gmladenov

Именно. По принцип, с най-прости логически съждения се вижда следното: Ако опитът на Майкелсън и Морли беше дал положителен резултат, то това щеше да бъде доказателство, че етърът наистина съществува и наистина е абсолютен (както се приема на времето). Опитът, обаче, дава нулев резултат. Нулевият резултат не доказва дали етърът съществува или не. Но за сметка на това той показва нещо друго много важно: ако етърът съществува, той със сигурност не е абсолютен (иначе резултатът нямаше да е нулев). Ако пък етърът не съществува, то оптическата среда, в която е извършен опита, също не е абсолютна. В крайна сметка нулевият резултат на ММ показва, че във вселената явно не съществува абсолютна оптическа среда - било то етър или някаква друга. А щом това е така, то скоростта на светлината няма как да бъде абсолютна. Това е физически невъзможно без съществуването на абсолютна оптическа среда. Долната картинка показва разликата между абсолютен етър и не-абсолютен етър. Това е изветсният пример с гарата и вагона, в който светва електрическа крушка. Ако светлината наистина е абсолютна, то тя ще бъде "закована" за етъра и съответно ще бъде независима от движението на вагона. В този случай наблюдател вътре във вагона ще измери не-изотропна скорост на светлината. Тоест, не-нулев резултат. Но ако светлината не е абсолютна, то наблюдател вътре във вагона ще измери изотропна скорост. Тоест, нулев резултат ... какъвто измерват Майкелсън и Морли. Физически, скоростта на светлината може да е абсолютна само ако всички светлинни вълни във вселената се разпространяват в една единствена физическа среда, която е обща за всчички наблюдатели. Само абсолютният етър е такава среда, защото така са го измислили физиците на времето. Иначе в природата не съществува абсолютна физическа среда среда. Вакуумът на космоса, например, не е обща среда за всички наблюдатели, защото ние хората живеем на дъното на земната атмосфера. Значи ние не се намиране във вакуума на космоса и следователно той не е обща среда за всички наблюдатели.

Както се оказва, доста хора са очаквали пандемията. Чета коментари, че е било въпрос на време кога ще ни удари - а не дали ще ни удари. Естествено, обаче, цялото човечество е неподготвено за пандемията. Зимата пак ни изненада, както казваме у нас.

Сканер, не следиш разговора. Нали това ми е цялата теза: Според СТО етърът е "ненужен" и уж е премахнат - но в същото време скоростта на светлината е абсолютна. А това е физически възможно само ако етърът съществува. Значи хем етърът е "ненужен", хем трябва да съществува, за да може скоростта на светлината да е абсолютна. Така излиза според СТО. Хайде утре ще продължим, че стана много късно.

Право в десятката. Много добре казано. Абсолютността на скоростта на светлината е свойството, което светлината наследява от абсолютния етър. Ако скоростта на светлината е абсолютна (както е според СТО), то на светлината и трябва абсолютна физическа среда за разпространение. А единствената такава среда, известна на физиката, е хипотетичният етър. Това пък от къде произлиза като изискване? Ами двете вървят заедно. Само че първо трябва да се уточним какво точно е "абсолютна оптическа среда". Ще трябват по-подробни обяснения от моя страна. Това обяснява защо като кажа "оптическа среда" настъпва объркване. Ще го имам в предвид.

Този виц не го бях чувал сигурно от детинство.

Лапландец, ако четеш тази тема, ето ти отговорът на твоя въпрос защо физиците смятат светлината за абсолютна по природа. Според колегата Сканер (а и всички физици), скоростта на светлината някак си е абсолютна ... независимо от това, че етър няма. Аз на това му викам "абсолютна по природа". А за да е физически възможно скоростта на светлината да е абсолютна, тя трябва да се разпространява в абсолютна оптическа среда. Вакуумът на космоса, например, не е абсолютна оптическа среда. Само етърът е абсолютен, защото такъв са го измислили физиците. Всички това означава, че щом скоростта на светлината е абсолютна, то светлината се разпространява в етъра. Само дето хората, които твърдят, че скоростта на светлината е абсолютна, също така твърдят, че няма етър. Тук е голямото объркване. Терминът "оптическа среда" като цяло е труден за смилане и затова не е видно, че СТО е етърна теория. Продължавам да се мъча как да ги обясня тези неща. Няма да се мине без отделна дълга тема.

Защото, както се оказва, светлинните вълни са физичеки преносими. Например атмосферата на земята пренася със себе си светлинните вълни, които се разпространяват вътре в нея. Все едно светлинните вълни са облаци.

За да разбереш проблема, се замисли за следното: Ако няма етър, къде се разпространява светлината? Например коя е оптическата среда вътре в Международната Космическа Станция (МКС), ако приемем, че няма етър? Назови я по име. Съответна абсолютна ли е тази оптическа среда (пак приемемаме, че няма етър)? Ако да, какво влагаш в понятието абсолютност на оптическата среда.

Това, което ти не схващаш, е че СТО не премахва Лоренцовия етър. Тя го премахва като отправна система, но го запазва като физическа среда за разпространение на светлината. Само че за да го разбереш това, се изисква по-дълбоко разбиране на СТО и на това как се разпространява светлината. Ако имаш това разбиране, ти също така ще разбереш, че Вторият постулат на СТО в същност гласи: светлината се разпространява в абсолютния етър (на Лоренц) движението (на материални тела) в абсолютния етър е неоткриваемо Вторият постулат най-буквално това постулира. Но както казах, това може да се разбере едва след като си достигнал до по-дълбоко разбиране на СТО и на това как физиците на времето си представят разпространението на светлината като физическо явление. Като цяло, СТО е етърна теория, според която светлината се разпространява в Лоренцовия етър, но движението в този етър е неоткриваемо. Това е разликата между Релативистичния етър и Лоренцовия етър.

Второто. Дори да не е физически издържано, най-верният начин да се мисли за светлината е като за "душ" от фотони. От тази гледна точка, оптическа среда = "там, където преминават фотоните". Светлинните вълните преминават само през вакуум и прозрачни материи (вода или стъкло). Радио-вълните, обаче, преминават и през не-прозрачни материи (например дърво). Значи ако се замислиш, всичко в природата е оптическа среда: както вакуумът, така и всяка материя. Просто различните оптически среди имат различни оптически свойства. Оптическа среда не е само етърът или само вакуумът на космоса, както си мислят физиците на времето. Всичко е оптическа среда, включително дървото и камъка .

Ами значи ги разбираме по еднакъв начин нещата. Защо тогава казваш, че ме подвежда интуицията ... като твоята интуиция явно е същата??

Ами дефакто си прав. Цялата работа е доста объркана, защото СТО декларира етъра за "ненужен" и уж го премахва, а в същност не го премахва (по силата на допускането си, че скоростта на светлината е абсолютна). Проблемът е как да се обясни това по ясен и разбираем начин. Като се каже "среда", хората разбират етъра. Хубаво, но ако приемем, че няма етър, тогава къде се разпространява светлината? Не е ли пак в оптическа среда? Да, но нали етърът е среда и вече сме го премахнали. Тогава защо пак говорим за среда. Та така вече трети месец не мога да измисля как да обясня този проблем .

Мисля си, подвежда те интуицията: определена скорост означава (интуитивно) измерване на тая скорост от наблюдател. Установена скорост, (интуитивно) предполага "статичност", все едно приемаме, че е така - някой друг, някога е измервал. Значи въобще не ме е подвела интуицията, след като ти си го разбрал точно както трябва: определенной скоростью V = вече известната от предишни измервания скорост V; тоест, установената скорост V Това е смисълът на Втория постулат в цялостния контекст на СТО. Точно това има предвид Втория постулат. Това е твое тълкувание и разбиране. Ролята на Втория постулат е да декларира изрично допусканията на СТО за скоростта на светлината: скоростта на светлината е определената (от предишни измервания) скорост V тази скорост е изотропна за всички наблюдатели Към тези две допускания трябва да се добави и автоматичното допускане на СТО, че скоростта на светлината има само една скорост във всички отправни системи. Тоест, че тази скорост е абсолютнта. СТО не изказва изрично това допускане, защото абсолютнтостта на светлината се приема по подразбиране. Не само от СТО, а от всички физици на времето ... и до днес. На базата на всички тези допускания, СТО извежда Лоренцовата трансформация. Именно това е причината СТО предварително да декларира своите допускания. Без тези изрично постулирани допускания, Лоренцовата трансформация, както СТО я извежда, би била безпочвена.

Ти бързаш да отговориш, а не мислиш. Дай сега дума по дума да разнищим Втория постулат, за да се знае той какво постулира (превод от тук) : Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост V, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. Идеята тук е, че щом изберем една отправна система за "стационарна", то всеки лъч светлина в нея се движи с "установената скорост V". И тъй като в СТО всяка една отправна система може да бъде избрана за "стационарна", то излиза, че скоростта на светлината във всички отправни системи е "установената скорост V" (където V = 300000 км/с). Щом светлината във всички отправни системи е V, то светлината има само една скорост във всички отправни системи: V. А щом скоростта има само една скорост във всички отправни системи, то тази скорост по условие е абсолютна. Освен това ако всеки лъч светлина се движи с тази скорост, това включва лъчите във всички посоки. Значи скоростта на светлината също така е изотропна във всички отправни системи. Или казано на кратко, Вторият постулат постулира, че: светлината има само една скорост във всяка една отправна система: установената скорост V тази скорост е изотропна за всички наблюдатели тази скорост не зависи от скоростта на източника Тук явно зацикляш, защото нямаш правилно разбиране за понятието оптическа среда. Светлината е само-разпространявща се и не и трябва специална среда за разпространение (като етъра). Но за да може да се разпространява, на светлината все пак и трябва мегдан за разпространение. мегдан за разпространение на светлината = оптическа среда Сега въпросът е дали във вселената същетвува само един общ за всички мегдан за разпространение на светлината или има много такива (отделни) мегдани? Например вътрешността на един летящ самолет отделен мегдан ли от вакуума на космоса или същия мегдан? Според мен не би трябвало да се спори, че това са два отделни мегдана. А според СТО, те са един и същи мегдан. Хубаво, но как е възможно вътрешността на един летящ самолет и вакуумът на космоса да са един и същи мегдан за разпространение на светлината? Ами много просто: този мегдан е светлоносещият етър, който по условие е общият и абсолютен мегдан за разпространение на светлината в цялата вселена. Ако не беше етърът, то тогава вътрешността на един летящ самолет и вакуумът на космоса нямаше да са един и същи мегдан, а два отделни мегдана - всеки от които щеще да има своя собствена скорост на светлината. Само че в този случай светлината щеше има повече от една скорост (по една за всеки от мегданите) - а Вторият постулат на СТО забранява такова нещо (нали той постулира, че светлината има само една абсолютна скорост в цялата вселена).

Дай да цитираме оригинала, че Уикипедия малко изопачава нещата. За съжаление не знам немски, така че ето руски превод на Втория постулат: Каждый луч света движется в «покоящейся» системе координат с определенной скоростью V, независимо от того, испускается ли этот луч света покоящимся или движущимся телом. Казано на български: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост V, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. Един по-внимателен прочит на този постулат показва, че той в същност постулира три неща: светлината има само една скорост във всяка една отправна система: установената скорост V тази скорост е изотропна за всички наблюдатели тази скорост не зависи от скоростта на източника В СТО всяка отправна система може да бъде избрана за "стационарна", така че Вторият постулат е за всички отправни системи. И пак да кажа, щом светлината има само една скорост във всички отправни системи, то тази скорост е абсолютна. А това е физически възмножно само ако светлината се разпространява е една единствена и абсолютна оптическа среда. Оптическа среда = мегдан за разпространение на светлината. Ами ти явно не си чел Втория постулат на СТО, защото той изрично се постулира, че Пешо не може да измери никаква друга скорост освен "установената скорост" 300000 км/с. Това, което не достига до съзнанието ти, е че СТО уж премахва етъра, а в същност не го премахва. Вторият постулат на СТО постулира, че светлината има само една скорост - а това е физически възможно само ако светлината се разпространява в една единствена и абсолютна оптическа среда: тази на етъра. Така че докато СТО премахва етъра като отправна система, тя в същност не го премахва като физическа среда. Това е тънкостта тук.

Логическото мислене май не ти е сила. Врорият постулат на СТО постулира, че светлината има само една скорост във всички отправни системи: установената скорост с. 1. Щом светлината има само една скорост, тя по условие е абсолютна. Не може иначе. (Ако скоростта на светлината не беше абсолютна, то светлината щеше да има повече от една скорости в дадена отправна система, а не само една скорост, както постулира СТО.) 2. Щом скоростта на светлината е абсолютна, значи тя се разпространява само в една единствена физическа среда. Не може иначе. (Ако светлината се разпростаняваше в повече от една среди, тя щеше да има повече от една скорости.) 3. Щом имаме само една единствена физическа среда, то тази среда е абсолютна. Не може иначе. Всичко това означава, че според Втория постулат на СТО, светлината се разпространява в абсолютния етър. Не бързай с лека ръка да ме опровергаваш преди да си вникнал в това, което съм написал.

Ами точно така излиза. Увличането на етъра е спорно. Според Физо имаме само частично увличане, а според други опити няма никакво увличане. В етърната теория на Лоренц, която е прекият предшественик на СТО, няма никакво увличане. Тоест, етърът е абсолоютен. А както вече казах, това е само хипотеза/хрумка. Няма опит във физиката, който показва, че ако случайно има етър, то той е абсолютен. Значи нека да повторя: Първо, няма опит във физиката, който дори загатва, че етърът съществува. Второ, няма опит във физиката, който показава, че дори етърът да съществува, то той е абсолютен. И въпреки това, физиците безусловно вярват, че етърът е абсолютен. До такава степен, че никой не поставя това убеждение под въпрос. На Лоренц му се вижда по-лочично, че етърът е абсолютен и телата се съкращават в посоко на движението - отколкото да преразгледа убеждението си, че етърът е абсолютен. Съответно 26-годишния Гений какво да си помисли, след като батко му Лоренц, Нобелов лауреат, смята етъра за абсолютен. Та в крайна сметка излиза, че физиците на времето се заблуждават - което на български му викаме "да ядеш доматите с колчетата" или "да пасеш ряпа". Колкото и да риташ, това е факт. СТО изрично постулира, че скоростта на светлината е абсолютна. Тоест, тук не говорим за някакво тулкувание, а за изричен постулат.

Физиците на времето като измислят светлоносещия етър, те му придават абсолютност. Както те си го представят, етърът е физическото проявление на абсолютната отправна система на космоса. Или погледнато под друг ъгъл, във вселената съществува физически обект, светлоносещият етър, който изпълнява ролята на абсолютна отправна система. Така го виждат физиците на времето. Когато опитът на ММ дава нулев резултат, те тълкуват резултата като доказателство, че движението на материални тела в етъра е неоткриваемо. Тънкостта тук е, че за да приемеш движението в етъра за неоткриваемо: а) етърът трябва да съществува б) етърът трябва да е абсолютен Тогава и само тогава нулевият резултат от опита на ММ означава, че движението в етъра е неоткриваемо. На физиците дори не им хрумва, че етърът може да не абсолютен. Те са си втълпили, че той е абсолютен и приемат това допускане като закон на природата - а не се усещат, че те самите са придали абсолютност на етъра. Тоест, това не е резултат от наблюдение, а просто тяхна хипотеза/хрумка.

Сканер, предубен си и не чуваш какво казвам.

Как оборват СТО. От сума време подготвям отделна тема по тези въпроси, но напредвам много бавно. С две думи: СТО приема и постулира, че скоростта на светлината е абсолютна. А опити като този на ММ показват точно обратното: че тя не е абсолютна. Тези твърдения трябва да се обяснят и защитят, но казано с две думи това е проблемът. СТО и останалите физици на времето си мислят, че скоростта на светлината е абсолютна по природа - а не си дават сметка, че това в същност е грешна хипотеза.

Това в същност е много добър аргумент. Заключенията на СТО касаят всички отправни системи, а се базират на опити проведени в една единствена отправна система. Ако например опитът на ММ бъде повторен на луната, той няма да даде нулев резултат.

Кои експерименти за време потвърждават СТО? Посочи експерименти, които нямат никакво друго обяснение, освен относителност на едновременността. Защото тази боза с мюоните може да се обясни по много различни начини. Когато за първи прочетох как мюоните в атмосферата доказват правотата на СТО, щях да падна от стола. Както върви приказката, с такива прятели врагове не ти трябват.

Напротив, имам. Като се започне с опита на Майкелсън и Морли от 1887г, всички измервания на изотропността на светлината, някога правени, в същност оборват СТО. Въпросът е как тези измервания се тълкуват. Пиша отделна тема, в която ще опиша всикчо.

За да може движението да причинява "истинска, <неоптична> промяна в размера" на телата, Етерията трябва да е абсолютна. Във вселената има безброй наблюдатели. Не може да има реална промяна на размерите спрямо всеки един от тях по отделно. А ако промяната е спрямо всички тях едновременно, то Етерията неизбежно трябва да е абсолютна.

Да, факт е, че е константа. Но не е факт, че скоростта на светлината "винаги е константна независимо от коя инерциална или неинерциална система я мерим". Съответно Лоренцовото съкращение на времето и дължините е само стъкмистика, за да излязат сметките. Иначе това не са никакви физични явления.