gmladenov

Лапландец, в Уикипедия обратната ЛТ е дадена по различен начин от това, което самият Айщайн е написал. Затова е боят.

Да, идиоте. Айнщайн замества: ξ2 + η2 + ζ2 = R2 => x2/(1-v2/c2) + y2 + z2 = R2 Значи според него: x' = х/sqrt(1-v2/c2) => x = х'/γ Значи в обратната Лоренцова трансформация делим на γ, а не умножаваме по γ. Вземи прочети ИЗТОЧНИКА преди да говориш наизуст, головодник тъп.

Не може да има подобно разминаване. Значи единият източник греши. СТО е на Айнщайн, значи трябва да се приеме трактовката на Айнщайн.

Няма ескперимент, който да потвърждава съкращаването на дължините. Така че това по никакъв начин не е доказано.

Да, Дебилий, много добре го разбирам това. Цитирам Айнщайн, защото има разминаване между това, което СТО смята за обратна Лоренцова трансормация ... и това, което пише на интернета. Казано на кратко: Според Айнщайн/СТО, обратната ЛТ е: x = х'/γ + vt Според Уикипедия, обратната ЛТ е: x = γх' + γvt Според Уикипедия, Лоренцовите трансформации са еднопосочни: и двете трансформации - правата и обратната - умножават по Лоренцовия коефициент. Според Айнщайн/СТО, обаче Лоренцовите трансформации са двупосочни/реципрочни: правата умножава по γ, а обратната дели на γ. Така според Уикипедия ЛТ е само разширяваща и в двете посоки - права и обратна. Според Айнщайн, от друга страна, ЛТ е разширяваща в права посока и свиваща в обратна посока. Не можеш да спориш за това без да си вникнал какво казва Айнщайн в СТО. Ако Айнщайн замества: ξ2 + η2 + ζ2 = R2 => x2/(1-v2/c2) + y2 + z2 = R2 Значи според него: x' = х/sqrt(1-v2/c2) => x = х'/γ Според Уикипедия, обаче, това не е вярно. Значи имаме разминаване между Айнщайн и Уикипедия. Вдени го това вместо да спориш като невменяем.

Ти си пълен идиот, майна. За какво се хабя да пиша цитати и да привеждам смислени аргиументи, след като ще бъдат посрещнати с подобни идиотщини. То в същност съм глупакът в случая .

Това не е лоренцова трансформация - ни права, ни обратна. И пет пъти да го цитираш, все тая. Да, това е уравнението на сфера, което със сигурност не е Лоренцовата трансформация. Но все пак благодаря за уточнението. В глава §3 на СТО, Айнщайн извежда Лоренцовата трансформация като: Съвсем очевидно Айнщайн използва нотация, която е различна от днешната. Според днешната нотация ξ = x', η = y' и ζ = z', а коефициентът на Лоренц е ϸ = γ. Но освен че е написана в различна от днешната нотация, Лоренцовата трансформация си е същата. Нека се забележи, обаче, че това е правата Лоренцова трансформация, която преобразува стационарни координати към подвижни. В задачата се пита каква е обратната Лоренцова трансформация, която преобразува подвижни координати към стационарни. Обратната Лоренцова трансформация не е дадена в прав текст в СТО. За сметка на това, обаче, в глава §4 на СТО Айнщайн дава пример за физическото значение на ЛТ. От този пример може да си извадим заключение за това каква е обратната ЛТ ... според самия Айнщайн. Примерът в глава §4 е как една "твърда сфера", която е в покой в подвижната система, се превръща в елипсоид в стационарната система. Значи в подвижната система имаме сфера, която се описва с уравнението на сфера: ξ2 + η2 + ζ2 = R2 Ако използваме днешната нотация за подвижните координати, то сферата в подвижната система става: x'2 + y'2 + z'2 = R2 Значи тук просто сменихме нотацията, за да използваме днешната нотация. В това уравнение Айнщайн замества подвижните координати със стационарните, получени от обратната Лоренцова трансформация за (t=0) и получава: (xγ)2 + y2 + z2 = R2 Щом Айщайн замества x'2 със (xγ)2, значи според Айнщайн: x' = хγ А от това следа, че пак според Айнщайн: x = х'/γ = х'·sqrt(1-v2/c2) Тъй като sqrt(1-v2/c2) < 1, то x < х'. Тоест, имаме скъсяване на подвижната дължина x' в стационарната система. Така примерът на Айнщайн показва, че според него обратната трансформация дели на γ, а не умножава по γ ... докато в Уикипедия е дадено точно обратното. Казано на кратко: според Айнщайн, обратната ЛТ е: x = х'/γ + vt според Уикипедия, обратната ЛТ е: x = γх' + γvt Ето пълния пример на СТО със сферата, която става на елипсоид, за който говоря:

Драги ми Смехурко, Вече два пъти цитирах източника. Първо имаш: ξ2 + η2 + ζ2 = R2 В това уравнение като се заместят стойностите от обратната Лоренцова трансформация (за t=0), се получава: (x/γ)2 + y2 + z2 = R2 Така освен ако Айнщайн не греши, обратната ЛТ дели на γ. ξ = x' = x/γ Значи кого да слушаме сега - Айнщайн или Скенерчо?? Аз предлагам смехуркото Скенерчо да си седне и да си трайка, защото явно хич не го бива. Ако пък казваш, че Айнщайн греши, го кажи високо и ясно, за да може всички да чуят и да те цитираме в бъдеще.

Тц. Ето Лоренцова трансформация, както я извежда самия Айнщайн: Айнщайн използва бета (ϸ) за Лоренцовия коефициент, а не гама (γ). След това имаме следното: Както се вижда, Айнщайн прави следното заместване (той приема, че t=0): ξ = x/ϸ Ако използваме днешната нотация, това става на: x' = x/γ Значи според самия Айнщайн, обратната трансформация дели на Лоренцовия коефициент (γ), а не умножава по него, както ти си написал. Това е много важно, защото съкращението на дължините идва именно от деленето на (γ). Тук няма нищо за рабиране, батка. Просто четеш и цитираш буквално - а не си измисляш, както ти си свикнал.

Тц. Аз чета източника. Не знам ти какви фалшиви новини четеш. По-долу давам цитат от руския превод на СТО. Този цитат много добре показва откъде идва известното съкращение на дължините. Айнщайн приема, че x = (x'+vt')/γ и от там постулира съкращение на дължините. Любопитното в случая е, че самият Айнщайн дава пример как "твърда сфера" в едната система става на елипсоид в другата. А това, което той не се е усетил, че абсолютно същото нещо важи и за "светлинната сфера" на импулс светлина. Лоренцовата трансформация деформира всяка сфера, а не само "твърда сфера". Така че скоростта на светлината наистина е различна в хоризонтална и вертикална посоки ... според самата СТО. Ето цитатите от Айнщайн.

Това е много интересен въпрос. На всякъде на интернета правата и Лоренцовата трансформации (ЛТ) се дават като: x' = γ(x-vt) (права) x = γ(x'+vt') (обратна) А според самия Айнщайн, те са: x' = γ(x-vt) (права) x = (x'+vt')/γ (обратна) Права посока е преобразуването от стационарни към подвижни координати, докато обратна посока е от подвижни към стационарни. Както се вижда, в горния случай за обратната трансформация имаме умножение по γ, докато в долния случай имаме делене на γ. Ето линк към нашата Уикиедия, в която обратната трансформация умножава по γ, вместо да дели на γ. Ето линк и към още един източник, който аз ползвам, и който показва същото нещо. Значи съвсем официално имаме разминаване между това, което Айнщайн е написал за Лоренцовата трансформация, и това, което днес се пише в учебниците: според днешната трактовка, ЛТ излиза е еднопосочна но ако се следва Айнщайн, тя е двупосочна В трактовката на Айнщайн съвсем явно се вижда, че ЛТ е мащабираща: в права посока имаме увеличение/разширение на х-координатите, докато в обратна посока имаме намаление/съкращение. Именно съкращението в обратна посока е причината за съкращението на дължините, с което е известна СТО. Трябва да не се забравя, обаче, че съкращението и разширението са реципрочни, а не симетрични ефекти. Така ако ролите на подвижен и стационарен наблюдател се сменят, съкращението и разширението си сменят посоката.

Аз (все още) живея у градО, но от наше село по-убаво нема . Събуждат те птички вместо автомобили и дишаш планински въздух вместо смог. В един момент тези неща почват да имат значение.

Тия чушцици колко добре изглеждат . Да ти е сладко!

ВНИМАНИЕ: Не хранете Троловете!

Благодаря, ще ги погледна Маринов и Дамянов. Иначе в дългата тема от миналата година говорихме много за реликтовото излъчване. Много добре знам за него. То показва, че скоростта на светлината е относителна - както всяка скорост в Нютоновата механика. Аз съм "класик" (от класическа физика ), но според мен и етърната теория е грешна. Просто да изясня каква ми е позицията.

За да се избегнат недоразумения с времето, нека сметнем вертикалната скорост на светлината. Във вертикална посока времето е едно и също, така че не можеш да кажеш, че сравняваме различни моменти от време. Виж горния ми постинг за пълните данни. Тук копирам само изчисленията: y' = |1c|, t' = 1,5 => v' = y'/t' = 1c/1,5 = 0,66c y' = |2c|, t' = 3 => v' = y'/t' = 2c/3 = 0,66c y' = |3c|, t' = 4,5 => v' = y'/t' = 3c/4,5 = 0,66c Значи за вертикалната скорост на светлината получаваме 0,66c вместо c. СТО където я чукнеш, там се пука.

Драги ми Смехурко, За такива като теб, които ги затруднява средношколската аритметика, съм подготвил съкратена версия на горната таблица. В тази таблица са дадени само y-координатите и съответните времена, докато х-координите са нулеви, за да не ни отвличат вниманието. В таблицата просто съм заместил в Лоренцовите формули, така че няма как да се сбърка. Значи гледаме само y-координатите и съответните времена и от тях ще изчислим вертикалната скорост на светлината. x y t x' = γ(x-vt) y' = y t' = γ(t-xv/cc) 0 -1c 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 -1c (3/2)(1) = 3/2 0 0 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 0 (3/2)(1) = 3/2 0 1c 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 1c (3/2)(1) = 3/2 0 -2c 2 (3/2)(0-2·3c/4) = -18c/8 -2c (3/2)(2) = 6/2 0 0 2 (3/2)(0-2·3c/4) = -18c/8 0 (3/2)(2) = 6/2 0 2c 2 (3/2)(0-2·3c/4) = -18c/8 2c (3/2)(2) = 6/2 0 -3c 3 (3/2)(0-3·3c/4) = -27c/8 -3c (3/2)(3) = 9/2 0 0 3 (3/2)(0-3·3c/4) = -27c/8 0 (3/2)(3) = 9/2 0 3c 3 (3/2)(0-3·3c/4) = -27c/8 3c (3/2)(3) = 9/2 Въз основа на данните в таблицата, за различните моменти получаваме: y' = |1c|, t' = 1,5 => v' = y'/t' = 1c/1,5 = 0,66c y' = |2c|, t' = 3 => v' = y'/t' = 2c/3 = 0,66c y' = |3c|, t' = 4,5 => v' = y'/t' = 3c/4,5 = 0,66c Така за вертикалната скорост на светлината получаваме 0,66c вместо c. Значи какво става тук: прилагаме Лоренцовата трансформация по учебник - и хоп, скоростта на светланата излиза различна от c. А както всикчи знаем, скоростта на светлината трабва да c, а не 0,66c.

Като кажа грешна, имам предвид, че тя не отразвява действителността. Иначе математически тя си е вярна. Какво му грешното да преобразуваш сфера на елипсоид .

Копирам графиката от другата тема, че вчера нямах време да я сложа тук. Ето как Лоренцовата трансформация преобразува светлинната сфера на елипсоид. Относителната скорост между стационарната и подвижната системи е v = 3c/4 (0,75c), което води до Лоренцов коефициент с приблизителна стойност γ = 3/2 (1,5): Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица: x y t x' = γ(x-vt) y' = y t' = γ(t-xv/cc) -1c -1c 1 (3/2)(-1c-3c/4) = -21c/8 -1c (3/2)(1+3/4) = 21/8 0 0 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 0 (3/2)(1) = 3/2 1c 1c 1 (3/2)(1c-3c/4) = 3c/8 1c (3/2)(1-3/4) = 3/8 -2c -2c 2 (3/2)(-2c-2·3c/4) = -42c/8 -2c (3/2)(2+2·3/4) = 42/8 0 0 2 (3/2)(0-2·3c/4) = -18c/8 0 (3/2)(2) = 6/2 2c 2c 2 (3/2)(2c-2·3c/4) = 6c/8 2c (3/2)(2-2·3/4) = 6/8 -3c -3c 3 (3/2)(-3c-3·3c/4) = -63c/8 -3c (3/2)(3+3·3/4) = 63/8 0 0 3 (3/2)(0-3·3c/4) = -27c/8 0 (3/2)(3) = 9/2 3c 3c 3 (3/2)(3c-3·3c/4) = 9c/8 3c (3/2)(3-3·3/4) = 9/8 От таблицата ясно се вижда, че Лоренцовата трансформация манипулира времето по такъв начин, че t-координатите догонват х-координатите: t' = x'/c Така когато разделим x'/t', винаги получаваме скоростта на светлината. Работата е там, че във вертикална посока трябва да се получи същото и скоростта на светлината пак трябва да излезе с: x'/t' = y'/t' = c Но както се вижда на горната таблица, скоростта на светлината във вертикална посока не излиза с: y'/t' <> с Това е грешката в Лоренцовата тансформация (ЛТ). За да може скоростта на светлината да излезе с и във вертикална посока, ЛТ трябва да се корегира на: y' = γy (γ е Лоренцовия коефициент) С тази корекция, обаче, вече няма как да се скрие факта, че ЛТ е мащабираща. Тогава на дневен ред ще излезе въпроса защо дължините/разстоянията се променят в напречна посока на движението? Така че и това е задънена улица. ЛТ просто е грешна; няма шест-пет.

Аз съм погледнал, а ти погледнал ли си? И най-вече разбрал ли си, какво виждаш? Ако се вгледаш в горната таблица, ще забележиш, че времето t се изменя по такъв начин, че t-координатите винаги догонват х-координатите: t' = x'/c Така когато разделиш x'/t', винаги получаваш скоростта на светлината. Работата е там, че във вертикална посока трябва да получиш същото и скоростта на светлината пак трябва да излезе с: x'/t' = y'/t' = c Но както се вижда на горната таблица, скоростта на светлината във вертикална посока не излиза с: y'/t' <> с Ти това забравяш (или не виждаш?).

Притурка към горния постинг. Разпространението на светлината за единица време по оста х може да се опише по следния начин: x = ct (в посока на движението) x = -ct (в обратна посока) x = 0 (точка на излъчване) Ако заместим тези зависимости в Лоренцовата трансформация, получаваме: x = -ct x' = γ(x-vt) = γ(-ct-vt) = -γt(c+v) t' = γ(t-xv/cc) = γ(t+ctv/cc) = γt(c+v)/c x = 0 x' = = γ(x-vt) = -γvt t' = γ(t-xv/cc) = γt x = ct x' = γ(x-vt) = γ(ct-vt) = γt(c-v) t' = γ(t-xv/cc) = γ(t-ctv/cc) = γt(c-v)/c Ако направим същото за Галилеевата трансформация, се получава следното сравнение: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация x = -ct x' = -t(c+v) t' = t x' = -γt(c+v) t' = -x'/c x = 0 x' = -tv t' = t x' = -γtv t' = γt x = ct x' = t(c-v) t' = t x' = γt(c-v) t' = x'/c Коментар По отношение на х-координатите, Лоренцовата трансформация (ЛТ) е Галилеева трансформация (ГТ) на стероиди: от сравнителната таблица много добре се вижда как ЛТ е мащабираща версия на ГТ, с коефициент на мащабитаране равен на Лоренцовия коефициент. По отношение на t-координатите, наблюдаваме нещо много интересно. За да запази скоростта на светлината с във всички отправни системи, Лоренцовата трансформация манипулира времето така, че то "догонва" х-координатите: t' = x'/c Това е трикът на ЛТ, с който тя опазва скоростта на светлината винаги да е с: V = x'/t' = cx'/x' = c От тези наблюдения следва, че забавянето на часовниците в СТО е прост мит. Това, което наблюдаваме, е математическо манипулиране на времето с цел да се натаманят сметките, така че скоростта на светлината да излезе с във всички отправни системи. Това манипулиране няма никакъв физически смисъл. Според ЛТ излиза, че времето е функция на отдалечеността на дадена точка от произволно- избраното начало О на координатната система на наблюдателя: колкото една точка е по-отдалечена от началото О, толкова нейното време е по-различно от времето в О Що за физически принцип е това ?!?

Ето една безспорна грешка на СТО: Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат. Ако приложим Лоренцовата трансформация (ЛТ) към "сфетлинната сфера" на един светлинен импулс, трансформацията превръща сферата в елипсоид. Това означава, че според ЛТ светлината има две различни скорости в права и напречна посока на движението. Според Втория постулат, обаче, светлината има само една скорост: "установената скорост с". Значи Лоренцовата трансформация нарушава Втория постулат. Шокиращото в случая е, колко лесно се въпроизвежда тази грешка: просто се прилага Лоренцовата трансформация, след което от получените данни се прави чертеж. Това е. Щом тази грешка не е открита вече 115+ години, значи никой не си е дал труда да провери сметките на Лоренцовата трансформация и да види какво се получава.

Здравейте, В тази тема ще направя кратко сравнение на това как Галилеевата и Лоренцовата трансформации описват движението на светлината в подвижни отправни системи. По-специално, как те превеждат координатите на равномерно-разширяващия се фронт на светлинните вълни. Това сравнение ще покаже, че според Специалната Теория на Относителността (СТО), светлината в подвижните отправни системи се движи с различни скорости успоредно и напречно на движението. Това, разбира се, е нарушение на собствения Втори постулат на СТО, според който светлината има само една скорост във всички отправни системи. NB: за да бъде добре разбрана, тази тема изисква запознатост със СТО. Вторият постулат на СТО Както е известно, Вторият постулат на СТО гласи: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. В Нютоновата физика скоростта на светлината е относителна, така че е най-нормално тя да има различни стойности в различните отправни системи, в зависимост от състоянието на движение на тези системи спрямо светлинната среда. С Втория си постулат, от друга страна, СТО постулира, че скоростта на светлината не е относителна (и така променлива), а константна. Това означава, че тя има една единствена постоянна стойност във всички отправни системи, без значение дали те се движат или не. Математическото проявление на Втория постулат е Лоренцовата трансформация, която е формулирана по такав начин, че когато преобразуваме координати с нея, тя винаги запазва скоростта на светлината като "установената скорост с" във всички отправни системи. За сравнение, Галилеевата трансформация не запазва скоростта на светлината постоянна, защото в Нютоновата физика тази скорост е относителна, както всички останали скорости. Светлинната сфера За целите на текущата дискусия ще използваме следния идеализиран пример: космическа ракета преминава покрай точков източник на светлина, който не свети постоянно, а периодично излъчва светлинни импулси. В задачата се търси как сферичният фронт на светлинните импулси се описва в подвижната отправна система на ракетата. Относителната скорост на ракетата е v = 3c/4 (0,75c), което води до Лоренцов коефициент с приблизителна стойност γ = 3/2 (1,5). Нека сега сравним как Галилеевата и Лоренцовата трансформации решават тази задача. Галилеева трансформация Долната диаграма представлява двумерна проекция на разпространението на светлинния фронт в стационарната и подвижната отправни системи. Началата на тези системи да съвпадат в момент (t=0). Както се вижда на диаграмата, формата на светлинния фронт в стационарната система е равномерно-разширяваща се окръжност с център началото на координатната система. За тази система се приема, че тя е в покой срямо светлинната среда и съответно скоростта на светлината в нея е изотропна (еднаква във всички посоки). Така ако светлинният импулс е излъчен в момент (t=0), то радиусът на светлинния фронт в момент (t=1) ще бъде 1с км, в момент (t=2) той ще бъде 2с км и т.н. - както е показано на диаграмата. Формата на светлинния фронт в подвижната система също е окръжност, но тъй като тази система се намира в движение спрямо светлинна среда, скоростта на светлината в нея е неизотропна: тя е (c-v) по посока на движението и (c+v) в обратна посока. Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица: x y t x' = x-vt y' = y t' = t -1c -1c 1 (-1c-3c/4) = -7c/4 -1c 1 0 0 1 (0-3c/4) = -3c/4 0 1 1c 1c 1 (1c-3c/4) = c/4 1c 1 -2c -2c 2 (-2c-2·3c/4) = -14c/4 -2c 2 0 0 2 (0-2·3c/4) = -6c/4 0 2 2c 2c 2 (2c-2·3c/4) = 2c/4 2c 2 -3c -3c 3 (-3c-3·3c/4) = -21c/4 -3c 3 0 0 3 (0-3·3c/4) = -9c/4 0 3 3c 3c 3 (3c-3·3c/4) = 3c/4 3c 3 Галилеевата трансформация отразява нашите всекидневни наблюдения от реалността: когато една кола изпреварва друга на магистралата, относителната скорост между двете коли е по-ниска от техните индивидуални скорости спрямо земята. А когато двете коли се движат насрещно една срещу друга, тяхната относителна скорост е по-висока. Именно това Галилеево сумиране на скорости е причината светлината да изминава различни разстояния в права и обратна посока на движението в отправната система на ракетата. Въпреки разликите, обаче, сборното хоризонтално разстояние, което светлината изминава в двете посоки, е едно и също и в двете отправни системи. В момент (t=2), това разстояние е: 2с + 2с = 4с км (стационарна система) 14c/4 + 2c/4 = 4с км (подвижната система) Лоренцова трансформация Без излишни въведения, ето и Лоренцовата версия на горния пример с ракетата и светлината. Координатите на различните точки от диаграмата са дадени в следната таблица. Припомняме, че Лоренцовият коефициент в примера има приблизителна стойност γ = 3/2: x y t x' = γ(x-vt) y' = y t' = γ(t-xv/cc) -1c -1c 1 (3/2)(-1c-3c/4) = -21c/8 -1c (3/2)(1+3/4) = 21/8 0 0 1 (3/2)(0-3c/4) = -9c/8 0 (3/2)(1) = 3/2 1c 1c 1 (3/2)(1c-3c/4) = 3c/8 1c (3/2)(1-3/4) = 3/8 -2c -2c 2 (3/2)(-2c-2·3c/4) = -42c/8 -2c (3/2)(2+2·3/4) = 42/8 0 0 2 (3/2)(0-2·3c/4) = -18c/8 0 (3/2)(2) = 6/2 2c 2c 2 (3/2)(2c-2·3c/4) = 6c/8 2c (3/2)(2-2·3/4) = 6/8 -3c -3c 3 (3/2)(-3c-3·3c/4) = -63c/8 -3c (3/2)(3+3·3/4) = 63/8 0 0 3 (3/2)(0-3·3c/4) = -27c/8 0 (3/2)(3) = 9/2 3c 3c 3 (3/2)(3c-3·3c/4) = 9c/8 3c (3/2)(3-3·3/4) = 9/8 В горната диаграма веднага се забелязва, че докато светлинният фронт в стационарната система има формата на окръжност, то в подвижната система той е преобразен на елипса. Елипсовидната форма на светлинния фронт в подвижната система е явен признак, че скоростта на светлината в тази система не е изотропна, а е различна в хоризонтална и вертикална посоки. А щом това е така, значи светлината има две различни скорости в тази система (хоризонтална и вертикална) - а не само една скорост, както изрично постулира Вторият постулат на СТО. Нещо друго. Ако изчислим сборното хоризонтално разстояние, което светлината изминава в права и обратна посока на движението, ще видим, че то е различно за двете системи. В момент (t=2), това разстояние излиза: 2с + 2с = 4с км (стационарна система) 42c/8 + 6c/8 = 6с км (подвижна система) Значи освен че променя формата на светлинния фронт от окръжност на елипса, Лоренцовата трансформация също така увеличава хоризонталното разстояние, което светлината изминава в подвижната отправна система. Във вертикална посоока светлината изминава същото разстояние като в стационарната стистема, но затова пък скоростта на светлината в тази посока е по-ниска: 2с + 2с = 4с км V = 2c/3 = 0,66c км/с Така според Лоренцовата трансформация излиза, че скоростта на светлината във вертикална посока в подвижната система не е "установената скорост с", както постулира Вторият постулат, а 0,66c. Последното нещо, на което ще обърнем внимание в горната диаграма, е че всяка точка по оста х има свое собствено време. Тоест, времето в подвижната отправна система е нехомогенно. Какъв е физическият смисъл на нехомогенното време е въпрос, на който СТО не отговаря. Коментар Когато се спори за валидността на СТО, винаги може да се чуе аргументът, че вече 115+ години никой не е успял да обори теорията. Следователно, тя е издържала изпита на времето. От тази гледна точка е направо шокиращо с каква леснота може да бъде демонстрирано едно съвсем явно противоречие в СТО: че тя сама нарушава собствения си Втори постулат. В горния пример ние просто приложихме Лоренцовата трансформация и така получихме две различни скорости на светлината в подвижната система ... при положение, че Лоренцовата трансформация е специално създадена да гарантира, че светлината има само една скорост във всички отправни системи. Това повдига най-логичния въпрос: за 115+ години никой ли не е начертал диаграмата на светлинен импулс в подвижна отправна система, за да забележи тази съвсем очевидна грешка в Лоренцовата трансформация? Иначе как да обясним факта, че тя също е издържала изпита на времето, заедно със СТО. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, програмист ©2020, всички права запазени

Излагация е да не признаваш парадокса с интензитета на светлината ... след като вече десет пъти са ти посочили неоспорими доказателства за наличието на този парадокс. Първо признай този парадоск в СТО и после ще говорим за класическата физика.

Тц. Етърна теория: Пътят на светлината вътре във вагона е различен и за двата наблюдателя. СТО: Пътят на светлината вътре във вагона е различен за външния наблюдател, но еднакъв за вътрешния наблюдател. Класическа физика: Пътят на светлината вътре във вагона е еднакъв и за двата наблюдателя. Виждаш ли разликата?