gmladenov

Разбрах ти мисълта от вчера. Разстоянията във вагона (уж) се променят, а това не се личи на картинката. Това е точно така, но парадокъст си остава, защото дори с променени растояния, светлината пак изминава различен път наляво и надясно.

Не го слушай Скенер. Парадоксът е нерешим, но условието не е зададено ясно. Трябваше ясно да упомена, че става дума за крушка (точков източник), която излъчва равномерно във всички посоки, и че крушката се намира в геометричния център на вагона. Скенер си измисля някакви лъчи, че и втори източник. Глупости. Парадоксът е нерешим, защото по условие интензитетът на източника зависи от разстоянието (стига да не е лазер) - и пак по условие растоянието, която светлината изминава вътре във вагона, е различно в двете посоки. Така е според СТО. Значи имаме вградено противоречие. Релативистите, обаче, ще опитват всячески да дискфалифицират парадокса. Те са религиозни хора и на тях аргументи не им минават.

За какаъв трети наблюдател сънуваш?? Вътрешният наблюдател вижда еднакъв интензитет при двете стени на вагона, а външният вижда различен. Това е парадоксът. Къде видя трети наблюдател ??

Защо да изминава различен път и в двата случая? Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността. Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени, докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно. Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени. Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Ето един парадокс и от мен. Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се използва за илюстриране на относителността на едновременността. Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой, а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона: Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната: Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати): Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв интензитет когато достигне до тях. Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно, тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях. Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е неговото разрешение (ако въобще има такова). За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим за наблюдение на една и съща реалност. Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери. Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Физическо количество е количество, което можеш да измериш с физическо измерване. Един триизмерен куб, например, можеш да го измериш с физически аршин. Как, обаче, ще измериш един хиперкуб с физически аршин? Хипекубът няма физически смисъл: нито можеш да построиш такъв от физически материал (да кажем бетон), нито пък да го измериш с физически аршин. Триизмерният куб, от друга страна, хем можеш да го построиш физически, хем да го измериш физически. Същото се отнася и за разстоянията. Евклидовото разстояние можеш го измериш с физически аршин, докато пространствено-времевия интервал не можеш. Няма такъв аршин, с който можеш да измериш такъв интервал. Това е разликата между двете. За едното има аршин, а за другото няма. Щом нямаш аршин, значи говорим за нефизическа величина.

Да, количествена мярка ... но лишена от (почти) всякакъв физически смисъл.

Не съм съгласен. Материалните тела съществуват физически. "Отстоянието" между тях е физическа характеристика. Значи то има физически смисъл.

Ето пак. Ти си този, който се върти в кръг.

Правилни уточнения. Благодаря. Хайде сега обясни сега каква количествена характеристика представлява пространство-временния интервал.

Кажи го този смисъл, де. Само се обясняваш, а още не си казал какъв е този смисъл.

"Далечината/раздалечението" между две точки в пространството. Това е количествена мярка за това колко път трябва да изминеш, за да стигнеш от едната точка до другата. Или пък колко време ти трябва, за да изминеш този път ... ако си знаеш скоростта.

Има. Става дума за интервала от началото на координатната система. По подразбиране всяко събитие има такъв интервал ... щом имаме начало на координатната система. Да се говори с теб е да се говори с радио-точка. Като те попитам какъв е смисълът на интервала, ти ми обясняваш, че трябва да погледнем координатите. А аз нали затова питам: какъв е смисълът на интервала ... без да знаем координатите. Растоянието от София до Бургас е смислено и без да знаем координатите на двата града. Това разстояние описва физическo количество. Пространствено-времевият интервал, от друга страна, не описва никакво физическo количество. Tой е една празна абстракция, описваща единствено математическата зависимост между координатите х и t. Нищо друго.

Ти нещо не разбираш. Когато се каже, че разстоянието нежду София и Бургас е 400км, това указва колко далеч са двете точки и колко време е необходимо да се придвижиш между тях, в зависимост от скоростта. А когато се каже, че едно събитие има интервал 415, а друго 925, това не е смислена информация. Какво говори фактът, че едното събитие се характеризира с числото 415, а другото - с числото 925. Освен, че и двете събития се намират вътре в светлинния конус, коя е тази "по-ценна" информация, която може да се извлече от тези две числа?? (Отговорът е никаква, естествено. Това е реторичен въпрос.)

Евклидовото пространство има физически смисъл, докато пространствено-времевият интервал наистина няма такъв. Това ми беше тезата и ти я потвърждаваш.

Евклидовото разстояние ти казва колко си далеч от друго тяло и съответно колко време ти трябва да достигнеш до него (ако си знаеш скоростта) - или пък каква скорост ти трябва, за да стигнеш до него за определено време. Пространствено-времевият интервал не ти казва нищо подобно. Единственото нещо, което той ти казва, е къде спрямо светлинния конус се намира дадено събитие. Като знаеш отговора, какво можеш да изчислиш с него? В коя формула го заместваш? Какво ти казва s1 < s2?

Нека (x*x) - (c*c)(t*t) = -5. Можеш ли да намериш колко е x и колко е t? Значи как знаеш кога и къде се е случило събитието? Ако прочетеш внимателно какво съм написал, аз казах "лишена от почти всякакъв физически смисъл." Значи все пак интервалът има някакъв физичеки смисъл, но най-важното - координатите на събитието - не могат да бъде извлечени от интервала (да кажем -5). Казал ли съм някаква неточност?

Отговорът на въпроса "къде-кога" в СТО е някаква стойност, която може да се тълкува като "по-далече отколкото скоро" или "по-скоро отколкото далече" (а защо не и "по-наляво отколкото вчера"). Това не е особено полезно, ако ни интересува къде и кога се е случило дадено събитие. Като цяло, пространствено-времевият интервал е синтетична математична мярка, която е лишена от почти всякакъв физически смисъл.

Примерът ти е много добър и в него "има леб". Щом стрелата пробива пластините, значи те имат обща допирна точка. Времето в тази точка е общо и за двете системи.

Аз ти показвах сметките - които са най-просто заместване във формулите - но ти продължаваш да нахалстваш, че не се смятало така. С тъпо упорство не стават тия работи. Трябва и да се мисли все пак.

Благодаря за безплатния съвет. Аз в същност точно това съм направил и виждам как се смятат тези неща. В книгата Геометрия на Специалната Относителност много добре е показано как се извеждат скъсяването на дължините и забавянето на времето. И двете се извеждат без Лоренцовата трансформация. Както показах в другата тема, обаче, като приложиш Лоренцовата трансформация излиза съвсем друго.

Доколкото разбирам стрелата лети напред и настрани. Така че в крайна сметка тя пак трабва може да се побере в прозореца. Скенер да поясни.

В книжките пише едно, а сметките и формулите показват съвсем друго. Очевидно това е един от парадоксите на СТО.

Аз не мога да дам отговор на този парадокс, защото според сметките излиза, че нямаме скъсяване на дължините, а точно обратното - удължаване. Внесто да споря за това, аз избирам да се само-дисквалифицирам.

За адептите на класическата физика това не е парадокс, а абсурд. В класическата физика няма такива неща.