gmladenov

Както ти казах: не можеш да се стърпиш да не обидиш.

Аз не се сърдя. Просто изложиш как виждам нещата от моята гледна точка. Съдейки по вашия отговор, преценката ми е в десятката. И понеже ти винаги трябва да имаш последната дума, със сигирност ще отговориш и на този мой коментар. Хехе. Ти тъкмо го направи, докато си редактирах отговора.

Не, колега. Ти като едно закостеняло старче си се бетонирал в позицията, че който спори със СТО не е с всичкия си. Затова да се спори с теб на тази тема е същото като да спориш със стената: и в двата случая се стига до извода, че не си с всичкия си. Даже да се спори с една стена е по-умно, защото тя поне си мълчи - а ти като типичен всезнайко-дърдорко не можеш да се стърпиш да не обидиш събеседника си (то ти и затова висиш на тези форуми - за да показваш превъзходство, а не за да чуеш или научиш нещо). Ако ти беше отворен за нови идеи или мнения, ти щеше да ме чуеш и едва тогава да спориш дали съм прав или не - въз основа на това, което съм казал. Вместо това ти само ръсиш обиди и вееш СТО като евангелие - и това са ти единствените аргументи. Хората така стават закостенели старчета - като се бетонират и не искат да чуят нищо.

Знаменитият втори постулат на СТО гласи следното: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" система от координати с предопределената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. На пръв поглед тук просто се постулира, че скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя. Това наистина е така, но в същото време това не е всичко, което вторият постулат на СТО постулира. Както посочих в предишен коментар, още в увода на реферата си Айнщайн декларира, че "светлоносещият етър" е безполезен и че от "абсолютно стационарно пространство" няма нужда. С други думи, специалната отправна система на етъра не съществува и всички отправни системи са равноправни. Ролите на "стационарен" и "движещ се" са взаимозаменяеми и всяка отправна система може да бъде избрана както за "стационарна", така и за "движеща се". Това е основополагащ принцип на СТО, според която движението е стрикто относително. Като се има предвид това уточнение, вторият постулат на СТО в същност постулира две неща: скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя тъй като скоростта на светлината винаги е с в една стационарна отправна система - и тъй като всяка отправна система може да бъде избрана за стационарна - то скоростта на светлината е с във всяка отправна система Казано накратко, скоростта на светлината е независима от движението на излъчвателя и има стойност с във ВСЯКА ЕДНА отправна система. Това е и основният смисъл на втория постулат на СТО: той приема като аксиома - а и постулира - че скоростта на светлината е с за всички наблюдатели. Ами ние от самото начало говорим само за СТО. Така че през цялото време става дума само за инерциални отправни системи - но все пак благоря за уточнонението (колкото и да е закъсняло). Виж по-горе какво постулира Айнщайн. Нека се придържаме към текста на СТО.

Е аз по колко пъти да повтарям едно също нещо без ти да вдяваш? Все едно говориш на стената. Хайде със здраве.

Ваш проблем, колега.

Не знам какво точно имаш предвид под "близките ни условия", но скоростта на светлината не е с за всеки наблюдател. Това е същината на тази тема.

Колега, относителността на скоростта на светлината е в разрез със СТО. Опитът на ММ показва, че скоростта на светлината е относителна (в Галилеев смисъл) и следователно фалсифицира СТО. Ако ти това не го разбираш (или отказваш да го примеш), аз нищо не мога да направя.

Да, колега. Опитът установява, че скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи в космоса. Автоматичното заключение от този факт е, че скоростта на светлината е относителна. А това на свой ред означава, че скоростта на светлината не може да е с във всички отправни системи, както постулира СТО. Тук имаме следните логически зависимости: от А следва Б, от което следва В: А: скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи Б: скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда В: скоростта на светлината не може да е с във всяка отправна система Ако от А следва Б, а от Б следва В, то достигаме до извода, че изотропността на светлината в атмосферата фалсифицира/опровергава СТО. Тоест, нулевият резултат от опита на ММ фалсифицира/опровергава СТО. Имате ли проблем с тази проста логика?

Аха. Вече допускате, че нулевият резултат от ММ-експеримента може да има две интерпретации - и че едната от тях не е вярна. Това е прогрес, колега. Браво. Сега, какво налага класическата интерпретация на нулевия резултат? Интерпретацията на СТО не е ли достатъчна? Не, не е достатъчна, защото СТО интерпретира нулевия резултат на ММ-експеримента въз основа на погрешно допускане. Както десеторно бе повторено в тази тема, СТО е основана на допускането, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. СТО формализира това допускане с известния си втори постулат, според който скоростта на светлината е с във всяка една отправна система. Тоест, скоростта на светлината е с за всички наблюдатели, независимо дали те са в движение или не. Откъде идва това допускане, обаче, и отговаря ли то на действителността? По времето когато опитът на Майкелсън и Морли установява физическия факт, че скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна, физиците са смятали, че опитът извършва своите измервания в етъра. А тъй като етърът e отъждествяван с космоса (т.е. етър=космос), физиците дефакто допускат, че опитът мери скоростта на светлината в космоса. При това допускане, нулевият резултат на ММ-експеримента е необясним с класическата физика: как така наблюдател, който се движи в космоса, измерва изотропна скорост на светлината? Според класическата физика, това е невъзможно; само наблюдател в покой ще измери изотропна скорост на светлината. Но вместо да проучат причината за този непонятен резултат, физиците просто решават, че са открили нов закон на природата: а именно, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. На тази интерпретация на нулевия резултат от ММ-експеримента е основана СТО. Това на свой ред означава, че СТО е косвено основана на допускането, че опитът на ММ измерва скоростта на светлината в космоса. Това отговаря ли на действителността, обаче? Както посочих в началото на тази тема, опитът на ММ в същност измерва скоростта на светлината в атмосферата, а не в космоса. От това автоматично следва, че СТО е косвено основана на едно погрешно допускане. Когато това погрешно допускане се корегира, скоростта на светлината се оказва отностителна спрямо оптическата среда. Следователно, тази скорост не може да с за всички наблюдатели, както постулира СТО. А това на свой ред озачава, че вторият постулат на СТО - както и теорията като цяло - нямат нищо общо с реалността. В една алтернативна вселена СТО може би е вярна. В нашата вселена, обаче, СТО не е отражение на действителността - по причина на това, че е основана на невярна интерпретация/тълкувание на наблюдението.

Повтаряй наум няколко пъти: Един факт, две интерпретации. Един факт, две интерпретации. ... След това, повтаряй наум няколко пъти: СТО интерпретация, класическа интерпретация. СТО интерпретация, класическа интерпретация. ... Накрая, повтаряй наум няколко пъти: Космоса, атмосферата. Космоса, атмосферата. ... Хайде дано да вденеш един ден.

Това, че опитът е проведен в атмосферата - а не в космоса, както СТО погрешно допуска.

СТО е една от "разните" интерпретации, колега. Така че като говорите за "разни интерпретации", не изключвайте СТО. В края на карищата спорът се свежда до това коя интерпретация отговаря на действителността: тази на класическата физика или тази на СТО. По критерия на Бръснача на Окам, класическата интерпретация е за предпочитане, защото е по-простата интерпретация.

Това показва опита, бе човек. Опитът установява физическия факт, че скоростта на светлината в атмосферата е изотропна. Какво да му се доказва на този физически факт? Точно тук вече става въпрос за тълкувание/интерпретация на физическия факт, установен от опита. Изотропността на скоростта на светлината на повърхността на земята води до различни заключения в зависиомост от това коя в коя оптичесаката среда ние смятаме, че опитът провежда своите измервания: ако това е атмосферата, то заключението е, че скоростта на светлината е относителна но ако това е космоса (както СТО смята), то заключението е, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя; тоест, скоростта на светлината е с за всички наблюдатели (според втория постулат на СТО) Така че, колега, имаме физически факт и тълкувание/интерпретация на този факт. Физическият факт е един: скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна. Този факт, обаче, има две тълкувания/интерпретации: или че скоростта на светлината е относителна, или че скоростта на светлината е инвариантна (спорее СТО). СТО интерпретира погрешно физическия факт въз основа на погрешно допускане за това коя е оптическата среда, в която е установен физическият факт.

Е да де. Някой е повелил, че трябва - без да се е усетил какво става на практика в природата. Нали затова е спора.

Опитът показва, че скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи през космоса. Следователно, в отправната система на Марс, например, тази скорост ще има стойност c ± v, където v е относителната скорост между земята и Марс. Тоест, скоростта на светлината в атмосферата не е с за всички наблюдатели. Ето пак примера с летящия аквариум, който показва същото нещо:

Щом скоростта на светлината в атмосферата е изотропна, то тази скорост е също така и относителна. Относителността следва автоматично от изотропността.

Всеки има някакви идеи. Въпросът е доколко тези идеи са стойностни за другите хора, а не само за теб. Специално в науката, ако искаш да предложиш нова теория, ти трябва да познаваш много добре съществуващите теории и да можеш да посочиш къде тези теории "куцат" - заради което ти предлагаш алтернативно решение. Засега ти си представил само едни щурави хрумки, които на теб сигурно ти изглеждат много идейни - но на мен, например, ми изглеждат изсмукани от пръстите (защо да не обърнем нещата надолу с главата и да видим какво ще стане). За да предложиш нещо стойностно се изисква доста работа и мислене, а не просто щурави хрумки. Между другото аз също слушам метъл от време на време.

Естествено си прав. Но за целите на текущата дискусия можем спокойно да приемем, че вакуумът не забавя светлината - за разлика от една материална оптическа среда.

Точно така. И това е причината, заради която опитът на Майкелсън и Морли установява изотропна скорост на светлината в атмосферата. Ако измерванията на опита наистина са били извършени в космоса, както физиците на времето са вярвали, то такова "структуриране" няма от какво да се получи (вакуумът не е материална среда) и опитът нямаше да установи изотропна скорост на светлината (като се има предвид движението на земята в космоса).

Както се уточнихме, дори ако само един опит/експеримент е в разрез с една теория, то тази теория може да се смята за невалидна. Опитът на Майкелсън и Морли показва, че скоростта на светлината е относителна, а не една и съща за всички наблюдатели (както е според СТО). Така че опитът на Майкелсън и Морли е в разрез със СТО и следователно СТО е невалидна.

Да, наистина, накъде отивате с това самоцелно обръщане на физиката с главата надолу? Ако имате нужда да разсъжавате абстрактно, защо не потърсите излаз във форум "Литература" или може би "Философия"? Там няма да ви държат сметка дали вашите абстракции са научо издържани. Но и там и ще ви попитат накъде отивате с тях.

Хехе. Парадоскът е, че аз не отричам забавянето на времето. СТО, обаче, е създадена в един специфичен исторически контекст и решава един специфичен проблем: проблемът с постоянството (или константността) на скоростта на светлината. В този контекст теорията е грешна. Проблемът с константността на скоростта на светлината се състои в това, че според формулата на Джеимс Максуел от 1865г, скоростта на светлината е независима от отправната система. Това хвърля физиците на времето в недоумение и те първоначално смятат, че скоростта на светлината е константна само в отправната система на етъра. Опитът на Майкелсън и Морли, обаче, опровергава тази хипотеза. В последствие СТО постулира, че скоростта на светлината е константна във всички отправни системи - въз основа на тогавашното тълкувание на "нулевия" резултат от опита на Майкелсън и Морли. Това тълкувание е грешно, обаче, така че СТО се основава (дори да е само косвено) на погрешно тълкувание на експериментални резултати. Затова теорията не е ОК като научна теория. Един ден физиците ще признаят грешката, на която се основава СТО. Теорията няма да умре, обаче. Първо, тя ще стане исторически пример за това как една проста грешка остава незабелязана (или непризната) от науката за повече от век. Освен това аз няма да се учудя, ако СТО се превърне в алтернативна "научна" теория, която "показва", че пътуването във времето е възможно. Природата е скучна и предвидима и светлината ще престане да бъде интересна в момента, в който се разбере, че тя е най-обикновен вълнов феномен. Така че винаги ще има място за по-вълнуващи алтернативни теории - като СТО ;).

Така е, чадо. Хем постулатът идва от никъде, хем е верен. Ако това не е провидение божие, то не знам какво е. Амин.

Въобще не. Ти явно вярваш, че Айнщайн просто е повелил, че скоростта на светлината е с във всички отправни системи (въз основа на божествената си гениалност, предполагам). Щом е така, господ да те поживи!