gmladenov

Как избираш земята за неподвижна ... след като знаеш, че тя се върти? Ако си рационален човек би трябвало да знаеш, че не може да си хем в покой, хем в движение ... едновременно (когато говорим за една и съща отправна система). Второ, ако си на северния полюс, слънцето не обикаля земята, а прави кръгчета в небето. Първоначалния разговор тръгна от "факта", че слънцето обикаля земята. Трето, ако пренебрегнеш земнатата гравитация, как обясняваш падането на ябълките на земята? Ако си рационален човек, би трябвало да знаеш, че земната гравитация може да се пренебрегне в хияляди други примери ... освен когато обясняваш падането на ябълките на земята. Същото и с въртенето на земята: винаги можем да го пренебрегнем ... освен когато се опитваме да обясним движението на слънцето спрямо земята, защото в този случай се премахва първопричината, заради която слънцето привидно обикаля земята. Последно, може ли да си едновременно хем в покой, хем в движение?

И какво точно забранява това? Същото, което забранява земята да е плоска.

Колега, релативизмът съществува, защото по условие инерциалното движение в космоса (уж) е неотличимо от покоя. И след като не можем да определим дали ние самите се движим или не, ние за удобство нарочваме другите тела за движещи се, ако сме в относително движение спрямо тях. Това е и смисълът на релативизма и на относителността на движението: След като не можем да открием собственото си движение, ние съзнателно нарочваме другите тела за движещи се ... и съответно те нас ни нарочват за движещи се в техните отправни системи. При ускорителното движение, обаче, това не е така ... както и при въртеливото движение (при което също имаме ускорение). Ако ти ускоряваш към слънцето, можеш ли сериозно да твърдиш, че ти си в покой, а слънцето ускорява към теб? Ти точно това правиш в момента, драги ми смехурко, и затова няма как да те взимаме на сериозно.

Много добър коментар, но ти приемаш позицията на релативизма, че всичко е субективна реалност и че обективната реалност е недостижима. Тази гледна точка отрича възможността за "обективен наблюдател" ... с което аз лично не съм съгласен. Конкретно за движението: ако приемем вакуумът на пространството за отправна система, тя може да служи като обективен наблюдател, който вижда всяко движение на материалните тела ... и на светлината .. по не-субективен начин.

Нищо подобоно. Полярната звезда не "обикаля" земята, а ако завъртим оста на въртене на земята на 67 градуса, слънцето също ще спре да "обикаля" земята ... както е случаят с планетата Уран, например. Така че илюзията, че слънцето обикаля земята, зависи от конкретния ъгъл на оста на въртене на земята и от конкретната географска ширина, на която се извършва наблюдението. Геоцентричният модел е важна стъпка в развитието на човешкото знание и важно напомняне, че нашата всекидневна/земна интуиция често се разминава с физическите принципи. На интуитивно ниво ние приемаме, че земята е в покой и че всичко останало се движи ... което е вярно за всяко движение на земята, но е невярно за космически движения. Така че, колега, престани да набутваш Геоцентричния модел като пример за относителност на движението, защото това не е така. Ти направи погрешно изказване онзи ден, което излишно продължаваш да замазваш. Няма нужда.

Искаш да кажеш, че Господ като земните твари прави грешки, които после се налага да поправя?

От една страна казваш вярни неща, но от друга страна ми се губи за какво точно спориш. Вкаменелостите ни показват, че в миналото е имало едни животински видове, а сега има други. Ако не с еволюция, ти как обясняваш, че с течение на времето едни животински видове първо се появяват, след това изчезват ... след което се появяват нови ... след което новите също изчезват ... и така докато свят светува. Принципът на еволюцията аз го виждам със собствените си очи както в природата, така и в социалния живот на хората. Да вземем един потребителски продукт за пример. Първо някой забелязва, че на пазара има място за този продук и го произвежда, за да изкара някой лев. Успехът на продукта, обаче, привлича конкуренция и ако първоначалният продукт не се нагоди, конкуренцията го убива. Ако пък успешно се нагоди, то и двата продукта остават на пазара, конкурирайки се. Само че след известно време пазарът за този тип продукти пресъхва и така и двата продукта умират, щат-нещат. Същото и с животинските видове, които някога са съществували, но вече ги няма. На това или му викаме еволюция ... или трябва да се правим, че то не се случва ;).

Ти в момента спориш с физиката, не с мен.

Имай предвид, че въртеливото движение не е инерциално, защото имаме ускорение. Така че е погрешно да се приема, че земята е в покой в нейната отправна система (освен ако съзнателно не пренебрегваме въртенето). Това е и грешката на древните гърци: те са приели, че земята е в покой. Струва ми се, че ти правиш същата грешка в момента.

Да, факт е, че слънцето се движи в отправната система на земята. Само че разговорът тръгна от това дали е факт, че слънцето се върти около земята. Последното не е факт, а тълкувание на движението на слънцето в отправната система на земята. Това тълкувание е погрешно, защото пренебрегва механично-откриваемия факт, че земята се върти. Ето как тръгна разговорът: Като например, че слънцето се върти около земята. Това е факт в геоцентрическата система.

Разликата е в заключенията ... очевидно. В единия случай заключаваш, че земята се върти и слънцето само привидно обикаля земята. В другия случай заключаваш, че планетите обикалят земята по следния интересен начин, за който не се предлага физическо обяснение:

Също така е безпрекословен факт, че въртеливото движение е механично-откриваемо (затова някои му казват абсолютно). Древните гърци, обаче, не са знаели този факт и така достигат до погрешното заключение, че слънцето обикаля земята ... вместо да заключат, че земята се върти. И това е историята на науката като цяло: Незнанието на определени факти води до погрешни заключения, които се приемат за факти ... докато истината не излезе наяве. Същата история се повтаря и с физиците от края на 19-век, които не се усещат за факта, че известиният опит на Майкелсън и Морли извършва измерванията си вътре в атмосферата. Така те погрешно заключават, че скоростта на светлината е еднаква за всички ... вместо да заключат, че скоростта на светлината е относителна. Но това е една друга тема .

Това е факт в геоцентрическата система. В крайна сметка слънцето не се върти около земята, така че този така наречен "факт" в същност е една измилица. Значи по твоята логика науката работи с "измислици и доказателства", а не с "факти и доказателства". Така кажи и аз съм съгласен. Добро уточнение. Благодаря.

Мислил съм си за тези неща и червеното отместване на далечните галактики може да се обясни както с разширение на вселената, така и с вариране на скоростта на светлината или силата на гравитацията с времето. Това в същност са еквивалентни обяснения: и в двата случая става дума за промяна на физически свойство с времето.

Като например, че слънцето се върти около земята. Или че светлината се разпространява в етъра. Или че топлинното излъчване на всяко нагрято тяло става безкрайна при големи честоти. Все научни "доказателства", които в последствие се оказват невярни. Нищо не се е променило в науката откакто свят светува: Първо се прави най-очевидната ... и най-конесенсусната ... хипотеза, след което тази хипотеза се проверява. В много случаи хипотезата се оказва правилна, но в достатъчно голям брой случаи тя се оказва невярна. Сегашният вариант на консенсусни хипотези без доказателства са големият взрив и разширението на вселената. Естествено, че имаме улики да направим подобни хипотези, но тези улики по никакъв начин не доказват хипотезите. Затова аз лично с нетърпение чакам новия телескоп Джеймс Уеб. Въобще няма да се изненадам, ако той открие галактики, които са по-стари от реликтовото излъчване. Ще бъде много интересно.

Измислени доказателства .

Хехе, мерят илюзия. Иначе принципната роля на часовниците е да дефинират времевата скала на една отправна система. Без такава скала движението няма как да се определи като равномерно.

Както вече казах, ти и СТО гледате на времевите координати като на пространствени координати. Затова нямате никакъв проблем да транслирате напред-назад както дойде. Времевите координати, обаче, са различни, защото е логичско невалидно да се транслират събития от бъдещето или настоящето към миналото. Вие това не гледате.

Ето го завръщането в бъдещето, показано на картинка. Нека светването на жълта крушка да е синхронизиращо събитие между дете системи К' и К. Когато тази крушка светне, всяка от системите нулира часовниците си. След това събитие в подвижната система К' първо светва зелена крушка, а след това синя. Пространствените координати на крушките са такива, обаче, че в стационарната система първо светва синята крушка, а след това зелената. След време жълтата крушка пак светва, което води до повторно нулиране на часовниците. След това в подвижната система К' светва червена крушка, чийто пространствени координати са такива, че крушката светва в стационарната система К ... със задна дата. Това е физически невъзможно. Както се вижда на първата картинка, в стационарната система няма събитие, което да се е случило между светването на синята и зелената крушки. След това пък идва повторната синхронизация, така че тези събития остават завинаги в миналото. Миналото е минало и там няма как да се случват нови събития. За СТО, обаче, това не е никакъв проблем. Както показва втората картинката, светването на червената крушка е ново събитие, което се появява в миналото на стационарната система. Интересното в случая е, че ако гледаме на изброените събития като на времева карта с фиксирани времеви координати, то втората картинка не представлява никакво противоречие, според СТО. Проблемът си проличва само когато тръгнем да проследяваме как събитията се случват "в реално време", стъпка по стъпка. Едва тогава си проличава, че СТО разрешава случването на събития в миналото.

Не ми се вярва да е чак толкова просто, но явно има връзка между тези неща. Благодаря.

Искам и аз да играя ;). Стана ми любопитно от коментара за зиморничавост. Как си при шофиране? Предполагам, че на планински път караш като състезател. Почти. Но на просто софийско кръстовище жениците ти скриват топката? Не точно, но със сигурност съм предпазлив и редовно отстъпвам на припряните. Зиморничав ли си? Много.

Така нареченaта смяна на парадигмата (или "paradigm shift", както му казват на английски). Явно така вървят нещата във всичко.

Класика !!

Не знам дали е ОКР или нещо друго, но определено имам склонност да зациклям. И в случая ти си абсолютно прав: като се получи зацикляне, трябва съзнателно да се измъкнеш от него. Първата стъпка е да си дадеш сметка, че си зациклил ... и след това полека-лека да се освободиш. Това поне е моята тактика. Между другото, аз не гледам на тези зацикляния като на нещо, което е непременно лошо. Приемаш, че това са твои особености и гледаш да не пречиш на околните (и на себе си).

Жената винаги е права. Ти не си ли го научил този урок .