gmladenov

Естествно че си прав ... ако говорим за относително движение. Но ние говорим за абсолютно движение, което е спрямо абсолютното пространство. За това движение отправна точка не ти трябва ... според Нютон. Ти ме питаш какво е абсолютно движение и аз ти отговарям. След което, обаче, ти ми казваш, че абсолютно движение няма. Добре. Значи за теб явно няма абсолютно движение ... и аз те чувам. Но защо тогава въобще питаш за абсолютно движение? Просто кажи, че за теб всяко движение е относително и точка. За какво иначе си губим времето.

Дорис, следиш ли въобще разговора или просто се заяждаш без никакъв повод? Кое от моите твърдения не е вярно? Бъди конкретна и дай цитат, който оборва това, което съм казал. Иначе приемам, че почваш махленска свада ... от тези дето ти самата (уж) не ги харесваш.

Нютон постулира, че абсолютното пространство е еднакво навсякъде и неподвижно. Общото тълкувание е, че става дума за пространството на космоса. За мен всичките движения, които ти си изброил, са "истински" абсолютни движения. Дефиницията на Нютон не изисква абсолютното движение да е праволинейно, нито пък забранява орбита около друго тяло. От друга страна праволинеийното движение на една топка в движещ се влак явно не е абсолютно ... според дефиницията на Нютон.

Не те разбирам, колега. Това, което винаги съм твърдял, е че абсолютното движение е преместване в абсолютното пространство (както Нютон го дефинира). И съм използвал тази дефиниция за да изтъкна, че за "преместване" не е нужна отправна точка. Не се сещам да съм казвал нещо друго за абсолютното движение. Моят аргумент винагни е бил, че отправната точка не е задължителна - а не, че имаме някакво привилигировано движение.

Ами това е един начин да се гледа на нещата. За релативистите, например, вакуумът на космоса е "нищо". Аз гледам на него като на среда. Нещо като етъра, но изрично избягвам тази дума, защото тя има историческо значение. Според мен да.

Ами в случая грешката със сигурност не е в мен, но добре. Ако ти харесва ме приеми за поредния луд, който си мисли, че е намерил грешка в СТО/релативизма. Нямам нищо против. Но на този етап не ми се обсъжда повече.

Много ми е ясно, че злините не са само от Нютон . Както излиза, в момента физиката няма реалистичен модел на относителност. Сегашният модел е повече философски отколкото физически и е нереалистичен. Айнщайн със сигурност не е прав, но Нютон също мъти водата с неговото абсолютно движение. Дефакто физиката има нужда от осъвременен модел на относителност, който да отразява действителността. Ако случйно решиш да обърнеш ориентацията (спрямо релативизма, хехе), има с какво да помогнеш да го измислим този модел всичките тук. Иначе какво повече да се бием. Ясно е кой къде седи. Поздрави.

Може би трябва да престана да използвам термина "абсолютно движение", защото явно внасям объркване. Движението, за което аз говоря, е движението във вакуума на космоса. Според релативистите това движение е неоткриваемо ... но спътниците показват, че това не е така. Така че целият модел на релативизма в същност е неправилен. За никаква мистика не става дума, а за това че "самостоятелното" движение (без отправна точка) в космоса е откриваемо. Съответно то може да се опише много просто ... ако приемем вакуумът на пространството за отправна система.

Лапландец, по каквото чета, твоята концепция за Етерията има сходства с "принципа на Мах". Като цяло, философски модел на действителността . Аз лично клоня към по-простите физически обяснения.

Естествено, че го уважавам. Например Алберт Майкелсън ми е пример за етичност и интегритет. До края на живота си не спира да вярва в етъра, но не позволява на собствените си убеждения да му "замърсят" опитите. Бих поспорил по въпроса . Съгласен. Което за мен също показва, че е грешка да се пренебрегва пространството ... както правят релативистите. Виж колко интересно. Имаме съвсем различна перспектива: за теб "нещото" е в движение, а за мен това са спътниците.

За мен това е отворен въпрос .

Щот съм прагматик и са дразня, че има грешка в науката, а всички са правим, че няма . Не че Нютон не си заслужава критиките. Физиците не го харесват, защото за тях абсолютното пространство е Господ. Само че релативистите пренебрегват пространството, все едно че го няма ... а ние го виждаме с очите си всяка нощ. Ами по Доплера, който мерят спътниците (диполната анизотропия) и за който се бием тук. Ти базикаш ли се.

Ами явно не сме приключили със спора.

Исках просто да кажа, че самата светлина няма някаква специална закодирана информация, както някои се опитват го изкарат. Иначе естествено като анализираш целия спектър можеш да извадиш сума ти друга информация.Само че това се базира на допълнителни изследвания. Например ако не знаеш какъв е спектъра на водорода, светлината от далечна галактика няма да ти го каже. Ти трябва да го знаеш този спектър предварително, за да можеш да го видиш в тази светлина. Затова дадох примера със свойствата на вълните.

Значи не следиш разговора, а само влизаш тук и почваш да стреляш на посоки. Като змия усойница, която коварно се спотайва ... пък изпълзи да те ухапе. Не бъди като като подлите усойници, колежке. Не е учтиво.

Колежке, не се надувай. Това са свойства на източника, не на вълната. Първо се научи да се четеш какво другите са написали ... пък тогава се прави на умна (каквато явно не си).

Да, удовлетворява ме. Ама ти сещаш ли се, че доктрината на релативизма се крепи на допускането, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо. Така че ако спътниците мерят собственото си движение, то цялата доктрина на релативизма ... не просто СТО ... отива на боклука. За мое най-голямо удоволствие

Вместо да си измисляш твоя физика/езотерика, просто признай, че спътниците мерят собственото си движение ... и аз спирам да споря. Виж колко е просто. Пък и става дума да се признае факт. Така че какъв ти е проблемът. Не е да кажеш, че те карам да признаеш езотерики ... както ти правиш.

Но не и едновременно. Стига с тези езотерики, бе Идиотчо. Този разговор вече го водихме поне десет пъти. Нека Дорис и Шпага да описват движението на една раката спрямо Андромеда. Дорис избира ракатата за стационарна, а Шпага избира Андромеда. Според СТО, и двата начина да се опише движението са еднакво вярни. Значи Дорис и Шпага описват движението ... едновременно ... от две различни гледни точки. Моля те иди на Паранаука и там ги разправяй твоите глупости.

Ама нали отправните системи са симетрични, бе Малоумчо. Не може да си толкова зле и да продължаваш да упорстваш.

Лапландец, светлинните вълни (както всички останали вълни) имат следните свойства: интензитет скорост честота дължина на вълната Това е всичката информация, която вълните носят със себе си. Ако не знаеш нищо за източника, ти не можеш да прецениш дали тези вълни идват от по-мощен източник, който е по-далеч, или от по-маломожещен източник, който е по-близо. Също така не можеш да прецениш дали източника се движи ... или просто излъчва на по-висока/по-ниска честота. Тази информация я няма във вълните. Ние съдим за движението на източника или за разстоянието до него с помощта на допълнителна информация. Иначе единствената информация, която вълните носят със себе си, са свойствата, които съм изброил.

Как да не е? Нали от там тръгна разговора по темата. Ти май не се чуваш какви ги бръщолевиш и явно въобще не схващаш концепцията за отправна точка. Аз на някоко подчертах, че отправната точка трябва да е валидна в момента на движение, но ти продължаваш да си нареждаш бабини деветини. Нека по детски начин да те попитам, та евентуално да разбереш за какво става дума: Ти можеш ли, например, да промениш разстоянието между теб и един жив динозавър от преди 70млн години? Ако не можеш, значи ти няма как да се движиш спрямо този динозавър. Тоест, този динозавър не може да ти е отправна точка ... в момента. Ами същото и за Андромеда. Кретенчо, пак показваш неразбиране на понятието отправна точка/система. Отправните системи в СТО са симетрични. Ако две тела се движат едно спрямо друго, то и двете са отправно точки на другото. Ти явно не го знаеш това ... но се правиш на учен. Шарлатанин. Ужас! Не мога да повярвам колко си тъп. В момента, в който Андромеда гръмне, тя престава да бъде валидна отправна точка. Иначе какво ни пречи да изберем произволна точка в космоса за отправна точка ... и да кажем, че там на времето си е имало материално тяло. По твоята идиотска логика това ще бъде валидна отправна точка в СТО (която изисква отправна точка). Вземи научи най-накрая какво е отправна точка и престани да пробутваш езотерики за наука. Или иди на форум Паранаука и там се разгръщай колкото си поискаш с тези безумия. Кретенчо, ако има едно нещо, което човек тряба да знае за СТО, е че отправните системи са симетрични. Тоест, ти можеш да си избереш което си поискаш от две тела за движещо, а другото за стационарно ... и обратното. Не мога да повярвам, че ти даже и това базово правило не го знаеш ... а се правиш на познавач. Моля те иди в Паранаука и ни освободи от твоите шарлатански суеверия.

Това, което откривам, е че тукашните стожери на СТО нещо не го разбират този релативизъм, който защитават като талибани. Затова нека да им помогна малко. Не че на талибаните им влиза нещо в главата, но защо пък да не ги подразни човек. Както нееднократно бе обсъдено тук, Нютоновата физика разрешава движение и без отправна точка. Това е движението в абсолютното пространство (космоса), което Нютон дефинира като преместване от едно място на друго. Физиците на 19-ти век не се съгласяват с Нютон, защото движението на едно тяло в космоса (уж) е неоткриваемо. Съответно за движение се изисква друго тяло, което да служи за отправна точка. Така движението се дефинира като промяна на разстоянието между двете тела. Това повелява доктрината на релативизма. За да може едно тяло, обаче, да се използва като отправна точка за движение, то трябва да същесвтвува в момента на движение. Ако тялото е същесвувало в миналото ... но не същесвтува в момента на движение ... то няма как да е отправна точка. Иначе спрямо какво отчитаме промяна на разстоянието (и съответно движение) ... в момента на движение? Примерът на колегата с Андромеда е много показателен в това отношение и затова пак ще се върна към него. Нека бъдеща експедиция тръгва към Андромеда. Ако Андромеда вече е гръмнала и я няма, тя не може да служи за отправна точка, защото вече не съществува. На мястото където някога е била Андромеда има само празно пространство ... а доктрината на релативизма повелява, че точка в празното пространство не може служи за отправна точка. Значи на теория експедицията към Андромеда няма как да се движи спрямо вече липсващата Андромеда. Но на практика експедицията мери Доплер и точно това си мисли: че се движи спрямо Андромеда. На какво се дължи това разминаване между теория и практика? Ами на куция релативизъм, естествено. На какво друго. Доктрината на релативизма изисква източникът да същесвтува в момента на движение. Иначе как се променя разстоянието до несъществуващо тяло? Реалността, обаче, е таква, че ние няма как да знаем със сигурност дали даден източник на светлина съществува или не в нашето настоще, защото светлината от него, която достига до нас, винаги е излъчена в миналото. Така че на практика ние никога не знаем със сигурност дали едно тяло все още съществува или не, за да го изберем за отправна точка на движение ... в момента на движение, както релативизмът повелява. Тоест, погледнато по-философски, относитеното движение в същност не може да се е дефинира. За разлика от куция релативизъм, природата много умно го е измислила движението. Когато мериш Доплер, ти дефакто мериш собственото си движение, а не относителното си движение спрямо източника. Ако базовата честота е неизвестна, приемникът не може да отличи дали източникът е в движение или в покой. Но дори без никакво знание за източника и базовата честота, приемникът винаги може да измери собственото си движение от измерения Доплер ... в момента на движението. Така че в природата естественото и измеримо движение е собственото движение, а не относителното движение. Съответно природата ни е дала и средствата да измерим това движение ... напук на талибаните-релативисти.

Няма такъв въпрос "валидна ли е отправната система". Добре.

Ти нещо не разбираш. Времето в една отправна система важи за всяка точка в тази отправна система. Тоест, за цялата вселена. Ако в момент Т(х) Андромеда гръмне, в този момент Андромеда спира да върши работа като материала отправна точка ... независимо от това, че ти продължаваш да приемаш светлина от нея. Нека да погледнем примера от гледната точка на Андромеда. Значи в отправната система на Андромеда имаме ракета, която се движи инерциално към нея. В момент Т(х) Андромеда гръмва. Валидна ли е отправната система на Андромеда след момент Т(х)? Ако кажеш "да", значи ние може да имаме отправна система, която не е материална ... защото Андромеда вече я няма. Ако кажеш "не", значи ракетата няма как да се движи спрямо Андромеда ... защото Андромеда вече я няма. И в двата случая ако избереш светлината от Андромеда за отправна точка след момент Т(х), ти не се движиш спрямо Андромеда (защото нея вече я няма), а спрямо някаква нематериална отправна точка. Ти разбираш ли го това?