gmladenov

Благодаря.

Чакай сега. Ти спореше, че в СТО няма симетрия. Сега спориш, че в СТО не само има симетрия, ами тя е като в класическата физика (което също не е вярно - заради отправната система на космоса). Ти за какво точно спориш?

Аз като по-тъп провереих на два форума, не само на един. Прочети отговора в следния форум. Той е по-достъпен и би трябвало да можеш да го разбереш: https://physics.stackexchange.com/questions/499412/reference-frames-symmetry-in-special-relativity

Въпросът беше за физическото явление. Ти не ми отговори.

Хехе, да аз съм. След като Сканер не искаше да потвърди, аз реших да потвърдя. Ако четеш внимателно английския форум, ще разбереш че моите сметки са абсолютно правилни. Забавянето на времето се изчислява като 4.8г и за ракетата, и за звездата - точно както аз ги бях сметнал. Времената t(0) и t'(0) не са еднакви, а имат смисъл само в съответните отправни системи. В крайна сметка, обаче, времевите координати са без значение. Въпроъст беше за интервалите и защо получаваме различен брой монети. Естествено в тази задача има проста уловка, за която Сканер още не се е сетил. Парадоксът с тризнаците е по-добър. Така че мисля него да го използвам от тук нататък.

Ама нали в класическата физика имаме преференциалната отправна система на пространството/космоса. По условие тя е статична и не може да е движеща се. Значи твърдението, че "всички отправни системи са равноправни и симетрични" не е вярно в класическата физика. Тоест, в класическата физика не е абсолютно същото като в СТО, а е различно.

Може ли да уточним следното: Според теб физическо явление "забавяне на времето" съществува ли? И ще може ли отговорът да е еднозначен.

Но нали Пенчо и Генчо са в движение един спрямо друг. Слодавателно ние би трябвало да прилагаме Лоренцовата трансформация за транслиране на координати между тези две системи. А щом това е така, L' (Пенчо) != L'(Генчо). Греша ли?

Както е известно, според СТО ти не можеш да кажеш, че една ракета се движи със скорост 0.9с. Това е непълно описание на движението, тъй като ти не си казал спрямо какво се движи ракетата. Движение в СТО винаги се описва с двойка отправни системи, които по условие са симетрични. Ако аз и ти сме в движение един спрямо друг, например, не може твоята скорост да е 100 км/ч, а моята да е 50 км/ч. Или ти да си изминал 100 км разстояние в моята отправна система, а аз само 50 км в твоята. Същото важи и за забавянето на времето: и то е симетрично като скоростта и разстоянието. Така че всяка двойка отправни системи в СТО винаги е симетрична. Симетрията е на двойки. Под равноправни системи пък се рабира, че всяка може да е както стационарна, така и движеща се. Ролите се избират произволно и могат да се сменят. Вярваш или не, това е положението .

В класическата физика съществува абсолютната координатна система на пространството, която е в абсолютен покой. Така че отправните системи не са равноправни и симетрични. Пак си противоречиш.

Проблемът е във вградената симетрия. В СТО по условие имаме, че "според мен ти се движиш, а според теб аз се движа" - тоест, симетрия. Тези две гледни точки са еднакви и следователно всички сметки винаги ще излизат еднакви: скорост, разстояние, забавяне на времето и т.н.. За да има истинско забавяне на времето, то само на единия трябва да му се забавя времето. Не може и на двамата - а по условие то е и на двамата. Така че вградената симетрия на СТО не разрешава да има истинско забавяне на времето. На хартия уж работи, но на практика е невъзможно.

Ти си противоречиш, но да обиждаш не се спираш.

СТО го прави да изглежда логичен, но той в същност не е. "Относителността на едновременността" се обосновава с това, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Това, обаче, не е вярно. Идеята за постоянството на скоростта на светлината произхожда от грешката, която физиците са направили на времето.

Виж предишния ми отговор. Ситуацията с Пенчо и Генчо е симетрична и в тази ситуация СТО забива. А това е нормалната ситуация в СТО, не изключението. Затова аз непрекъснато повтарям и потретям, че в СТО има вграден парадокс.

Да, така е. Виж сега какъв парадокс, обаче: Пенчо и Генчо са били в движение един спрямо друг и следователно не може да са на една възраст (парадоксът на близнаците) както ти казващ, обаче, "на Пенчо и Генчо възрастта им ще е еднаква" (да те цитирам) Сега нали разбираш защо в СТО има вграден парадокс. Когато имаме симетрича ситуация - Пенчо и Генчо са огледален образ един на друг - СТО забива. Пенчо и Генчо би трябвало да са на различни възрасти, но те не са. В СТО по условие всички (инерциални) отправни системи са равноправни и симетрични. Тоест, ситуацията с Пенчо и Генчо е в същност нормалната ситуация, а не изключението. И в нормалната ситуация излиза, че на никой не му се забавя времето. С други думи, забавянето на времето е дрън-дрън и бабини деветини.

+1000

Няма такова нещо. СТО е основана на концепцията, че всички отправни системи са равноправни. Ако тази концепция е грешна, значи СТО също е грешна .

Ами да. Защото СТО е базирана на грешка (това е началото на темата). "Реалността", която СТО описва, не съществува.

Добре. Ти избераш Генчо, но аз избирам Пенчо. Според СТО и двете гледни точки са валидни и те са равноправни. Това е по условие. И като направим сметките, според теб на Пенчо му се е забавило времето. Но според мойте сметки на Генчо му се е забавило. Кой от нас двамата е прав? За тази симетрия иде реч.

Колега, ако моята скорост спрямо теб е 100 км/ч, твоята спрямо мен колко е? Не може два обекта да са във взаимно движение един спрямо друг - но на всеки скоростта спрямо другия да е различна. Ако вие не разбирате тази вградена симетрия в СТО, ние никога няма да се разберем. Аз лично няма да си губя времето да споря за това.

Ами нали всичко им е еднакво. Защо само на единия?

Нека разгледаме парадокса с тризнаците: Пенчо, Генчо и Атанас. Пенчо и Генчо излитат с две ракети в противоположни посоки от два противоположни края на земята. Атанас остава на земята. Ракетите на Пенчи и Генчо са еднакви и изпитват еднакво ускорение и въобще всичко е еднакво. По подобие на парадокса с близнаците, Пенчо и Генчо са по-млади от Атанас когато се прибират на земята, защото Атанас не е изпитал ускорение. Пенчо и Генчо, обаче, също са били в движение един спрямо друг - и следователно времето на единия (или може би на другия?) също се е забавило. Хайде сега кажи на кой?

Няма такова нещо. Както видяхме, интервалите могат да се скъсяват или удължават в зависимост от обстоятелствеността, т.е. не можем да припишем мащаб, свързан само с отправната система. Честно казано ме отчайваш. Помисли малко: долар = лев * (курс за деня) интервал' = интервал * (курс на Лоренц) Не ти ли е направило впечатление? Мащабът, за който ти говориш, е коефициентът на Лоренц. Вграденият проблем на СТО е, че този мащаб би трябвало да се прилага симетрично - от едната система към другата и обратното; не може само в едната посока. Затова парадоксът с близнаците се "разрешава" като прилагаме мащаба само в едната посока. Ако мащаба го прилагаме в двете посоки, както е според СТО, то парадоксът е неразрешим. Защо въобще спориме за симетричността на отправните системи в СТО, след като тя е дадена по условие?

Проблемът е, че това твърдение е вярно и за двете отправни системи. И тъй като те са огледален образ една на друга, как определяме на кой времето тече по-вавно и на кой по-бързо?