gmladenov

Това е така. Времето е относителна мярка и има смисъл само когато съществува отправно събитие, спрямо което изчисляваш време. Като цяло става ясно, че пространството е обективно-съществуващо и абсолютно, докато времето е измислено и относително. Все пак Нютон не се бърка, че времето е абсолютно, защото след като времето е измислено, ние можем да му придадем и абсолютност.

Виж сега къде бъркаш: Когато наблюдаваш дадено събитие, ти неизменно се намираш на някакво разстояние от мястото на събитието. Разстоянието е обективно съществуващо. Това, че метърът ти е счупен, означава само, че ти лично не можеш да измериш (обективно-съществуващото) разстояние ... а не, че то не съществува. Времето, от друга страна, не е обективно-съществуващо. Ако беше, то щеше да е физически измеримо - само че както всички знаем, физическа величина "време" не съществува и не може да бъде измерена с нищо (часовниците не са измервателни уреди). Значи ако ти е спрял часовника, времето на дадено събитието става безсмислена концепция. Именно това е разликата: разстоянията са физически съшествуващи, докато времето не е. Ако наистина съществуваше, времето щеше да е абсолютно, а не субективно/относително.

Става въпрос за хронологоия. Какво значи, че времето съществува - ако не можеш да кажеш кога се е случило дадено събитие? Това е хронология ... за която явно ти трябва памет. Без памет няма хронология и съответно няма и време.

Няма нужда (пак) да отвличаме темата, но грешката на физиците по отношение на теорията на Айнщайн много лесно може да се покаже. Това също е интересна тема за разговор сама по себе си: какво правим, ако се покаже, че експертите грешат? Експертите също са хора и естествено имат проблем с това да признаят, че са допуснали грешка. Така една научна грешка може да остане непризната с години, че и с векове. Това в същност е историята на научното познание: нещо се приема за истина ... докато не се опровергае. Ако всички вярваха сляпо на консенсуса, как може една (научна) неистина въобще да бъде опровергана?? Фалшивите "истини" се опровергават именно от тези, които се съмняват в тях и се противопоставят на консенсуса.

Именно.

Въпросът е да не се доверяваш ... сляпо ... на експертите, а не въобще да не се доверяваш на никой. Погрешните лекарски диагнози, например, са често срещано явление. Затова винаги търсиш втора, че и трета експертиза. Миналата година на мой близък му казаха, че има проблем с бъбреците. Той веднага потърси второ мнение и се оказа, че в същност имал проблем с един от прешлените на гръбнака. Мога да разправям такива истории до зори. От всички тях изводът е само един: не се доверявяай сляпо на експертите, защото стават достатъчно грешки.

Това означава, че за частицата винаги е "сега". Тоест, за нея време няма, защото за време се изисква памет. Нещо друго. Ако времето е физическо, то неизменно ще бъде абсолютно. Щом приемаме, че законите на физиката са еднакви навсякъде, значи времето също ще бъде еднакво навсякъде - ако то е физическо. Това е неизбежното следствие от физичността на времето. Физическата реалност е една единствена и обективна. Ако времето също е физическо, значи и то ще едно единствено и обективно - тоест, абсолютно, каквото е според Нютон. Няма две добри - хем времето да е физическо, хем да не е абсолютно.

Друг пример за липсата на време, за който се сетих. Нека на малък атол в Тихия океан да има метеорологична станция. Станцията е необитаема, но един път годишно се посещава от техник, който извършва поддръжка на оборудването. При тазгодишното си посещение, техникът забелязва, че часовникът на оборудването е спрял само три дни след миналогодишното му посещение. Значи в продължение на почти цяла година станцията е правила измервания и събирала информация, която не е датирана. Така ако попитаме кога са правени измерванията, ние може да дадем приблизителен интервал - но не и точна дата. В по-общ план този пример показва, че едно събитие може да се случи и без да знаем неговото време на случване. Това събитие неизбежно се случва някъде във вселената, така че то задължително има пространствен координат (спрямо нас, да кажем). Щем-нещем, този координат съществува физически. Времевият координат, от друга страна, може да е напълно недефиниран. Ние можем да наблюдаваме случването на дадено събитие и без да знаем кое време е.

За да може времето да съществува, наистина се изисква памет. Без такава няма как да кажем кога се е случило дадено събитие (или дали въобще се е случило). Частиците нямат памет. Ти не можеш да кажеш на каква възраст е един атом, например, или една елементарна частица. А щом това в така, времето няма как да съществува физически.

Именно. И информацията в случая е, че между звездите съществува празно пространство. Ако такова не съществуваше (или ако баба ти беше мъжка), вселената нямаше да е това, което наблюдаваме. Ако между звездите нямаше нищо, те щяха да са нагъчкани една до друга. Само че те не са: между тях има празно пространство. Колкото и надълбоко да си заровиш главата в пясъка, то е там и съществува (без твоето одобрение).

Да, точно така. Наблюдаваме звезди (нещо), както и празно пространство между тях (липса на нещо). Наблюдаваната "липса на нещо" е космическото пространство. Ако то не съществуваше, между звездите нямаше да има празно пространство и вселената щеше да е съвсем друга. А щом между звездите наблюдаваме празно пространство, то явно съществува. Не можеш да наблюдаваш нещо, което не съществува. Чат ли си, уважаеми Всезнайко.

Нека да цитирам руската Википедия: Первоначально слово «аксиома» имело значение «истина, очевидная сама по себе» ... «очевидность, ясная по себе и бесспорная истина, не требующая доказательств» "Очевидно" е нещо, което наблюдаваме с очите си: оче-видно. Значи наблюдението е факт, който ние приемаме за очевидна истина ... или аксиома, както са го дефинирали хората. (От твоята лична дефиниция няма нужда, след като вече имаме консенсусна дефиниция. Както винаги спориш излишно.) А по силата на горната дефиниция, пространството очевидно същесвтвува, защото го виждаме с очите си: това черното между звездите, което се вижда с просто око всяка вечер, като погледнем към звездите. Щем-нещем, то е там и ние се намираме в него.

Търсиш под вола теле, ако смяташ, че това трабва да установява или доказва. Самата СТО просто приема, че пространството е Евклидово - като го прави с едно единствени изречение, без никакви пояснения и доказателства. Защо на Гения не му държиш сметка за това?? (Това е реторичен въпрос. Аргументите са ти празни. )

Както знаем, всеки закон на физиката се базира на някакво наблюдение, което не се доказва, а се приема като аскиома. Никой не доказва, например, че скоростта на светлината е постоянна. Това е наблюдение, което просто се приема за вярно и не се доказва. Същото важи и за космическото пространство. Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни 163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо пространство на космоса. Това показва наблюдението. Значи ето дефиниция на физическо пространство: там, където се наблюдава физическо разпространение на светлинни вълни. Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза, че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.

И да, и не. Явно е, че моделите не са 100% физически вярни. Но също така е явно, че определени качества на модела не могат да бъдат приписвани на реалността ... ако реалността няма тези качества. Ако един дискретен модел на пространството ни върши по-добра работа от един непрекъснат модел, то дискретният модел наистина печели. В същото време не може да се правим, че прострнаството е дискретно, само защото дискретният модел е по-успешният - ако пространството в същност не е дискретно.

Сегашната парадигма във физиката е, че ако нещо не е материално, то не съществува. Аз съм напълно съгласен с това ... освен когато става дума за пространството. То явно е не-материално, но в същото време е реално съществуващо. Това не е противоречие, а проблем/ограничение на парадигмата. Тя е тази, която не може да опише правилно пространството. Значи парадигмата трябва да се смени - а не се да отрича съществуването на пространството, както ти правиш.

+1000

Ето пак. Ти явно въобще не разбираш концепцията, че теорията не е реалност. Чудя се на себе си защо чак сега го виждам. Толкова излишни спорове ми се навръзват сега.

Да де, но според СТО може. Нали точно за това беше другата тема. Прочети я пак, ако нещо се съмняваш. За не-материалността на пространството никой спори. Но да отричаш физическото съществуване на това пространство ми се вижда ограничено, честно казано. Затова казвам, че вас не ви интересува реалността. Разстоянието между земята и слънцето е съвсем реално, както и (предимно) празното пространство между тях. Как въобще може да смятаме космическите разстояния за реални, ако не приемаме космическсото пространство за реално. Това е реторичен въпрос, не чуденка.

Виж ми предишния постинг: клик. За да е дискретно, пространството трябва да може да се разбие на градивни единици (или частици).Иначе то е непрекъснато. Ако тези частици са материални, значи и пространството е материално. Ако пък не са материални, значи тези частици са измислени. При това положение дискретността или структурата на пространството също са измислени. Няма как иначе.

С този си въпрос показваш, че и ти като Гравити не можеш да отделяш фикция от реалност. Вие както не разбирате защо събития във времето не могат да се случват със задна дата, така и не разбирате защо физическото пространство не може да има структура или пък да е дискретно (след като не е материално). Причината е именно, че не отделяте фикция от реалност. Физическата реалност вас ни най-малко не ви касае, явно. Това е ОК, ама защо сте избрали физика, за да се правите на важни. Изберете си математиката и никой не може да ви стъпи на малкия пръст. А с физиката трябва да се гледа реалността - а не само това, което е написано в учебниците. Учебниците нали така са написани: някой е наблюдавал реалността и е размишлявал. И след един-два неуспешни опита, най-накрая намерил вярното описание на това, което наблюдава.

Именно. Моделът никога не е реалност и винаги може да бъде подобрен.

Въобще не съм се излъгал в преценката си. Ти наистина не си способен да отделиш фикция от реалност. Не си само ти, разбира се. Интересно, че точно "научните" хора в този форум проявяват тази склонност. Затова и не може да се разберем с вас за СТО. Нашите спорове в същност могат да се обобщят както следва: Аз: СТО не е реална. Вие: Ти не си чел учебниците. В тях пише друго. Аз съм чел учебниците, а вие наистина не разбирате, че СТО не е реална ... защото не може да отделите фикция от реалност.

Лапландеца отдавна го е измислил това с неговата концепция за Етерия . Тази статия съм я виждал още като излезе. Още тогава се откзах да я чета, само след един бегъл поглед върху картинките. Всичките са ми познати от учебниците по Компютърна наука и Информатика. Като цяло е очевидна "абстрактизацията" на пространството и вселената ... по най-човешкия начин, по който ние хората боравим с информация и абстрактно знание. Според мен концепцията на автора може да е вярна само ако вселената е компютърна симулация измислена от нас хората.