gmladenov

Аз приемам, че ти не си прав ;).

Хипотеза != факт.

Фактът е, че това е хипотетичен източник. Ти твърдиш, че "няма кой друг" ... но нямаш никакви факти (а не хпотези) да подкрепиш твърдението си. Спътниците откриват собственото си движение в космоса, а не движението на хипотетичен измислен източник на реликтовото излъчване. Ти пробутваш хипотези и лични виждания като факти.

Отправната система е проблемът да се изкара това движение относително. Ние имаме само хипотеза (а не факт), че източникът на реликтовото излъчване е прото-плазмата на ранната вселена. Ако броим прото-плазмата за отправна система, то тогава това е изсмислена/фабрикувана/хипотетична система. Това не е реална отправна система. И да не забравяме базовия въпрос: Защо се опитваме да опишем откриваемото движение на спътниците в космоса със СТО, която по условие приема това движение за неоткриваемо. Както хилядократно съм посочвал, концепцията на СТО, че движението е само/винаги относително се базира на "наблюдението", че движението на земята в космоса е неоткриваемо - а спътниците най-спокойно откриват това уж "неоткриваемо" движение.

Според СТО абсолютна отправна система не съществува. А според класическата физика абсолютната отправна система е самото пространство. Значи твоите възгледи се различават както от СТО, така и от класическата физика.

Реликтовото излъчване материална отправна точка ли е?

Самата светлина спрямо какво се движи?

Няма как да се съгласим. Съгласен. Не съм съгласен. В примера с открития вагон, детекторът (наблюдателят) и източникът са в покой един срямо друг. Според теб в този случай детекторът ще измери изотропна скорост на светлината. В действителност, обаче, измерената скорост ще е анизотропна, защото детекторът се движи спрямо точката на излъчване на светлината. И ти, и Айнщайн пренебрегвате това движение ... и двамата не сте прави ;).

Ако приемем вакуума за материална среда ... както е според КМ ... тогава защо вакуумът да не е валидна отправна система? Или пък да имаме отправни точки във вакуума?

Съгласен. Нали уточнихме, че вакуумът не е преносна среда. В същото време, обаче, той е среда за разпространение на светлината; тоест, оптическа среда. Твоето твърдение е противоречиво. Пак си противоречиш. Първо казваш, че вакуумът не е среда, а след това казваш обратното. По принцип нали изяснихме, че изотропията е тази, която създава впечатлението за "увличане"; истинско увличане няма. За да имаме истинско увличане на светлината, то тогава вакуумът наистина трябваше да е преносна среда. Само че вакуумът не е преносна среда, а и увличането е само привидно. Както изяснихме, "увличането" е въпрос на проста геометрия: Ти ще измериш анизотропна скорост на светлината ако си в движение спрямо точката на излъчване на светлината. Ако си в покой, обаче, ти ще измериш изотропна скорост. Така че ти това гледай: дали наблюдателят се движи спрямо точката на излъчване или не. Проблемът е, че за теб движението винаги изисква материална отправна точка. Затова ти отхвърляш идеята, че точката на излъчване на светлината може да е точка във вакуума. Това е твой проблем, обаче . (Пак да кажа: това е констатация, а не критика или обида.) Фактът е, че ако направиш една карта на видимата вселена, нашата слънчева система ще бъде една мъничка точка във вакуума на вселената ... дори ако картата е голяма колкото футболно игрище.

Ако абсолютното пространство го заградиш или "вградиш в нещо", то ще спре да е абсолютно и също ще стане относително. Относителността като цяло е йерархична. Можеш да си вграждаш до безкрай. На вакуума на пространството, обаче, не му се знае края. Така че той играе ролята на абсолютно пространство ... от наша гледна точка. Тоест, абсолютността също е относителна ;).

Думата пространство е общо понятие, Тъпанарчо. Шуплите в метал или сирене са пространство ... и се движат със съответния материал, а не отделно. Една пещера в недрата за земята е пространство ... и се движи заедно със земята, а не отделно. Мога да ти дам хиляди примери за движещо се пространство, но за какво да се хабя за лумпен като теб.

Да, в този случай опитът на ММ ще покаже анизотропна скорост на светлината ... поради движението. Трябва да е материална преградата. Ако не е материална, значи нямаме преграда. Точно. Като заградиш едно пространство, то става вътрешно/локално спрямо преградата. Съответно то е в покой спрямо нея. Спрямо един външен наблюдател, от друга страна, това пространство се движи заедно с преградата. Тоест, то е относително.

Ами много просто: като се движиш в изотропния вакуум. На това нещо от 1842г насам му викат Доплеров ефект. Разбира се малоумници с Наполеонов комплекс като теб нямат капацитет за тези неща. Затова си пий отровата за мишки и спри да досаждаш, психопат такъв.

Ами защото спътниците се движат в този вакуум. Космическият вакуум естествено е изотропен, както и скоростта на светлината в него. Съответно като се движиш в този вакуум, ти ще измериш анизотропна скорост на светлината. Точно това е "етърният вятър", който опитът на ММ се е опитвал да установи. Също така диполната анизотропия, измерена от спътниците. Аналогичен пример е това да летиш в атмосферата: ти мериш съпротивление на въздуха (вятър) само ако летиш. Ако не летиш, никакъв вятър не мериш (стига да няма естествен вятър). Самолетите мерят съпротивлението на въздуха с "тръба на Пито". Забележи къде е монтирана тръбата. Нали се сещаш какъв вятър ще измериш, ако монтираш тръбата вътре в затворената кабина на самолета ... дори да летиш.

Напълно съм съгласен. Но от предишния ти коментар останах с впечатлението, че ти си на друго мнение. Няма увличане; има само изотропия на относителната среда. Но на един външен наблюдател това му изглежда като увличане. Така че "увличането" е само привидно. Право в десятката. Ако опитът на ММ се проведе вътре в затворен спътник или вътре в космическата станция, той пак ще даде нулев резултат ... защото пак ще мери изотропия в относителна среда. За даде не-нулев резултат, опитът на ММ трябва да се проведе на открито в космоса. Не може на закрито. Ти като затвориш едно пространство, то автоматчно става относително ... независимо каква е средата вътре в него (въздух, вода, вакуум). Затварянето на простраството е това, което го прави относително. Точно като трюма на пословичния Галилеев кораб.

Благодаря аз линка. Не съм взаимствал идеята за жабката от там. Но явно това е популярна аналогия за светлинни вълни ... и с право.

Кретенчо, пак си измисляш твоя си Физика.

Не знам за какво говориш. Дай линк.

Ами с гюрук само няма да стане. И не става по магически, а по най-естествен начин. Но иначе си прав. Според теб въздухът вътре в един летящ самолет относителен ли е или не? И според теб какво остава вътре в този самолет, ако изсмучеш всичкия въздух в него? Космос ... или "пространство, свободное от вещества"?

Не се базикам, Лапландец. Аз казвам едно и също нещо през цялото време ... независимо от това, че го казвам по десет различни начина.

Ами както обясних вече, вакуъмът във вагона не е същата оптическа среда като вакуумът на пространството. Това са две съвсем отделни оптически среди, които нямат нищо общо ... въпреки, че и двете са вакуум. Виж по-горния ми коментар за по-подробно обяснение. Съгласен съм напълно. Ако искаме, ние можем да използваме вакуума във вагона като отправна система. Това, обаче, няма да е абсолютната отправна система на пространството. Само "откритият" вакуум на пространството може служи като абсолютнта отправна система. Докато не намерим края на вселената, този вакуум може да се смята за безкраен и неподвижен. Така че той може да служи за абсолютна отправна система. Вакуумът във вагона, от друга страна, се "движи" заедно с вагона. Така че този вакуум наистина не може да служи за абсолютна отправна система ... нищо, че пак е вакуум. Да дам нагледен пример: Избираме Черно море за стационарна отправна система. Ти караш водно колело и държиш бутилка с вода. Тази вода движи ли се спрямо отправната система на Черно море ... или е в покой? Нали и двете са вода. Ами същото и с вагона с вакуум.

Изотропията на светлината. Като цяло, светлината работи на принципа "едно си баба знае, едно си баба бае". В каквато и оптическа среда да излъчиш светлина, тя винаги ще се разпространява с еднаква скорост във всички посоки. Светлината това си може и това прави: разпространява се с изотропна скорост. Тя друго не знае (стига оптическата среда също да е изотропна, естествено). Ето пак примера със закрития вагон, който е "пълен" с вакуум: Нека разстоянието от черевената крушка до дясната стена на вагона да е L. Тъй като валуумът е изотропна среда, светлината от червената крушка винаги ще изминава това разстояние със скорост с. Ако искаш го качи този вагон на Еверест и го сурни на долу по снега - или пък ускори до 1000 км/ч - изотропията на вакуума вътре във вагона не се променя. Следователно, светлината от червената крушка винаги ще изминава разстоянието L със скорост с. Ти с механично движение не можеш да промениш изотропията на вакуума вътре във вагона. Така че на каквото и механично движение да подложиш вагона, скоростта на светлината вътре в него неизменно си остава с. Това е положението, Минке. Изотропията на вакуума вътре във вагона просто не се променя от движението на вагона. Това на свой ред означава, че скоростта на светлината вътре във вагона е дефакто фиксирана към него. Следователно, в отправната система на един външен наблюдател, тази скорост ще зависи от това как се движи вагона. Ако вагонът се движи инерциално, то тогава скоростта на светлината вътре в него ще бъде c ± v. Ако пък вагонът ускорява, скоростта на светлината вътре в него ще бъде c ± (a*t). Да не се забравя, че тук говорим за ефективна скорост в отправната система на външния наблюдател. Иначе вътрешният наблюдател винаги измерва скоростта на светлината като с. Така че тук нямаме никакво нарушение на законите на природата. Също така да се забележи, че тук не става дума за никакво "увличане" на светлината. Така нареченото увличане е само привидно и е резултат от изотропията на скоростта на светлината. Това е за закрития вагон. Нека сега погеднем открития вагон, който е по-интересен. Първо нека нагледно илюстрираме изотропията на светлината и нейната ненезависимост от източника. Примерът е с материални вълни, които естесвтено са различни от електромагнитните вълни, но принципите на изотропия и независимост от източника са еднакво валидни и за двата типа вълни. Така че следната картинка е напълно валидна концептуална илюстрация на движещ се източник на светлина. В случая всеки допир на "жабката" с водата може да се приеме като излъчването на светлинен импулс от източника: Както се вижда на картинката, светлинните вълни поемат "свой собствен живот" след като са излъчени. Те се разпространяват с изотропна скорост спрямо точката на излъчване и вече нямат нищо общо с източника. Нека да се забележи и следното важно нещо: Ако това е едно безкрайно езеро, което е гладко като тепсия, по какво определяме, че жабката се въобще се движи? Както е видно от картинката, отговорът е, че самите вълнички ни дават възможност да открием движението на жабката. Тъй като вълничките се разпространяват с изотропна скорост спрямо точката на излъчване, ние може да използваме тази точка като отправна точка за движение. Фактът, че точката на излъчване на вълничките се намира на разстояние от жабката означава, че жабката явно се е придвижила. И ако знаем скоростта на вълничките, то тогава ние можем да определим и скоростта на жабката - в зависимост от това тя колко далече се е преместила спрямо точката на излъчване. Абсолютно същото важи и за вакуума на пространството като отправна система, независимо, че той не е материална среда. В случая с езерото ние го избираме за отправна система по критерии, които нямат нищо общо с неговата материалност. Така че дали то е материална среда или не няма никакво значение. Сега да се върнем към примера с открития вагон: Нека крушките да светват в момент t0 и нека в момент t1 вагонът да се е преместил надясно на разстояние D. Както вече бе изяснено, светлината се разпространява спрямо точката на излъчване. Значи в момент t1, наблюдателят на вагона е скъсил разстоянието до точката на излъчване на синята светлина с разстояние D. В същото време, той е увеличил разстоянието до точката на излъчване на червената светлина пак с разстояние D. Така че синята светлина трябва да измине по-къс път от червената, за да достигне до наблюдателя. По тази причина, синята светлина достига първа до него. Това не важи за закрития вагон, тъй като наблюдателят там не се движи спрямо точката на излъчване на светлината от двете крушки. Следователно, тази светлина достига до наблюдателя едновременно.

Ето пак примера с двата вагона и крушките - но този път с подобрени картинки. Открит вагон: наблюдателят е в движение спрямо оптическата среда и светлинните вълни. По тази причина светлината от синята крушка достига до наблюдателя преди светлината от червената крушка. Закрит вагон: наблюдателят е в покой спрямо оптическата среда и светлинните вълни. В този случай светлината от двете крушки достига до наблюдателя едновременно.

Кое го прави отделна среда? Ами нека да приемем, че вагонът е херметически затворен и че се движи в атмосферата. Значи вътре във вагона имаме вакуум, а отвън имаме (атмосферен) въздух. Как това не са две отделни (опически) среди? Е това казвам и аз.