gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10390 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
46
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Колега, колкото и да ти е неприятно ще трябва да се примириш, че съм прав . Ако в горния пример използваме формулата за забавяне на времето, получаваме следното: Това е абслолютно същият резултат, който получих от пътя на светлината в горния ми пост. Така че нещата се връзват без грешка. Интересно, обаче, ако транслирам времевия координат с обратен Лоренц, получавам: С този координат интервалът Т = (t - 0) не излиза същия като горе ... а май трябва да е същия ??
-
Ето картинката и сметките. Наблюдателят в отправната система на влака е в покой и светлината от крушката достига едновременно до стените на влака. Търси се дали тази едновременност се запазва и в отправната система на гарата. Приемаме, че крушката е началото на координатната система на влака и че двете отправни системи съвпадат в момента t(0) на светването на крушката. В случая използваме обратната Лоренцова трансформация, защото транслираме от движещата се отправна система (влака) към стационарната (гарата): За удобство във формулите ще използваме Лоренцовия коефициент: Първо транслираме координатите на крушката и двете стени на вагона (дясната и лявата): В отправната система на гарата светлината изминава следните разстояния: Най-очаквано двете разстоянията са еднакви. Естествно тези две разстояния (γ*L) са различни от разстоянията (L) в отправната система на влака. В крайна сметка, обаче, светлината изминава еднакви разстояния както в отправната система на на влака, така и в отправната система на гарата. Според СТО, скоростта на светлината е еднаква и двете отправни системи. И тъй като разстоянията също са еднакви, значи светлината измива разстoянията (γ*L) в отправната система на гарата за едно и също време: Следователно, както многократно вече повторих, светлината достига едновременно стените на вагона както в отправната система на влака, така и в отправната система на гарата. Тоест, в случая имаме запазване на едновременността между двете системи. Така че следната картинка е напълно грешна, защото не отговаря нито на СТО, нито на Нютоновата физика.
-
Продължаваш да го смяташ грешно, колега. Първо, трябва да използваш обратната Лоренцова трансформация, тъй като транслираш от движещата се към стационарната система. Ти използваш правата трансформация ... което в случая е грешно. След това като направиш сметките ще видиш, че светлината изминава еднакъв път в двете посоки и в отправната система на гарата. А тъй като скоростта на светлината е постоянна, светлината изминава този път за едно и също време и в тази отправна система. Тоест, завършванме с едновременност и в двете отправни системи ... което ми беше първоначалната теза.
-
На теория и двата наблюдатели трябва да виждат светлинна сфера. Нещо повече: тъй като скоростта на светлината е еднаква и за двамата, те на теория виждат една и съща сфера. Само че СТО прилага трика със "забавяне" на времето, заради който наблюдателят на гарата вижда по-малка сфера от тази, която вижда наблюдателят във влака. Дефакто наблюдателят на гарата вижда светлинна сфера от миналото на наблюдателя на влака. Ако звучи безсмисленно, то е защото СТО няма физически смисъл ;).
-
Ами ако светлината от крушката в горния пример не достига едновременно до стените на вагона ... и в двете отправни системи, няма да имаме симетрията, за която говориш. В същото време ти си този, който настоява, че светлината от крушката в горния пример не достига едновременно до стените на вагона. Така че си избери за кое си прав и за кое бъркаш: ако си прав за симетрията, бъркаш за не-едновременността ... и обратното. А ако се мислиш, че си прав и за двете ... значи си шизофреник. Виж колко просто.
-
Това е и моето разбиране.
-
Според мен - и да има, не сме в състояние да го "видим" (установим), ако сме в същата КС, в която обектът е неподвижен и относителната скорост между ИС е сравнително малка. Според теб "да" ... но нали в СТО скъсяването уж е само наблюдатен ефект??
-
Покажи сметките, колега. Ако сметките излязат, ще призная, че греша. Без сметките, обаче, сме само на честна дума.
-
Нека да те цитирам пак, че ти не се слушаш какви ги говориш: Светлината тръгва от една точка, и се движи с еднаква скорост във всички посоки, според вторият постулат. И това се случва във всяка система, и на гарата, и на влака. От къде ще се вземе някаква несиметричност? Последно: имаме ли симетрия във всяка система (От къде ще се вземе някаква несиметричност??) или само в системата на влака? Двете твърдения си протоворечат ... а и двете са твои. Така че единият от вас двамата не е прав. Кой не е правият, Сканерчо?
