gmladenov
Потребител-
Брой отговори
9946 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
33
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Айнщайн обяснява още в увода на СТО, че премахва абсолютната система на пространството заради "неуспешните опити да се окрие" движението на земята в космоса. Това той го казва черно на бяло (и аз го цитирах поне десет пъти). Спътниците, обаче, опровергават Айнщайн, защото успяват да открият това уж неоткриваемо движение. Един рационален човек би трябвало да може да признае разминаването между СТО и измерванията на спътниците. Но за нашето Сканерче това е проблем. Как то ще признае, че СТО може би е грешна. Съответно то почва да разтяга локуми, че абсолютната отправна система е премахната ... Защото тя не се ползва дори и в класическата физика. И няма никаква практическа полза от нея, затова отпада от физиката. Или че Нютон "намеквал" за "някакво си" абсолютно пространство. Смехории. Естествено и дума не се споменава за това какво самия Айнщайн казва по въпроса. Наглата безочливост и тенденциозност на някакви малоумници с претенции за научност наистина ми е много неприятна. Затова тя няма как да остане без подобаващ коментар.
-
Пълни глупости. Колко пъти цитирах вече Нютон какво казва за абсолютното движение. Айнщайн и него го цитирах хиляди пъти защо премахва абсолютната координатна система. На теб не ти допада истината и за да можеш да продължиш да спориш, си измисляш пълни глупости. Не бих ти отговорял на коментарите, но не мога да оставя такова безочливо изопачаване на физиката да се пробутва за физика.
-
Противоречието идва от това, че според СТО движението на спътниците е неоткриваемо ... а то е откриваемо. Тук продължава да се спори за отправната система на това движение ... без да отговяра на въпроса защо СТО смята, че наблюдателите не могат да открият собственото си движение. Идеята, че движението е само относително е грешна и се базира на грешката на физиците от 19-ти век (началото на тази тема). Без тази предполагаема неоткриваемост на движението, СТО въобще нямаше да съществува.
-
Фактът е, че това е хипотетичен източник. Ти твърдиш, че "няма кой друг" ... но нямаш никакви факти (а не хпотези) да подкрепиш твърдението си. Спътниците откриват собственото си движение в космоса, а не движението на хипотетичен измислен източник на реликтовото излъчване. Ти пробутваш хипотези и лични виждания като факти.
-
Отправната система е проблемът да се изкара това движение относително. Ние имаме само хипотеза (а не факт), че източникът на реликтовото излъчване е прото-плазмата на ранната вселена. Ако броим прото-плазмата за отправна система, то тогава това е изсмислена/фабрикувана/хипотетична система. Това не е реална отправна система. И да не забравяме базовия въпрос: Защо се опитваме да опишем откриваемото движение на спътниците в космоса със СТО, която по условие приема това движение за неоткриваемо. Както хилядократно съм посочвал, концепцията на СТО, че движението е само/винаги относително се базира на "наблюдението", че движението на земята в космоса е неоткриваемо - а спътниците най-спокойно откриват това уж "неоткриваемо" движение.
-
Няма как да се съгласим. Съгласен. Не съм съгласен. В примера с открития вагон, детекторът (наблюдателят) и източникът са в покой един срямо друг. Според теб в този случай детекторът ще измери изотропна скорост на светлината. В действителност, обаче, измерената скорост ще е анизотропна, защото детекторът се движи спрямо точката на излъчване на светлината. И ти, и Айнщайн пренебрегвате това движение ... и двамата не сте прави ;).
-
Съгласен. Нали уточнихме, че вакуумът не е преносна среда. В същото време, обаче, той е среда за разпространение на светлината; тоест, оптическа среда. Твоето твърдение е противоречиво. Пак си противоречиш. Първо казваш, че вакуумът не е среда, а след това казваш обратното. По принцип нали изяснихме, че изотропията е тази, която създава впечатлението за "увличане"; истинско увличане няма. За да имаме истинско увличане на светлината, то тогава вакуумът наистина трябваше да е преносна среда. Само че вакуумът не е преносна среда, а и увличането е само привидно. Както изяснихме, "увличането" е въпрос на проста геометрия: Ти ще измериш анизотропна скорост на светлината ако си в движение спрямо точката на излъчване на светлината. Ако си в покой, обаче, ти ще измериш изотропна скорост. Така че ти това гледай: дали наблюдателят се движи спрямо точката на излъчване или не. Проблемът е, че за теб движението винаги изисква материална отправна точка. Затова ти отхвърляш идеята, че точката на излъчване на светлината може да е точка във вакуума. Това е твой проблем, обаче . (Пак да кажа: това е констатация, а не критика или обида.) Фактът е, че ако направиш една карта на видимата вселена, нашата слънчева система ще бъде една мъничка точка във вакуума на вселената ... дори ако картата е голяма колкото футболно игрище.
-
Ако абсолютното пространство го заградиш или "вградиш в нещо", то ще спре да е абсолютно и също ще стане относително. Относителността като цяло е йерархична. Можеш да си вграждаш до безкрай. На вакуума на пространството, обаче, не му се знае края. Така че той играе ролята на абсолютно пространство ... от наша гледна точка. Тоест, абсолютността също е относителна ;).
-
Думата пространство е общо понятие, Тъпанарчо. Шуплите в метал или сирене са пространство ... и се движат със съответния материал, а не отделно. Една пещера в недрата за земята е пространство ... и се движи заедно със земята, а не отделно. Мога да ти дам хиляди примери за движещо се пространство, но за какво да се хабя за лумпен като теб.
-
Да, в този случай опитът на ММ ще покаже анизотропна скорост на светлината ... поради движението. Трябва да е материална преградата. Ако не е материална, значи нямаме преграда. Точно. Като заградиш едно пространство, то става вътрешно/локално спрямо преградата. Съответно то е в покой спрямо нея. Спрямо един външен наблюдател, от друга страна, това пространство се движи заедно с преградата. Тоест, то е относително.