gmladenov

Засега съм решил да спра ... пък да видим до колко ще удържа .

В класическата вълнова физика как се отчита, че звукът, например, се движи заедно с акустичната среда? Ами същото и със светлината. Важното е, че когато оптическата среда не е пренебрегната, светлината се подчинява на класическата вълнова физика. Затова се използва Галилеевата трансформация, а не Лоренц.

Да, колега ... и това е грешката на релативизма като цяло, а не само на СТО. Вече обсъдихме на няклко пъти разликата между отворен и затворен вагон. Даже по картинки ;). Релативизмът не го е еня за тази разлика и там бърка.

Аз сериозно предлагам всички да спрем да отговаряме на тази тема и да я оставим да потъне в забвение. Иначе винаги е изкушително да се отговори и поспори (дори да не си прав ).

Не е физическа скорост, защото светлината се движи в друга оптическа среда от тази на наблюдателя. Виж ми горния отговора до Стелян.

Разликата между Нютоновата интерпретация и СТО е, че СТО пренебрегва оптическата среда, в която се излъчва светлината. В горния пример светлината се излъчва във въздуха вътре във вагона. Този въздух се движи заедно с вагона и "носи" светлината със себе си. Затова за гаровия наблюдател скоростта на светлината илиза с ± v . Ако вагонът беше открит, обаче, светлината ще бъде излъчена във въздуха на гарата. Този въздух не се движи с вагона, а си седи на едно място при гарата. Така че гаровият наблюдател щеше да види скоростта на светлината като с, а не с ± v. Същото и в твоя пример с колчетата: Светлината от крушката ще достигне едновременно до колчетата само ако вагонът е открит ... но пък в този случай няма да достигне едновременно до двата края на вагона. Като цяко всичко зависи от това дали наблюдателят е в движение или не спрямо оптическата среда. При открит вагон, гаровият наблюдател е в покой спрямо оптическата среда, а вагонният наблюдател е в движение. При закрит вагон ролите се сменят: гаровият наблюдател е движение, а вагонният е в покой.

Няма как, Лапландец. Нали съм класик .

Лапландец, вярното решение е Нютоновото решение. В него всички събития са едновременни, защото времето е абсолютно и съответно имаме абсолютна едновременност. Според Нютоновата физика, и двата наблюдателя виждат едно и също: Както и при СТО, вагонния наблюдател вижда скоростта на светлината като с. Наблюдателят на гарата, обаче, я вижда като с ± v. Ето първо координатите на събитията в отправната система на гарата: Ето и ефективната скорост на светлината в двете посоки, както я вижда наблюдателят на гарата: Няма забавяне на времето и тинтири-минтири и всичко се случва едновременно и в двете отправни системи. Скоростта на светлината за гаровия наблюдател е с ± v, но това е ефективна скорост, а не физическа скорост. Вагонният наблюдател от друга страна вижда физическата скорост на светлината.

Аа, значи сметките са както ги сметнах. Нали по условие вагонният наблюдател е в покой. Така че за него светлината стига едновременно до огледалата и се отразява. Само за гаровия наблюдател това са две отделни събития.

Май не съм те разбрал. Огледалата къде са?

Сметките излизат, Лапландец. В твоя пример имаш огледала на лявата и дясната стени, така че когато светлината се отрази, тя тръгва обратно. Наблюдателят във влака е в покой, така че двата отразени лъча пристигат едновременно в центъра на вагона (където е крушката). За наблюдателя на гарата това също е едно събитие с координати (xm, tm) : За да проверим сметките, изчисляваме пътя на светлината и нейната скорост от отражението до събирането на лъчите, използвайки горните изчисления: Ако се разделят получените величини, се получава скоростта на светлината с, както би се очаквало.

Ще направя сметките, но най-вероятно ще излязат. СТО явно превръща едновременни събития в неедновременни и обратното, така че накрая всико излиза; не можеш да я хванеш в издънка по сметките . Издънката е, че горната картинка въобще не е реалистична.

За да имаме смислена дискусия по темата, ще трябва да призная, че не бях прав за картинките (за радост на колегата Сканер ). Долната картинка наистина правилно отразява това, което вижда наблюдателят на гарата ... според СТО. Ето пак сметките. Нека (xl, tl) и (xr, tr) са двете събития когато светлината достига до лявата (l) и дясната (r) стени на вагона ... според наблюдателя на гарата. В отправната система на гарата тези две събития наистина са неедновременни. Това показват сметките. Координатите на събитията се получават с обратната Лоренцова трансформация. Ето координатите (xl, tl) когато светлината достига до лявата стена на вагона (според наблюдателя на гарата): Според СТО, ако разделим тези стойности, би трябвало да получим с ... и това наистина е така: Ето и координатите (xr, tr) когато светлината достига до дясната стена на вагона (според наблюдателя на гарата): Скоростта на светлината пак излиза както трябва:

Нали това е трикът на СТО: Времето в движеща се отправна система се "забавя" и така скоростта на светлината е с и за стационарния наблюдател. По този начин СТО забавя светлината ... без да променя скоростта и. Сигурно си мислиш, че говоря глупости, но погледни сметките. Те не лъжат ... а са направени по учебник.

Нали според СТО всеки наблюдател е в покой в собствената си отправна система. Затова винаги мери скоростта на светлината като с, а освен това си има и собствено време. Така излиза, че един движещ се наблюдател живее "в собствен мехур", както върви англиийският идиом ("живееш в собствен свят"). В този мехур времето се забавя и така и външните наблюдатели също виждат скоростта на светлината вътре в мехура като с. Бих искал това да е остроумен (?) майтап, но не е. Затова съм отворил тема, че СТО е грешна ;). Иначе и твоята физическа интуиция, и тази на Сканер са вярни ... само че в СТО реалността не важи.

По странно съвпадение наскоро си мислех за подобен експеримент, но с атомен часовник. Опитът на Хафеле-Кийтинг уж показва, че СТО е вярна. Само че този опит е със самолет, което значи че е имало изкачване на височина и съответно промяна в гравитацията. Промяната гравитацията влияе на атомните часовници, така че не знае какво точно е мерил опита. Ако обаче подобен опит се повтори с влак или автомобил на земята, атомният часовник пак би трябвало да изостане, според СТО. Но ако не изостане, това би било доказателство срещу СТО.

Колега, колкото и да ти е неприятно ще трябва да се примириш, че съм прав . Ако в горния пример използваме формулата за забавяне на времето, получаваме следното: Това е абслолютно същият резултат, който получих от пътя на светлината в горния ми пост. Така че нещата се връзват без грешка. Интересно, обаче, ако транслирам времевия координат с обратен Лоренц, получавам: С този координат интервалът Т = (t - 0) не излиза същия като горе ... а май трябва да е същия ??

Точно. Според СТО светлината се движи заедно с наблюдателя ... все едно движещият се наблюдател има своя собствена аура/атмосфера, в която скоростта на светлината винаги е с.

Не е така, защото след съвпадането на координатните системи в момент t(0), началото на координатната система на влака също се премества.

Ето картинката и сметките. Наблюдателят в отправната система на влака е в покой и светлината от крушката достига едновременно до стените на влака. Търси се дали тази едновременност се запазва и в отправната система на гарата. Приемаме, че крушката е началото на координатната система на влака и че двете отправни системи съвпадат в момента t(0) на светването на крушката. В случая използваме обратната Лоренцова трансформация, защото транслираме от движещата се отправна система (влака) към стационарната (гарата): За удобство във формулите ще използваме Лоренцовия коефициент: Първо транслираме координатите на крушката и двете стени на вагона (дясната и лявата): В отправната система на гарата светлината изминава следните разстояния: Най-очаквано двете разстоянията са еднакви. Естествно тези две разстояния (γ*L) са различни от разстоянията (L) в отправната система на влака. В крайна сметка, обаче, светлината изминава еднакви разстояния както в отправната система на на влака, така и в отправната система на гарата. Според СТО, скоростта на светлината е еднаква и двете отправни системи. И тъй като разстоянията също са еднакви, значи светлината измива разстoянията (γ*L) в отправната система на гарата за едно и също време: Следователно, както многократно вече повторих, светлината достига едновременно стените на вагона както в отправната система на влака, така и в отправната система на гарата. Тоест, в случая имаме запазване на едновременността между двете системи. Така че следната картинка е напълно грешна, защото не отговаря нито на СТО, нито на Нютоновата физика.

Ти си неприятно арогантен ... а ти си този, който бърка в случая. Кажи как се вкарват Латекс формули в редактора тук. Не мога да ги вкарвам тези формули и това е. Мъка.

Следната картинка е грешна ... което много лесно се доказва:

Продължаваш да го смяташ грешно, колега. Първо, трябва да използваш обратната Лоренцова трансформация, тъй като транслираш от движещата се към стационарната система. Ти използваш правата трансформация ... което в случая е грешно. След това като направиш сметките ще видиш, че светлината изминава еднакъв път в двете посоки и в отправната система на гарата. А тъй като скоростта на светлината е постоянна, светлината изминава този път за едно и също време и в тази отправна система. Тоест, завършванме с едновременност и в двете отправни системи ... което ми беше първоначалната теза.

Сметни и координатите, колега. После ще сметнем дали светлината се движи с еднаква скорост в двете посоки ... в отправната система на гарата. Нали знаеш, че това задължително трябва да излезе така. Ако не, значи сметките са грешни.

Разбирам ги до толкова, че в горния пример имаме едновременност на събитията и в двете отправни системи .