gmladenov

Естествено. Само че прочети внимателно какво съм написал: Ако периодът на полуразпад е обективно свойство на урана ...

Шпага, отделните отправни системи са различни перспективи на една и съща реалност. Ако периодът на полуразпад е обективно свойство на урана, то не може да е различно от различни перспективи.

Именно. И щом е така, значи "забързването" и "забавянето" на времето са фикции - каквото е и самото време. Значи като повозиш едно парче уран из космоса, няма какво да му забави или забърза периода на полуразпад. Докато парчето уран се вози из космоса, нищо не се "забавя" или "забързва". Така че периодът на полуразпад не се променя. Не може фикции да го променят, защото фикции не променят физически свойства. (Разбира се тук не броим Силата от Междузвездни Войни, за която многократно е доказано, че може да променя материата - само че това е друго.)

Не го броя за доказано. Многократно сме обсъждали: ако времето е физическо, то ще бъде обективно и еднакво за всички.

Няколко думи за реалната ситуация: Откъде-накъде ние приемаме, че времето не променя твърдостта на стоманата, но променя периода на полуразпад на урана? Никой не е измерил дали времето наистина влияе на тези физически свойства, така че ние в същност спорим въз основа на някакви наши допускания, а не въз основа на факти. На Ютюб съм виждал как гравитацията влияе на атомните часовници - но гравитацията е реално физическо явление, което може да се измери с физически имервание. Времето, от друга страна, не е физически-измеримо и никой не е показвал по друг начин, че то е физическо явление. Значи как може да си мислим, че то променя свойства на материята. Възможно ли е силата на мисълта (или любовта) да променя периода на полуразпад на урана?? Това някой наблюдавал ли го е? А защо вярваме, че времето го може?? В момента ние спорим за научна фантастика: че някакво въображаемо явление (времето) променя свойствата на материята. Нека първо да докажем, че времето е физическо явление - и чак тогава може да говорим, че то е способно да променя свойства на материята, като периода на полуразпад на урана.

Според мен нямаме никакви основания.

Естествено, че си прав, но това е друго. Тук мерим характеристики, които се влияят от движението: дължина на вълната или честота. Периодът на полуразпад, от друга страна, няма как да се влияе, нито пък твърдостта на стоманата. Ето пак примера: В лабораторията правим радиокавно датиране на две парчета уран. Също така измерваме твърдостта на две парчета стомана. Качваме едното парче уран и едното парче стомана на високо-скоросттна ракета и ги возим из космоса в продължение на 10г. След като ракетата се върна на земята, сравняване парчетата уран и стомана в лабораторията. Има ли вариант да измерим разлика в твърдостта на пътуващото парче стомана? А защо вярваме, че ще измерим различна степен на разпад на двете парчетата уран? В крайна сметка до това се опира.

Ами по-горе съм отговорил на част от въпроса, остава да го прочетеш, и сам ще си отговориш. В основата на всичко лежат условията на измерване. Ти също смесваш измерване и материална характеристика. Материалната характеристика е обективна и не зависли нито от измерването, нито пък от движението. Не съм специалист по радиоактивен разпад, но вчера проверих, че той не зависи от температурата (освен при екстремни температури). Значи температурата не влияе на разпада. Същото и с движението: то също не променя периода на полуразпад. Така че ако в две различни системи измериш различен разпад, значи ти просто измерваш с различен аршин ... а не че периодът на разпад се променя. Материалните свойства/характеристики в същност не се променят от нищо. Така че не е реално да се очаква промяна при движение. Това е принципно положение. Твърдостта на стоманата, например, е различна при различни температури, но за дадена температура (и равни други условия) тя от нищо не може да се промени. Твърдостта се определя от атомната стуктура на стоманата, така че защо очакваме движението или каквото и да било друго да я промени? Абсолютно същото е и с периода на полуразпад. След като периодът на полуразпад е обективно свойство, той не се променя, независимо от условията. Така че това, че измерванията са извършени при различни улсовия няма никакво значение. След като мерим обективна/непроменлива материална характеристика, резултатът трябва винаги трябва да е един и същ - иначе явно мерим с различни аршини.

Както сме се разбрали, аз съм по-велик от Айнщайн и никога не греша. Помисли малко: ако Айнщайн е направил грешка и аз я открия, кой е по-великият - аз или Айнщайн?

Това не го решаваш ти, ясно ли ти е? Никой не искам да ми се кланя. Ти просто ми се дразниш и ми приписваш някакви глупости ... а те са в главата ти.

Ами аз не греша. Само че ти не го разбираш. Освен това не ми припшисвай обидите на мен. Преди ти да ме обидиш, не съм те обидил с нищо. Ти като във вица със "зайо, защо си без шапка". Аз ти отговорих контра-аргумент ... при което ти почна да обиждаш. Това, че ми се дразниш, не е повод да ме обиждаш. (Съжалявам, че ми се дразниш. Много ми густо да го видя, така ще продължавам и занапред. Разрешението е да не ми се дразниш.)

Постингът ти е типичн пример за отношението на консенсуса към инакомислещите. Ти не ми отговаряш на аргументите, но щедро ме обиждаш.

Ами като нямаш акъл, няма как и да бориш. То до това се опира.

Дънинг-Крюгер в най-чист вид. Иди в лудница и се лекувай, вместо да се изказваш неподготвен.

Виж сега, не съм учен и наистина използвам термините "обективен" и "субективен" по-скоро интуитивно, отколкото строго-научно. Ша прощаваш, но няма да се заяждаш за това. Въпросът в крайна сметка е принципен: Защо се приема, че твърдостта на стомана не се променя от движението, а периодът на полуразпад се променя. Каква е принципната разликата между тези свойства, че едното не се променя от движение, а другото уж се променя. И двете са характеристики на съответните материали и те по никакъв начин не се променят от това, че материалът си сменя местоположението. Това е ръководният принцип тук. Според вас излиза, че ако повозиш едно парче уран на високо-скоростна ракета, ти ще му промениш материалните характеристики. Пълни глупости, разбира се.

Само да поясня, че различната отправна система не представлява различни условия. Не се заблуждавай. Нали затова имаме Първия постулат: щом законите на физиката са еднакви във всяка отправна система, значи говорим за същите условия. Различните отправни системи са просто различни гледни точки, от които наблюдаваме космоса - а не различни космоси, както някои хора се объркват.

Заблуждаваш се много сериозно. Дадено физическо свойство не се определя от това как го мериш/определяш. Ако мерихме периода на полуразпад в литри, щеше ли движението да го променя? Според теб излиза, че щом го мерим във време, значи той е относителна величина - а той не е. Без да го разбираш, ти в същност много добре си хванал проблема. Периодът на полуразпад относителна величина ли е - или обективна? Ако е обективна, той не може да е различен за различните наблюдатели. А според теб щом се мери във време, той автоматично е относителна величина. Нищо подобно. (Тук се приема, че всички наблюдатели мерят с един и същи аршин. Тоест, всички приемат, че 1секунда = 1/60минути. Ако според даден наблюдател 1с = 1/100минути, значи той използва различне аршин. Това не се брои.)

Умението да убедиш ескимосите, че имат нужда от хладилник .

Движението променя ли твърдостта на стоманата? А защо си мислиш, че с периода на полуразпад е различно ??

Не, колега. Движението променя периода на полуразпад на урана точно толкова, колкото променя твърдостта на стоманата. А проблемът е, че вие не го виждате/разбирате това.

Шпага е съвсем права, че не съм дефинирал термина "физическа промяна". Мисля, че оттам идва неразбирателството. Ето примери за физически свойства, които не се променят от движение: точка на кипене на водата твърдост на стоманата период на полуразпад на урана Ще спориш ли, че движението променя твърдостта на стоманата?? Или точката на кипене на водата?? С периода на полуразпад на урана а абсолютно същото. Това е физическо свойство, което не може да се променя от движение, по същия начин както твърдостта на стоманата не се променя. Объркващото тук е единствено фактът, че периодът на полуразпад се измерва във време - и затова ти решаваш, че то също може да се променя заедно с времето. Само че това не е така. Движението променя периода на полуразпад на урана точно толкова, колкото променя твърдостта на стоманата. Замисли се.

Те споровете май винаги са между глухи. Не само тук, а по принцип.

... а това, мили деца, води до неизбежното заключение, че движението създава физически промени ... което е физически безсмислено. Колегата Скенер лично ни го е казвал. Както и да е. Аз си изпях песента и си сядам.

Лаборант в лабораторията получава две парчета уран за анализ. Шефът му казва, че едното парче е летяло в космоса с висока скорост и го пита дали може да каже кое е то. Лаборантът прави радиактивно датиране (принципно казано) и получава някакъв резултат. Преди да разкрием резултата, нека да разсъдсаждаваме логически. Имаме две логически опции: Лаборантът не открива никаква разлика между двете парчета. Лаборантът открива, че едното парче се е разпаднало повече от другото парче. Един бърз поглед върху тези опции показва, че и двете опровергават СТО. Ако лаборантът е получил резултат 1), значи постановката на СТО за "забавяне на времето" (замедление времени) е невярна. Според радиактивно датиране, извършено от лаборанта, между двете парчета няма никаква разлика. Това означава, че ако едното от тях е летяло в космоса, забавянето на времето въобще не му е повлияло. Ама никак! Значи забавянето на времето е измислица, а не реален/физически ефект. Иначе между двете парчета уран щеше да има разлика. Ако пък лаборантът е получил резултат 2) горе, тогава имаме друг проблем. Този резултат означава, че имаме измерима физическа промяна/разлика между двете парчета уран. А това на свой ред означава, че движението само по себе си причинява физически промени. Само че това е физически невъзможно! Движението е проста промяна на относителното местоположението на дадено тяло в космоса. Съответно то "няма способност да създава (физически) промени". Това е принципно положение във физиката, както самият ти казваш. В крайна сметка какво излиза: Каквото и да показва радиоактивното датиране на парчетата уран, СТО все излиза грешна: или забавянето на времето е фикция/измислица - или пък то противоречи на физиката. А ти изглежда искаш лаборантът да получи резултат 2) ... но без това да противоречи на физиката. Е да, ама не. Няма две добри.

Не ме смущава, колега. Просто забелязвам противоречие в СТО. Физическа промяна, причинена от движение = фантасмагория на СТО. До това се опира. Дали часовниците се забавят или близнакът остава по-млад, това са физически промени, които не могат да бъдат причинени от движение. А според СТО излиза точно така.