gmladenov

Добре, нека тогава да се върна към първоначалния пример: В момента, в който светлината от крушката във вагона достига до двете стени на вагона, вагонът като цяло се анихилира ... в същия момент. Според СТО, в отправната система на гарата светлината от крушката първо достига до лявата стена, а след това до дясната. Проблемът е, че след първото събитие, вагонът вече не съществува. Тогава какъв е физическият смисъл на това светлината да достигне до дясната стена на вече не-съществуващия вагон в по-късен момент? В отправната система на влака вагонът все още съществува когато светлината достига до дясната стена. В отправната система на гарата, обаче, той вече не съществува ... докато светлината все още пътува към дясната стена.

Ами ако това е нормално, защото да не си измисля произволна трансформация и да кажа, че тя е вярната? Защо приемаме СТО за вярна, а не някоя друга теория. И двете ще показват различни неща, така че какъв е проблема?

Колега, да ти припомня, че смисълът на транслацията от една отправна система в друга е двата наблюдателя да виждат едно и също нещо ... макар и в различни моменти от време (според СТО). Когато двата наблюдателя почнат да виждат различни неща, имаме безсмислие. Както ти посочих, защо единият да не вижда жена, а другият мъж? Какъв е проблемът?

Смисълът на тези транслации е двата наблюдателя да виждат еквивалентни неща в еквивалентни моменти. Ако тази еквивалентност се губи, тогава всяка транслация е вярна, защото вече нямаме изискване за еквивалентност. Тогава защо СТО да е вярната транслация?

Да, но имаме и този промеждутък между събитията, в който двата наблюдателя виждат две различни неща. В края на краищата говорим за това как едно движещо се тяло се вижда от различни перспективи. Това не би трябвало да променя "съдържанието" на отправната система. Не може, например, в едната отправна система да виждаш ябълка, а в другата да виждаш портокал ... само защото тази система е в движение. А в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно], двата наблюдателя от примера с Иван Грозни виждат точно това.

Парадоксът не е в последователността на събитията, а в недефинираността на "жизненото" състояние на сина на Иван Грозни. Нека да ти дам един съвсем измислен пример: ако според дадена теория наблюдателят във влака вижда жена във вагона, а наблюдателят на гарата вижда мъж, то е явно, че тази теория нещо бърка. Примерът с Иван Грозни и сина му е аналогичен: Според наблюдателя във влака, синът на Иван Грозни все още е жив преди светлината от крушката да достигне до дясната стена на влака, а според наблюдателя на гарата той вече е убит. Значи единият наблюдател вижда жив човек, а другият вижда убит човек (или зомби). Логически, това не е по-различно от това единият наблюдател да вижда жена във влака, а другият да вижда мъж. Това е абсурдът в случая, колега. Едно е да виждаш събития, които са разместени във времето, а е съвсем друго да виждаш различни неща в двете отправни системи.

Ами като приемеш нещо налудничво за истина, резултатът естествено ще е някаква идиотщина. СТО = пълната идиотщина за пълни идиоти !! Или каквото повикало, такова се обадило.

За СТО нищо е не голям праз, то е ясно. Показваш, че теориятя не е вярна ... но голям праз, тя пак си остава вярна.

Въпросът е защо всичко, което си изброил, не е проблем за класическата физика ... а е проблем за СТО. Защо абсурдите и парадоксите в СТО се редят един след друг ... а класическата физика работи като пушка във всяка една от тези ситуации. И защо за СТО или условието на задачата било некоректно, или пък теорията била прилагана неправилно, или е нещо друго - а за класическата физика нито едно от тези неща не е проблем. Нима не е видна тенденцията в случая? От една страна имаме теория, на която все нещо и пречи ... а от друга страна имаме теория, която работи като пушка във всяка ситуация. Защо тогава се мъчиме с теорията, на която все нещо и пречи? На калпавата ракета и космосът и е крив.

Нали дадох и примера и с Иван Грозни ... и пак се стигна до същия абсурд. А мога да ти измисля сигурно десетки подобни примери ... и всички ще доведат до същия абсурд. Ти това схващаш ли го?

Една пълна/цялостна теория трябва да може да опише всички ситуации в реалността. Ако има ситуациии, в които теорията не работи, значи това не е добра теория и трябва да се подмени с подобна, която работи във всички ситуации. СТО явно не се справя с всички ситуации, завалията.

Ти продължаваш да не разбираш, че проблемът е теоретичен. Така наречената "относителност на едновременността" води до недефинирано физичско състояние. Това е бъг в теорията.

Нама такова нещо. Винаги може да се намери "атомно" съсбитие, което не може да бъде разделено на под-събития.

И кое му некоректното в класическата физика?

Много добре съзнавам какво казвам и нямам нищо против СТО да променя реда на събитията. Но за да е коректно това пренараждане на събитията, то не може да води до абсурди. Щом се стига до абсурди, значи има нещо некоректно в това пренареждане. Виж твоята логика как върви: Ти първо приемаш "относителността на едновременността" за даденост. След това ако нещо противоречи на тази даденост, ти търсиш вината другаде, а не в самата даденост (която за теб свещенна). Пак да кажа, ако СТО можеше да пренарежда събития без да води до абсурди, теорията щеше да е ОК. Но ако се стига до абсурди, трябва да се замисли човек дали проблемът не е в самото пренареждане.

Да, защото в класическата физика едновременността е абсолютна. Там нямаме "относителност на едновременността".

Сега се сетих, че щом ти смяташ условието за некоректно, ти самия виждаш абсурда на решението на СТО. За теб, обаче, условието е това, което води до този абсурд, а не самата теория. Само че аз вече уточних, този пример е само един от цял клас от примери: Просто задаваш три едновременни събития, едното от които да е "прекратяващо" ... и СТО ще зацикли на всеки един тези примери. Спроед теб излиза, че всичките тези примери по условие са некоректни. Тоест, че в природата не може да имаме три едновременни събития, едното от които да е прекратяващо. Тоест, и ти като Айнщайн започна да повеляваш какво е възможно в природата и какво не. Слава теб, повелителю!

Кое му е некоректното на условието, колега?? Че показва колко е крива СТО ли? Защо на Нютоновата физика същото това условие не и пречи??

Значи синът на Иван Грозни е зомби. Чудесно.

Много съжалявам, но задачата няма точно еднозначно решение. Ето го пак условието: Според твоето "еднозначно решение", синът на Иван Грозни умира когато светлината от крушката достига само до лявата стена на вагона. А по условие той е жив докато светлината от крушката достигне и до дясната стена, не само до лявата. Значи в транслирания интервал [t‘ляво < t' < t‘дясно] синът на Иван Грозни е зомби: хем жив, хем умрял. Ако щеш го приемай този абсурд на СТО, но той не изчезва когато ти си заровиш главата в пясъка.

Дя, колега, и това води до състоянието на зомби, в което се намира синът на Иван Грозни в примера: хем жив, хем не. Нали точно за това говорим ... или ти още не си разбрал за какво става дума ?? Нека да те попитам следното: състоянието "зомби" съществува ли е действителност или не? Ако в действетелност такова състояние не съществува ... но според СТО излиза, че съществува ... тогава може ли да се твърди, че СТО отговаря на действителността? Затова иде реч, колега.

Това е твое тълкувание, колега. В условието на задачата моментът е много ясно дефиниран ... и той не е интервал.

Ами условието е много ясно и е специално измислено, за да доведе до парадокс. Парадоксът е, че в отправната система на влака синът на Иван Грозни е жив до момента, в който светлината от крушката достига и до двете стени на вагона - както до лявата, така и до дясната. В отправната система на гарата, обаче, това вече не е така. В интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно], синът на Иван Грозни хем би трябвало да е жив, хем вече не е. Тоест, неговото жизнено състояние в този интервал е недефинирано. Недефинирано състояние = бъг. Задачката като цяло илюстрира как транслирането на едновременни събития в неедновременни води до безсмислици.

Е така ги решаваме парадоксите в СТО. Нямам повече въпроси.

Ами ти прочети условието. Както съм го написал, Иван Грозни убива сина си в момент tляво = tдясно когато светлината от крушката едновременно достига до двете стени на вагона. Това е задачата, колега.