gmladenov

А така. И след като във вселената има безброй знайни и незнайни тела, спрямо които ти се движиш, значи ти също така имаш и безброй посоки на движение. Коя от всичките тези безброй посоки е посоката, която причинява физическо скъсявяне: "обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони". Иначе казано: Ти се движиш с различни скорости спрямо мен и Скенер. Следователно, твоето скъсяване е различно спрямо мен и Скенер. Въпросът е, как така твоето физическо скъсявяне е различно ... в един и същи момент.

Е да де, само че скоростта спрямо какво - друг обект или етъра? За това иде реч.

Коя скорост, колега - тази спрямо етъра ли? Как да знае обектът колко да се скъси, ако не си знае скоростта спрямо етъра? Само че ако той си знае скоростта спрямо етъра, значи движението е абсолютно и тогава СТО отива на кино. Но според теб СТО все пак е валидна. Логиката ти куца, колега. Ти (несъзнателно?) вярваш, че хем движението е абсолютно, хем и СТО е валидна.

Тема за размисъл: след като сме разтеглили времето и пространството, скоростта на светлината остава с по номинал ... но нейната същинска стойност в същност е намаляла. Моето Ферари, например, е супер бързо в страната на лилипутите. Дали то е толкова бързо в страната на великаните, обаче?

Ами аз приведох достатъчно, но ти като не приемаш (и не предаваш), аз какво да направя .

Всичко, което си написал, е абсолютно вярно ... освен, че бъркаш причина и следствие. Ето редът на нещата: Опитите на Майкелсън/Морли и другите не откриват движението на земята в етъра. Физиците ... погрешно ... решават, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Физиците извеждат Лоренцовата трансформация (ЛТ), която пази скоростта на светлината постоянна във всички отправни системи. Значи първо идва погрешното заключение, че скоростта на светлината е еднаква за вскички. А след това идва ЛТ. За следното нещо си 1000% прав: разтегляме пространството и времето по подходящ начин скоростта на светлината ще си остане константа Значи ти перфектно си разбрал трика на ЛТ: тя разтегля пространството и времето така, че скоростта на светлината да остане константна. Само че ти си мислиш, че това е реалността ... и тук се разминаваме. Ако приемем, че скоростта на светлината е еднаква за вскички, то СТО и ЛТ са верни. Няма спор. Само че в действителност скоростта на светлината не е еднаква за всички наблюдатели. Това е грешката на СТО. Припомни си дългата тема от миналата година. Там надълго и нашироко се бихме за тези неща .

Ами съжалявам, но това показват сметките. Ето пак примера и сметките: Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Това са координатите на А' и В' в подвижната система. Съответно разстоянията, които лъчът изминава на отиване (от А' до В') и на връщане (от В' до А') излизат: Δx' = (γc/2-0) = γc/2 (км) Δx' = (-γc-γc/2) = -γ3c/2 (км) Общото изминато разстояние е сумата от абсолютните стойности на тези две разстояния: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км) Значи ако в стационарната система лъчът изминава (2c) километра , то в подвижната той изминава (γ2c). Тоест, имаме разширение на пътя: лъчът изминава по-голямо разстояние в подвижната система отколкото в стационарната. Сметките са направени по учбник с правата Лоренцова трансформация.

След като скоростта на светлината в пространството е константна, това означава, че разстоянията в пространството не се променят (иначе скоростта на светлината нямаше да е константна). Така че вакуум или не, разстоянията не се разтеглят. Не знам защо ти си убеден, че след като пространството е вакуум, то е разтегливо. Това са глупостите на СТО.

Ами не, защото аз ползвам Източника: Лоренцовата трансформация. Според Източникът излиза, че разстоянията и интервалите се увеличават, а не се свиват. Горните таблици го показват. Ако някой друг има друга идея как се смятат нещата, това е техен проблем, не мой. Те да обяснят защо така смятат.

Земята и луната върху какво са нанесени?

Ами точно затова съм сложил всичките тези таблици в първоначалния постинг: за да се види, че СТО ги смята така нещата. Ако не си съгласен, ти явно не се съгласяваш със СТО, а не с мен .

Не знам защо се хилиш, след като според любимата ти СТО това е точно така. Ето зависимостта, която показах по два различни начина в първоначалния постинг: А'В' = γАВ, γ > 1 За скорости, клонящи към с, коефициентът γ клони към безкрайност. Значи разстоянието А'В' наистина клони към безкрайност. Хич не е смешно, след като подобна тъпотия се брои за "реалната физика на нещата".

Ти пък сега. Сто пъти вече показах, че разстоянията само се разширяват. Направи сметките и ще видиш.

Редактирах си постинга, но със закъснение. Затова ето пак същия пример: Разстоянието от София до Бургас е 400км (приблизително). Но според някой, който се движи със скорост 0,866с, то е 800км. Ти забелязал ли си разстоянието от София до Бургас някога да е било 800км?? А знаеш ли колко тела/частици във вселената се движат с 0,866с спрямо земята?? Значи всички тези наблюдатели, които си мислят, че разстоянието от София до Бургас е 800км, явно нещо не изчисляват като хората. Не е ли така?

Ти пък сега. Разстоянията са разтеглива само заради СТО. Преди това не са били разтегливи ... и ако не беше СТО, нямаше да бъдат и до днес. Да ти дам един пример, между другото: Разстоянието от София до Бургас е 400км (приблизително). Но според някой, който се движи със скорост 0,866с, то е 800км. Някой забелязал ли е това разстояние някога да е било 800км?? А знаеш ли колко тела/частици във вселената се движат с 0,866с спрямо земята?? Значи движението на всички тези частици по никакъв начин не е променило разстоянието от София до Бургас - но въпреки това ти си убеден, че разтоянията са разтегливи. Само така, колега.

Да, точно. Няма никакво скъсяване. Цялото "скъсяване" идва от там, че СТО (Лоренцовата трансформация) запазва скоростта на светлината като с във всички отправни системи. Но за да може това да е вярно, сметките изискват да има скъсяване. И понеже сметките го изискват, релативистите решават, че наистина има скъсявяне. Само че в действителнос няма никакво скъсяване ... но и скоростта на светлината не е с във всички отправни системи. Двете върват заедно. За да имаме реално представяне на действителността, трябва да се откажем от идеята, че скоростта на светлината е с за всички. Дефакто това е грешката на СТО.

Да, това е точно така.

Хехе, според СТО скъсяването е субективно: според един наблюдател то е едно, а според друг то е друго. Значи единият наблюдател ти казва, че има скъсяване, а другият ти казва, че няма. Според СТО и двамата са прави. Значи последно имаме ли скъсяване или нямаме?? Ако скъсяването е истинско (тоест, физическо), как така то е различно спрямо различните наблюдатели.

Тц. Задачката е много проста и е вярна. Имаш две точки, А и В, и светлинен лъч, който отива от А до В и обратно. Разстоянието между А и В е фиксирано. Според СТО, обаче, разстоянието не е фиксирано, а зависи от това дали се движиш или не. За един наблюдател то е едно, а за друг то е друго. Не си разбрал задачата.

Лапландец, не мога да го разбера примера.

Проверил съм, колега. В стационарната система светлината изминава разстояние S = 2с за време T = 2, докато в подвижната система разстоянието е S' = γ2c, а времето T' = γ2. Значи имаме една и съща светлина, която някак си изминава две различни разстояния в двете системи. Ако двамата наблюдатели не мерят с различни измервателни уреди, това е физически невъзможно. Тоест, СТО или е физически невъзможна, или мери с различни аршини в двете системи.

Да, това ми беше мисълта с пътя на светлината горе. В стационарната система светлината изминава разстояние S = 2с за време T = 2, докато в подвижната система разстоянието е S' = γ2c, а времето T' = γ2. Тоест, имаме една и съща светлина, която изминава две различни разстояния в двете системи. Това би трябвало да се брои за несъотвествие между измерванията.

СТО мери с двоен аршин. Като направиш Лоренцовата трансформация, разстоянията излизат увеличени/разширени в подвижната система. Но ако приемеш подвижния наблюдател за стационарен, всичко пак става нормално. Трикът тук е, че когато си стационарен се мери с един аршин, а когато си подвижен се мери с друг. С този трик разстоянията хем са увеличени, хем не са. Иди после спори какви са.

Искаш да кажеш, че ако разстоянието от мен до другото дърво е едно, но от другото дърво до мен е друго, то това някак си е физически смислено?? (Реторичен въпрос. Не се хаби да отговаряш ).

Мойте сметки показват само увеличение. Затова на няколко пъти става дума, че ЛТ е мащабираща.