gmladenov

Благодаря за уточнението, но нека също така забележим, че: Рисунката на тигър е абстракция ... но тигърът е реално-съществуващ. Рисунката на дракон също е абстракция ... но в реалността няма дракони. Значи едни абстракции са отражение на физическата реалност, а други не са.

Говори за себе си. Релативизмът брои пространството за "нищо" и затова не го вижда. И затова според релативистите излиза, че светлината се разпространява в "нищото".

Абстракция, която е "обезпечена" с физически-съществуващи обекти. За разлика от времето, което си е чиста абстракция.

Пространството е физически съществуващо. Виждаш го с очите си и можеш да измериш физически-съществуващи разстояния в него, като например това между слънцето и земята. А на времето какво можеш да му измериш?? Така че има една много съществена разлика между пространството и времето: едното съществува физически, а другото не. Значи пространство-времето на Минковски има три физически-съществуващи измерения и едно измислено/несъществуващо.

Ами не казваше това, но добре.

На всяка промяна. Без изключение. Времето няма характеристики (освен може би, че върви само напред ... което също се оспорва). А за всяка промяна ти можеж да изброиш редица характеристики, едната от които е времето. По-конкретно моментът на започване на промянаата и нейната продължителност.

Точно обратното: времето е характеристика на промяната. Всяка промяна отнема време, така че времето е един от атрибутите, с които се характеризира дадена промяна.

Благодаря за линка. Наистина търсех да прочета нещо за времето. В същото време, обаче, помисли за следното: Щом през вековете са съществували различни концепции за време, значи няма само едно мнение по въпроса; този въпрос явно е отворен за интерпретации. Защо тоагва се дразниш, ако някои направи негова си интерпретация??

Още някои разсъждения за скоростта и времето: Как би изглеждал светът в следните две крайности: ако скоростта на природните процеси беше нулева или безкрайна. При нулева скорост, всичко щеше да е замръзнало, както отбеляза колегата по-горе, и нищо нямаше да се случва. Показанията на часовниците нямаше да се сменят и като цяло щяхме да имаме пълно безвремие. (Според мен нещо подобно "се случва" във вътрешността на черните дупки - и така погледнато времето в една черна дупка наистина е спряло.) Ако пък скоростта на природните процеси беше безкрайна, то всичко щеше да се случва за нула време. Времевият интервал от създаването на вселената до нейната гибел щеше да бъде нулев, така че в този случай въобще не можем да говорим време. Значи времето в крайна сметка "съществува" единствено защото скоростта на природните процеси не е нито нулева, нито безкрайна. Ако това не беше така, времето е безсмислено понятие.

Ти през цялото време говориш за скорости, а си убеден, че говориш за време. Скоростта (на каквото и да било) е обективно съществуваща и физическа, докато времето е измислено. А тъй като времето се въвежда, за да дадем количествена оценка на скоростта, не е никак учудващо, че двете се отъждествяват. (Моето виждане за време естествено е само едно от много такива. Всеки набляга на разлчини аспекти на времето и така се завършва и с различи виждания за него.)

Ти обединявш пространството и материята в едно общо "нещо" - Етерия - което е смислена концепция. Ако се замисли човек, вакуумът е "празно пространство", докато материята е "пълно пространство". Така че идета за една цялостна Етерия е много смислена. СТО е тази, която обединява пространство и време, но това е така, защото СТО третира времето като пространство. А за мен времето е съвсем отделно и не може да е се третира като пространство. Според СТО също така всяка отправна система е отделно пространство-време, което е принципна грешка, защото имаме само едно физическо пространство. За да може една теория да е физически правилна, тя трябва да гледа на пространството като на едно единствено пространство, а не като на множество пространства.

Не се съгласявам, защото за мен времето и пространството са напълно отделни, а времето даже не съществува.

Времето ни трябва на нас, хората, за да подредим пространството и да можем да правим сравнения между тела и процеси. Иначе във Вселената имаме една "сбирщина" от материя и енергия. Това е ественото състояние на Вселената. Ние сме тези, които искаме да мерим и да правим сравнения. Вселената не я е еня дали едно събитие се е случило преди друго. Нас, хората, ни е еня - - и затова въвеждаме времето. Иначе то не съществува обективно.

Скоростта е физическа величина. Но тъй няма как да я измерим пряко, въвеждаме изкуствената спомагателна величина време ... което не е физическа величина.

+1000

Времето не е физическа величина. Пожелавам ти да го проумееш един ден. Именно защото времето не е физическа величина, Айнщайн си го забавя и ускорява както си поиска. Иначе това нямаше да е възможно и неговата теория нямаше да я има.

Не става въпрос за мерките, а за това, че разстоянието, теглото и напрежението са все физически величини, докато времето не е. Мярката метър е измислена, за да може да мерим физическата величина разстояние. Мярката килограм пък е измислена, за да може да мерим физическата величина тегло. А мярката секунда е измислена, за да може да мерим ... измислената ... величина време. Значи за разлика от другите мерки, секундата не е мярка за физическа величина, а за измислена величина. Както вече казах, хората въвеждат времето, за да могат да придадат количествено измерение на скоростта, с която се случват различните физически процеси (както и последователността на тяхното случване). Нито една химична реакция, например, не става веднага. Трябва "да изчакаш малко", за да може дадена химична реакция да се изърши. Времето се въвежда, за да можем да придадем по-конкретен смисъл на понятието "да изчакаш малко". Иначе то нищо не значи.

Разликата е там, че разстоянието е физическа величина (или количество, ако щеш), а времето не е. Времето измислено, а разстонинето не е.

Да де. Една баба казала. Значи първо една баба се изказала по въпроса (Аристотел), след нея друга баба (Нютон), а след нея и трета баба (Айнщайн). Значи времето е това, което тези баби (пардон, чичковци) са ни казали какво е времето.

И какво измерва часовника бе, майна??

Добре.

Имаш предвид "отмерва" време, а не "измерва". Понеже се включваш със закъснение в спора, нека само уточним, че времето не е физическо явление и часовниците не са измервателни уреди (ако волтомерът измерва напрежение, то часовника не измерва нищо). Така че нека да изпозваме стандартна терминилогия. Хората не мерят време, а го отмерват. Тактомерите, подобно на часовниците, не измерват време, а ги отмерват. Има разлика.

Това е точно така, но парадоксът е принципен/философски. Времената се смятат спрямо мировите линии, които важат за цялата отправна система (виж тук, например). А парадоксът е, че щом дадено събитие е в миналото на една отправна система, но в бъдещето на друга, то всикчи възможни събития във вселената вече са се случили; зависи кого питаш. Това е доктрината не етернализма. (Вчера го научих.) Според доктрината на блоковата вселена, от друга страна, само събитията от миналото са се случили, а тези от бъдещето още не са. Значи в по-общ философкси план, Парадоксът Андромеда е за това коя доктрина е "вярната": тази на етернализма, или тази на блоковата вселена. А казано на махленски език, парадоквът е дали ясновиднството е възможно. Щом дадено събитие вече се е случило в една отправна система, но не се е случило в друга, то първата отправна система "вижда" бъдещето на другата. Глаголът "вижда" в случая има смисъл на това, че едната система вече има знание за събитие, което още не се е случило в друга. На прост език на това му викат ясновидство.

Колега, времето се въвежда, за да може ние хората да можем да проследяваме промяна, най-общо казано. При движението на едно тяло, например, неговите пространствените координати се сменят спрямо предварително избрана отправна точка. С въвеждането на време, ние може да направим количествена оценка на това колко бързо се сменят тези координати. Тоест, да намерим скоростта на движение на тялото. В крайна сметка времето се въвежда във физиката за да можем да дадем количествено измерение на скоростта, с която се случват промените в природата (както и тяхната последователност). Така че времето не е отражение на природата, а изкуствено въведена от нас система за измерване на скоростта на промяна. Връзката с природата е единствено в това, че в природата се случват различни промени. За да можем да проследим тези промени, ние въвеждаме време.

Дорис, нали всикчи часовници в една отправна система по условие са синхронизирани. Значи всяко събитие се случва по едно и също време в цялата отправна система.