиация в другата посока: Значи спътниците мерят Доплеров ефект, без източникът да съществува. Тоест, те мерят собственото си движение в космоса ... без каквато и да било отправна точка, както е показано на картинката. И нека да е ясно: светлината никога не е в покой, така че тя не може да бъде използвана за стационарна система. Стационарната система в случая е самото пространство, спрямо което светлинние вълни се движат със скоростта на светлината.

Грешка на езика. Диполната анизотропия показва, че едно тяло може да открие собственото си движение в космоса. Това е нещо, което уж е невъзможно (според доктрината на Релативизма), а то се оказва напълно възможно.

Да, наистина, диполната анизотропия отдавна е обяснена: тя е Доплеров ефект, причинен от движението на спътниците в космоса. Значи движението на материални тела в космическото пространство е откриваемо.

Тц. Диполната анизотропия какво е? Тя показва, че спътницте са тези, които се движат из космоса, а не обратното. От Укипедия: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва.

Няма значение каква е причината. Важното е, че етърът по условие е стационарен и не се приема за подвижен. Значи движението спрямо етъра е абсолютно, а не относително - защото етърът не може да е подвижен. Ами не. Това е стационарна система, а не абсолютна система. Абсолютната отправна система е специална с това, че тя не е подвижна. Затова говорим за специална/преференциална система. Тя винаги е стацонарна и никога не е подвижна. Айнщайн елиминира тази система и затова в СТО всички системи са равноправни. Те могат да са както стационарни, така и подвижни ... заради което се стига до описания в тази тема парадокс/абсурд. Да, абсолютна скорост е скоростта спрямо абсолютната отправна система.

Етърът по принцип се приема за стационарен (например от Лоренц), но ти явно знаеш по-добре.

С това съм съгласен. Стори ми се, че казваш друго.

Това е спорно .

Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Много си оргинален ... а не разбираш, за какво точно е спора. Когато на времето са вярвали, че етърът е абсолютната отправна система на пространството, движението се е смятало за абсолютно. Така че докато ти си лежиш "видимо неподвижно" на дивана, ти в същност се движиш спрямо етъра. Така са смятали на времето. Това е дефиницията на абсолютно движение: движение спрямо абсолютната отправна система на етъра/пространството. Днес се смята, че такава система няма. Съответно ролите на стационарен и подвижен наблюдател се смятат за взаимозаменяеми. Тоест, ти произволно избираш кой от два наблюдателя е стационарният и кой е подвижният. Значи докато ти си лежиш на дивана, ти си избрал ти да си стационарен спрямо слънцето, а то да се движи. От гледната точка на слънцето, обаче, то е стационарно, а ти си подвижен. Според Релативизма, тези два избора на стационарен/подвижен наблюдатели са еднакво валидни. Хубаво, но ако вникнеш в това, което показват горните картинки, ще разбереш, че свободната избираемост на ролите води до неразрешим парадокс.

Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е абсолютно движение. Ето също така какво казва Уикипедия за опита на Майлексон и Морли: Ориентация интерферометра изменялась в пространстве, поэтому при отсутствии увлечения эфира Землёй появлялась возможность по разности времён определить абсолютную скорость движения Земли относительно системы отсчёта, связанной с эфиром. С други думи: абсолютна скорост = скорост спрямо абсолютната отправна система на етъра абсолютно движение = движение спрямо абсолютната отправна система на етъра

Неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда" са опити да се открие абсолютното движение на земята в етъра. Самият Айнщайн го казва в увода на СТО: Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно «светоносной среды» ... Съжалявам, че не ги знаеш тези неща.

Хубаво. И какъв е този "абсолютен покой", срещу който Айнщайн протестира, и каква е тази абсолютна отправна система, която той премахва ?? Нали СТО е известна с това, че тя премахва абсолютната отправна на етъра и въвежда равенство/симетричност на отправните системи. А сега вие, само за да спорите с мен, пренаписвате историята на физиката и се правите, че преди СТО движението не се е смятало за абсолютно. Айде гле'йте си работата.

Тц. Това, което лъсва, е че ролите на стационарен и подвижен наблюдател не са симетрични. Значи не можеш по твой избор да нарочиш кой наблюдател е стационарен и кой подвижен. А според Релативизма (уж) можеш.

Да, но горните анимации чисто теоретично показват, че движението не може да е само относително. За стотен път: горните анимации показват, че ти трябва да знаеш кой от два наблюдателя е стационарен и кой се движи. Без това това знание, траекторията на светлината между тях е недефинирана. А според Релативизма ти по дефиниция не знаеш кой от тях се движи и кой не. Значи Релативизмът ... по дефиниция ... води до абсурд. Не знам защо не го вдяваш това.

Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи движението е абсолютно.

Защо тогава Айнщайн премахва абсолютната отправна система на космоса и говори, че "абсолютен покой" не съществува. Значи той премахва неща, които и без това не съществуват. Тогава какъв въобще му е приносът към физиката.

Горните анимации показват, че това не е така. Аке не знаеш кой е в покой и кой се движи (както е според Релативизма), ти не можеш да изичислиш правилно траекторията на светлината. Както се показва (по най-елементарен начин), това е теоретичен проблем за Релативизма.

Напротив, имам много добра идея, че анимациите важат и за класическата физика. Единствената разлика е, че в Релативизма ролите на стационарен и подвижен се броят за произволни, докато в класическата физика те не са такива. В класическата физика се знае кой се движи и кой не, тъй като там движението и покоят са абсолютни. СТО нали точно това премахва - абсолютната отправна система на космоса. Ето ги пак анимациите, за да се знае за какво говорим: 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на ролите е базов принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: базовият принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Както вече казах, това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът важи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Да, защото понастоящем във физиката господства доктрината на Релативизма. Именно господстващата доктрина на Релативизма налага виждането, че освен относително движение, друго движение няма. Така че не го пробутвай това като абсолютна истина и като физикаТА, защото това не е физикаТА, а просто една доктрина във физиката !! И както анимциите показват, тази доктрина е несъвместима с постоянството на скоростта на светлината и съответно е физически невъзможна. Значи господстващата доктрина на Релативизма налага един нереалистичен модел на движение.

Тц. Анимациите показват, че в чисто теоретически аспект Релативизмът е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината и така е физически невъзможен. Както анимациите показват, траекторията на светлината е различна в зависимост от това кой от два наблюдател се брои за стационарен и кой за подвижен. Значи Релативизмът има теоретичен проблем: Ролите на стационарен и подвижен наблюдатели не могат да са произволни. Ако те са произволни, това води до недефинираност на траекторията на светлината между два наблюдателя.

В релативизма абсолютно движение няма; всяко движение е относително. В класическата физика, от друга страна, имаш както абсолютно, така и относително движение. Щом имаш абсолютно движение, ти знаеш кой се движи и кой не.