gmladenov

@Стелян > Зящо смятате че опита на ММ проведен в Потсдам през 1887г е причината за създаването на специалната теория на Айнщайн през 1905г в Берн. Опитът на ММ е първият и най-влиятелният от поредица от опити, които фалсифицират господстващата на времето етърна теория. Това на свой ред налага необходимостта от нова теория, която да обясни не само опита на ММ, но и наблюдението като цяло. Ако опитът на ММ не беше фалсифицирал етърната тоерия, СТО нямаше да съществува. Така че дори да е косвено, СТО дължи съществуването си на този опит. Също така СТО приема като аксиоми тогавашните тълкувания на нулевия резултат от опита - а именно, че движението на земята в космоса е неоткриваемо и че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Дори Айнщайн въобще да не беше чувал за опита на ММ, неговата теория приема резултата от опита като аксиома. Това автоматично установява (поне косвена) връзка между СТО и опита на ММ - дори Айнщайн никога да не е знаел за опита. > Опита на ММ много коректно показва че ако светлината е електромагнитно явление с характеристика на вълна но не е същинска вълна а корпускула с вълнови свойства, то не би могло да се изисква анизотропия в скоростта на разпространение, при условието на взаимонеподвижни изсточник и детектор, какъвто е прословутият опит на ММ. Не мога да се съглася с подчертаното допускане. Според класическата физика, опитът на ММ би трябвало да измери анизотропия само ако опитната установка е била в движение спрямо оптичестата среда. Точно това са допускали физиците на времето, след като според тях опитната установка в опита на ММ е била в движение спрямо етъра. Изотропия може да се очаква само ако опитната установка е била в покой спрямо оптическата среда. Опитът на ММ имерва изотропия защото опитната установка наистина е била в покой спрямо оптическата среда - атмосферата. Физиците на времето, обаче, не очакват този резултат, защото те си мислят, че оптическата среда в опита на ММ е етърът, а не атмосферата. Те също така си мислят, че опитната установка е в движение спрямо етъра, а тя е в покой спрямо атмосферата. Това недоразумение е грешката на физиците, заради която почнах тази тема. > И още един въпрос, вие използвате синоними като “преносна среда на вълни" и “оптическа среда на вълни“ влагайки им еднакъв смисъл, а дали е така по дефиниция. Не ги използвам като синоними. През цялото време аз говоря за оптическа среда. Но не помислих и в един от първите коментари цитирах линк към "преносна среда". Извинявам се за причиненото от самия мен недоразумение. Иначе през цялото време аз говоря за оптическа среда. Дори вакуума на пространството аз го наричам оптическа среда ... а той явно няма как да е преносна среда. > Как си обяснявате че светлината се разпространява през празно пространство вакуум, щом няма преносна среда за тях. Пак се извинявам за недоразумението. Аз естествено приемам, че светлината е електромагнитна вълна, която няма нужда от преносна среда за разпространение.

Много е сложен този опит, Лапландец. Ким Че Сканер все ще намери някакво извинение защо не става .

Ще погледна по-късно. Излезе ми работа

Сканерчето не го бива по сметките. Затова увърта. Ето го отговора на задачата: И в двете отправани системи в момент Т имаме х1 = -х2 = R. Нека Т = 1сек, с = 300000 км/с, v = 0,5с = 150000 км/с. При това положение в момент Т имаме х1 = 300000, х2 = -300000, R = ± 300000. Това важи за всяка една от отправните системи по отделно. Само че от гледната точка на "другата" система, това не е така. Нека да направим транслацията от стационарната към движещата се система с правата Лоренцова трансформация. И аз не съм научил още Латекса, така че малко по-накратко. Коефициентът на Лоренц (КЛ) излиза 1/0,866 = 1,155. Тогава за х1' и Т' получаваме (закръглено): х1' = (КЛ) * (х - vt) = 1,155 * (300000 - 150000) = 173250км Т' = (КЛ) * (t - vх/с^2) = 1,155 * (1 - 0,5) = 0,58с Както Малоум-2 каза, ти гледаш на задачата като страничен наблюдател. Това в СТО не става. В СТО твоята гледна точка винаги е тази на стационарната система. Значи, момент Т=1с в твоята отправна система отговаря на момент Т'=0,58с в движещата се система. Тоест, времето във движещата се система изостава ... спрямо теб. Така че когато светлината е изминала 300000км в твоята система, тя е изминала само 173250км в движещата се ... от твоята гледна точка. Като цяло, от твоята гледна точка светлинната сфера в движещата се система още не се е раздула толкова колкото в твоята система. Но ако питаш движещия се наблюдател, той ще каже същото за теб. Така е според СТО.

Както Сканерчето каза, всеки от двамата наблюдатели вижда само една светлинна сфера, която се разширява спрямо началото на неговата КС. Нека "прободната" точка в движещата се КС да бъде х'. Тази точка се транслира към стационарната КС с обратната Лоренцова трансформация:

Ами пак е Лоренцовата трансформация. Ти ме караш да смятам ;). Хайде Сканерчето като много умно то да помогне.

Колегата е прав в този случай. Няма никакъв проблем, защото времето Т в недподвижната координатна система отговаря на време Т' в повдижната. Двете времена не са едно и също време. Нали това е трика на СТО. В случая просто прилагаме Лоренцовата трансформация за транслиране на интервали и сметките излизат.

Аз не заменям постулатите, а само посочвам, че те не отговарят на действителността. При това го посочвам с факти. Критерият за вярност на една физична теория е дали тя отговаря на действителността. Ако не отговаря, значе тя е литературно произведение, а не физична теория. Именно. СТО си ги измисля разни ... и сега ще им вярваме, защото тя вече ги е постулирала. Подарена къща назад не се връща. Ако аз постулирам, че гравитацията е отблъскваща, никой ли няма право да пипне този свещен мой постулат?

Няма такова нещо. Атакуваш теорията там където и е грешката. В случая на СТО грешката е в допусканията, които тя прави. СТО допуска, че движението на земята в космоса е неоткриваемо - а това не вярно. Това сочат фактите. Аз не си ги измислям тези факти; само ги посочвам.

Космически апарат LISA, търсещ гравитационни вълни Може би не е новина, защото статията е на години, но все пак: https://bg.great-spacing.com/publication/9992/ Спътниковата мисия LISA e космическа версия на обсерваторията LIGO за откриване на гравитационни вълни. Концепцията е същата като на ЛИГО, но лазерните "рамена" на космическия интерферометър ще бъдат много по-дълги. По тази причина се очаква ЛИСА да бъде много по-ефективна от ЛИГО за откриването на гравитационни вълни. Интересното на тази мисия е, че тя е базирана на Специалната Теория на Относителността (СТО). Учените явно допускат, че скоростта на светлината е еднаква за всички и следователно лазерните рамена на ЛИСА ще бъдат еднакво дълги. На учените, обаче, няма да им излязат сметките, защото СТО е базирана на грешка. Мисията ЛИСА е насрочена за 2034г, така че до тогава я камилата, я камиларя. Но ако мисията не бъде отменена - и учените до тогава не се усетят, че СТО е грешна - ЛИСА ще бъде пълен провал и ще се превърне в едно изключително скъпо потвърждение на това, че СТО е грешна. Искам да ме има "на запис", че за тези неща се е знаело 15г преди мисията. Затова публикувам този коментар. Пълен текст на цитираната статия Тъканта на пространството-време постоянно се разтяга и свива поради движението на небесните тела. Тези флуктуации са гравитационни вълни, те се изучават в земни комплекси, наречени обсерватории-интерферометри на гравитационни вълни с безпрецедентна точност. Въпреки това, астрономите биха искали да видят гравитационни вълни с още по-висока резолюция, за които те изискват два спътника, разположени на милиони мили. Дори на такива значителни разстояния влиянието на гравитационните вълни върху изкривяването на пространството-време ще бъде минимално и ще изисква ултра-прецизни измервания. За щастие на науката, Европейската космическа агенция ще пусне голяма обсерватория на гравитационните вълни през 2034 г., въпреки че нейното развитие все още не е завършено. Предишните концепции, Лазерната космическа антена-интерферометър (LISA) и Новата обсерватория за гравитационни вълни (НПО), бяха разгледани подробно, но не бяха одобрени. Тук идва редът на Pathfinder LISA. Той няма да търси гравитационни вълни, но ще има големи задачи за следващите няколко десетилетия. И двата старта ще включват Пол Макнамара, водещ учен в проекта. "Това, което наистина исках да направя, е астрофизиката на гравитационните вълни", казва Макнамара Дискавъри Нюз, добавяйки, че той започва да работи на LISA на 21-годишна възраст през 1994 година. Така, когато корабът се откъсне от Земята през 2034 г., той ще бъде почти пенсионер. Устройството LISA трябва да бъде невероятно тих и стабилен кораб. На борда ще бъдат два килограма от ценен товар - тестов слитък от сплав от злато и платина - който той ще трябва да защити от претоварванията при излитане, от налягането на слънчевата радиация и от екстремните условия в пространството. В допълнение, дизайнът не може да използва никакви магнитни материали, това е едно от изискванията. Необходимо е също така да се поддържа постоянна орбита, така че Земята и Луната да не засягат товара. Корабът ще обикаля около зона, наречена точка на Лагранж, L1 е един и половина милиона километра или 932 000 мили по-близо до Слънцето от орбитата на Земята. Това ще изисква седмична корекция на маршрута. Следващият кораб от 2034 г., за щастие, ще обиколи Слънцето и няма да изисква никакви изменения по време на петгодишната си мисия. Блоковете ще бъдат на разстояние 38 сантиметра (15 инча), като това разстояние ще се измерва с лазерен интерферометър. В идеалния случай изследователите очакват, че няма да настъпят промени. Периодът на измерване ще продължи 90 дни с прекъсвания само за коригиране на орбита. Ако всичко върви добре, горивото трябва да трае една година. "Разширената мисия (ако бъде одобрена) ще наблюдава поведението на блоковете при условията на по-сложни маневри на апарата", казва Макнамара. Планирано е LISA да пристигне на старта в Гвиана, Франция, през септември, като очакваната дата на пускане ще бъде през последната седмица на ноември.

Като че ли падате от небето. Още в началото на тази страница ви го обясних, може би за трети път вече. Ама предразсъдъците ви не позволяват да схванете за какво става дума. Е, надявам се вече да сте го чули. Сканерчо, в СТО ... по условие ... няма абсолютно движение (в Нютонов смисъл). Ти нещо съвсем се обърка. Добре ли си?

Значи СТО разрешава абсолютното движение?? Е това не го бях чувал.

Явно въобще не си подготвен: https://archive.org/details/newtonspmathema00newtrich/page/n81 На страница 77 оп Принципията се намия Схолията. Тя се намира след "Въведение на Автора" и след "Дефиниции", така че тя не е никаква притурка, както ти безпочвено спориш. Напротив, Схолията е неделима част от Принципията. Та, в точка "II" (римско "2") от Схолията, Нютон казва: Абсолютното пространство, по природа и без отношение към нищо външно, остава винаги подобно и неподвижно. Така че в най-прав текст Нютон постулира (а не намеква), че абсолютното пространство е неподвижно. А на следващата страница, в точка "IV" (римско "4"), Нютон казва следното: Абсолютно движение е преместването на едно тяло от едно абсолютно място на друго. Същината на това, което Нютон постулира тук, е че абсолютното движение е преместването на едно тяло от едно място на друго в абсолютното пространство. Ако на някой това не му харесва, нека да си направи собствена физика и да обори Нютон. Когато говорим за Нютонова физика, обаче, трябва да се знае, че абсолютното пространство е неподвижно и че абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство. Това са думите на Нютон, цитирани буквално. На Айнщайн явно не му е допадала идеята за абсолютното пространство, защото още в увода на СТО той "скъсва" с тази идея: ... възгледите, които ще бъдат развити тук, не изискват "абсолютно стационарно пространство" със специални свойства ... Нека сега насочим вниманеито си върху въпроса кое дава основание на Айнщайн да премахне абсолютното пространство на Нютон - и съответно абсолютното движение. Никой тук (освен мен) не е отговорил на този въпрос. Досега имаме само някакви увъртания без конкретен отговор. А отговорът на този генерален и принципен въпрос би трябвало да е железен и да не търпи никакви възражения. Не може 26-годишният Айнщайн да пре-дефинира физиката без да има много ясна и очевидна причина за това. Дайте да я чуем най-накрая тази ясна причина. Стига сте го увъртали.

Продължаваш да се правиш на луд.

Виж сега. Питай Айнщайн защо е използувал израза "не изисква" вместо "отхвърля". Както и да го е казал, Айнщайн премахва абсолютното пространство на Нютон (и съответно абсолютното движение). Това е съществената разлика между СТО и класическата физика: в класическата физика имаме абсолютно движение, докато в СТО такова нямаме. Ти се правиш на луд в момента, а в същото време удобно пропускаш да отговориш на съществения въпрос: Кое дава основание на Айнщаин да премахне абсолютното движение? Ти се захващаш за буквата, а на този принципен въпрос не си отговорил. Ако искаш да водим рационален спор, отгори на този въпрос ... и то без да се захващаш за буквите и без да се правиш на луд. Иначе най-естествено ще се обиждаме.

Нека да цитирам Айнщайн: ... възгледите, които ще бъдат развити тук, не изискват "абсолютно стационарно пространство" със специални свойства ... Тоест, Айнщайн в най-пряк текст отхвърля Нютоновото абсолютно пространство ... още в увода на СТО. Както виждаш, Айнщайн цитира "абсолютно стационарно пространство" в кавички, за да се знае, че това е препратка към Нютон.

Шпага, нека да поставим въпроса по следния начин: Кое дава основание на един 26-годишен патентен чиновник да отхвърли Нютовата концепция за абсолютно движение? Ако той нямаше най-железното основание да направи подобно нещо, всички щяха да се подиграват на този сополанко. А вместо това всички приемат неговата концепция за стриктно-относително движение и го признават за гений. Значи, кое е това желязно основание, което дава повод на СТО да премахне абсолютното движение на Нютон?

Това, което ти описваш, е Галилеевата относителност. Вътре в каютата на един Галилеев кораб ти не можеш да прецениш дали кораба се движи или не. На ако излезеш на палубата - или погледнеш през прозореца - движението на кораба веднага се забелязва. Земята и нейната атмосфера представляват един Галилеее кораб, който "плува" в космоса. Съответно вътре в амтосферата движението земята не може да бъде открито; атмосферата е все едно каютата на кораба. Но ако излезеш извън атмосферата, същото това движение веднага се открива - както установяват спътците. Измерванията на спътниците показват, че движението на земята в космоса е откриваемо. За това, обаче, трябва да се излезе извън атмосферата. Не може "от отвътре". А какво правят физиците на времето: Те се опитват да открият движенито на земята в космоса, но го правят "от отвътре" на атмосферата. Тоест, те се опитват да устяновят дали кораба се движи ... вътре в каютата на кораба. Естествено не успяват. Но вместо да се усетят какво става (че те търсят да открият движението на кораба вътре в каютата), физиците решават, че движението на земята в космоса е неоткриваемо по принцип. Според Анри Поанкаре, например, неоткриваемостта на това движение е природен закон. Въз основа на този предполагаем природен закон, СТО отхвърля абсолютното движение на Нютон и постулира, че движението е само относително; тоест, че абсолютно движение няма. Казано накратко, СТО отхвърля Нютоновата физика въз основа на допускането, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... по закон. Но както показват спътниците, това движение си е напълно откриваемо - само че трябва да знаеш къде да го откриеш. От отвътре на атмосферата това движение наистина не може да бъде открито; това е физичски невъзможно. Физиците на времето, обаче, точно това се опитват да направят - след което решават, че движението на земята в космоса е неоткриваемо по принцип ... без въобще да се замислят, че извън атмосферата то е напълно откриваемо. Чат ли си сега .

Напълно съм съгласен. Но ние говорим за движение във вакуума на космоса, а не спрямо него (както ти непрекъснато го извърташ). Пак да кажа. Абсолютното движение е движение във пространството, а не спрямо него.

Много благодаря. Значи спътниците в крайна сметка откриват собственото си инерциално (с много добро приближение) движение в космоса. Следователно, това движение е откриваемо. Тогава Айнщайн защо твърди, че същото това движение е неоткриваемо? Явно нещо се е объркал човека. Това движение е наистина неоткриваемо вътре в атмосферата. Но един път като се излезе извън атмосферата, то веднага става откриваемо. По всичко изглежда, че Айнщайн точно от това се е объркал. И не само той, а всички на времето. Иначе защо Айнщайн да твърди, че това движение е неоткриваемо ... след като то е откриваемо??

Добре де, в етъра - който на времето се е смятал за абсолютната отправна система. Как това не е същото като космоса? Айнщайн казва следното: ... неуспешните опити да се открие каквото и да били движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията в електродинамиката и механиката нямат свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой. Ако "светлинната среда" не същесвува, за кое движение на земята говори Айнщайн?

Праволинейно или не, защо Айнщайн смята, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... а то е откриваемо. Никой досега не засяга този въпрос.

Напълно съм съгласен. Светлината не може да бъде избрана за отправна система. Ама кой казва да я избираме за такава? Това, което аз казвам, е че вакуумът на пространството е абсолютната отправна система. Ако държиш да имаш физическа отправна точка за описание на абсолютното движение в космоса, ето какво можеш да направиш: Слагаш една космическа шамандура във вакуума на пространството. Тази шамандура непрекъснато мери собственото си движение и непрекъснато го корегира, така че тя винаги измерва изотропна скорост на светлината. При това положение може да се каже, че шамандурата е в покой във вакума на космоса. Ако тя се движеше, тя нямаше да измерва изотропна скорост на светлината - точко както спътниците. Само че тя измерва изотропна скорост и явно не се движи. Ето ти една стационарна отправна точка в космоса, ако държиш да имаш такава. Задължителното условие в тази задача, обаче, е шамандурата да може да открие собственото си движение. Ако тя не може, как знаем дали тя е в покой или не? Естествено, че не знаем. Но ако шамандурата може да открие собственото си движение (и да го корегира), защо да не я изберем за стационарна отправна точка?

Нютон постулира (а не намеква), че пространството е абсолютно и неподвижно - и това е аксиомата, върху която е построен неговия модел за движение. Тя отразява физическото наблюдение, че всички космически тела "висят" в "празното" пространство на космоса. Съответно движението на тези тела се описва математически като движение в абсолютната отправна система на космоса. Отправна точка за това движение не се изисква по условие; такава се изисква само за относително движение. Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма. Това пък се базира на физическото наблюдение, че движението на земята в космоса е неоткриваемо. Както показват спътниците, обаче, движението на земята в космоса в същност е откриваемо. Значи прав ли е тогава Айнщайн да намеква, че намеците на Нютон са неуместни?

Според теб движението по условие изисква отправна точка. Тоест, по условие то е относително. Тоест, по условие абсолютно движение няма.