gmladenov

Но нали Пенчо и Генчо са в движение един спрямо друг. Слодавателно ние би трябвало да прилагаме Лоренцовата трансформация за транслиране на координати между тези две системи. А щом това е така, L' (Пенчо) != L'(Генчо). Греша ли?

Както е известно, според СТО ти не можеш да кажеш, че една ракета се движи със скорост 0.9с. Това е непълно описание на движението, тъй като ти не си казал спрямо какво се движи ракетата. Движение в СТО винаги се описва с двойка отправни системи, които по условие са симетрични. Ако аз и ти сме в движение един спрямо друг, например, не може твоята скорост да е 100 км/ч, а моята да е 50 км/ч. Или ти да си изминал 100 км разстояние в моята отправна система, а аз само 50 км в твоята. Същото важи и за забавянето на времето: и то е симетрично като скоростта и разстоянието. Така че всяка двойка отправни системи в СТО винаги е симетрична. Симетрията е на двойки. Под равноправни системи пък се рабира, че всяка може да е както стационарна, така и движеща се. Ролите се избират произволно и могат да се сменят. Вярваш или не, това е положението .

В класическата физика съществува абсолютната координатна система на пространството, която е в абсолютен покой. Така че отправните системи не са равноправни и симетрични. Пак си противоречиш.

Проблемът е във вградената симетрия. В СТО по условие имаме, че "според мен ти се движиш, а според теб аз се движа" - тоест, симетрия. Тези две гледни точки са еднакви и следователно всички сметки винаги ще излизат еднакви: скорост, разстояние, забавяне на времето и т.н.. За да има истинско забавяне на времето, то само на единия трябва да му се забавя времето. Не може и на двамата - а по условие то е и на двамата. Така че вградената симетрия на СТО не разрешава да има истинско забавяне на времето. На хартия уж работи, но на практика е невъзможно.

Ти си противоречиш, но да обиждаш не се спираш.

СТО го прави да изглежда логичен, но той в същност не е. "Относителността на едновременността" се обосновава с това, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Това, обаче, не е вярно. Идеята за постоянството на скоростта на светлината произхожда от грешката, която физиците са направили на времето.

Виж предишния ми отговор. Ситуацията с Пенчо и Генчо е симетрична и в тази ситуация СТО забива. А това е нормалната ситуация в СТО, не изключението. Затова аз непрекъснато повтарям и потретям, че в СТО има вграден парадокс.

Да, така е. Виж сега какъв парадокс, обаче: Пенчо и Генчо са били в движение един спрямо друг и следователно не може да са на една възраст (парадоксът на близнаците) както ти казващ, обаче, "на Пенчо и Генчо възрастта им ще е еднаква" (да те цитирам) Сега нали разбираш защо в СТО има вграден парадокс. Когато имаме симетрича ситуация - Пенчо и Генчо са огледален образ един на друг - СТО забива. Пенчо и Генчо би трябвало да са на различни възрасти, но те не са. В СТО по условие всички (инерциални) отправни системи са равноправни и симетрични. Тоест, ситуацията с Пенчо и Генчо е в същност нормалната ситуация, а не изключението. И в нормалната ситуация излиза, че на никой не му се забавя времето. С други думи, забавянето на времето е дрън-дрън и бабини деветини.

+1000

Няма такова нещо. СТО е основана на концепцията, че всички отправни системи са равноправни. Ако тази концепция е грешна, значи СТО също е грешна .

Ами да. Защото СТО е базирана на грешка (това е началото на темата). "Реалността", която СТО описва, не съществува.

Добре. Ти избераш Генчо, но аз избирам Пенчо. Според СТО и двете гледни точки са валидни и те са равноправни. Това е по условие. И като направим сметките, според теб на Пенчо му се е забавило времето. Но според мойте сметки на Генчо му се е забавило. Кой от нас двамата е прав? За тази симетрия иде реч.

Колега, ако моята скорост спрямо теб е 100 км/ч, твоята спрямо мен колко е? Не може два обекта да са във взаимно движение един спрямо друг - но на всеки скоростта спрямо другия да е различна. Ако вие не разбирате тази вградена симетрия в СТО, ние никога няма да се разберем. Аз лично няма да си губя времето да споря за това.

Ами нали всичко им е еднакво. Защо само на единия?

Нека разгледаме парадокса с тризнаците: Пенчо, Генчо и Атанас. Пенчо и Генчо излитат с две ракети в противоположни посоки от два противоположни края на земята. Атанас остава на земята. Ракетите на Пенчи и Генчо са еднакви и изпитват еднакво ускорение и въобще всичко е еднакво. По подобие на парадокса с близнаците, Пенчо и Генчо са по-млади от Атанас когато се прибират на земята, защото Атанас не е изпитал ускорение. Пенчо и Генчо, обаче, също са били в движение един спрямо друг - и следователно времето на единия (или може би на другия?) също се е забавило. Хайде сега кажи на кой?

Няма такова нещо. Както видяхме, интервалите могат да се скъсяват или удължават в зависимост от обстоятелствеността, т.е. не можем да припишем мащаб, свързан само с отправната система. Честно казано ме отчайваш. Помисли малко: долар = лев * (курс за деня) интервал' = интервал * (курс на Лоренц) Не ти ли е направило впечатление? Мащабът, за който ти говориш, е коефициентът на Лоренц. Вграденият проблем на СТО е, че този мащаб би трябвало да се прилага симетрично - от едната система към другата и обратното; не може само в едната посока. Затова парадоксът с близнаците се "разрешава" като прилагаме мащаба само в едната посока. Ако мащаба го прилагаме в двете посоки, както е според СТО, то парадоксът е неразрешим. Защо въобще спориме за симетричността на отправните системи в СТО, след като тя е дадена по условие?

Проблемът е, че това твърдение е вярно и за двете отправни системи. И тъй като те са огледален образ една на друга, как определяме на кой времето тече по-вавно и на кой по-бързо?

Това е така. Но нали движение по принцип съществува само спрямо друг обект. Така се завършва с две описания на движение - по едно за всеки от двата обекта в "другата" отправна система. Сами по себе си тези две описания наистина са асиметрични. В същото време, обаче, те са огледален образ едно на друго. Огледален образ = симетрия. Значи, на кой от двата обекта му се забавя времето? Между другото, "забавяне на времето" не е неточен израз. СТО на практика променя мерните единици, с които се мери времето в двете отправни системи. По тази причина часовниците наистина се забавят (в едната система спрямо другата) - което е еквивалентно на забавяне на времето.

Благодаря.

Простете, че не използвам правилната терминология. Трябва да ми покажеш как се изписват тези формули с редактора. Не се заяждам. Е да де. Но по условие ти винаги можеш да приемеш и другата система за неподвижна - и хоп, симетрия. Заради тази симетрия излиза, че хем на единия наблюдател му се забавя времето (простете), хем на другия ... едновременно. СТО си ги измисля разни, пък и си вярва на всичкото отгоре. Дефакто ние за това се изпопребиваме тука.

От гледната точка на АБ (която се води за стационарна). Така е. Времето се забавя само за движещия се. На теория, обаче, не се знае кой се движи и кой не. Така че ако имаш две отправни системи, ти можеш произволно да си избереш коя да е стационарна и коя да е движеща се. Която и от двете да избереш за стационарна, времето ще се забавя в другата. Като цяло, в СТО "твоята" перспектива е стационарната перспектива, а "другите" се движат и на тях им се забавя времето.

Аргументите ти са смислени. Явно "синхронизирани" не е добър термин, защото идва със специфични конотации, от които не може да се избяга. Ще помисля по въпроса. Във всяка една отправна система има само един момент във времето, когато разстоянието между двете ракети е точно 10 св. години. Нека да видя какво ще покажат сметките за този момент във всяка една от системите.

В СТО скоростите не се събират, както правиме за скоростите на две разминаващи се коли. Вместо това използваме формулата, която Сканер е дал. Причината е, че относителната скорост между две ракети не може да надвиши скоростта на светлината. Така е според СТО. Ако питаш защо, ще следва дълго и неясно обяснение .

Ами да, аз за това казвам, че в момент t(0) бордовите часовници на двете ракети са "синхронизирани". Ти явно влагаш същия смисъл в това понятие: сверени и имащи едно и също показание. То е ясно, че след момент t(0) часовниците няма вече да са синхронизирани. Но в момент t(0) ние ги "нулираме", за да може да имаме общо начало и в двете системи едновременно (една спрямо друга). Дефакто, t(0) е моментът, в който пускаме хронометрите. Това би трябвало да е достатъчно като формализъм за една форумска дискусия. Надявам се да не спорите за това.