gmladenov
Потребител-
Брой отговори
9947 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
33
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Хубаво. Само че хайде пак да се върнем към примера. След като ракетата е подминала точка В, в точка А започва да мига крушка. Нека първото мигане да се случва в момент t2 = 2 сек, а второто в момент t3 = 3 сек. За интервала на мигане в стационарната система получаваме: Δt = t3 - t2 = 3 - 2 = 1 (сек) Сега преобразуваме времевите координати с правата ЛТ и получаваме (точка А има пространствен координат х = 0): t'2 = γ*(t2 - 0) = 1,5*2 = 3 (сек) t'3 = γ*(t3 - 0) = 1,5*3 = 4,5 (сек) Така за интервала в подвижната система се получава: Δt' = t'3 - t'2 = 4,5 - 3 = 1,5 = γ*Δt С други думи, в подвижната отправна система се получава разширение на интервала на мигане на крушката от 1сек до 1,5 сек. А ти казваш, че интервалите се скъсяват.
-
Аз те разбирам и се съгласявам с това. В крайна сметка, обаче, имаме проста и ясна задачка, която никой от релативистите тук все още не е сметнал и не е решил: ако ракетата изминава разстояние 223500 км за 1 сек в земната отправна система, какво е ответното разстояние, което земята изминава в ракетната система отправна система - и за колко време тя изминава това разстояние. С други думи, след като Лоренцоватра трансформация ни дава ответните координати А->А' и В->В' между двете отправни системи, нека изчислим ответното разстояние и ответния времеви интервал. Ей толкова е просто. Имаме координатите, разстоянието и времето в едната отправна система и търсим ответните координати, разстояние и време в другата система. Аз съм направил сметките ТУК, но искам някой от релативистите да направи пълните сметки и да покаже съответствието между двете отправни системи.
-
Това не е покана за спор (поне не днес), но защо продължаваш да упорстваш, че Лоренцовата трансфорнация не разтяга и свива дължини и интервали ?? Това е повече от видно, след като се направят сметките и погледнат резултатите. Ето пак схематичния чертеж на примера с ракетата и земята от първоначалния постинг. На него пределно ясно се вижда, че разстоянията и времевите интервали в подвижната отправна система са раздути. Защо въобще се спори за това, след като това показват данните ?? Чертежът показва съответствитето на координатите в двете оправни системи в моментите t0 и t1, когато ракетата преминава през точка А и точка В в земната отправна система. Черните лини представляват стационарната отправна система, а светло-сините линии представляват подвижната система. Червените точки показват местоположението на ракетата в земната отправна система в съответния момент. Както е универсално прието, примовите точки А' и В' са ответните на А и В точки в подвижната система. Примовите координати са получени чрез прилагането на Лоренцовата трансформация върху координатите на А и В.
-
Ти явно смяташ, че времето е физически реално ... и там се разминаваме. Дори да имаме някакъв универсален физически процес, който можем да използваме за универсално време, пак се опира до това как да се синхронизира времето в две точки във вселената. Как знаем, например, че часовниците на Млечния път и Андромеда са в синхрон? Така че вселенският процес, който използваме за време, трябва не само да "цъка" с еднаква скорост навсякъде, но също така да има и вградена памет, която да ни каже колко "цъкания" са отброени от началото на вселената, например. Без такава памет проблемът със синхронизацията остава нерешен. Във вселената има всякакви обекти, които "цъкат" и могат да се използват за метрономи. Въпросът е, че за истински часовник ни трябва памет ... а това не го виждам да съществува във вселената. По принцип паметта е запомнено физическо състояние, а досега не съм виждал процес, който да помни предишните си състояния (от само себе си).
-
Дорче, забележи още следното: Докато аз се аргументирам с чертежи и сметки, ти се аргументираш с лични нападки - а една сметка не си показала. Значи кой говори празни приказки. Нещо друго: ти явно си приела СТО за абсолютна истина и автоматично приемаш, че ако някой не се съгласява с нея, той греши и не знае за какво говори. И съответно почваш да го кълвеш и обиждаш, без въобще да слушаш той какво казва. Не се виждаш от страни, но имаш поведение на ислямистки джихадист. Щом някой не се съгласява със СТО, значи той е неверник и трябва да се ликвидира. А бас ловя, че се възприемаш като толерантна и се обиждаш, ако ти кажат, че не си.
-
Казано най-просто: Правата и обратна Лоренцови трансформации трябва да се прилагат в този ред. Не може в обратен ред. Това аз лично го демонстрирах в предишен постинг. Ако приложим първо обратната трансформация, а след това правата, се завършва с различни координати от тези, с които сме започнали. Това е грешно. При Галилеевите трансформации, от друга страна, редът на прилагане няма значение. Ако първо се приложи обратната, а след това правата, пак се завършва с правилните координати .. както когато първо се приложи правата, а след това обратната.
-
С това ти казваш, че материята винаги е съществувала и винаги ще съществува. Донякъде се съгласявам с това, макар че съм по-склонен да вярвам, че самата вселена си сменя формата, а не материята в нея.
-
Трикът на СТО е, че когато превеждаш времена с ЛТ, всяка точка в подвижната отправна система има своя собствена часова зона. Така че в същност няма забавяне на времето, а трябва да прилагаш времева корекция, както когато летиш между часови зони. Ако например летиш от Лондон до София, се получава следното: Ти излиташ в полунощ, летиш три часа и кацаш в София ... в 5 часа сутринта (местно време). Значи ти си летял три часа, но заради часовата разлика излиза, че си летял пет часа (през лятото сме два часа напред (+2ч) от Лондон). СТО прави много подобен трик. Ти си се движил 0,833 секунди, но според СТО излиза, че си се движил 1,5 секунди. А това е така, защото според СТО трябва да смяташ по местното време за всяка точка, а не по същинското време. Ще трябва да напиша доста пояснения по темата (за да не изглежда, че говоря глупости ;), но това е общият принцип. Според СТО, в движещата се система трабва да смятаме по местните/локални часови зони за всеки пространствен координат, а не по същинското време - и така сметките излизат. Но както горният чертеж показва, същинската скорост на движение е свръх-светлинна.
-
Да, напълно си прав. Освен че това, което "не е както трябва" ... е самата СТО . Досега си играх да направя нов чертеж, като този път добавих още една точка. Това е точката N с отрицателен координат. И както се вижда на чертежа, скоростта на земята в ракетната система наистина излиза свръх-светлинна: v' = 335250/0,833 = 402460 (км/с ). Релативистите ще кажат, е че времето не се смята така. Трябва да смяташ по следния начин: Δt = (2,333 - 0,833) = (1,5 - 0) = (0,667 - (-0,833)) = 1,5 сек. Ако смяташ времето по този начин, то скоростта излиза v' = 335250/1,5 = 223500 (км/с ).
-
Обратното. Дължините са по-къси в стационарната система. Времевите интервали също. Това се получава като се приложат Лоренцовите трансформациии. А според много източници излиза, че само дължините се скъсяват, докато интервалите се разширяват. От там идва объркването, за което спорим в момента. Само че най-официалният източник от всички е Лоренцовата трансформация, след като самият Айнщайн смята по нея. Значи трябва да следваме ЛТ по тези въпроси ... или да приемем, че Айнщайн смята грешно.
-
Ето нашата Уикипедия, ето руската Уикипедия, ето и един англо-езичен източник. Според всички тях: L = L0 / ϒ T = T0 * ϒ L е дължината в стационарната отправна система, а L0 е дължината в подвижната система. Тъй като L < L0, значи имаме скъсяване на дължината (в стационарната система). Т интервалът в стационарната отправна система, а Т0 е интервалът в подвижната система. Тъй като Т > Т0, значи имаме разширение на интервала (в стационарната система). Това е стандартната трактовка, която я дават по учебниците.