Отиди на
Форум "Наука"

gmladenov

Потребител
  • Брой отговори

    9947
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    33

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov

  1. С това съм напълно съгласен, както и с твоето разграничение между народ и популация. Горният ми коментар беше насочен към генералното обобщение, че генетиката не може да зачерква исторически теории. Напротив, може. Генетиката в същност е много по-надеждна от историческите източници, които неизбежно страдат от уклон/тенденциозност. За съжаление, обаче, генетиката не описва исторически събития, така че неизбежно пак се опира до историческите източници. Аз лично нямам особено твърда позиция по въпроса за нашия произход. Просто ми прави впечатление, че имаме генетична близост с нашите съседи, което подкрепя идеята за автохтонен произход (като цяло, разбира се; очевидно имаме и примеси). Ако имахме по-голяма генетична близост с викингите, например, вероятно нямаше да мисля, че сме предимно местни. Като цяло, имам известно чудене защо не се обръща повече внимание на голямата картина. Пътят от Африка към Западна Европа преминава през Балканите и затова никак не учудващо, че най-старият човешки скелет в Европа е намерен на наша земя. Същото се отнася и за древните цивилизации в Месопотамия. Ако на времето някой от там е искал да имигрира на запад, той пак е трабвало да мине през нашите земи (тъй като от там минава пътят, не за друго). Та от тази гледна точка се чудя защо няма повече теории за връзките между нашите прадеди и Месопотамските цивилизации.
  2. Историята наистина не може да зачертае нищо от генетиката, но обратното не е вярно. Ако в полулацията на дадена територия няма азиатски гени, това автоматично зачерква всякакви исторически теории, че прадедите на тази популация са дошли от Азия. Същото се отнася и за тюркски гени. При липсата на такива във въпросната популация, нейните прадеди очевидно няма как да са тюрки.
  3. Определено си много зелен.
  4. Явно си много зелен.
  5. Да, наистина. Може би и доза аутизъм/Аспергер, както посочи колегата горе. +1000 Аз не .
  6. Нека да сме наясно, че когато говорим за "визионери" като Мъск, Бил Гейтс или Рокфелер, ние в същност говорим за едни алчни, хладнокръвни и безскрупулни бизнесмени, чиято главна цел в живота е натрупването на баснословни богатства. Нека не се заблуждаваме, че това са някакви алтруисти, загрижени за бъдещето на човечеството. Ние, хората, все още не сме измислили друг начин на забогатяване, освен чрез експлоатация на чужд труд. Така че когато говорим за милиардери като Мъск, нека да е пределно ясно, че става дума за хора, свалили безброй чужди ризи от безброй чужди гърбове. Ни най-малко не съм социалист, а реалист. Ако ще назоваваме нещата с истинските им имена, трябва да се признае, че милиардерите са един особен вид психопати, които нямат никакъв проблем да задължат работниците в завода на Тесла, например, да идват на работа по време на вирусната пандемия ... докато в щата Калифорния все още имаше карантина. Значи докато властите се опитват да намалят разпространението на вируса чрез карантина, нашият велик визионер Мъск кара работниците да нарушават карантината и да рискуват смъртоносно заразяване ... само и само неговата банкова сметка да нараства. За този велик визионер и алтруист става дума. Моето отношение ни най-малко не е завист, а най-искрена неприязън към този психопат. И нещо друго: ако нашите идоли са психопати, не е лощо да се замислим ние кои сме.
  7. От личен опит мога да кажа, че това е точно така .
  8. ... трябва да секнат един път завинаги! На англисйки език има един хубав епитет, който описва Мъск: attention whore. Няма да го превеждам, защото е нецензурен; който се интересува, да си го преведе. Аз лично не мога да се начудя кой харесва Мъск, освен такива като него (??).
  9. Поредното изследване за константата на Хъбъл, този път на Джеймс Шомберт (James Schombert) от университета в Орегон, САЩ: https://megavselena.bg/nov-podhod-dava-nova-stojnost-na-konstantata-na-habal/ Подходът на неговия екип определя константата на Хъбъл – скоростта на разширяване на Вселената – със 75,1 километра в секунда на мегапарсек, плюс-минус 2.3. Това е и поредното разминаване с константата на Хъбъл, изчислена от реликтовото излъчване. Според последното, константата на Хъбъл е 67,4 километра в секунда на мегапарсек, но досега тази стойност не е потвърдена по независим път. За мен поне тези изследвания показават, че реликтовото излъчване може да не е остатък от Големия взрив, както се смята, а да е нещо друго. Нямам идея какво друго, но сегашната теория за произхода на излъчването ми е доста неубедителна.
  10. Тези данни не подкрепят ли идеята, че нашите прадеди са най-вече траките? Преди сума ти време ме впечатли едно ДНК-проучване, според което ние сме северо-средиземноморци. Горните данни изглежда да подкрепят именно това: явно ние сме генетично по-близки с народи от нашите географски ширини, отколкото със славянски народи като чехите или руснаците. Интересно защо, обаче, сме толкова далечни със сърбите, след като и с тях сме съседи (??).
  11. Това е точно така. СТО е известна с това, че за скорости (v >= c) ЛТ произвежда невалидни резултати. При такива стойности Лоренцовият коефициент става въображаемо число. Затова скоростта на светлината се смята за абсолютното "скоростно ограничение", което не може да се превиши.
  12. Ето пак сметките от горния пример, но този път с пълните данни (за яснота само х-координатите ). Това е точно по формулата за правата Лоренцова трасформация. А(x=0, t=0) x' = 0 В(x=1с, t=1) x' = (x-vt)/sqrt(1-v*v/c*c) = (1c-c/2)/sqrt(1-0,5c*0,5c/c*c) = (c/2)/sqrt(0,75) A(x=0, t=2) x' = (x-vt)/sqrt(1-v*v/c*c) = (0-(c/2)*2)/sqrt(1-0,5c*0,5c/c*c) = (-c)/sqrt(0,75) Като заместим, излиза: x' = (c/2)/sqrt(0,75) = 150000/0,866 = 173210 (км) x' = (-c)/sqrt(0,75) = -300000/0,866 = -346420 (км) Значи тук хем имаме деление, хем крайният резултат е по-голям от делимото - все едно сме умножавали. За сравнение, същите тези координати, изчислени с Галилеевата трансформация, излизат: x' = (c/2) = 150000 (км) х' = -с = -300000 (км) Мащабирането горе е видно. Коефициентът на Лоренц в случая е: γ = 1/sqrt(0,75) = 1/0,866 ≈ 1,1547 С този коефициент координтатите естествено излизат същите (с приближение): x' = γ(c/2) = 1,1547*150000 ≈ 173210 (км) x' = γ(-c) = 1,1547*(-300000) ≈ -346420 (км)
  13. Не. Координатите се делят на корена, но това не е Лоренцовия коефициент. Лоренцовият коефициент е 1/корен(...). Значи имаме: х' = х/корен(..) = х * (1/корен(..)) Коренът винаги излиза по-малък от 1, така че когато делим на него, се получавя увеличение на координатите.
  14. Много добре те чувам какво казваш, но се бъркаш. Ето го сметнато. Избирам скорост v = 0,866c, защото с нея γ излиза 2 (смятал съм го преди). γ = 1/sqrt(1-v*v/c*c) = 1/sqrt(1-0,866c*0,866c/c*c) = 1/sqrt(1-0,75) = 1/sqrt(0,25) = 1/0,5 = 2 Ето ти и калкулатор за коефициента на Лоренц. Аз него ползвам, като ми трябва: http://www.calctool.org/CALC/phys/relativity/gamma
  15. Ето го коефициента на Лоренц: Като го сметнеш: γ = 1, v = 0 γ > 1, 0 < v < с На интернета можеш да го намериш и като таблица: Лява колона = скорост на пътника Средна колона = коефициент на Лоренц Дясна колона = 1сек на пътника към земно време
  16. Да, би трябвало да е хомогенно ... но според СТО не е.
  17. Това са бабини девитини. Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето в подвижната система е нехомогенно. При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено.
  18. Ползвам следния английски източник, защото той показва правата и обратната Лоренцови трансформации, както и Гелилеевата трансформация: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Relativ/ltrans.html
  19. За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти. Ами съжалявам, но не си прав. Ето пак примера и сметките, но този път и с Галилеевата трансформация за сравнение. Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. Първо, ето координатите на точките А' и В' в подвижната система: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = (x - vt) = 1c - c/2 = c/2 t' = t = 1 x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = (x - vt) = 0 - (c/2)*2 = -c t' = t = 2 x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Ето сега и разстоянията: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация от А' до В' Δx' = c/2 Δt' = 1 v' = c/2 Δx' = γc/2 Δt' = γ/2 v' = c от В' до A' Δx' = 3c/2 Δt' = 1 v' = 3c/2 Δx' = γ3c/2 Δt' = γ3/2 v' = c Сумарно Δx' = 2c Δt' = 2 v' = c Δx' = γ2c Δt' = γ2 v' = c Както се вижда в таблицата, изминатото от светлината разстояние е различно в двете посоки: по посока на движението то е по-късо, а в обратна посока то е по-дълго. Забележителното тук е, че и в двата случая Лоренцовите разстояния са мащабирани версии на Галилеевите разстояния. Сумарно, Галилеевата трансформация запазва разстоянието между А' и В' същото като в стационарната система: А'В' = АВ = 1с Лоренцовата трансформация, от друга страна, го мащабира. А'В' = γАВ = γс, където (γ > 1) Галилеевата трансформация, обаче, не запазва скоростта на светлината постоянна: по посока на движението тя е (c/2), докато в обратна посока тя е (3c/2). Лоренцовата трансформация, от друга страна, запазва тази скорост постоянна. Така в крайна сметка изводът е същият, както и и горе: Лоренцовата трансформация запазва скоростта на светлината инварианта, но за сметка на това не запазва инвариантноста на разстоянията. При Галилеевата трансформация пък е обратното: разстоянията са инвариантни, докато скоростта на светлината не е.
  20. За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение. Наистина трябваше да уточня. Ако в едната посока пътят се е скъсил, а в другата се е удължил, то сумарният път трябва да излезе един и същ - и ако използваме Галилеевата трансформация, той наистина ще излезе един и същ (и в двете отправни системи). А според СТО не излиза един и същ. А дори да спорим дали разстонянията се скъсяват или удължават, явно се съгласяваме, че те са различни в двете системи (стационарната и подвижната). В крайна сметка именно това е проблемът на СТО: че разстоянията не са инвариантни. Значи за да запази скоростта на светлината инвариантна, СТО прави разстоянията вариантни. А по различни начини може да се покаже, че това е физически безсмислено. Най-простият е този, който показах в началото: че разстоянието между двама наблюдатели е различно, в зависимост от коя страна се смята. Това е пълен абсурд в едно Евклидово пространство. Ако не си съгласен с това, аз няма какво да споря. Щом се спорим дали черното е бяло, аз ведната те признавам за победител (за да избегна излишно буйстване, не за друго ).
  21. Благодаря, че ми провери сметките. Явно са верни . Значи ако светлината пътува по-дълго между две точки в една отправна система отколкото в друга, тя явно изминава повече разстояние в тази система. Следователно, разстоянието между двете точки в тази система е по-голямо. Иначе как светлината пътува повече, ако разстоянието е по-малко?? Това няма никакъв физически смисъл.
  22. Да, така е. Но нали уж изчисленията на СТО се потвърждават опитно. Значи е все тая дали скъсяването е изчислено или измерено. (Нали се сещаш, че СТО ще е невалидна, ако изчисленията не се потвърждават от измерванията. ) Значи в крайна сметка проблемът остава: Аз изчислявам/измервам 1м скъсяване, а ти изчисляваш/измерваш 0м скъсяване. Как може да имаме физическо скъсяване, ако единият мери едно, а другият - друго. Спорът тук е дали скъсяването е физическо.
  23. Не я разбирам тази ирония. Кажи какво имаш предвид.
  24. Колега, ако скъсяването е физическо, то ще е обективно и всички наблюдатели ще измерват едно и също скъсяване. А в СТО скъсяването е субективно: то е различно спрямо различните наблюдатели. Значи няма как да е физическо. Ако твоята твоята ракета се е скъсила един метър спрямо мен, а ти не си забелязал никакво скъсяване, значи скъсяването е илюзорно. Иначе и двамата ще кажем, че ракетата се е скъсила с един метър.
  25. Ето пак примерът със светлинния лъч, както и съответните сметки: цък. Формулата е Лоренцовата трансформация. Принципно, разстоянието между две точки в дву-мерно или три-мерно пространство се изчислява с Питагоровата теорема. В едномерно пространство, обаче, разстоянието е просто разликата между два координата. Като намериш координатите с Лоренцовата трансформация и след това сметнеш разликата между тях, излиза, че разстоянията в подвижната отправна система са увеличени спрямо тези в стационарната. Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият, който го е забелязал.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.