gmladenov

Ти замислял ли си се, че всички фотони, достигащи до очите ни, са винаги от миналото. Разликата е само в отдалечеността на миналото.

Хехе, прочети внимателно какво съм написал: Самото място в пространството е постоянно. Пространството е "там" и не се променя (освен, че вселената се разширява - но това може да се пренебрегне за малки мащаби).

Тя е отношение, защото така сме избрали. Ако вземем приказката "много вода изтече" най-буквално, ние може да мерим скорост с това колко литри вода изтичат от един басейн докато дадена тяло изминава дадено разстояние. Например, нека докато една кола изминава пътя от София до Пловдив от басейна да изтичат 10л, а докато друга кола го изминава - 20л. В случая скоростта на първата кола е 10л, а скоростта на втората 20л. Ето ти мярка за скорост, която не е отношение. Няма никакъв проблем да мерим така скоростите ... освен че е неудобно и непрактично. Сегашната мярка за скорост е отношение, защото така е най-смислено да опишем скоростта. Но това отношение не е някакво изконно свойство на скоростта, а просто условност.

Много добро уточнение. По твоята теория да, но по моето виждане не . (Ако вакуумът наистина е "зрънчест", той трябва да е материален - а за това доказателства няма.)

За времето си прав, но за пространството не си . Вселената наистина съществува в едно непрекъснато състояние на "сега", което е преходно и непрекъснато "отлита". Но ако си спрял на пътя, ти си седиш там и твоето местоположение не се сменя. Самото място в пространството е постоянно.

Логически е така. Въпросът е какво означава "минало" физичеки. Най-общо казано, вселената винаги се намира в едно общо физическо състояние, което ние наричаме "сега". Това състояние непрекъснато се променя. Ако имаме памет/запис за тези промени, ние може да "възстановим" миналото. Но ако се замислиш, това е мисловна/логическа възстановка, а не физическа. Динозаврите не възкръсват от това, че ние намираме техни вкаменелости. Те си седят като вкаменелости - а от тях ние правим мисловна възстановка, че на земята някога са живяли динозаври. В крайна сметка миналото и бъдещето са в нашите глави, така да се каже. Ние сме тези, които имаме памет за миналото и представа за бъдеще. Във физическата реалност, от друга страна, времето винаги е "сега".

Хехе, това е хитруване. Ключовата дума тук е "сравнително точно." Естествено, че ще определиш възрастта в някакви рамки, но не можеш да определиш с пълна точност кое време е на земята. По условие часовниците са сперели. Това е примерът.

Не мерим скорост с пространство, защото то не е мерило за скорост. За целта ползваме времето. Ние хората така сме се изхитрили, че мерим най-различни скорости с време: колко бързо изсъхва новата боя на стената колко бързо се разтваря 1кг сол в 2л вода колко бързо изяждаш една пица колко бързо изминаваш дадено разстояние Така погледнато се вижда, че времето и пространството не са чак толкова свързани, колкото изглежда на пръв поглед. Тяхната единствена връзка е в това, че мерим скоростта на придвижване с времето. Ако мерехме скоростта с нещо друго, между време и пространство въобше нямаше да има връзка.

Съгласен. Не съм съм съгласен. Времето представлява количествена мярка за скорост, която по никакъв начин не влияе върху реалността на пространството. На този етап ние сме стандартизирали измерването на скорост чрез време. Ако имахме по-удобна форма за измерване на скорост, щяхме да ползваме нея - но на тази етап времето е най-удобно. "Колко вода е изтекла" докато Юсеин Болт избягва 100м е съвсем валидна мярка за скорост, но не е удобна. Времето е по-удобно, като също така е и по-универсално, защото го използваме за хронология, освен за скорост.

За времето съм съгласен, но за пространството не. Слънчевата светлина пътува ~8,3 минути от слънцето до земята. Това разстояние въобще не е измислица, а най-реално физическо разстояние - в пространството.

Това е доста спорно . Точно затова е дискусията. Ти автоматично допускаш, че времето съществува и че съществуват минало, настояще и бъдеще ... без да си уточнил какво точно е време. Ти самият каза, че времето е "нещо абстрактно", което значи, че то не е физически съществуващо. И наистина, няма физическо измерване, което ти можеш да направиш, за да разбереш колко е часа. Замисли се: термометърът измерва температура барометърът измерва налягане часовникът ... не измерва нищо Часовникът отчита време само ако е верен и сверен - но той в същност не измерва нищо. Той просто си тиктака монотонно и ние използваме това тиктакане за да се ориентираме в деня. По принцип, времето е една условност, която всички ние сме приели за удобство. За целта сме създали мерки за отчитане на времето, избрали сме отправни събития за летоброене (рождество Христово) и т.н. Но това е просто една система за синхронизиране на събития и отчитане на скорости. Ако дойдат извънземните, те най-вероятно ще имат своя собствена система за отчитане на време, която ще е различна от нашата (ако те въобше имат концепция за време). Всичко това показва, че времето не е физически съществуващо, а е просто една условност. Ако се замислиш, "държавата" също е условност. На някаква територия живеят хора, които говорят един език и са избрали свои представители да ги управляват. От тази гледна точка държавата съществува. Но от чисто физична гледна точка, държавата не съществува като физическо явление. Същото се отнася и за времето. Нещо друго. Какво значи, че миналото съществува? Ако нямаме запис/памет за минали събития, как щяхме да знаем, че те са се случили? Как щяхме да знаем, например, че на земята някога са живяли динозаври, ако досега не беше намерена нито една вкаменелост на динозавър? Записът за минали събития време ли е, обаче - или запис? Тогава какъв е смисълът на "миналото съществува"?

Аз лично щях да се задоволя с информацията в тези статии и нямаше да проверя източниците. Ако статиите са подвеждащи, нямаше да го знам - докато някой не ми каже.

Благодаря за смисления отговор. Покрай него се сещам за нещо друго: Според релативизма, да се говори за движение без отправна точка е безсмислено. Както се показва, същото важи и за времето: без отправно събитие, понятието време също изглежда безсмислено. Значи докато пространството винаги съществува (стига в него да има материя), то времето е като движението: без отправно събитие то не съществува. В горния пример, ако космическият кораб е на светлинни години от земята, Скенер трябва доста да почака, преди да синхронизира часовниците си със земното време. Междуврменно, началото на времето за него е моментът на събъждането му от хибернация. От Скенерова гледна точка, времето преди това е недефинирано; тоест, то не съществува. Пространството, от друга страна, със сигурност е съществувало преди събуждането на Скенер.

Ето още един мисловен експеримент, който показва, че времето е абстракция, измислена от нас хората - а не някаква реалност, както някой тук вярват. Нека си представим космически кораб, който "лети" в между-галактическото пространство. Както е във фантастичните филми, членовете на екипажа хибернират и трябва да се събудят малко преди космическият кораб да пристигне в далечна галактика. Заради повреда на борда, обаче, един от членовете на екипажа - да го наречем Скенер - се събужда по-рано. И това, което Скенер вижда, е че навигационната система на кораба се е развалила, а всички часовници на борда са спряли. Значи Скенер се намира някъде в космоса - но няма никаква идея точно къде, нито пък колко е часът. В задачата се пита как Скенер ще свери часовниците на борда на космическия кораб спрямо земното време? (Допускаме, че часовниците са спрели, но не са развалени и могат да бъда пуснати да работят отново.) Първото нещо, което веднага забелязваме, че Скенер не може да извърши никакво измерване, което да му каже колко е часът. Ако времето беше физическа величина (като темпретурата или налягането), Скенер просто щеше да измери колко е часът ... и готово, проблемът е решен. Само че времето не е физическа величина. Също така ако Скенер знаеше къде се намира, той би могъл да изчисли на какво разстояние се намира от земята и знаейки скоростта на кораба да прецени колко време е изтекло от началото на мисията. Въз основа на тази информация той би могъл да свери часовниците на борда. Само че тази информация също липсва, тъй като навигационната система не работи. Значи какво може да направи Скенер, за да свери часовниците по земното време?? Ако някой се сеща, нека да сподели. Естествено, че Скенер той може да си избере някаква произволна дата за начало на летоброенето или пък просто да нулира часовниците. Но и в двата случая той не може да знае дали те са сверени спрямо земното време или не. От този пример би трябвало да е ясно, че ние не може просто да измерим колко е часът, защото времето не е физическа величина, която може да бъде измерена. Също така без памет за някакво отправно събитие, което да служи за начало на летоброенето, ние няма как да сверим един часовник спрямо това събитие/летоброене. Ако искаме да имаме време, щем-нещем трабва да почнем на чисто. В крайна смета ние сме тези, които казваме кога времето започва и какво отмерват часовниците. Тогава как времето е съществуващо ... след като ние сме го измислили?? Ако нас ни няма, колко е часът?

Ти не задаваш въпрос, а се произнасяш снизходително към хората, които не се доверяват на консенсуса. Според теб тези хора са глупави (да не използвам по-силна дума). Иначе многократно ти беше отговорено, че не става въпрос да се доверявяаш на лаици вместо на авторитети - а просто да не се доверяваш сляпо на авторитетите/експертите. Ти подсъзнателно си убеден, че един експерт винаги е повече прав от един лаик - и именно това не е вярно. Дори най-големите авторитети грешат (или страдат от уклон), така че да имаш 100% вяра в авторитетите е еквивалентно на това да си затвяряш очите. В религията не е прието да се съмняваш в библията, но в науката скептицизмът е даже задължителен - ако твърдим, че науката не е религия.

Брояч = абстракция.

Ти смесваш време и скорост ... което е най-естествено, след като времето е въведено именно за да се даде количествено измерение на скоростта. В наше село казваха "много бяга" за кола или мотоциклет, което е доста описателно, но и много неточно, естествено. Именно затова ние хората сме въвели времето, с което съвсем точно да определим смисъла на "много бяга". И как го правим: като си измислим някакъв периодичен процес, който да ни служи за брояч (или аршин). После с този брояч (аршин) отчитаме колко бързо протича някакъв друг процес - като например преместването на една кола от точка А до точка В. Според сегашният стандарт за брояч, ~9,2млрд електро-магнитни вибрации на цезиевия атом се равняват на една секунда. Значи когато говорим, че една кола "хвърчи" със 180км/ч (50 м/с), ние в същност имаме предвид, че докато колата измине 50м, един цезиев атом ще извибрира ~9,2млрд пъти. Така по броя на вибрациите на цезиевия атом ние съдим дали една кола наистина много бяга или не чак толкова много. Също така ако едно време са казвали, че дадено събитие се е случило "преди 12 луни", сега казваме, че същото това събитие се е случило преди ~29030400млрд вибрации на цезиевия атом. Всички това показва, че времето в същност е един постоянно-действащ брояч, който ние хората сме измсилили, за да може да определим колко бързо бяга една кола или колко отдавна се е случило дадено събитие. Ако този брояч извенъж спре, животът ще си продължи все едно нищо не се е случило, но ние хората ще изгубим способността да кажем с голяма прецизност колко бързо бяга една кола. Вместо това ще трябва да се върнем към по-примитвивни методи - като този с Лазар от известния виц. Това по повод връзката между времето и пространството.

Грешно допускане, колега. Явно не си бил в ситуация, в която си прав ... и въпреки това никой не те чува.

Има по-прости начини да се обори СТО . Освен това частните клубове наистина не са добра идея. Домакинът може да ти изтрие постингите както той прецени - което за мен не работи.

Естествено, че си прав. Това не е шега .

Ако наистина вярваш, че часовниците са измервателни уреди, ти си повече от неспасяем .

Съгласен. Същото се отнася и за пространството. Ако няма вещество, значи няма и разстояния. Разстоянието като концепция съществува само ако във вселената съществуват поне две тела. Едва тогава става смислено да се говори за разстояние като мярка за това колко са отдалечени тези тела едно от друго. Значи щом имаме (поне) две тела, неизбежно имаме и разстояние между тях. Ако обаче тези тела не се движат едно спрямо друго - и не се забелязва никаква друга промяна - то за време пак не може да се говори. Тоест, дори да имаме вещество, времето пак е 0. В крайна сметка какво се оказва: Щом имаме материални тела, задължително имаме и разстояния - но не е задължитено да имаме време.

На теория би трябвало да е така, но на практика се оказва, че никой не ти поглежда сметките, защото автоматично се приема, че не си прав. Така че дори да имаш правилните сметки, консенсусът пак няма да те чуе. Хората вече са решили, че ще слушат Айнщайн и няма да чуят някой, който спори с консенсуса. Аз лично ни най-малко не съм разочарован от това. Така че не говоря от позицията на неразбран гаражен гений (пак консенсусна реакция в тези ситуации). Но пък наистина говоря от опит, че консенсусът не трябва да се следва сляпо.

Там е работата, че много хора са посочвали грешката на Айнщайн, но по консенсус тези хора са обявявани за лунатици и за не-квалифицирани. Именно така консенсусът се само-съхранява: ако се опълчиш на експертите, ти автоматично си дискредитиран като лаик. Така излиза, че ти никога не си квалифициран да се опълчиш срещу консенсуса. Това е фалшива логика, естествено, защото как въобще се опровергават научни неистини, освен като с експертиза се опълчиш на консенсуса.

С това съм напълно съгласен. Времето наистина е субективно и относително спрямо наблюдателя.