gmladenov

Няма противоречие, колега. Както вече казах, разликата между СТО и Нютон е само в това, че при Нютон имаме абсолютно време, кеото е еднакво във всички отправни системи. При СТО, от друга страна, всяка система си има собствено време. Иначе последователността на събитията в една система не се променя при транслиране на тези събития в друга система. Лоренцовата трансформация нали е линейна. Така че няма как да смениш реда на събитията с тази трансформация.

Същата работа. Двата лъча ще се съберат едновременно и в двете системи. Но това ще се случи по различно време в двете системи. А според теб илиза, че светлината изминава две еднакви разстояния в една и съща отправна система за две различни времена. В СТО няма такъв филм.

Казах ти. Разстоянията х' и -х' ще са еднакви (но ще са скъсени). Ако имаш еднакви разстояния - а различни времена - значи имаш различна скорост на светлината. Значи или трябва да изкараш, че разстоянията х' и -х' също са различни - или времената ще трябва да са еднакви. След няколко часа ще ти го сметна като хората, за да не спорим.

Същото важи и за скоростта v в случая. Иначе в отправната система на гарата ще завършиш с еднакви разстояния (х' и -х'), но различни времена (t' и t"). Това означава различна скорост на светлината в двете посоки ... което не е разрешено в СТО. Помисли и ще видиш. Трябва най-накрая да го науча този Латекс. Затова не ги изписвам формулите.

А това вече не е вярно. Може да се престрашите да опитате. Имаме две събития, едното с координати (t,x), другото с координати (t,-x). Пробвайте с Лоренц и ще видите че се получават два различни момента за всяка от стените на влака, t'=/=t". Ти се изказа, колега. Да, имаш две събития - (t,x) и (t,-x) - и като ги транслираш с Лоренц пак ще получиш две събития - (t',x') и (t',-x'). Времето и на двете транслирани събития ще бъде (t') - тоест, те пак ще излязат едновременни. Аз няма да споря повече за тази глупост.

Точно.

Не е така, колега. И за двата наблюдателя светлината от крушките достига едновременно до краищата на вагона. Както според СТО, така и според Нютон.

Колега, наблюдателят във влака е в покой в неговата отправна система. Така че светлината от крушката достига едновременно до двете стени на вагона. Тоест, в един и същи момент t. Като транслираш този момент с Лоренц, пак получaваш един момент - t' - а не два момента (например t' и t"). Естествено t != t', но и в двете отправни системи светлината от крушката достига едновременно до двете стени на вагона. Тоест, в един и същи момент ... само че този момент е различен в двете сиетеми (t != t').

Явно и ти не четеш какво съм написал. Примерът с вагона горе не е по-различен от примера на Ексхемус със светлинната сфера. И двата наблюдателя виждат сфера ... тоест, как светлината от крушката достига едновреммено до краищата на вагона. Ако това не беше така, то единият наблюдател ще види светлинна сфера, а другият - елипсоид или не знам какво. Както самият ти показа на Ексхемус, обаче, и двата наблюдателя виждат сфера. Така че и двата наблюдателя виждат как светлината от крушката достига едновреммено до краищата на вагона. Само че моментът, в който светлината достига до краищата на вагона, е различен в двете системи (според СТО). Това е "относителността на едновременноста" в случая - а не че светлината от крушката достига двата края на вагона неедновременно.

Това вече е вярно. И двата наблюдателя виждат едновременност. Разликата е, че според Нютон имаме само един момент на едновременност, който е общ в двете системи. Според СТО, от друга страна, имаме два момента на едновременност - по един за всяка система.

И двата наблюдателя виждат едно и също нещо: Светлината от крушката в центъра на вагона достига краищата на вагона едновременно. СТО и класическата физика, обаче, се различават по това как описват този резултат. Според класическата физика, наблюдателят на гарата вижда скоростта на светлината вътре във вагона като c ± v. Според СТО, обаче, това е невъзможно. Вместо това, времето вътре във вагона изглежда забавено на наблюдателя на гарата, а самият вагон изглежда скъсен. Това е трикът на СТО, с който скоростта на светлината никога не надвишава c.

Твоят коментар показва, че не четеш внимателно това, което казвам .

Лапландец, тази картинка е подвеждаща и не отговаря нито на СТО, нито на Нютоновата физика. Явно за да илюстрират "относителност на едновременноста", авторите неизбежно прибягват до примери, които са технически неиздържани. Това се вижда както от този пример, така и от примера със светлавиците.

Ами защо тогава сами ни хокаш, че не сме си прочели учебниците??

Благодаря, това имах предвид.

Разговорът тръгна от Малоум-2: За наблюдателя на гарата (неподвижен) светкавиците са събития, ставащи едновременно. За наблюдателя във вагона (движещ се) - същите тези две събития са разновременни... Това е. И изводът, колкото и да е неочакван е правилен - времето в две взаимно подвижни ИС, ТЕЧЕ(?!) нееднакво. Технически погледнато това, което колегата казва, не е вярно. Влакът и гарата са две координатни системи и светкавиците са едновременни и в двете системи. Само че според СТО времената, когато удрят светкавиците, не са едно и също време в двете системи.

Заемаш ролята на Дорис в момента, която критикува без да внимава за какво се говори. Знаем за какво е примерът със светкавиците. Според СТО: светкавиците са едновременни във всяка една от координатните системи по отделно, но тъй като всяка от тях има свое собствено време, моментът, в който удрят светкавиците, има различни времеви координати в двете системи. Тоест, нямаме едновременност между системите. Според Нютон: светкавиците са едновременни във всяка една от координатните системи, като също така имаме и едновременност между системите. Така одобряваш ли?

Малоум ги къдри, не Лапландеца. Физически наблюдател е точка в една координатна система, а не цялата координатна система. Имаш ли нещо против?

В интерес на истината това не е вярно. Примерът със светкавиците само илюстрира, че ако за един физически наблюдател две събития да са едновременни, то за друг такъв те не са. Никакви други изводи не могат да се направят от този пример. Ако сме технически издържани, "наблюдател" означава координатна система. Така погледнато светкавиците са едновременни и за двата наблюдателя от примера; тоест, и в двете координатни системи. Значи ако сме технически издържани, примерът със светкавиците е подвеждащ и абсолютно нищо не показва.

Чак сега те разбирам .

Колега, грешката на СТО са допусканията: че движението в космоса е неоткриваемо и че скоростта на светлината е еднаква за всички. Тези допускания трябва да се атакуват. Иначе не виждам как може да се покаже, че теорията е грешна.

Как да не съм. Нали аз самият дадох подобен пример: ако си спомняш картинките с открития и закрития вагони. Ето пак примера с открития вагон, който по същество е еднакъв на твоя пример с огледалата. Заради движението на вагона синята светлина достига първа до наблюдателя, така че няма едновременност. Проблемът е, че тези примери - и твоят и моят - не доказват, а само илюстрират. Така че аз съм с теб ... но това трябва да се докаже. Спътниците го доказват, но както виждаш стожерите на СТО не приемат този факт. Други факти засега поне аз нямам.

Да, разбирам те. Само че ако огледалата са на еднакво разстояние от крушката и скоростта на светлината е винаги еднаква, то ти ще неизбежно ще имаш едновременност. Едновременност няма да има само ако скоростта на светлината е различна в различните посоки: в права и обратна на движението. Само че нали по условие тя е еднаква ... според СТО.

Същото с моята жена. Накрая се завършва тя да ми налива акъл .

Ясен си, Лапландец, но самият пример не оборва СТО. Резултатът от примера зависи от това какви са ти допусканията. СТО допуска, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Според това допускане, светлината от двете огледала ще достигне едновременно до вътрешния наблюдател. Така че няма противоречие. Ако пък допускането на СТО не е вярно, то тогава наистина няма да има едновременност. Само че как доказваме, че допускането на СТО е грешно? Самият пример не доказва подобно нещо, а го взима за даденост.