gmladenov

Не знам защо си такъв киселяк . Помисли малко, вместо да се газираш и да пишеш тъпотии. Нека да погледнем скоростта на радиоактивния разпад. По условие, движението не променя тази скорост, защото движението принципно не променя законите на физиката. Съответно ако ползваме радиоактивния разпад за часовник, той ще "цъка" с еднаква скорост във всички отправни системи - включително дижещите се. Ако това не е така, значи движението все пак променя физическите закони и първият постулат на СТО е грешен. Но ако часовниците във всички отправни системи "цъкат" с еднаква скорост, то всички отправни системи ще са синхронизирани - в съгласие с Нютон и в разрез със СТО. Значи ако времето е физическо, СТО няма как да е вярна. Пример: нека да променим парадокса на близнаците така, че всеки един от тях да има сейф с радиоактивен материал. Ако движението не променя законите на физиката, периодът на полуразпад на материала в двата сейфа ще е идентичен. Така когато "пътуващият" близнак се върне на земята, материалът в двата сейфа трябва да се e разпаднал в еднаква степен. А това означава, че еднакво време е изтекло и за двамата близнака. Според условието на парадокса, обаче, "пътуващият" близнак е по-млад.

Вече говорихме за това: Ако времето е физическо, то инерциалното движението не може да го променя - по същия начин както то не променя другите закони на физиката (нали от там идва идеята, че не знаеш дали се движиш или не). А щом времето не се променя от движението, то ще "тече" еднакво за всички. Tоест, то ще бъде обективно/абсолютно. При това положение, обаче, едновременността също ще бъде абсолютна - а не относителна, както е според СТО. Значи ако времето е физическо, СТО не може да е вярна. Няма две добри.

Нали ти отговорих на предишен постинг: ние сме избрали скоростта да е отношение, защото това е най-смисленият и точен начин да се мери скорост. Иначе няма нищо изконно в това скоростта да е отношение. Както се оказва, Галилео е измислил формулата S=vt. Преди това явно скоростта не са я мерили като отношение на разстояние и време. Значи това е въпрос на мярка, а не физическо свойство.

Сега като се замисля, ние хората също имаме добра интуиция за близко/далечно. Може би трудността е да им дадем точни количествени измерения. Много добри коментари като цяло. Примерите със живорните са много уместни и с това, че животните също имат интуиция за време ... без да ползват мерки за време.

Тц. Разстоянията са физически и реални, както и продължителността на природните процеси. Мерките за тях, от друга страна, са измислени/абстрактни. Ти приемаш пространството за абстракция, а от там и разстоянията за нереални. Само че това не е вярно. Също така бъркаш продължителност и време. Продължителността/скоростта на даден процес е физически съществуваща, докато времето е само еталон/мярка, с които измерваме въпросните продължителност и скорост.

Вече-изтритият ти постинг повдигна много хубава тема за размисъл и разговор . Нашата интуиция за разстояния и размери е много по-лоша отколкото тази за време. Ако ни попитат, например, колко дълъг е този кораб или колко висока е тази сграда, най-вероятно ще дадем неточен отговор. Но ако ни кажат, че трябва да чакаме 10мин на опашка или че дадено пътуване ще отнеме два часа, ние много добре знаем това колко е. Заради тази наша развита интуиция за време е по-удобно да мерим разстоянията във време вместо в метри или километри (аз даже бих казал, че това е по-естественият начин за измерване на разстояния). Тя също така е и причината да се бъркаме за реалността на времето. Години на еволюция са изградили у нас доста добра интуиця за продължителност на природните процеси ... която ния бъркаме с реалност на времето.

Ето пак. За разлика от времето, разстонията са физически съществуващи. Това, че релативизмът третира пространството като несъществуващо, си е негов проблем. Това не е единственото нещо, за което релативизмът греши.

Няма спор. Само че ние обсъждаме нещо друго: че е времето не е физически съществуващо, а е счетоводна система, измислена от нас хората. Ние сме тези, които класифицираме, прошнуроваме и подреждаме събитията за наше удобство. И за целта използваме изкуствено създаден еталон, който сме се съгласили да наричаме време. За това иде реч.

Много хубаво илюстрираш смисъла на времето: то е счетоводна система, отразяваща нашите човешки виждания за това как се случват събитията. Ние сме тези, които ни интересува тяхната едновременност и подредба като цяло. Природата си съществува и без това счетоводство.

За една специална научна теория това е повече от истина. Тя затова е толкова специална .

Опцията за редактиране са я преместили горе, където са трите точки (...).

Виждам, че някои теми имат статистика за постингите - горе в дясно. Според мен само заема излишно място, без да е полезна. Има ли начин да се изключи? Текущата тема все още няма статистика и изглежда много по-добре.

Дали средата е въздух или вакуум няма значение. Нали затова казваме, че светлината не се нуждае от среда. Самата светлина е вълната, а не средата. Ето още една картинка - този път на лазер. Тя илюстрира как лазерът "изхвърля" светлинните вълни като струя вода. За разлика от водната струя, обаче, лазерната "струя" е вълновидна и не е материална, а светлинна: Водна струя:

Само някои пояснения, докато чакаме отговора на Скенер: фотон = порция енергия Електромагнитната енергия се предава и приема на порции, наречени фотони. На физиците им е много удобно да третират тези порции като частици, а те в същност не са никакви частици. Струва ми се, че ти ги приемаш като частици и затова се чудиш защо те не взаимодействат една с друга, а взаимодействат с електроните.

Потокът сам си е вълна, а не сам си е среда . При материалните вълни средата се вълнува (например водата), докато електромагнитните вълни самите те са вълните. Представи си ги, все едно са материални (TRANSMITTER = предавател, RECEIVER = приемник ).

Къде точно? Посочи го щом го знаеш. Без кавички. Ще ти се наложи да дефинираш "място" без да прибягваш до пространствена терминология. Пространството се характеризира с разстоянията между физическите обекти. Тези разстояния са реални и се намират в пространството. Освен това нали гравитацията уж изкривява пространството. Ако пространството не същестува, тогава какво се изкривява? Нищото ли??

На мен лично това ми е много голяма чуденка. Хората имат нужда от вяра и затова ролята на религията в обществото е напълно разбираема. Науката, от друга страна, би трябвало да е противовес на религията. В нея определящи би трябвало да са фактите и обективността, докато фикции и митове не би трябвало да се толерират. Но както се оказва, в науката намираме същите доктрини и уклони, както навсякъде. Може би това сме ние хората. Каквото и да правим, все го избиваме на вяра и пристрастия.

Ти замислял ли си се, че всички фотони, достигащи до очите ни, са винаги от миналото. Разликата е само в отдалечеността на миналото.

Хехе, прочети внимателно какво съм написал: Самото място в пространството е постоянно. Пространството е "там" и не се променя (освен, че вселената се разширява - но това може да се пренебрегне за малки мащаби).

Тя е отношение, защото така сме избрали. Ако вземем приказката "много вода изтече" най-буквално, ние може да мерим скорост с това колко литри вода изтичат от един басейн докато дадена тяло изминава дадено разстояние. Например, нека докато една кола изминава пътя от София до Пловдив от басейна да изтичат 10л, а докато друга кола го изминава - 20л. В случая скоростта на първата кола е 10л, а скоростта на втората 20л. Ето ти мярка за скорост, която не е отношение. Няма никакъв проблем да мерим така скоростите ... освен че е неудобно и непрактично. Сегашната мярка за скорост е отношение, защото така е най-смислено да опишем скоростта. Но това отношение не е някакво изконно свойство на скоростта, а просто условност.

Много добро уточнение. По твоята теория да, но по моето виждане не . (Ако вакуумът наистина е "зрънчест", той трябва да е материален - а за това доказателства няма.)

За времето си прав, но за пространството не си . Вселената наистина съществува в едно непрекъснато състояние на "сега", което е преходно и непрекъснато "отлита". Но ако си спрял на пътя, ти си седиш там и твоето местоположение не се сменя. Самото място в пространството е постоянно.

Логически е така. Въпросът е какво означава "минало" физичеки. Най-общо казано, вселената винаги се намира в едно общо физическо състояние, което ние наричаме "сега". Това състояние непрекъснато се променя. Ако имаме памет/запис за тези промени, ние може да "възстановим" миналото. Но ако се замислиш, това е мисловна/логическа възстановка, а не физическа. Динозаврите не възкръсват от това, че ние намираме техни вкаменелости. Те си седят като вкаменелости - а от тях ние правим мисловна възстановка, че на земята някога са живяли динозаври. В крайна сметка миналото и бъдещето са в нашите глави, така да се каже. Ние сме тези, които имаме памет за миналото и представа за бъдеще. Във физическата реалност, от друга страна, времето винаги е "сега".

Хехе, това е хитруване. Ключовата дума тук е "сравнително точно." Естествено, че ще определиш възрастта в някакви рамки, но не можеш да определиш с пълна точност кое време е на земята. По условие часовниците са сперели. Това е примерът.

Не мерим скорост с пространство, защото то не е мерило за скорост. За целта ползваме времето. Ние хората така сме се изхитрили, че мерим най-различни скорости с време: колко бързо изсъхва новата боя на стената колко бързо се разтваря 1кг сол в 2л вода колко бързо изяждаш една пица колко бързо изминаваш дадено разстояние Така погледнато се вижда, че времето и пространството не са чак толкова свързани, колкото изглежда на пръв поглед. Тяхната единствена връзка е в това, че мерим скоростта на придвижване с времето. Ако мерехме скоростта с нещо друго, между време и пространство въобше нямаше да има връзка.