gmladenov

Здравейте. Следната числова редица има ли си "официално" име: (1 - 1/2), (2 - 1), (3 - 3/2), (4 - 2), ... Тоест, това е редицата от числата (n - n/2), където n е цяло число. А въпросът е дали тази редица има някакво знайно име (по аналогия с числата на Фибоначи, например). Предварително благодаря.

Добре де, ти не можеш ли дедуцираш аз за какво говоря? Тук е достъпен за широка публика интернетски форум. Ти си луд (и неадекватен) да очакваш академична пунктуалност от участниците в този форум. Аз очевидно говоря за примовите координати в примовата отправна система. Къде е това двусмислие, което ти виждаш и което изисква уточнение??

Поведението ти е на заядливо старче.

Значи когато в разгвор за Лоренцовата трансформация аз кажа "ответните точки А' и В' ", на теб не ти е ясно, че става дума за координатите на А' и В' в примовата отправна система. Ти най-сериозно това го твърдиш ... при положение, че една точка се дефинира от нейните координати. Според теб какво друго дефинира една точка, ако не нейните координати??

Специално говорим за пространствено-временни координати, в контекста на разговор за Лоренцовата трансформация. Ти до вчера се правеше, че не знаеш какво са примови координати, а днес ми обясняваш, че координатите между отправни системи не са съвместими. Но въобще не си гадно, заядливо, изкуфяло старче.

Ами точно това е интервал с дължина нула. Нулата не е липса на число; тя е число.

Не всяка. Пак празни приказки без никаква аргументация. Щом не си съгласна, защо не дадеш пример за двойка (пространство-временни) координати, които не представляват разстояние и интервал ? Въобще теб кой те излъга че разбираш от физика ?? Ти не може да сметнеш едно разстояние от А до В, но се изживяваш като физичка. Много си се объркала, горката. Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.

Къде е казано в този тексст, че тези трансформации транслират дължини и интервали? Разстояние = дължина Изтекло време = интервал Стриктно казано си прав, че ЛТ и ГТ преобразуват координати, а не дължини. Но също така е вярно, че всяка двойка координати автоматично представлява дължина и интервал.

Скенер, ти си даде труда и направи сметките. Дори да не съм (изцяло) съгласен с тях, не мога да не уважа труда ти. А нашите познайници не ги интересува за какво се говори в темата, не четат какво пиша и не си дават труда да се аргументират. Те са тук само да се заяждат и да обиждат. Каквото повикало, такова се обадило.

Ами аз точно това казвам. Ти не си разбрал. Значи освен че не можеш да смяташ, ти явно не можеш и да четеш. Но по заяжданиятя си първи.

След като е толкова просто, защо една сметка не си направил досега ?? Докато не покажеш, че можеш да смяташ, ти се само-определяш като некадърник.

Покажи едни сметки, майна, пък тогава се изказвай. И ти, и Дорчето, само празни приказки говорите ... а едни сметки не сте показали. Не знам защо и двамата се изживявате като физици, скед като сте кръгли нули по сметките. Ако не можеш да правиш сметки, ти пълен некадърник като физик.

Ами аз казвам същото нещо. Защо тогава има спор като кажа, че дължините и времевите интервали са най-къси когато са стационарни в тяхната домашна отправна система ?!?

Ето, колега. Пак давам примера с мигащата крушка, но този път имаме мигаща крушка и в подвижната система. Сметките показват, че и двата случая се получава раздуване/разширение на интервалите, независимо от това, че извършваме две различни преобразувания: от стационарна --> подвижна система от подвижна --> стационарна система 1. Мигаща крушка в стационарната система След като ракетата е подминала точка В, в точка А започва да мига крушка. Първото мигане се случва в момент t2 = 2 сек, а второто в момент t3 = 3 сек. За интервала на мигане в стационарната система се получава: Δt = t3 - t2 = 3 - 2 = 1 (сек) Преобразуваме времевите координати с правата Лоренцова трансформация и получаваме (точка А има пространствен координат х = 0): t'2 = γ*(t2 - 0) = 1,5*2 = 3 (сек) t'3 = γ*(t3 - 0) = 1,5*3 = 4,5 (сек) Така за интервала в подвижната система се получава: Δt' = t'3 - t'2 = 4,5 - 3 = 1,5 = γ*Δt Тоест, получаваме разширение на интервала на мигане на крушката от 1сек до 1,5 сек. 2. Мигаща крушка в подвижната система Мигащата крушка този път се намира на борда ракетата и има координат х'=0. Първото мигане се случва в момент t'2 = 2 сек, а второто в момент t'3 = 3 сек. За интервала на мигане в подвижната система получаваме: Δt' = t'3 - t'2 = 3 - 2 = 1 (сек) Сега преобразуваме времевите координати с обратната ЛТ и получаваме: t2 = γ*(t'2 + 0) = 1,5*2 = 3 (сек) t3 = γ*(t'3 + 0) = 1,5*3 = 4,5 (сек) Така за интервала на мигане в стационарната система се получава: Δt = t3 - t2 = 4,5 - 3 = 1,5 = γ*Δt' Вижда се, че пак се получава разширение на интервала на мигане на крушката от 1сек до 1,5 сек. Извод Когато преобразуваме даден стационарен времеви интервал към подвижен, сметките показват, че Лоренцовата трансформация винаги раздува този интервал ... независимо дали преобразуването е от стационарна към подвижна система или обратното. Тоест, подвижността на системата няма значение ... а това, което е от значение, е дали часовникът (мигащата крушка в случая) е стационарен в неговата "домашна" система. Същият принцип важи и за дължините/разстоянията. Както многократно показах, разстоянието АВ в примера с ракетата се разширява/раздува когато се трансформира от стационарната към подвижната системи. От всичко това следва, че дължините и времевите интервали са най-къси когато са стационарни в тяхната домашна отправна система. Това е така, защото когато преобразуваме такива дължини и интервали към подвижни, ЛТ неминуемо ги раздува/разширява.

Ти първо показа, че времевият интервал се скъсява. След това аз ти показах, че се разтяга ... и ти се съгласи. След което ти пак се отметна. Аз к'во да кажа.

Правилните сметки показват, че когато се транслират стационарни дължина и времеви интервал, те се раздуват в другата отправна система. Виж ТУК и ТУК. Уж толкова сте учили, а не ви излизат сметките. Май сте учили-недоучили.

Боже, боже. За какво ги давам всичките тези примери и сметки, като и без това ще си говорим какво ни скимне.

А така. Какво не-заядливо и не-гадно и не-старче. А и той една сметка не е показал.

Ако направиш едни сметки, много бързо ще разбереш, че не си права. Но ти пък не си по сметките. От три дни точно това бистриме в темата. Но теб нито те интерусава разговора, нито го следиш. Ти си тук само да убиеш време и да обидиш участниците.

Твоята голяма заблуда е, че тези, които оборват СТО, са неуки. И продължаваш непрекъснатите си обиди към тях. Сметките на Скенер са криви. Той самият го знае, след като му обърнах внимание, че отсечката АВ е стационарна само в земната отправна система. По силата на правилото, че дължините са най-къси когато са стационарни, отсечката АВ от примера не може да е по-къса в ракетната система. Ти само сипеш обиди и плямпаш празни приказки. Много правилно те бях определил преди време.

Пак празни приказки. Не се умори тази жена.

Покажи сметки, Дорче. Иначе по-добре си трай (в кухнята).

И двете нямат физически смисъл .

Това е един от тъпите трикове на СТО: в една стационарна отправна система, времето е общо за цялата система. Но ако превеждаш стационарни моменти към подвижни, то преведените моменти не представляват общо време. Това няма никакъв физически смисъл, но така работи СТО.

Това, че съм "харесал" нечий постинг не означава, че съм се съгласил с него . В крайна сметка Сканер е прав, че стационарните дължини и интервали са по-къси от подвижните, независимо в коя отправна система се намират. Това е уловката. В примера с ракетата, разстоянието АВ е стационарно само в земната отправна система. Затова там то е по-късо от ракетната система, така че сметките на Сканера не са верни. Приравнявайки времената, той изкуствено скъсява разстоянието АВ и така то излиза по-късо в ракетната система - а това не е вярно. Но той принципно е прав за стационарните дължини и интервали.