gmladenov

Няма са'а плашиш. Буквално. Четох една статия, че най-голямото съжаление на възрастните хора от живота е, че са се притеснявали излишно. Но за мен така си върви живота: като млад няма как да не се притесняваш ... пък после разбираш, че е било излишно.

За мен това се е превърнало в автоматичен рефлекс.

Да, жена ми отдавна ме е диагнозирала като такъв . И естествено аз съм програмист.

Хмм, ами това не е ли вярно? Майка ми, бог да я прости, много четеше за тези неща. Тя беше убедена, че идваме от Изток. Но преди десетина години някъде не излезе ли европейско ДНК проучване, че хората по българските земи имали местни гени? В статията пишеше "северни стредиземноморци", което аз си го преведох като "траки" и не съм го мислил от тогава. Не съм в час, но все пак това ми се видя достоверно; нали ДНК-то уж не лъже. Сега ако става въпрос траките от къде са дошли, нямам никаква идея.

Простете невежеството ми, но какво означава автохонство? Благодаря.

Хехе, аз си мисля, че съм открил логически абсурд ... а то било условието на задачата .

В момента, в който ти избереш дали едно събитие е локално или не, ти го "набутваш" в съответния клас, щеш-нещеш. А след като си го набутал, ша търпиш; в смисъл, че този клас има правила, по които се играе. За теб изборът е просто удобство, а аз виждам ограничения, които трябва да се спазват. Самата СТО не дефинира къде се случва едно събитие. Така че това е въпрос на тълкуване. Моето тълкуване се различава от общоприетото ... защото аз съм убеден, че общоприетото е грешно.

Яко. Де да беше Народна, обаче .

Няма как да се съгласим и няма и какво да се бием. Чул съм ти аргументите, но не ги приемам. В случая имаме неразрешими философски различия във възгледите. Само ще кажа, в СТО ти си длъжен да избереш дали едно събитие е локално или е "далечно". Съответно този избор има своите логически последствия ... които самата СТО не разбира, според моя анализ. Ти явно не се съгласяваш и това е чудесно .

Лапландец, СТО те задължава да избереш отправна система на събитието. Така че то винаги се случва или в твоята система (стационарната), или в тази на другия наблюдател (подвижната). Няма трети вариант ... според СТО. Значи по условие събитията винаги са локални ... спрямо отправната система, в която те се случват. Това е системата-домакин на събитието (някой да знае по-добър термин за това??). Също така е логически безсмислено друг наблюдател да "види" първи събития, случващи се в твоята отправна система. Това означава, че друг наблюдател вижда твоето бъдеще ... което е логически забранено. Ти си този, който вижда първи своите си собствени събития. Съответно няма никакви ограничения как координатите на тези събития се транслират в други системи: настояще, бъдеще или минало.

Хехе, трябва да се гледа какво става. Локалността на събитията е тази, която забранява пътуване във времето. Иначе няма абсурд и СТО е вярна.

Благодаря за линка. Не съм ги чел неговите коментари.

Не. Става дума за това, че събитията в СТО имат задължителна локалност. Това никъде не го пише по учебниците, така че ти трябва сам да го помислиш и да го разбереш. Ако едно събитие е локално за една отправна система, то се случва там и само там. Иначе нямаше да е локално ... по условие. Казано по друг начин: едно събитие може да е локално само в една единствена отправна система. То не може да е локално в две или повече системи; в този случай щяхме да имаме две отделни локални събития, а не едно общо локално събитие. От тази локалност пък следва, че щеш-нещеш в СТО съществува преференциалност на координатите на събитията. Ние знаем ... по условие ... в коя координатна система се е случва събитието. Съответно то винаги трабва да се е случило първо в тази отправна система ... преди да транслираме координатите му в други отправни системи. Ти не я броиш тази локалност/преференциалност и затова се избиваме тука. За повече подробности виж отговора ми в другата тема.

Бъркаш, колега. Виж ми горния коментар. СТО изисква събитията да са локални ... след което пренебрегва преференциалността на координатите на събитията, която автоматично следва от локалността на събитията. И ти, и СТО бъркате за едно и също нещо: не броите тази преференциалност на координатите на събитията. Щом събитията са локални, те трябва първо да се случат в отправната система-домакин. Тоест, там където те са локални. Съответно ти не може да имаш транслация на локално събитие в миналото ... преди събитието да се е случило в отправната система-домакин. Първо си го изясни това на себе си преди да спориш.

Добре де,защо това да е логически абсурд?? и без ЛТ могат да се дадат безброй примери,в които едно събитие се е случило в една ОС,а тепърва предстои да се случи в друга,въпрос на разстояния и разпространение на информацията е. Благодаря ти за коментара. Заради него осъзнах, че не съм разяснил някои мои допускания. Нека да задам следния въпрос, чийто смисъл ще се изясни от отговора на въпроса: Къде се случва едно събитие? Според СТО събитията имат локалност: Ние казваме, че дадено събитие се е случило в стационарната отправна система, при което координатите на това събитие не се транслират в стационарната система. Или пък казваме, че събитието се е случило в подвижната отправна система, при което координатите на събитието задължително се транслират от подвижната система към стационарната системи. Тази локалност на събитията има едно автоматично последствие, което СТО пренебрегва: Локалността на събитията автоматично води със себе си до преференциалност на координатите на събитията. Там, където се случва едно събитие, са неговите истински/оригиналните/преференциални координати, а във всяка друга отправна система имаме само транслация на тези координати, не оригиналите. Ако това не беше така, то тогава въобще не може да говорим за локалност на събитията ... по условие. Това на свой ред има едно друго последствие: Не може да имаме транслирани координати на едно събитие ... без да имаме оригиналните координати. Това е все едно да имаш фотокопие на един документ ... без никога да е съществувал оригиналният документ. А нали по условие за да направиш фотокопие, ти трябва да имаш оригинала. Същото и със събитията: оригиналът на събитието е там, където то се случва локално. И едва след като събитието се е случило локално, чак тогава ние можем да транслираме оригиналните координати на събитието към координати в други отправни системи. По тези причини не може да имаме транслация на едно събитие, която да предхожда случването на събитието в неговата отправна система-домакин. От там идва и логическият парадокс, за който говоря. Обобщение: По условие събитията в СТО имат локалност: всяко събитие се случва в една единствена отправна система. Ако това не беше така, не може да се говори за локалност на събитията ... и всички събития щяха да изискват транслация във всички отправни системи. Тоест, събитията никога нямаше да имат локални координати. Локалността на събитията води автоматично до преференциалност на техните координати. Там, където се е случило едно събитие, са истинските/оригиналните/преференциални координати на събитието. Във всяка друга система имаме транслация на тези координати. Транслираните координати на едно събитие не могат да предхождат във времето оригиналните координати, защото това е логически абсурд. Не може да имаме фотокопие на един документ без оригиналът някога да е съществувал. СТО пренебрегва префенциалността на координатите на събитията ... и там греши. С колегата Сканер се избиваме заради четвърта точка .

В тази тема ще покажа, че според Специалната Теория на Относителността (СТО) пътуването във времето е обективна реалност. Както е известно, СТО въвежда концепцията, че времето е различно в отправни системи, движещи се една спрямо друга. На практично ниво това означава, че времето в такива системи не може да се сравнява директно. Вместо това, ние трябва да прилагаме Лоренцовата трансформация, за да приравним техните времена. Същото важи и за пространствени координати на тези системи. Примерът, който ще дам, показва как при определени входни параметри, транслирането на времеви координати с Лоренцовата трансформация води до логическия абсурд, че събитие, което тепърва престои да се случи в неговата собствена отправна система, вече се е случило в друга отправна система. Иначе казано, примерът илюстрира, че физически-невъзможното явление Завръщане в бъдещето е обективна реалност, според СТО. Нека имаме две отправни/координатни системи, които се в относително движение една спрямо друга. Нека началата на тези две координатни системи да съвпадат в момент (t0’ = 0) в подвижната система. Това е моментът, който ние съзнателно нарочваме за момент "сега" в тази отправна система, така че всеки момент (t’ > t0’) се пада в бъдещето на тази система, а всеки момент (t’ < t0’) се пада в нейното минало. Както посочихме, времената между две отправни системи не са директно съпоставими. За да намерим момента "сега" (t0) в стационарната система, който съответства на момента "сега" (t0’ = 0) в подвижната система, ние трябва да приложим обратната Лоренцова трансформация и така получаваме: ϒ в това уравнение е коефициентът на Лоренц, v е относителната скорост между двете системи, а с е скоростта на светлината. Значи за времевия координат на момента "сега" в стационарната система пак се получава (t0 = 0). Нека да е ясно, обаче, че (t0 != t0’), тъй като тези два момента не са директно съпоставими. Тоест, това са два различни момента "сега", по един във всяка от двете координатни системи. Тъй като моментът (t0 = 0) е моментът "сега" в стационарната отправна система, всеки момент (t > t0) се пада в бъдещето на тази система и съответно всеки момент (t < t0) се пада в нейното минало. Нека сега да изберем едно бъдещо събитие в подвижната система така, че неговите координати да са (x’ = -c2, t1’ = 1). Смисълът на тези координати е, че събитието се случва 1 секунда след момента "сега" в тази система (тоест, в нейното бъдеще) и на разстояние (c2) километра наляво от началото на подвижната координатна система (затова x’ има отрицателна стойност). За да намерим кога това събитие се случва в стационарната система, ние отново прилалагаме обратната Лоренцова трансформация и получаваме: Полученият момент (t) е времевият координат на събитието в стационарната система. Както се вижда от формулата, за стойности на скоростта (v > 1 км/с), този координат е отрицателен (t < 0). Тоест, той се пада в миналото на стационарната система (тъй като моментът "сега" в тази система е (t0 = 0)). Значи според СТО събитието (x’= -c2, t1’=1), което все още не се е случило в подвижната отправна система, вече се е случило в стационарната отправна система ... ако относителната скорост между двете е (v > 1 км/с). Това е логически абсурд, защото не може едно събитие вече да се е случило ... преди то да се случи. Подобно нещо би било физически възможно само ако пътуването във времето беше реалност, а не фантастика. Според СТО, обаче, то е реалност (или поне така показват сметките). Заключение Представеният пример показва, че с най-просто подбиране на времевите и пространствени координати на едно събитие, ние може да "излъжем" Лоренцовата трансформация да транслира бъдещо събитие от една отправна система към минало събитие в друга отправна система. Естествено тази транслация няма физически смисъл и води до логическия абсурд, че въпросното събитие се случило преди то да се случи. Като се има предвид колко лесно може да се възпроизведе този пример с други параметри, изводът е автоматичен: концепцията на СТО за "относителност на едновременността" е невалидна. Георги Станимиров, програмист, ©2019

Аз съм стара школа. Програмирам на С/С++ и в момента работя за емайл компания.

Още първото подчертано - "това е моментът сега в тази система" не е верно. Когато те показват t'=0, това е "сега" в подвижната система. Ти май си се почерпил . Цялата работа е, че ние наистина живеем само "в сега". Но нали точно затова ... на хартия ... теглим чертата и казваме "този момент е сега" и спрямо този момент определяме кое е минало и кое е бъдеще. Таке че като телглим чертата и кажем "(t0’ = 0) е сега", този момент си остава "сега" ... докато не теглим чертата наново. А ти казваш, че всеки момент (t’ > t0’) е "сега". Тоест, че в една система никога няма бъдеще ... което не е вярно. Нали по условие (t0’ = 0) е сега, (t’ > t0’) е бъдеще, а (t’ < t0’) е минало. Зарежи, батка. Ти наистина почна да пелтечиш.

Не съм аз екстрасенсът, колега. СТО така ги смята нещата. Аз ти показвам грешката черно на бяло, а ти пак отричаш. Явно не си рационален човек. Каквото, такова.

Нека пак да те цитирам буквално: Първо казваш: " Предназначението на ЛТ е да трансформира събития. Тоест, те работят с всякакви събития. " След което казваш: "Ми проблемът е как ще сложиш да се трансформира събитие, което още не се е случило. " Тези две твои твърдения са логически несъвместими: Или ЛТ работи с "всякакви събития" ... и няма проблем със "събитие, което още не се е случило". Или ЛТ има проблем със "събитие, което още не се е случило" ... но тогава не работи с "всякакви събития". Просто казано, ти пак си протоворечиш.

Е да де. И както аз показах, в този случай се стига до Завръщане в бъдещето. Освен това забележи следното: Ти първо казваш: " Няма как да трансформираш бъдещи събития, след като разполагаш само с настоящи. " След това казваш: "Тоест, те работят с всякакви събития." Ти сам си протоворечиш, колега.

Цитирам те буквално: " Няма как да трансформираш бъдещи събития, след като разполагаш само с настоящи. " Значи според теб "няма как" да се трансормират бъдещи събития. Това е ограничение, което ти самия дефинираш. Да ти припомня, че в СТО няма подобно ограничение. А щом ти го налагаш, значи ти си този, който спори със СТО. Аз само прилагам Лоренцовата трансформация както СТО предписва.

Ти спориш, че има ограничения за прилагането на Лоренцовата трансформация ... и си абсолютно прав !! Но усещаш ли се, че това е непреодолим проблем за СТО? Първо, СТО не дефинира никакви ограничения за прилагането на Лоренцовата трансформация. А без такива, ние може да си прилагаме тази трансформация ... както си поискаме. Не си ти този, който определя кога да се прилага Лоренцовата трансформация и кога не ... след като самата СТО не е въвела никакви ограничения за това (освен скоростното ограничение с). Второ, ако седнеш да дефинираш ограниченията за приложимост на Лоренцовата трансформация ще излезе, че СТО има много ограничена приложимост. Значи докато СТО смята себе си за обща теория, с амбиции да подмени Нютоновата физика, изведнъж се оказва, че същата тази СТО въобще не е обща ... а много ограничена. Влез в час, колега. Явно е, че самият ти знаеш за какво става дума, но не искаш да го признаеш ... на себе се.

Колега, ти като колежката Дорис явно не четеш аз какво пиша, а само се заяждаш ... без причина. Когато имаш време, погледни този мой коментар. В него аз давам елементарен пример как според СТО Завръщане в бъдещето е "обективна реалност", а не просто фантастика. Дорис, ако четеш този коментар, моля те да погледнеш примера долу и да си кажеш мнението. Не се заяждам. По твои други коментари съдя, че си добре с математиката. Гравити, ти също обичаш да се заяждаш с мен, но и ти изглежда си добре с математиката. Моля те и ти да погледнеш примера долу. Вие ми намерихте грешка когато ставаше дума за едновременността на събитията ... и аз нямаше как да не я призная. Нека да видим дали и този път грешката е в мен ... или е някъде другаде. -- Ето го пак примера: Синхронизираме две отправни системи в момент (t0’ = 0) в движещата се система. Това е моментът "сега" за тази система. В момент ( t1’ = 1), който е в бъдещето на движещата се отправна система, светва крушка, чийто пространствен координат е (x’ = -c2). В стационарната система транслираме времевия координат на това събитие с обратната Лоренцова трансформация: Както се вижда от формулата, за стойности (v > 1) се получава отрицателен времеви координат: (t < t0). Този момент е в миналото на стационарната система. Значи според СТО събитието (x’= -c2, t1’=1), което все още не се е случило в движещата се система, вече се е случило в стационарната система. Иначе казано, имаме Завръщане в бъдещето.

Не, колега. Примерът е най-елементарен. Ще отнеме време, но и ти ще трябва да признаеш, че Лоренцовата трансформация ... без никакъв проблем ... транслира бъдещи събития в една отправна система към минали събития в друга система. Ти го виждаш го с очите си. Дядо Айнщайн не ги е обмислил като хората нещата. Все пак на времето е бил само на 26 години.