gmladenov

Колега, грешката на СТО са допусканията: че движението в космоса е неоткриваемо и че скоростта на светлината е еднаква за всички. Тези допускания трябва да се атакуват. Иначе не виждам как може да се покаже, че теорията е грешна.

Как да не съм. Нали аз самият дадох подобен пример: ако си спомняш картинките с открития и закрития вагони. Ето пак примера с открития вагон, който по същество е еднакъв на твоя пример с огледалата. Заради движението на вагона синята светлина достига първа до наблюдателя, така че няма едновременност. Проблемът е, че тези примери - и твоят и моят - не доказват, а само илюстрират. Така че аз съм с теб ... но това трябва да се докаже. Спътниците го доказват, но както виждаш стожерите на СТО не приемат този факт. Други факти засега поне аз нямам.

Да, разбирам те. Само че ако огледалата са на еднакво разстояние от крушката и скоростта на светлината е винаги еднаква, то ти ще неизбежно ще имаш едновременност. Едновременност няма да има само ако скоростта на светлината е различна в различните посоки: в права и обратна на движението. Само че нали по условие тя е еднаква ... според СТО.

Същото с моята жена. Накрая се завършва тя да ми налива акъл .

Ясен си, Лапландец, но самият пример не оборва СТО. Резултатът от примера зависи от това какви са ти допусканията. СТО допуска, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Според това допускане, светлината от двете огледала ще достигне едновременно до вътрешния наблюдател. Така че няма противоречие. Ако пък допускането на СТО не е вярно, то тогава наистина няма да има едновременност. Само че как доказваме, че допускането на СТО е грешно? Самият пример не доказва подобно нещо, а го взима за даденост.

Лапландеца говори за такава. Аз не я знам.

Вътре в една ИОС часовниците естествено могат да се синхронирани. То това даже е изисикване. Но ако имаш движение между два часовника, забравяш за синхронизация (според СТО). Кажета задачката за влака и огледалата. Много ми е интересно.

За съжаление колегата Сканер в случая е прав ... ако приемем постановките на СТО за вярни, разбира се.

Зависи от гледната точка.

В продължение на хилядолетия съвременната (тогава) физика е смятала, че слънцето се върти около земята. Така че не всичко, което се пише в учебниците, е вярно. Друг пример: навремето ни учеха, че това е атом: Но ако сега аз кажа, че това е атом, ще ми се изсмеете на неграмотността.

Друг начин да се гледа на нещата: обхватът на всички скорости, които едно тяло може да заеме, е (0,с). Това в същност не е голям обхват. И е интересно, че е напълно дефиниран. Дефакто природата слага горна граница на кинетичната енергия, която едно тяло може да има.

В учебника на Нютон пише едно, а в учебника на Айнщайн - друго. Така че зависи кой учебник четеш .

Точно. Ракетата ще се движи известно време без въобще да знае, че източникът е гръмнал. След това ще види взрива "с очите си". Тоест, ще има едно закъснение преди ракетата да види как източникът гръмва. Същата работа като с нашето слънце. Ако то гръмне, тук на земята ще разберем 8 минути след взрива. През това време ще продължаваме да си получаваме слънчева светлина все едно нищо не се е случило. След това, обаче, ще ни се случи случка .

Дефакто то казваш, че всички отправни системи са вечни ... тоест, абсолютни .

Покоят може да се разглежда като частен случай на движение: движение с нулева скорост. Естествено на тази логика движението е покой с не-нулева скорост. При това положение, обаче, покой и движение са еквиваленти и едното поняние може да се "съкрати". Така че пак оставаме с едно понятие ... което за мен е движение.

Това в същност може да се окаже най-вярната трактовка за движение. Май хващаш нещо доста основно. Трябва да помисля повече.

Пространството винаги е "там". Това е неизбежният трети наблюдател ... който релативизмът брои за "нищо".

Хехе, в момента аз клоня към "пространсвтото е абсолютно, но всяко движение е относително" .

Ако ние сега наблюдаваме една галактика от преди 5млрд години, значи тя е съществувала и се е движела преди нашата стационарна система въобще да се е появила на бял свят. Така че тя няма как да се е движила в нашата отправна система на времето си. В същото време това, което ние наблюдаваме сега, може вече да не съществува; ние нищо не знаем за сегашното състояние на тази галактика, защото виждаме само неин образ от миналото. Така че ние винаги работим само с образ/проекция на галактиката, а не със самата галактика.

Роналдовците и тем подобни нали имат братя, сестри и братовчеди ... всички от които са минали през същите първи 7 години. Но само един от тях става Роналдо. Този или тази дето от малки си личат, че имат нещо по-различно от другите.

Щеш-нещеш, третият наблюдател винаги присъства. Ако искаш пети и десети, това е друг въпрос, но ако имаш само двама, винаги имаш и трети.

Както кажеш, колега. Според мен ние говорим за едно и също нещо, което ти държиш да се нарича "движение в миналото", а аз държа да се нарича "движение спрямо проекция" .

Така работи природата. На един дала едно, на друг друго. За да си по-добър от другите наистина трябва да си по различен. Меси и Роналдо колкото и да тренират не могат да стигнат Стоичков .

Няма спор, колега. Само че виж сега какво се получава. (За радост на колегата Малоум-2, още картинки и разсъждения по картинки .) Нека ракета се движи инерциално към звезда и нека изберем ракетата за стационарна отправна система. Тъй като звездата е много далеч, ракетата вижда светлина от звездата, която е излъчена преди много години. За това време звездата се е преместила и си е сменила местоположението. Ракетата, обаче, няма как да знае това. Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата, а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло. Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела. Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира: разстоянието до звездата не може да се определи, защото нейните истинските координати са неизвестни образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение Нека сега звездата да е гръмнала и вече да я няма. Ракетата, обаче, няма как да знае това. Крайният резултат е такъв, че "тялото", което се движи към ракетата, е в същност образ/проекция на звездата, а не самата звезда. Естествено образът/проекцията на звездата не е материално тяло. Доктрината на релативизма дефинира движението като промяна на разстоянието между две материални тела. Това означава, че движението на звездата спрямо ракетата не може да се дефинира: разстоянието до звездата няма как да се променя, защото звездата вече не съществува образът на звездата не е материално тяло, а релативизмът изисква материално тяло за движение Истината е, че на практика една ракета винаги може да измери движението си към образа/проекцията на звездата. Това движение, обаче, е към точката на излъчване на светлината от звездата. Тази точка е нематериална ... и според релативизма е невалидна като отправна точка. Истинските координати на звездата не могат да бъдат определени от ракетата, така че ракетата няма как да определи истинското си разстояние спрямо звездата. Това, което ракетата вижда, винаги е оптическа илюзия ... докато ракетата не се приближи до звездата. Колкото по-голямо е разстоянието между двете, толкова по-голяма е оптическата илюзия. Ако пък звездата е гръмнала и я вече я няма, то разстоянието между ракетата и звездата не съществува. В този случай релативизмът съвсем издъхва, защото на теория вече няма движение между ракетата и звездата, независимо от това, че ракетата продължава да мери Доплер от движението си спрямо образа на звездата. Естествено този образ не е материално тяло, така че не може да служи за отправна точка ... според релативизма.

Ами по абсолютно същия начин, по който ти ги определяш тези неща за една звезда, която е гръмнала и я вече няма. Ако ти можеш да избереш една гръмнала звезда за отправна система, защо аз да не мога. Така че си отговори сам на собствени си въпроси. Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години. Ти ми кажи колко смислено е това. Скоростта на земята в космоса се определя по същия начин, по който спътниците определят собственото си движение в космоса. Луната няма нищо общо с тази скорост - независимо дали съществува или не.