gmladenov

Ами по абсолютно същия начин, по който ти ги определяш тези неща за една звезда, която е гръмнала и я вече няма. Ако ти можеш да избереш една гръмнала звезда за отправна система, защо аз да не мога. Така че си отговори сам на собствени си въпроси. Това е точно толкова смислено колкото да изберем за отправна система един жив динозавър от преди 70млн години. Ти ми кажи колко смислено е това. Скоростта на земята в космоса се определя по същия начин, по който спътниците определят собственото си движение в космоса. Луната няма нищо общо с тази скорост - независимо дали съществува или не.

Добре. От днес нататък аз избирам вакуума на пространството за отправна система на всяко движение във вселената. В миналото всяка точка от вакуума на пространството е била материя (или прото-плазма) ... преди разширението на вселената. Така че по твоята логика няма никакъв проблем вакуумът на космоса да служи като отправна система за всяко движение. Просто броим, че движението е спрямо тяло от миналото и готово. Защо тогава се хабим да избираме други тела за отправни точки като можем да ползваме вакуума. Ако случайно имаш възражения, първо ги приложи към собствения си коментар по-горе, пък после ще говорим. Дали луната я има или не няма никакво значение за абсолютното движението на земята. Нали по дефиниция абсолютното движение на Нютон не изисква отправна точка. Така че за какво ни е луната? Ами с нейната абсолютна скорост във вакуума на космоса. Тази скорост какво общо има с луната?

И тук е тънкостта, колега. След като обектът е гръмнал и вече го няма, спрямо какво е тази скорост, дето я мериш с Доплер в твоята отправна система? Спрямо нищото ли е? Нали обектът е гръмнал вече и го няма.

Няма такова нещо. Нали ти си в покой в твоята отправна система. Твоята скорост е нула, колега ... или ти и затова ще спориш?? Така че в релативизма, който ти защитаваш като талибан, твоето твърдение не е вярно. Иначе ти на практика си прав ... но вече не говорим за релативизъм, а за самостоятелно движение на ракетата ... без отправна точка. Така че си избери: или ти си прав ... и релативизмът е грешен ... или обратното. Няма две добри.

Това го уточнихме вече. За промяна на разстоянието се изисква отправната точка да съществува в момента на движение. Ако отправната точка вече не съществува, значи няма как да промениш разстоянието спрямо нея. Следователно ... според доктрината на релативизма ... няма движение. Това релативизмът го изисква, не аз. Така че спори с релативизма, а не с мен.

Нютон не е казал, че абсолютното движение не може да бъде относително ... ако си избереш някаква отправна точка. Въпросът е, че може и без такава.

Добре, колега. Значи за теб абсолютното движение на Нютон не се брои за нищо. Тоест, ти казваш, че си заклет релативист. Твоето мнение се приема без никакви възражения .

Естествно че си прав ... ако говорим за относително движение. Но ние говорим за абсолютно движение, което е спрямо абсолютното пространство. За това движение отправна точка не ти трябва ... според Нютон. Ти ме питаш какво е абсолютно движение и аз ти отговарям. След което, обаче, ти ми казваш, че абсолютно движение няма. Добре. Значи за теб явно няма абсолютно движение ... и аз те чувам. Но защо тогава въобще питаш за абсолютно движение? Просто кажи, че за теб всяко движение е относително и точка. За какво иначе си губим времето.

Дорис, следиш ли въобще разговора или просто се заяждаш без никакъв повод? Кое от моите твърдения не е вярно? Бъди конкретна и дай цитат, който оборва това, което съм казал. Иначе приемам, че почваш махленска свада ... от тези дето ти самата (уж) не ги харесваш.

Нютон постулира, че абсолютното пространство е еднакво навсякъде и неподвижно. Общото тълкувание е, че става дума за пространството на космоса. За мен всичките движения, които ти си изброил, са "истински" абсолютни движения. Дефиницията на Нютон не изисква абсолютното движение да е праволинейно, нито пък забранява орбита около друго тяло. От друга страна праволинеийното движение на една топка в движещ се влак явно не е абсолютно ... според дефиницията на Нютон.

Не те разбирам, колега. Това, което винаги съм твърдял, е че абсолютното движение е преместване в абсолютното пространство (както Нютон го дефинира). И съм използвал тази дефиниция за да изтъкна, че за "преместване" не е нужна отправна точка. Не се сещам да съм казвал нещо друго за абсолютното движение. Моят аргумент винагни е бил, че отправната точка не е задължителна - а не, че имаме някакво привилигировано движение.

Ами това е един начин да се гледа на нещата. За релативистите, например, вакуумът на космоса е "нищо". Аз гледам на него като на среда. Нещо като етъра, но изрично избягвам тази дума, защото тя има историческо значение. Според мен да.

Ами в случая грешката със сигурност не е в мен, но добре. Ако ти харесва ме приеми за поредния луд, който си мисли, че е намерил грешка в СТО/релативизма. Нямам нищо против. Но на този етап не ми се обсъжда повече.

Много ми е ясно, че злините не са само от Нютон . Както излиза, в момента физиката няма реалистичен модел на относителност. Сегашният модел е повече философски отколкото физически и е нереалистичен. Айнщайн със сигурност не е прав, но Нютон също мъти водата с неговото абсолютно движение. Дефакто физиката има нужда от осъвременен модел на относителност, който да отразява действителността. Ако случйно решиш да обърнеш ориентацията (спрямо релативизма, хехе), има с какво да помогнеш да го измислим този модел всичките тук. Иначе какво повече да се бием. Ясно е кой къде седи. Поздрави.

Може би трябва да престана да използвам термина "абсолютно движение", защото явно внасям объркване. Движението, за което аз говоря, е движението във вакуума на космоса. Според релативистите това движение е неоткриваемо ... но спътниците показват, че това не е така. Така че целият модел на релативизма в същност е неправилен. За никаква мистика не става дума, а за това че "самостоятелното" движение (без отправна точка) в космоса е откриваемо. Съответно то може да се опише много просто ... ако приемем вакуумът на пространството за отправна система.

Лапландец, по каквото чета, твоята концепция за Етерията има сходства с "принципа на Мах". Като цяло, философски модел на действителността . Аз лично клоня към по-простите физически обяснения.

Естествено, че го уважавам. Например Алберт Майкелсън ми е пример за етичност и интегритет. До края на живота си не спира да вярва в етъра, но не позволява на собствените си убеждения да му "замърсят" опитите. Бих поспорил по въпроса . Съгласен. Което за мен също показва, че е грешка да се пренебрегва пространството ... както правят релативистите. Виж колко интересно. Имаме съвсем различна перспектива: за теб "нещото" е в движение, а за мен това са спътниците.

За мен това е отворен въпрос .

Щот съм прагматик и са дразня, че има грешка в науката, а всички са правим, че няма . Не че Нютон не си заслужава критиките. Физиците не го харесват, защото за тях абсолютното пространство е Господ. Само че релативистите пренебрегват пространството, все едно че го няма ... а ние го виждаме с очите си всяка нощ. Ами по Доплера, който мерят спътниците (диполната анизотропия) и за който се бием тук. Ти базикаш ли се.

Ами явно не сме приключили със спора.

Исках просто да кажа, че самата светлина няма някаква специална закодирана информация, както някои се опитват го изкарат. Иначе естествено като анализираш целия спектър можеш да извадиш сума ти друга информация.Само че това се базира на допълнителни изследвания. Например ако не знаеш какъв е спектъра на водорода, светлината от далечна галактика няма да ти го каже. Ти трябва да го знаеш този спектър предварително, за да можеш да го видиш в тази светлина. Затова дадох примера със свойствата на вълните.

Значи не следиш разговора, а само влизаш тук и почваш да стреляш на посоки. Като змия усойница, която коварно се спотайва ... пък изпълзи да те ухапе. Не бъди като като подлите усойници, колежке. Не е учтиво.

Колежке, не се надувай. Това са свойства на източника, не на вълната. Първо се научи да се четеш какво другите са написали ... пък тогава се прави на умна (каквато явно не си).

Да, удовлетворява ме. Ама ти сещаш ли се, че доктрината на релативизма се крепи на допускането, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо. Така че ако спътниците мерят собственото си движение, то цялата доктрина на релативизма ... не просто СТО ... отива на боклука. За мое най-голямо удоволствие

Вместо да си измисляш твоя физика/езотерика, просто признай, че спътниците мерят собственото си движение ... и аз спирам да споря. Виж колко е просто. Пък и става дума да се признае факт. Така че какъв ти е проблемът. Не е да кажеш, че те карам да признаеш езотерики ... както ти правиш.