gmladenov

Тц. Празен аргумент. Както написах в първоначалния постинг, в класическата физика този абсурд не съществува. Причината е, че в класическата физика движението не се смята за неоткриваемо (за разлика от СТО). Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно откриваемо, напук на допусканията на СТО. Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим дали ракетата е тази, която се движи - или пък източникът. Така ъгълът на лазерния лъч може да бъде изичслен правилно и той ще достигне до ракетата и в двете отправни системи. Като цяло, в класическата физика не е нужно да се преструваме, че не знаем кой е стационарен и кой е подвижен. Така че ролите на "стационарен" и "подвижен" не са свободно избиреами ... за разлика от СТО. Както сто пъти поясних, абсурдът в случая се получава от това, че според СТО ние може произволно да нарочим кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен - а това в същност не е вярно. Именно това е същината на проблема.

Аз лично говоря само за проблемите на СТО. Именно затова съм отворил темата. Но ти като не искаш да ги видиш (вика му се ''отрицание"), извърташ темата. Няма проблем. Чертежите съм ги сложил всички да ги видят. Все някой умен човек ще разбере за какво става дума.

Точно така !! Само че проблемът не е в чертежа (както ти явно си убеден), а във Великата СТО. Чертежът само илюстрира проблема. Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен" наблюдатели са произволно/свободно избираеми. Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един частен случай, в която тя не работи. Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника лъчът не успява да уцели ракетата: Но в СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, лъчът я уцелва: Единственото, което съм направил тук, е да сменя ролите на наблюдателите: първо съм избрал източникът за стационарен, а след това ракетата. Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе по тези правила се стига до горния абсурд. Нека се забележи, обаче, че не чертежът е виновен за този абсурд, а Великата СТО. Чертежът само илюстрира абсурда. В първоначалния постинг вече обясних същността на проблема: за да може лъчът да уцели ракетата, ние трябва предварително да знаем кой от двата наблюдателя е подвижният и кой е стационарният. Според СТО, обаче, това по дефиниция не се знае. Колкото и да се газираш и да ме обиждаш, това няма да промени факта, че СТО е грешна ... иначе нямаше да води до горния абсурд. И не ти е виновен чертежа, батка. На калпава теория, чертежите са и виновни.

Според Великата СТО точно така излиза. Но ти си в състояние на отрицание и не можеш да приемеш, че Великата СТО бърка. И така завършваш да виждаш два еднакви ъгъла като различни - а те очевидно са еднакви. Възможно ли е едно програмистче да открие грешка във Великата СТО ?? Естествено, че не. Това противоречи на законите на физиката.

Отговарям на този постинг само за да подчертая колко е абсурдно да се спори с религиозни фанатици. Значи аз съм направил анимация, на която ОЧЕВИДНО се вижда, че лъчът има еднакъв ъгъл и в двете оторавни системи: и в двете от тях той е изстрелян вертикално нагоре (напречно на движението). Религиозният фанатик го вижда това и отговаря, че аз показвам различни ъгли (?!?). Ето ги пак двете анимации. В първата източникът е избран за стационарен, докато във втората това е ракетата. Значи това са двете стационарни перспективи на една и съща случка. Нищо друго не е различно между двете системи, освен перспективата. А парадоксът е в това, че смяната на перспективата сменя случката. 1. СТАЦИОНАРНА система на източника Това е собствената отправна система на източника, в която той е СТАЦИОНАРЕН, докато ракетата се движи. Лазерният лъч е изстрелян вертикално нагоре. 2. СТАЦИОНАРНА система на ракетата Това е собствената отправна система на ракетата, в която тя е СТАЦИОНАРНА, докато източникът се движи. Лъчът е изстрелян вертикално нагоре. Тоест, под абсолютно същия ъгъл като на предишната анимация.

Не е така, колега. Траекторията на светлината се накланя само ако я наблюдаваш в движеща се отправна система: В стационарни системи, обаче, светлината не се накланя. Именно това е показано горе, където и двете анимации представляват стационарни системи: В първата анимация източникът е стационарен, а ракетата се движи. Значи става дума за стационарната система на източника. Във втората анимация ракетата е стационарна, а източникът се движи. Значи това е стационарната система на ракетата. Ето я пак втората анимация. Тук източникът се движи в стационарната система на ракетата. А щом това е стационарна система, значи светлината в нея не се движи под ъгъл (ако не е излъчена под ъгъл). Нека също така не забравяме, че светлината по условие е независима от източника.

Анимациите горе показват, че СТО в същност греши. Не може смяната на гледната точка да води до загуба на събития. Според единия наблюдател дадено събитие се случва, а според другия то не се случва. Не става така. Струва ми се, че ти безусловно вярваш на СТО и не правиш връзката, че горните анимации я оборват. Аз затова съм ги сложил там.

Поиграх си да направя анимации, за да може да се види какъв е проблемът. Нека космическата станция да илъчва лазерния лъч вертикално нагоре. При това положение имаме две различни ситуации, в зависимост от това кой е стационарен и кой подвижен. 1. Подвижна ракета, стационарен източник Това е гледната точка на източника. Той е стационарен в своята отправна система, докато ракетата е тази, която се движи. Съгласно условието на парадокса, лъчът се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени. Както се вижда на анимацията, в този случай лъчът не може да уцели ракета. 2. Стационарна ракета, подвижен източник Същата ситуация, но погледната от гледната точка на ракетата. Лъчът отново се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени. В този случай, обаче, лъчът успява да уцели ракетата. Значи събитието "достигане на лъча до ракетата" съществува само в стационарната отправна система на ракетата. В стационарната система на източника, от друга страна, такова събитие не съществува. Това е логически и физически абсурд, защото въпросното събитие изчезва единствено заради смяната на перспективата. Както се вижда в първата анимация, за да може да уцели ракета с лазерния лъч, източникът трабва да изстреля лъча под наклон в неговата отправна система. В този случай, обаче, лъчът ще пропусне ракетата в нейната система. Така събитието "достигане на лъча до ракетата" пак ще съществува само в едната отправна система. Този пример като цяло показва, че наблюдателните роли "стационарен" и "подвижен" не са напълно взаимозаменяеми, както е според СТО. За да може лъчът да достигне до ракетата, ролите на ракетата и източникът трябва да са предварително известни. Само тогава ъгълът на лъча може да бъде изчислен правилно, така че лъчът да достигне до ракетата. Ако вместо това произволно нарочваме ролите на стационарен и подвижен на източника и ракетата, стигаме до горния абсурд, в който дадено събитие съществува само в едната отправна система, но не и в другата.

Виж сега къде е противоречието: Ако ракетата е стационарна, значи лъчът трябва да е излъчен вертикално към нея в подвижната система на източка. Ако ракетата е подвижна, значи лъчът трябва да е излъчен под ъгъл към нея в стационарната система на изтичника. Това, за което то си прав ... и което те обърква ... е че и в двата случая ракетата вижда лъчът като вертикален в нейната система, а източникът го вижда като невертикален. Проблемът е, че за да нацели ракетата, лъчът трябва да бъде излъчен различно ... в зависимост от това дали източникът е стационарен или подвижен. Значи ти си напълно прав, че веднъж след като лъчът е излъчен под правилния ъгъл, той винаги е вертикален спрямо ракетата и невертикален спрямо източника ... без значение кой е стационарен и кой подвижен. Тук си напълно прав. Въпросът е как определяш правилния ъгъл? Ако ти се намираш на космическата станция, накъде насочваш лазерния лъч, така че той да нацели ракетата? Ако насочиш лъча "нагоре" (напречно на движението), това ще работи само ако ракетата е стационарна, а ти се движиш. Но ако ти си стационарния и изстреляш лъча нагоре, тогава той няма да нацели ракетата. Значи правилният ъгъл на лъча е различен в зависимост от това кой се води стационарен и кой се води подвижен. За да го изчислиш този ъгъл, ти трябва да знаеш подвижен ли се водиш или се водиш стацинарен. Без това знание, ти не можеш да насочиш правилно лъча. А по дефиниция, според СТО ти не знаеш дали се движиш или не. Тогава как намираш правилния ъгъл за излъчване на лъча?

Това едната роля: избрали сме кеглата за стационарна (заедно с улицата). Какво става, обаче, ако кеглата почне да се движи по тротоара? Ти си решил предварително, че кеглата е стационарна - и ми обясняваш, че в отправната система на скейтборда движението на топката изглежда под ъгъл. И това наистина е така. Но трябва да вземеш под внимание и другия случай: че кеглата се движи по тротоара, а скейтбордът е стациоанерен (заедно с улицата). В този случай улеят не може да е перпендикулярен на улицата, ако искаме да топката да удари кеглата. Значи ако попиташ скейтбордиста какъв трябва да е улеят, за да може топката да удари кеглата, той ще ти отговори със "зависи кой е стационарен и кой се движи".

Неспасяем случай . Десет пъти показах ... с картинки ... че няма един ъгъл, който да работи и за двете отправни системи. Като не искаш да вденеш, това си е твой проблем.

Ъгълът трябва да е такъв, че да работи и за двете системи. Досега ти ми даваш само ъгли, които работят само за едната система, но не работят за другата. А ако случайно още не си се усетил, няма такъв ъгъл, който да работи и за двете системи. Това е парадоксът. Хайде лека нощ.

Да, само че в системата на източника ракетата се движи. В тази система вертикалният лъч не уцелва ракетата.

Грешка. Ако лъчът е вертикален, тогава той ще подмине ракетата в отправната система на източника. Докато лъчът стигне до ракетата, тя ще се е преместила надясно: Почваш ли да стопляш най-накрая какъв е проблемът ??

По дефиниция аз мога да избира ракетата за стационарна, а не източника. Имаш ли възражения? Ако ракетата е стационарна, тогава какъв трябва да е ъгълът на лъча спрямо оста у?

Грешка. Лазерът откъде знае дали той се движи или не? Ако той е подвижният, а ракетата е стационарна, то ъгълът (спрямо оста у) трявба да е нула - иначе лъчът пропуска ракетата е нейната отправна система.

Едно си баба знае, едно си баба бае . За да не се разсейваш, приеми, че лъчът още не е излъчен. В задачата се търси под какъв ъгъл трябва да бъде излъчен той, за да нацели ракетата и в двете отправни системи. Намери ъгъла, майна, и направи елементарен чертеж, за да видим какво излиза. Ти изписваш страници с поучения и назидания ... а не можеш един прост чертеж да направиш. Щом е толкова елементарно, просто го направи, майна. Стига си разтягал локуми, а покажи чертежа !!

Тц. Не си разбрал. Лъчът не може да уцели ракетата във всички отправни системи. Това е парадоксът, а досега ти само разтягаш общи приказки локуми ... без да си предложил решение. Ето пак картинките. 1. Ако ракетата се движи, то лъчът не може да бъде излъчен вертикално по оста у, тъй като докато лъчът стигне до ракетата, тя ще се е преместила насясно: 2. За да нацели ракетата, лъчът трябва да бъде излъчен под ъгъл: 3. При това положение, обаче, лъчът не може да нацели ракетата в нейната собствена отправна система, тъй като в нея ракетата е в покой и лъчът я пропуска. 4. За да нацели ракетата в нейната система, лъчът трябва да бъде излъчен вертикално. Но както показахме в точка 1) горе, това също не става. Като цяло се получава един параграф-22: Ако източникът излъчи лъчът под ъгъл, то лъчът нацелва ракетата в отправната система на източника ... но не и в тази на ракетата. Ако пък източникът излъчи лъчът вертикално, то лъчът нацелва ракетата в нейната отправна система ... но не и в тази на източника. Елементарен казус от 5-ти клас, който великата СТО ... и великите релативисти в този форум ... не могат да решат. Като е толкова прост този казус, защо ли никой не пуска решението. Но пък щателно се изписват страници с обиди и локуми. Ха честито.

Да, точно така. Имаме парадокс от пети клас ... който "великата" СТО не може да реши.

Покажи под какъв ъгъл трябва да бъде излъчен лазерния лъч, така че той да достигне до ракетата ... и в двете отправни системи. Виж първоначалния ми постинг за условието на задачата. Парадоксът там е, че лазерният лъч достига до ракетата само в едната отправна система. Реши парадокса така, че лъчът да достигне ракетата и в двете отправни системи.

Тц. Говориш глупости. Ето чертеж. Източникът е стационарен, а ракетата подвижна. Ако излъчиш лъча по вертикалата, на лъча му трябва 1сек, за да достигне до ... бившето местоположение на ракетата. За тази 1сек ракетата се преместила надясно и вертикалният лъч не може да я уцели.

Толкова е елементарно ... пък не можеш да направиш чертеж .

А така. И като не знаеш, как определяш под какъв ъгъл да илзъчиш лъча, така че той да уцели ракетата? Покажи чертеж да видим, вместо да говориш глупотевини наизуст.

Покажи чертеж, ако мислиш, че имаш решение. Само че няма как да покажеш, ествествено. Никаква относителност на ъгъла нямаме тук. (Що за глупост е това). Това, което имаме, е невъзможност да определим накъде да излъчим лазерния лъч така, че да той уцели ракетата.

Тц. Показваш принципно неразбиране на проблема ... или просто увърташ, което няма да мине. Ето още една графика долу, която показва двете перспективи. Както вече поясних, лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка x=x'=0. Преди този момент нямаме излъчен лъч. Както се вижда на графиката, ако източникът е стационарен, тогава лъчът трябва да се излъчи под съответния ъгъл спрямо оста у, за да може да пресрещне ракетата и да я уцели. Ако пък източникът е подвижен, тогава лъчът трябва да се излъчи вертикално по оста у. Иначе няма как да уцели ракетата. Значи ъгълът на излъчване на лазерния лъч зависи от това коя роля заема източникът - стационарна или подвижна. Без знание за тази роля, ние принципно не можем да определим верния ъгъл, защото той е различен за различните роли. А както знаем, според СТО ролите не са известни (защото движението уж е неоткриваемо) и вместо това се нарочват произволно. Както се вижда, обаче, именно с произволно нарочените роли се стига до горния парадокс/абсурд. Така че вместо да увърташ и да се опитваш да изопачаваш нещата, погледни проблема "в очите": без предварително знание за това дали източникът е стацонарен или подвижен, ти не можеш да определиш правилния ъгъл, под който трябва да се излъчи лазерния лъч. Като цяло, тук става дума за една изконно несиметрична ситуация, която СТО не може да разреши ... по силата на това, че според нея ролите на стационарен и подвижен наблюдател са симетрични и взаимозаменяеми. Именно тази взаимозаменяемост на ролите води до парадокса в случая. В класичекста физика ролите на стационарен и подвижен също са взаимозаменяеми, но в клачиската физика движението е откриваемо. Така че там се знае кой се движи и кой е в покой и съответно там такъв парадокс няма.