gmladenov

Вътре в една ИОС часовниците естествено могат да се синхронирани. То това даже е изисикване. Но ако имаш движение между два часовника, забравяш за синхронизация (според СТО). Кажета задачката за влака и огледалата. Много ми е интересно.

За съжаление колегата Сканер в случая е прав ... ако приемем постановките на СТО за вярни, разбира се.

Зависи от гледната точка.

В продължение на хилядолетия съвременната (тогава) физика е смятала, че слънцето се върти около земята. Така че не всичко, което се пише в учебниците, е вярно. Друг пример: навремето ни учеха, че това е атом: Но ако сега аз кажа, че това е атом, ще ми се изсмеете на неграмотността.

Друг начин да се гледа на нещата: обхватът на всички скорости, които едно тяло може да заеме, е (0,с). Това в същност не е голям обхват. И е интересно, че е напълно дефиниран. Дефакто природата слага горна граница на кинетичната енергия, която едно тяло може да има.

В учебника на Нютон пише едно, а в учебника на Айнщайн - друго. Така че зависи кой учебник четеш .

Точно. Ракетата ще се движи известно време без въобще да знае, че източникът е гръмнал. След това ще види взрива "с очите си". Тоест, ще има едно закъснение преди ракетата да види как източникът гръмва. Същата работа като с нашето слънце. Ако то гръмне, тук на земята ще разберем 8 минути след взрива. През това време ще продължаваме да си получаваме слънчева светлина все едно нищо не се е случило. След това, обаче, ще ни се случи случка .

Дефакто то казваш, че всички отправни системи са вечни ... тоест, абсолютни .

Покоят може да се разглежда като частен случай на движение: движение с нулева скорост. Естествено на тази логика движението е покой с не-нулева скорост. При това положение, обаче, покой и движение са еквиваленти и едното поняние може да се "съкрати". Така че пак оставаме с едно понятие ... което за мен е движение.

Това в същност може да се окаже най-вярната трактовка за движение. Май хващаш нещо доста основно. Трябва да помисля повече.

Пространството винаги е "там". Това е неизбежният трети наблюдател ... който релативизмът брои за "нищо".

Хехе, в момента аз клоня към "пространсвтото е абсолютно, но всяко движение е относително" .

Ако ние сега наблюдаваме една галактика от преди 5млрд години, значи тя е съществувала и се е движела преди нашата стационарна система въобще да се е появила на бял свят. Така че тя няма как да се е движила в нашата отправна система на времето си. В същото време това, което ние наблюдаваме сега, може вече да не съществува; ние нищо не знаем за сегашното състояние на тази галактика, защото виждаме само неин образ от миналото. Така че ние винаги работим само с образ/проекция на галактиката, а не със самата галактика.

Роналдовците и тем подобни нали имат братя, сестри и братовчеди ... всички от които са минали през същите първи 7 години. Но само един от тях става Роналдо. Този или тази дето от малки си личат, че имат нещо по-различно от другите.

Щеш-нещеш, третият наблюдател винаги присъства. Ако искаш пети и десети, това е друг въпрос, но ако имаш само двама, винаги имаш и трети.

Както кажеш, колега. Според мен ние говорим за едно и също нещо, което ти държиш да се нарича "движение в миналото", а аз държа да се нарича "движение спрямо проекция" .

Така работи природата. На един дала едно, на друг друго. За да си по-добър от другите наистина трябва да си по различен. Меси и Роналдо колкото и да тренират не могат да стигнат Стоичков .

Няма спор, колега. Само че виж сега какво се получава. (За радост на колегата Малоум-2, още картинки и разсъждения по картинки .) Нека ракета се движи инерциално към звезда и нека изберем ракетата за стационарна отправна система. Тъй като звездата е много далеч, ракетата вижда светлина от звездата, която е излъчена преди много години. За това време звездата се е преместила и си е сменила местоположението. Ракетата, обаче, няма как да знае това. Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата, а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло. Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела. Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира: разстоянието до звездата не може да се определи, защото нейните истинските координати са неизвестни образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение Нека сега звездата да е гръмнала и вече да я няма. Ракетата, обаче, няма как да знае това. Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата, а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло. Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела. Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира: разстоянието до звездата няма как да се променя, защото звездата вече не съществува образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение Истината е, че на практика една ракета винаги може да измери движението си към образа/проекцията на звездата. Това движение, обаче, е към точката на излъчване на светлината от звездата. Тази точка е нематериална ... и според релативизма е невалидна като отправна точка. Истинските координати на звездата не могат да бъдат определени от ракетата, така че ракетата няма как да определи истинското си разстояние спрямо звездата. Това, което ракетата вижда, винаги е оптическа илюзия ... докато ракетата не се приближи до звездата. Колкото по-голямо е разстоянието между двете, толкова по-голяма е оптическата илюзия. Ако пък звездата е гръмнала и я вече я няма, то разстоянието между ракетата и звездата не съществува. В този случай релативизмът съвсем издъхва, защото на теория вече няма движение между ракетата и звездата, независимо от това, че ракетата продължава да мери Доплер от движението си спрямо образа на звездата. Естествено този образ не е материално тяло, така че не може да служи за отправна точка ... според релативизма.

Ами по абсолютно същия начин, по който ти ги определяш тези неща за една звезда, която е гръмнала и я вече няма. Ако ти можеш да избереш една гръмнала звезда за отправна система, защо аз да не мога. Така че си отговори сам на собствени си въпроси. Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години. Ти ми кажи колко смислено е това. Скоростта на земята в космоса се определя по същия начин, по който спътниците определят собственото си движение в космоса. Луната няма нищо общо с тази скорост - независимо дали съществува или не.

Добре. От днес нататък аз избирам вакуума на пространството за отправна система на всяко движение във вселената. В миналото всяка точка от вакуума на пространството е била материя (или прото-плазма) ... преди разширението на вселената. Така че по твоята логика няма никакъв проблем вакуумът на космоса да служи като отправна система за всяко движение. Просто броим, че движението е спрямо тяло от миналото и готово. Защо тогава се хабим да избираме други тела за отправни точки като можем да ползваме вакуума. Ако случайно имаш възражения, първо ги приложи към собствения си коментар по-горе, пък после ще говорим. Дали луната я има или не няма никакво значение за абсолютното движението на земята. Нали по дефиниция абсолютното движение на Нютон не изисква отправна точка. Така че за какво ни е луната? Ами с нейната абсолютна скорост във вакуума на космоса. Тази скорост какво общо има с луната?

И тук е тънкостта, колега. След като обектът е гръмнал и вече го няма, спрямо какво е тази скорост, дето я мериш с Доплер в твоята отправна система? Спрямо нищото ли е? Нали обектът е гръмнал вече и го няма.

Няма такова нещо. Нали ти си в покой в твоята отправна система. Твоята скорост е нула, колега ... или ти и затова ще спориш?? Така че в релативизма, който ти защитаваш като талибан, твоето твърдение не е вярно. Иначе ти на практика си прав ... но вече не говорим за релативизъм, а за самостоятелно движение на ракетата ... без отправна точка. Така че си избери: или ти си прав ... и релативизмът е грешен ... или обратното. Няма две добри.

Това го уточнихме вече. За промяна на разстоянието се изисква отправната точка да съществува в момента на движение. Ако отправната точка вече не съществува, значи няма как да промениш разстоянието спрямо нея. Следователно ... според доктрината на релативизма ... няма движение. Това релативизмът го изисква, не аз. Така че спори с релативизма, а не с мен.

Нютон не е казал, че абсолютното движение не може да бъде относително ... ако си избереш някаква отправна точка. Въпросът е, че може и без такава.

Добре, колега. Значи за теб абсолютното движение на Нютон не се брои за нищо. Тоест, ти казваш, че си заклет релативист. Твоето мнение се приема без никакви възражения .