gmladenov

Моят проблем с разширението на вселената е, че физиците не предлагат физически механизъм, чрез които вселената се разширява. Пространството някак си се разширява. Ами добре. На мен по-достоверна ми се струва теорията за уморената светлина ("tired light"). Подобна теория не изисква разширение на пространството, а само че светлината губи енергия докато преминава огромни разстояния. Това е много по-възможно и вероятно като физически механизъм. Проблемът е в това, че тази теория противоречи на стандартния космологичен модел. Ако червното отместване на далечните галактики е резултат от уморена светлина, то тогава вселената не се разширява. Аз лично нямам кой знае колко силно мнение по-въпроса. Най-вече се чудя.

Отварям тема за нещата във физиката, за които или нямаме обяснение, или имаме само хипотези. Да вземем за пример гравитацията. Днес имаме два модела за гравитация: класическият и общата теория на относителността (ОТО). Самото естество на гравитацията, обаче, все още не ни е познато и никой не знае какво точно е гравитацията. Също така нито един от двата посочени модела не може да обясни защо галактиките се въртят по подобие на твърди дискове. Разширението на вселената е друг такъв пример. Според стандартния космологичен модел, вселената се разширява. Тази теория се базира на червеното отместване на светлината от далечни галактики, а обяснението е, че разстоянието между галактиките се увеличава. Колкото и да е достоверно, обаче, това обяснение е в същност само хипотеза, защото ние няма как потвърдим със сигурност дали това наистина е така. Големият взрив пък е още по-благодатна тема за разискване. Така че има много за обсъждане. Моля заповядайте .

Хмм, бих поспорил за това

Ами аз потърсих такъв пример и не намерих. Щом и ти не го посочваш, значи явно няма такъв пример. Следователно, вторият постулат е безпочвена хрумка. Много съжалявам, но точно така излиза. Чудя ти се на акъла. Ти спориш, че вторият постулат се базира на факти - пък после не можеш да ги посочиш тези факти. Пет пъти те попитах (буквално) и ти пет пъти увърташ. Точно като слаб ученик, който не знае какво го питат. Седни си. Слаб (2).

Ти видя, че ни си прав, и зацикли. Говорим за това дали вторият постулат се отнася само за стационарни отправни системи или за всички отправни системи. След като по условие всяка отправна система може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се, значи вторият постулат се отнася за всички отправни системи. Тоест, скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. На базата на този постулат Айнщайн дефинира "относителността на едновременността". Ако вторият постулат се отнася само за стационарни системи, тогава "относителността на едновременността" не може да бъде дефинирана. Така че си избери: или вторият постулат се отнася за всички отправни системи - или нямаме относителнст на едновременността.

И въпреки това ти не си дал такъв пример.

Е да де. Не можеш да дадеш такъв пример.

Да, така е. Но изборът за това коя е стационарна и коя е движеща се е едновременен.

Ами аз още чакам за конкретен пример. Явно не можете да дадате такъв.

Няма такова нещо. Ами има. Вземи да прочетеш СТО. Тук не говорим за "относителност на едновременността", а за това че всяка една от двойка отправни системи може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се - въс всеки един момент. Тоест, едновременно.

Сега какво, и електродинаамиката на Максуел ли се оказа гениална хрумка? Не съм казал подобно нещо. Виж по-горе какво точно питам.

Подчертаното е безсмислица - каквото и да било нещо не може едовременно да е неподвижно или движещо се. Когато два обекта/наблюдателя са в движение един спрямо друг, всеки един от тях е едновременно в покой в собствената си отправна система и в движение в отправната система на другия обект/наблюдател. Ти не си ли чел СТО?

Електродинамиката на Максуел, с всичките опити на които се крепи. Но не е нужно да има изобщо такива опити, нужно е да се сети някой, че това разрешава всички проблеми. Можеш ли да посочиш поне един конкретен пример? Един.

Вторият постулат е само първото твърдение. И експериментите които съм споменал потвърждават този постулат. Вторият постулат казва в прав текст, че скоростта на светлинатга е с в една "стационарна" система - тоест, във всяка една отправна система (тъй като всяка отправна система е едновреммено и стационарна, и движеща се - в зависимост от избраната гледна точка). Така че тук нямаме никаква причинно-следсвтена връзка; нещата са казани в прав текст. Както вече уточнихме, ролята на първия постулат е само да разшири обхвата и приложимостта на отправните системи към всички закони на физиката, а не само към тези на механиката (както е било до 1905г). Иначе съм съгласен, че много опити не протоверечат на вторият постулат. Въпросът е кой опит преди 1905г води до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички? Има разлика между това да не противоречиш и това да водиш до някакво заключение. Нека аз, например, да постулирам следното: Всеки физичеки обект рано или късно пада на земята - освен ако не е много далече. Има ли опит във физиката, който противоречи на този мой постулат? В същото време кой опит във физиката води това заключение. С други думи, всеки може да постулира нещо, което не противоречи на наблюдението. Въпросът е кой опит направен преди 1905г води недвусмислено до заключението, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Това се опитваме да установим тук. Къде е физическата основа на втория постулат на СТО - или той наистина е безпочвена хрумка, както ти вярваш.

А къде е физическата основа на втория постулат на СТО?

Аз точно това питам: как тези експерименти показват, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Кое е това нещо в резултите от тези експерименти, което води до подобно заключение.

Ние това го уточнихме вече. Вторият постулат на СТО гласи следното: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" система от координати с предопределената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. На пръв поглед тук просто се постулира, че скоростта на светлината е независима от движението на източника. В СТО, обаче, всяка отправна система може да бъде избрана както за движеща се, така е за стационарна. Това е по условие. Така че вторият постулат в същност постулира две неща: скоростта на светлината е независима от движението на източника (както ти казваш) а тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система Значи вторият постулат в същност постулира, че скоростта на светлината е с във всяка една отправна система - както стационарна, така и движеща се. Казано по друг начин, скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, включително и тези в движение. Тоест, тази скорост не зависи от движението на наблюдателя.

Кои опити преди 1905 недвусмислено показват, че скоростта на светлината е еднаква за всички? И най-вече как точно го показват това? По кой критерий ние определяме, че това наистина е така. Аз също смятам, че една научна теория не може да се базира на "гениална хрумка". Затова ми е интересно твоето мнение за това на какви опитни доказателства се основава вторият постулат на СТО. Опитът, който ти цитира, оборва така наречената "емисионна" теоррия за светлината, но по никакъв начин не показва, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Другият въпрос е защо вторият постулат и до ден днешен няма физическо обяснение. Това не е ли притеснително за една теория с претенции за базова физика.

Вервай, бе колега. Аз те подкрепям в твойта вяра. Само не ми я пробутвай за физика.

+1000 Защо въобще ни е физическо обяснение като с Бог всичко се обяснява .

Това също го уточнихме. Нито една от статиите не дава физическо обяснение за това как скоростта на светлината е еднаква за всички. Казах ти вече. Ние имаме различен поглед върху нещата. Няма какво да спориме, ако ти не искаш да погледнеш действителността.

Ами това с топката в същност е сериозното определение. За да приведеш едно тяло в движение, ти трябва да му приложиш сила. Кинетичната енергия на тялото ще зависи от това колко сила си му приложил - тоест, от това колко силно си ритнал топката . За удобство, ние използуваме дефиниции, които взаимно се реферират една друга: кинетичната енергия зависи от скоростта, а скоростта се определя от това за колко време си минал дадено разстояние. Така че се получава един кръг. Но на едно по-базово ниво, скоростта на едно тяло се определя от това колко енергия си вложил, за да го приведеш в движение. А какво е енергия? Нека спрем до тук .

И четирите статии са публикуван след СТО. А както вече се уточнихме, СТО не може да е базирана на бъдещи експерименти. Или показваш на кое физическо наблюдение се базира вторият постулат - или нямаме разговор. Гениалните хрумки на пророци, врачки и екстрасенси са твой специалитет. Аз в тези тъпотии не учавствам.

Естествено в случая се допуска, че тези признаци и свойства имат физическо проявление. Иначе как знаем дали даден предмет или явление притежават подобни признаци и свойства?