gmladenov

Когато се говори за отправна точка в един теоретичен пример, никой няма предвид изгорелите газове на ракетата ... освен теб, естествено. Айнщайн и другите релативисти със сигурност нямат това предвид като говорят за отправни системи. Но какво да се спори повече. Признавам, че твоята монументална невменяемост е непреодолима за рационален човек като мен.

Това е вярно и ще гледам да спра. Пусто не мога да се удържа като някой почне с глупотевините.

Двигателите отделно тяло ли са от ракетата, кретенчо? Хайде спри вече с глупотевините.

Ами според НАСА не е така, но ти явно знаеш повече от НАСА. Виж картинката долу. Забележи, че имаме една ракета - и имаме сила (черната стрелка), след като включим двигателите. Значи според НАСА не ни трябва второ тяло. Съответно ускорението го усещаш съгласно третия закон на Нютон (червената стрелка на картинката). Хайде сега ти обясни тази глупост с второто тяло, защото от НАСА са едни аматьори, явно, Ти трябва да ги научиш на физика, Сканерчо.

Откъде точно го извади този измислен закон на физиката, че за сила ти трябват две тела? Точно както казах: като нямаш отговор, почваш с детските глупотевини.

Ускорението е механично откриваемо. Също и въртенето. Така че това са две движения, които са откриваеми без отправна точка и следователно са не-относителни. Както посочих в горния си коментар, ако едно тяло е единственото във вселената, понятиято "движение" се обезсмисля ... философски погледнато. Ти пробутваш тази философска безмисленост на движението като аргумент, че няма не-относително движение. А както при ускорение, така и при въртене, ние имаме физическа откриваемост на това движение .. дори това движение да е философски безсмислено. Нека да променя примера: Въртяща се космическа станция е единственото тяло във вселената. Подобно на ускорението, въртенето е механично-откриваемо. Така че не би трябвало да има и капка съмнение, че това е пример за движение без отправна точка; тоест, за не-относително движение. Но естествено и този пример може да се извърти: ако имаме само едно тяло във вселената, физиката като цяло не е ли безсмислена? Да, безсмислена е. Само че подобно увъртане е точно това: увъртане и избягване на въпроса, който този пример задава. Същото и с примера с ускоряващата ракета по-горе. Ако някой не иска да отговори на този въпрос, той винаги ще си намери някакво извинение. Няма съмнение - особено ако този някой като децата почва да си измисля глупости когато няма отговор. Само че смисълът на тези примери е да се отговори на въпроса, който те задават, а не този въпрос да се избегне.

Щом е зримо, значи имаш наблюдател. Тоест, ракетата вече не е единственото тяло във вселената ;). Това, което е наблюдаемо без страничен наблюдател, е промяната на изотропията на скоростта на светлината, причинена от движението. Да си продължа от миналия коментар: Значи физиците още по времето на Нютон са против абсолютното пространство, а в края на 19-ти век вече на сериозно почва офанзивата да се отърват от него. Когато опитът на Майкелсън и Морли не открива движението на земята в етъра, това само налива масло в огъня на релативизма. Според опита излиза, че освен с механичен опит, движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо и с електромагнитен опит. Съответно СТО официално премахва абсолютното простанство. Само че физиците са направили грешка (другата тема). Така че движението на едно тяло в космоса си е напълно откриваемо - и именно това може да се използва в горния пример, за да се покаже, че ракетата се движи ... дори да е единственото тяло във вселената. За мен лично проблемът с релативизма са именно неговите философски корени. Във философски план движението на едно тяло е безсмислено, ако то е единственото тяло във вселената. В този случай тялото никъде не отива и никакво разстояние не скъсява. Така че "движение" става безсмислено понятие. Но ако можеш да откриеш физическа промяна свързана с движението (като например диполна анизотропия или пък ускорение), то тогава движението има физически смисъл ... дори когато няма философски смисъл. Физиката не може да си затваря очите за това движение ... въпреки неговата философска безсмисленост. А както показва колегата Сканер, за да се крепи митът за релативизма, ще се отрече дори и физически-откриваемото движение.

Това не е вярно. Щом светлината се разпространява с изотропна скоорост в пространството, значи имаш както времева, така и пространствена скала за движение. Нищо му няма на условието на примера, но ти като нямаш отговор си тръгнал да го дискредитираш.

По условие инерциалното движение в космоса е неотличимо от покоя, защото няма механичен опит, който да направиш и който да ти покаже, че се движиш. Затова още по времето на Нютон философите (Лайбниц) и физиците (Хюйгенс) са против концепцията на Нютон за абсолютно пространство: ако инерциалното движение в това пространство е неоткриваемо, за какво въобще служи това пространство. От там тръгва релативизмът, според който движението е само промяна на разстоянията между две тела.

Като оставим настрана философския аспект на задачата, ускорението е откриваемо по силата, която действа на ускоряващо тяло: F = m*a. Измъкваш с философствания. Иначе нямаш смислен отговор на задачата. Според релативизма инерциалното движението е относително, защото е неоткриваемо ... а не защото във вселената има повече от едно тяло. Ти правиш фалшив логически аргумент. Относителност наистина не може да има, ако във вселената има само едно тяло. От това, обаче, не следва, че ако във вселената има повече от едно тяло, то движението е задължително относително.

Когато имаш ускорение имаш и сила. Така че по действието на силата познаваш, че се движиш. Иначе принципно си прав .. във философски план ... че ако нямаш предварителна представа какво е движение, как правиш асоциацията, че действието на тази сила е свързана с движение.

Предполагам, че докато ракетата достигне скоростта на светлината. Не знам.

Всяко движение можеш да го набуташ да е относително, но това не го прави относително. Теоретичен пример: Ускоряваща ракета е единственото тяло във вселената. Ракетата знае, че се движи (защото ускорява), но няма никаква отправна точка (защото тя е единственото тяло във вселената). Хаиде сега го набутай това движение да е относително като си такъв умник.

Нямаш никакъв проблем. За теб нищо не е проблем, то е ясно. Като нямаш какво да кажеш просто си измисляш някаква детска глупотевина и готово, няма проблем.

Правилно не ти се получава представата. Ние толкова сме свикнали с идеята за относителност на движението, че автоматично гледеме на всяко движение като на относително. Само че не всяко движение е относително и когато се опиташ да набуташ неотносително движение в доктрината на относителността, завършваш да спориш за нелепости. Проблемът в случая е с релативизма като цяло. В Нютоновата физика всяко движение може да се опише с една единствена отправна система - тази на абсолютното пространство. Съответно не се налага да въвеждаш неинтерциални отправни системи и да се чудиш дали те са в покой или не. Симетричността на гледните точки е проблем само на релативизма. В Нютоновата физика такъв проблем няма.

Нали знаеш, че въртенето на слънцето около оста му е диференциално. Значи слънцето няма константна ъглова скорост ... по условие. Следователно, слънцето няма как да има една едининствена въртяща се отправна система.

И точно по тази причина геоцентричният модел е грешен. Не-инерциалните отправни системи ... по условие ... не са (и не могат да са) стационарни. Погрешните допускания на древните гърци не могат да се интерпретират като факти. Ако това беше така, тогава е факт, че земята е плоска ... по силата на това, че земята е плоска в модела на плоскоземците.

Кретенчо, нали (многократно) уточнихме, че ако говорим за реални движения, тогава не можем да пренебрегнем въртенето на земята. В този случай земята не може да се приеме за стационарна система (защото тя се върти) и съответно "въртенето" на слънцето около земята въобще не може да се опише ... защото нямаме стационарна отправна система, в която това се случва. Ако пък за удобство ти избереш земята за стационарна система, ти явно пренебрегваш нейното въртене. В този случай "обикалянето" на слънцето около земята не може да е реално, защото ти си пренебрегнал първопричината за това движение. Затова дадох примера със земната гравитация: ако пренебрегнеш земната гравитация, ти можеш да имаш само измислено (а не реално) обяснение защо ябълката пада на земята, тъй като ти си пренебрегнал първопричината за падането на ябълката. Като цяло няма две добри: или не знаеш, че се движиш ... и тогава наистина имаме относителност на движението. Или пък знаеш, че се движиш ... но в този случай относителността на движението е само едно удобство. Като не ти увира картунката, аз какво повече да направя.

В превод на български: "геоцентричната координатна система може да е по-удобна когато ...". Аз не казах ли абсолютно същото нещо в по-горния ми коментар? Принципно, ако ние не знаехме, че земята се върти, то тогава нямаше как да определим дали слънцето реално обикаля земята или само привидно. При това положение щяхме да сме принудени да приемем, че обикалянето е реално. Точно това се е случило с древните гърци. Само че след като знаем, че земята се върти, въртенето на слънцето около земята очевидно е само привидно, а не реално. За удобство ние пак може да изберем земята за отправна система ... но в този случай не може да се правим, че слънцето реално обикаля земята. Ти се опитваш да спориш, че слънцето реално обикаля земята ... дори да знаем, че земята се върти. Това не е вярно, защото ако говорим за реалност ... а не просто за удобство ... ние няма как да изберем земята да е в покой ... защото тя се върти. Аз никога не съм твърдял, че слънцето не може привидно да обикаля земята. Спорът е дали обикалянето е реално. Тоест, дали то е факт.

А така. И там пише ли, че не-инерциалната система може да е в покой? Това, което ти не зацепваш, е че цялата концепция за относителност на движението пропада ... ако знаеш, че ти ускоряваш. При това положение движението спира да е относително. Тоест, вече нямаме относителност на движението. Ти разбираш ли го това? По условие движението е относително, защото не знаеш кой от два наблюдателя е в покой и кой е в движение. Но когато го знаеш това, значи вече нямаме относителност на движението. За удобство ти пак може да избереш единият да е в покой, а другият да е в движение. Но това е само удобство. Иначе ти знаеш много добре кой се движи и кой не. И да поясня, че тук говорим за релативизъм и абсолютизъм, а не че относителност не съществува. Естествено, че относителност съществува ... но относителност на движението както е дефинирана от релативизма, вече не съществува ... ако знаем кой се движи и кой не.

Кретенчо, покажи ми този пример в литературата и учебниците където ускоряващ се влак се избира да е в покой. Само когато говорим за интерциално движение, ролите на стационарен и подвижен са взаимозаменяеми. Когато говорим за ускорение, същите тези роли вече не са взаимозаменяеми. Колко пъти трябва да се повтори това, за да вденеш.

Кретенчо, колко пъти да изясняваме, че като ускоряваш ти не си в покой. Значи няма как да избереш земята да е в покой. Този избор на отправна система е невалиден. Ако искаме, можем да пренебрегнем въртенето на земята ... но тогава говорим за привидно въртене на слънцето около земята. Съответно ако не искаме да говорим за привидно въртене, а за реално въртене, то тогава не можем да изберем земята да е в покой, защото реално тя не е в покой, а се върти.

Значи за да установим факта, че слънцето се върти около земята, ние първо трябва да се откажем от знанията си. Това в същност е точно така. Само че ако се откажем от знанията си, земята моментално става плоска и да не чувам и гък по въпроса.

Понеже ги разбираш отправните системи, хайде сеге обясни как избираш земята да е в покой ... . след като знаеш, че тя се върти ... и след като знаеш, че въртенето е форма на ускорително движение. По условие, земята трябва да е в покой в нейната отправна система ... но ти знаеш, че тя се върти. Значи как работи този номер, че земята хем е в покой, хем не е. Коя е тази отправна система, в която и двете условия са истина.

Ами защото тази система наистина не е реална. Како вече се уточнихме, древните гърци не са знаели, че земята се върти и така са стигнили до Геоцентричния модел. Това е важна стъпка в развитието на човека ... но не може да се отрече, че този модел е построен на незнание и не е реален. Защо въобще се спори за това?