gmladenov

Явно съм те надценил като казах, че имаш кокоши мозък. Твоят мозък е още по-малък. Аз говорех за уреди в лабораторията, а не във вакуума на космоса. Специално го уточних. Но то е ясно, че ти няма да разбереш. Какво може да се очаква от един идиот.

Да, Идиотчо. И според твоето кокошо мозъче това какво значение има? Ти имаш опитна установка вътре в лабораторията, в която измерваш скоростта на светлината. Твоите уреди са в покой спрямо оптическата среда - независимо дали това е вакуум, вода или въздух. Как сезонът определя дали твоите уреди са в покой или не? Би ли ми обяснил тази връзка, защото явно само идиот като теб я вижда.

Няма, Лапландец. Ако се разтърсиш ще видиш, че опитната установка в нито един опит ... който някога е правен ... не е била в движение спрямо оптическата среда. Опитът на Физо от 1851 симулира движение, защото той измерва скоростта на светлината в движеща се оптическа среда (вода). Дефакто спътниците за картографиране на космисческия фон са единственият опит, в който опитната установка е в движение спрямо оптическата среда - и този опит веднага измерва анизотропна скорост на светлината.

В случая имам предвид, че светлината вътре в мехура се движи заедно с него. Така че ако мехурът се движи със скорост v спрямо външен наблюдател, скоростта на светлината вътре в мехура ще бъде с ± v спрямо същия този наблюдател. Това е смисълът на илюстрацията.

Не, Тъпанарчо. Никога не съм казвал подобно нещо. Ти си толкова тъп, че дори не можеш да разбереш какво казвам.

Да, Кретенчо. Знам и за ЛИГО също. Всички тези опити ... без изключение ... са проведени в покой спрямо оптичесаката среда, независимо дали тя е вакуум или нещо друго. А както самия Айнщайн казва, "лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати...".

Точно така. И в класическата физика третата отправна система е абсолютната отправна система (на пространството). Така че в класическата физика винаги знаем скоростта и на двете ракети по отделно. В СТО не е така, защото имаме само две отправни системи, едната от които винаги е в покой. Такаче в СТО имаме само обща относителна скорост; индивидуални скорости няма. Нали се извиних няколко пъти, че светлината не изисква преносна среда ;). Атмосферета е изотропна оптическа среда, така че скоростта на светлината в нея също е изотропна (еднаква във всички посоки). Ако си в покой спрямо атмосферата (както е била опитната установка в опита на Майкелсън и Морли), ти ще измериш изотропна скорост на светлината. Това е "нулевият" или "отрицателен" резултат от опита ... а той всъщност е очакваният/положителен резултат. Ако повториш същия опит във вакуум ... и пак си в покой във вакуума ... пак ще имериш изотропна скорост. Цялата работа е там, че всички опити, които уж потвърждават СТО, за извършени в покой - независимо дали във вакуум или в друга оптическа среда. Дефакто всички опити, които някога са направени, повтарят една и съща грешка: те мерят скоростта на светлината докато са в покой. Само опита на Физо от 1851 и спътниците са в движение ... и те съответно измерват анизотропна скорост на светлината. Значи какъв е извода: Ако мериш скоростта на светлината докато си в покой, ти мериш изотропна скорост. Но ако не си в покой, ти мериш анизотропна скорост. Тогава защо се смята, че скоростта на светлината е еднаква за всички ... като тя явно не е.

Наполеончо, тия като теб ги пращаме в изгнание и ги тровим с арсеник или отрова за мишки или хлебарки. А за теб не си струва да хабиме арсеника, така че не се надувай много.

Горкото Сканерче има Наполеонов комплекс и участва в тези дискусии само за да покаже колко е велик. Просто пренебрегвай кухата му реторика.

Това е едно ограничено виждане, Кретенчо. Ти си зациклил, че движението е задължително относително. Ако някога успееш да отпецнеш от това зацикляне, (може би) ще разбереш, че не си прав ... макар че се съмнявам. Така че засега просто приеми, че си тъп и ограничен и не разбираш за какво става дума. По-добре разкажи пак историята как Нютон "намеквал" за "някакво си" абсолютно движение. Умирам да се смея на тази смешка.

В природата също така няма значение дали се движиш или не. За какво въобще са ни теории тогава.

Следва, че можеш да опишеш правилно движението. Ето пак примера с ракетите. Едната лети от Марс към земята, а другата от земята към Марс. Искаш да се срещнете по средата. Коя ракета ще пристигне първа на средата между Марс и земята? Ти това не можеш да го определиш ако гледаш само двете ракети. Тоест, СТО не ти дава тази информация. А класическата физика ти я дава.

Не бе, Кретенчо. В класическата физика ти знаеш собствената си скорост и без отправна система. Значи ти знаеш колко си бърз. Но когато си в относително движение важи само общата скорост. Така че понятието "по-бърз" е безсмислено, като се говори за относително движение между две тела. За да определиш кой е по-бърз, ти трябва "независима" отправна точка. Тоест, трябва трета отправна точка. Но ако имаш само две тела (тоест, две отправни точки), ти не може да кажеш кое от тях е по-бързото.

Нали точно това е проблема. Нека да кажем, че едната ракета е два пъти по-мощна от другата. От независими изпитания се знае, че тя се движи два пъти по-бързо другата. Когато са в заимно движение, обаче, ти не можеш да кажеш коя е по-бързата, защото винаги говорим за тяхната обща относителна скорост. В СТО понятието "по-бързо" не съществува, когато говорим за две тела в относително движение. Замислял ли си се за това.

И според класическата физика е така. Какъв е проблемът? Или сами си го създаваме Проблемът е, че СТО е неадекватна да опише реално движение. Ти не можеш да определиш коя от двете ракети е по-бързата ... но иначе броиме, че СТО е велика теория. Смехории.

Няма спрямо, бе Кретенчо.

Ами той го казва в прав текст, ама няма кой да чете.

Нали според СТО едната ракета се движи, а другата е в покой ... и обратното. Ако едната ракета е два пъти по-бърза от другата, как знаеш коя от двете е по-бързата? Можеш ли да отговориш на този въпрос без да въвежадаш трета отправна точка. Ако трябва да въвеждаш трета отправна точка (трети наблюдател), значи ти не можеш да определиш само с двете ракети коя от тях е по-бързата.

Да бе, Сканерчо. Въпросът е, че Айнщайн не мисли така.

Точно там е цялата работа. СТО задължително изисква отправна точка, а спътниците мерят скорост без такава. Значи според какво е тази скорост тогава. Нали това обсъждаме, че имаме скорост, а нямаме отправна точка.

Нека да дам още един прост пример, с който за пореден път ще илюстрирам неадекватността на СТО: Две ракети - А и Б - се движат инерциално в космоса една срещу друга и се разбират да се срещнат по средата на разстоянието между тях. Първото нещо, което трябва да се забележи в този пример, е че ракетите не могат да се срещнат под кривата круша, защото в космоса такава няма. Така че мястото на срещата явно ще е някаква точка във вакуума на космоса, на която ще трябва да се присвоят някакви относителни координати. С други думи, дори когато не сме избрали вакуумът на пространството за координатна система, ние пак опираме до това да присвояваме координати на някакви случайни точки във вакуумът на пространството. Ако изберем вакуумът за координатна система ще е абсолютно същото - само дето началото на координатната система също ще е точка в космоса, а няма да е една от ракетите. Сега по-важното: Според СТО наблюдателите не могат да открият собственото си движение, така че по условие ракетите не могат да определят собствената си скорост. Вместо това, имаме само общата относителна скорост на двете ракети; за индивидуални скорости тук не може да се говори. Според класическата физика, ракетите знаят собстената си скорост (по подобие на спътниците) и следователно всяка от ракетите може да изчисли кога ще пристигне на мястото на срещата. Ако ракетите се движат с различни скорости, то едната от тях ще притигне преди другата на мястото на срещата и ще трябва да изчака другата. Според СТО, обаче, ракетите винаги пристигат заедно на мястото на срещата. Пак да кажа, според СТО индивидуални скорости не съществуват, а имаме само една обща относителна скорост. От гледната точка на ракета А, тя е в покой, а ракета Б се движи с общата относителна скорост. Според ракета Б пък е обратното: тя е в покой, а ракета А се движи с общата относителна скорост. Ако едната от ракетите е два пъти по-мощна от другата, СТО няма механизъм, според който тя ще пристигне първа на мястото на срещата. Това е така, защото СТО винаги описва движението с общата относителна скорост на двете ракети. Следователно разстоянието между тях винаги се скъсява по симетричен начин. Това, естествено, а напълно нереалистично.

Много съжалявам, но подобно движение няма никакъв физически смисъл. Освен това нека първо уточним следното: По условие, СТО смята движениено на спътниците за неоткриваемо ... а то явно е откриваемо. Значи СТО погрешно допуска, че движението на земята в космоса е неоткриваемо. На това допускане се основава цялата концепция, че движението е само относително. Нека обясним това разминаване на СТО с действителността. За фалсифицирането на една теория е необходим един единстен опит, който опровергава теорията. Този опит вече го има. Тогава защо въобще се правят нескопосани опити да се опише движението на спътниците със СТО - вместо да се признае, че СТО се разминава с действителността.

Точно така .

Ами бъркаш се. Доплеровият ефект се получава от всякакво движение, а не само от ускорение. Инерционното движение срещу (или в посока на) каквито и да било вълни води до Допплоров ефект. Както и ускорението, разбира се.

Цитирал съм няколко пъти, освен това е много лесно да се намери с Гугъл. Ето какво казва руската Уикипдия, например: https://ru.wikipedia.org/wiki/Реликтовое_излучение#Дипольная_анизотропия Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва. Диполната анизотропия като цяло се тълкува, че е причинена от движението на слънчевата система през космоса.