gmladenov

Сега политиката в науката е такава, че ако се осмелиш да спориш с Айнщайн, ти си анатемосан - независимо от това, че специалната теория на относителността (СТО) е основана на елементарна грешка, която физиците на времето са допуснали. Не вярвам да съм първия, който се е усетил за тази грешка. Грешката, обаче, продължава да си седи непризната, което е само по политически причини: ако тази грешка се признае, то много други научни разработки ще се окажат невалидни - нещо, за което днешните физиците явно не са готови. Scaner, не искам да споря тук за грешката, на която е основана СТО. Имаме отделна тема за това. Само да кажа, че след всичките ти аргументи ти така и не си оборил факта, че известният опит на Майкелсън и Морли измерва скоростта на светлината в атмосферата, а не в космоса, както допускат физиците на времето. Ако можеш да оспориш този факт, то тогава моята теза е невалидна. Но ако не можеш - и въпреки това продължаваш да вярваш в СТО - ти самия ставаш олицетворение на политиката в науката и на това как явни факти могат да останат непризнати просто защото не допадат на текущата партийна линия в науката.

СТО е основана на грешно тълкуване на експериментални резултати. Зависимостите, които теорията описва, са несъществуващи.

Ами аз съм го споделил вече. Виж началото на тази тема .

Според СТО, разстоянията наистина са относителни и зависят от отправната система. СТО е грешна, естествено, но това е друг въпрос.

Колега, ролите "стационарен" и "движещ се" в СТО са взаимозаменяеми и симетрични. Тоест, ако имаме двама наблюдатели, ние можем да изберем всеки един от тях за "стационарен", а другия за "движещ се" - и обратното. Ако времето на двамата наблюдатели е различно, то тогава времето на единия от тях е забавено. Но ако сменим ролите им (кой е "стационарен" и кой "движещ се"), то времето на другия ще е забавено. Така че релативистичните ефекти са наистина симетрични, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали да е в движение, и кой в покой. Вие не ги ли знаете тези неща. Попрочетете малко, моля ви се, няма всеки път да почваме от А и Б.

Според СТО, релативистичните ефекти са симетрични и зависят от гледната точка. В примера с влака от София до Бургас, ние имаме две гледни точки: тази на влака и тази на земята. Ако приемем влака за движещ се, то тогава времето на влака се забавя и влакът се скъсява. Но ако приемем земята за движеща се, то тогава разтоянието от София до Бургас се скъсява и времето на земята се забявя. А след като забавянето на времето е симетрично (тоест, зависещо от гледната точка), кой часовник ще е изостанал когато влакът от София пристигне на гара Бургас - този на влака или този на гарата? Според наблюдател на гарата, часовникът на влака трябва да е изостанал. Но според наблюдател на влака, часовникът на гарата е този, който трябва да е изостанал. Този пример илюстрира нагледно абсурдността на СТО. Отправните системи са уж симетрични, но само едниният от часовниците може да е изостанал. Ако и двата са изостанали, то те ще показват еднакво време и забвяне на времето не съществува. Тинтири-минтири ;).

Възбуденият електрон отделя един фотон енергия. Тази енергия много бързо ще се "изпари" в космоса (по закона на на обратния квадрат на осветеността) и няма да стигне далеч. Светлината, която минава милиарди години разстояние, е много по мощна от един фотон.

Приема се, че това е константа на природата. Учените не знаят защо стойността на тази константа е 300,000 км/с, а не някоя друга стойност. Прав си за енергията. Светлината няма маса и се разпространява като вълна. Чак когато енргията на светлината трябва да се предаде на материално тяло, тогава предаването става на части: фотони. Не мисля, че учените имат физическо обяснение за това. Ние гравитацията по принцип не я разбираме. Знаем как действа, естествено, но самото физичеко естество на гравитацията не ни е ясно. Светлинните вълни се разпространяват навсякъде: 360° в триизмерно пространство (без да броим лазерите и тем подобни). Представи си балон, който само се надува - но докато се надува, също така полека-лека и изчезва (тъй като интензитета на светлината намалява с разтоянието от източника). Така че не е "натам", а на всякъде ;). Светлината няма ускорение и веднага почва да се движи със скоростта на светлината. Началният момент на гюлето е свързан с масата. Светлината няма маса и най-вероятно затова няма нужда от ускорение. Ама така предполагам, не знам съм сигурност. Основният принцип в природата е равновесието. Източникът има енергия в излишък и изхвърля тази енергия под формата на радиация - докато не достигне равновесна точка и спре да излъчва.

+1000 Хората ще научат това, което е в живота им, а не някакъв изкуствен език.

Колега, анализът ви е тенденциозен, а в същото време пропуска смисъла, заради който цитирах горния реферат. Смисълът е следният: един и същи опит получава различни резултати в 1851-ва година и в 2013-та година. Подобно несъотвествие на резултатите поставя под съмнение заключенията на Физо. Така че ако се погледне обективно (или просто статистически), резултатите на Физо не потвърждават СТО. Нека да дам един много прост пример; дано нещо да помогне. Този пример демонстрира какво се получава когато светлината минава през различни оптически среди. Нека си представим, че гледаме рибките в един аквариум: Ако попитаме някой дали вижда рибки вътре в този аквариум, отговорът най-вероятно ще бъде "да". В този въпрос, обаче, има уловка: за един наблюдател извън аквариума е физически невъзможно да види светлина вътре в аквариума. Това е така, защото светлината се разпостранява под формата на вълни. Светлинните вълни излъчени вътре в аквариума първо трябва да преминат през водата на аквариума, а след това да пресечат стъклените стени на аквариума. Чак тогава те ще достигнат до външния наблюдател. Така че един външен наблюдател вижда само светлина, която вече е напуснала аквариума, а не светлина вътре в аквариума. Тоест, ако трябва да сме научно издържани, ние не видждаме рибки "вътре в" аквариума; това е физически невъзможно. Това, което нашите очи в същност виждат, е образ на рибките извън аквариума. А от този образ нашият мозък създава възприятието за рибки "вътре в" аквариума. Нека сега си представим, че този аквариум лети през космоса с постоянна скорост "с/2" спрямо стационарен наблюдател. Индексът на пречупване на водата е 1,33, което означава, че водата в аквариума се движи със скорост "3с/4". Тъй като водата е изотропна оптическа среда, скоростта на светлината в аквариума е изотропна и постоянна. Ако приложим Галилеевата трансформация в този пример, получаваме следната ефективна скорост на светлината в аквариума спрямо стационарния наблюдател. V = 3с/4 + с/2 = 5с/4 = 1,25с С дуги думи, в отправната ситема на нашия стационарен наблюдател ние имаме ефективна скорост на светлината в аквариума V = 1,25с. Спрямо СТО, това е невъзможно. В същото време, обаче, ние не сме нарушили нито един природен закон: скоростта на светлината вътре в аквариума е "3с/4", което е под ограничението "с" самият аквариум се движи със скорост "с/2", което също е под ограничението "с" както бе обяснено по-горе, стационариният наблюдател не може да види светлина вътре в аквариума, а само светлина, която вече е напуснала аквариума когато светлината напусне аквариума, тя си сменя скоростта (поради пречупването) и заема скоростта на светлината във вакуум, където е и стационарния наблюдател както се очаква, стационарният наблюдател ще измери тази скорост като "с" тъй като акариумът е в дижение, наблюдателят ще измери и Доплеров ефект Значи, СТО забранява ефективната скорост на светлината в аквариума да е 1,25с, но природата го разрешава. Кой е прав: природата или СТО? Горният пример отново потвърждава това, което аз казвам от самото начало. Тъй като физиците на времето не са се усетили за атмосферата, те не са се усетили и че скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда, в която светлината се разпостранява. Галилеевата трансформация е прявилният начин за транслиране на относителни скорости между две отправни системи - и така ние завършваме със скорост 1,25с. А пък поради пречупването на светлината между двете оптически среди, ние също така имаме и две скорости на светлината в една и съща отправна система: тази в движещия се аквариум и тази извън него. Така че ние не само завършваме със скорост на светлината 1,25с, но и с това да имаме две разлчни скорости на светлината в една и съща отправна система. Айнщайн и Лоренц сигурно се обръщат в гроба в момента. Истината, обаче, е че СТО не предвижда сценарий като посочения, защото тя не отразява действителността. Според СТО, времето в аквариума ще се забави, за да може скоростта на светлината в аквариума да е "с" дори за външния наблюдател. Глупости на търкалета. СТО не очтита, че скоростта 1,25с е ефективна (или "виртуална") скорост, а не реална скорост. Също така тя не отчита и пречупването на светлината и съответно смяната на скоростта на светлината в една и съща отправна система. И вместо да ги отчете тези неща, СТО забавя времето в аквариума, за да може да имаме само една скорост на светлината. Просто защото СТО е на това мнение; тя така си мисли. Класическата физика, от друга страна, обяснява случващото се по най-простия начин и спрямо каквото става в реалността. Светлината преминава през различни оптически среди и си сменя скоростта. Това са факти. Тук става дума за базова физика и както се вижда нещата са много елементарни. Такава е и природата: предвидима и скучна (след като я опознаеш и разбереш). Но понеже СТО е сбъркана, тя си измисля някакви фантасмагории.

За съжаление не сте прав, колега. Ето модерната възстановка на опита на Физо, за която споменах. Техните резултати са по средата между СТО и класическата физика.

Преди време попаднах на една съвременна възстановка на опита на Физо. Тази възстановка показа, че формулата на Физо в същност не е точна. Ще намеря реферата и ще го цитириам. Току що погледнах и опита на Babcock and Bergmann и той нама нищо общо с увличане. В общи линии няма опити, които мерят увличането на светлината от оптическа среда. Потърсете и ще видите. А да не говорим, че по времето на Айнщайн не е имало друг опит освен Физо, който мери увличане. Мен никой не може да ме убеди, че СТО не е базирана на грешка. Не мисля, че и вие ще си промените убежденията. Аз примам, че сме на различни мнения и значи дотук засега. Много поздрави, че съм на работа.

За всичко останало си прав, но за това няма да се съгласим, колега. Явно грешката точно по тази причина не е забелязана досега, защото всички очакват резултатът от опита да е ненулев. А за мен е напълно ясно, че това не е така. Резултатът от опита ще бъде ненулев само ако светлината няма никакво взаимодейсвтие с атмосферата. При това положение, обаче, атмосферата ще бъде напълно невидима - което е еквивалетно земята да няма атмосфера. За тъмната материя се смята, че не взаимодейсвта със светлината и съответно тъмната материя никой не я е виждал. А щом атмосферата не е като тъмната материя, значи светлината взаимодейсвта с атмосферата. В този случай защо да не допуснем, че атмосферата може да увлича светлината. Това е най-логично допускане. Къде е противоречието в тази логика?

Всичко, което казваш е точно така и съм много впечатлен, колега. Обаче, за увличането винаги се е смятало, че идва от етъра, а не от атмосферата - и точно от там идва объркването. Атмосферата в същност е много "плитка", за да може светлината от космоса да бъде доливимо улечена. Според тази статия, атмосферата е само 100км. Освен това горните слоеве са толкова разредени, че едва ли има кой-знае какво увличане. На повърхността на земята, обаче, увличане явно има - и това го доказва опитът на Майкелсън и Морли. Така че от там идва цялото объркване за звздните аберации.

Scaner, във всички опити, които някога са проведени (освен Физо), измерването е извършено в покой спрямо оптичесаката среда. Физиците като са объркали оптическата среда на опита на Майкелсън и Морли, те също са объркали и състоянието на движение/покой на измерната установка. Те приемат, че опитът е извършен от движещ се наблюдател спрямо оптическата среда (космоса) - без да се усещат, че наблюдателят в същност в покой спрямо оптическата среда (атмосферата). Точно на това объркване се дължи тълкуването, че скоростта на светлината е независима от скоростта на наблюдателя. Ще ги погледна тези опити, които си изброил (благодаря), но от сега съм сигурен, че никой от тях не проведен в състояние на джижение спрямо оптическата среда. Физиците веднъж като са приели, че скоростта на светлината е инвариантна, никой не си прави труда да тества в движение. По твоите коментари съдя, че ти още не ме разбираш. Ти атмосферата я броиш, че просто леко забавя скоростта на светлината и няма никакакво друго влияние върху разпространението на светлината. А дефакто увличането на светлинните вълни от атмосферата е проблема, не забянето.

Не е така, Дорис. Аз съм чел оргиналния реферат за експеримента и в него няма нищо за атмосферата. Единственото, за което Майлесън пише в реферата си, е увличане от етъра. Той даже предлага опитът да се повтори на висока надморска височина, за да се види дали там увличането на етъра ще е по-малко. Но в реферата няма нищо за атмосферата. Освен това аз вече споменах, че опитът на Майкелсън и Морли е еквивалентен с този на Физо от 1851г. Ако физиците са се били усетили за атмосферата, в литературата със сигурност щеше да се намери анализ защо Физо отчита частично увличане на светлината от водата, а Майкелсън и Морли отчитат пълно увличане на светлината от атмосферата. Последно, в литературата няма никакъв дебат дали скоростта на светлината евентуално може да е относителна. Няма как такова нещо да не е обсъдено, ако атмосферата е била отчетена. Заради формулата на Максуел, физиците просто са били сигурни, че светлината не може да е относителна и това просто никога не е подставяно под въпрос.

Това е много хубав аргумент. На мен като ми хрумна, че това може да е грешка, първата ми мисъл беше как така никой не е забелязал. Абсурд никой да не се е сетил за това. Но сега като чета коментарите, вече почва да ми се заформя мнение по въпроса. Както виждаш, нито един коментар досега не е признал, че това може да е грешка. Значи, хората не виждат да има някакъв проблем. На атмосферата явно не се гледа като на фактор, който може да има значение - и според мен това е принципно положение. Освен това има и нещо друго. Самият факт, че СТО не е била оборена толкова дълго време, автоматично става аргумент в подкрепа на теорията. Както и ти казваш, как може поколения от физици да не открият подобно нещо. Това са ми обяснениата, че грешката не е открита досега. Иначе аз лично нямам никакви съмнения. Ако грешката се признае, светлината се показва като едно най-елемнтарно и скучно явление, като много други. А според СТО светлината е някакъв специален феномен без аналог в природата. Природата е много логична и подобна аномалия принципно не се връзва с логиката на природата. За мен грешката показва, че такава аномалия в крайна сметка няма. Това са вече философствания, обаче.

Както почна тази тема, физиците са объркали оптическата среда, в която е проведен опита. Вместо да се сетят, че това е атмосфрета, те са решили, че това е космоса. Това е прекалено лесна грешка, за да остане скрита ... веднъж като е посочена. Има достатъчно умни хора на тази земя, така че полека-лека грешката ще се признае. Ще видиш. Хайде чао засега.

В крайна сметка ние знаем, че сателитите са тези, които се движат през космоса, а не източниците на реликтовото излъчване. Значи сателитите са способни сами да измерят собственото си движение през космоса. СТО е построена на допускането, че това е невъзможно - което явно е грешно. Аз мисля, че може да се докаже, че сателитите са измерили по-висока ефективна скорост на светлината в посока на движението. Но без данните за това, не мога да го докажа.

Проблемът е, ча като смениш посоката, уж далечните изчточници стават близки, а уж близките стават изведнъж далечни - и то само като смениш собствената си посока.

Не театър, а цирк, колега. Виж ми предишния отговор. Да, класическата физика няма никакъв проблем с това.

Аайде пак. Нека да опитам друг подход. Според СТО, сателитите са в покой в собствените си отправни системи и винаги мерят изотропна скорост на светлината (нулев резултат). За да измерят Доплеров ефект, сателитите трябва да се в движение спрямо източниците. Както се разбрахме, обаче, скоростта на източниците и разстоянието до тях са недефинирани. Следователно, движението на източниците спрямо сателитите също е недефинирано (според СТО). Измерената диполна анизотропия е факт, обаче. Значи, ти успяваш да измериш диполна анизотропия дори когато движението на източниците спрямо сателитите е недефинирано. Тоест, скоростта на източниците и разстоянието до тях са без никакво значение за да можеш ти да откриеш движениет си. Ха добре дошъл в класическата физика!!! За какво ти е СТО тогава.

Въртиме се в кръг, колега. Всеки наблюдател е в покой в собстената си отправна система. По тази причина наблюдатят ще измери диполна анизотропия само ако излъчвателят е в движение спрямо наблюдателя. Моля обяснете как източникът на реликтовото лъчние е в движение спрямо сателитите. Спестете си поученията и отговорете кратко и ясно на поставения въпрос.

Напълно съм съгласен. Въпросът тогава е, коя е отправната система за движение на сателитите? Без отправна система, сателитите са в покой и в този случай диполната анизотропия е неочаквано/грешно измерване (според СТО). Ти разбираш ли го това противоречие? СТО изисква отправна система за движение. Ако не е вселената, коя е тази отправна система? Протоворечи, защото ти е необходима скоростта на излъчителя, за да изчислиш релативистичния Доплеров ефект. - а както се разбрахме, тя е недефинирана, ако отправната система е вселената. Без скоростта на излъчителя, измереният Доплеров ефект е класическият Доплеров ефект. Ако ти го броиш този ефект, ти признаваш, че наблюдателите могат да измерят анизотропна скорост на светлината - което отрича СТО. Разбираш ли го и това протоворечие? Ти или имаш валидна отправна ситема за движението на сателитите, или СТО е невалидна. До това се свежда. Не може да мериш класически Доплеров ефект и да продължаваш да мислиш, че СТО е валидна. Давай, колега. Много си близо до това да разбереш, че СТО е грешна Аз се чудех как да ти обясня за интегрирането на отправната система, а ти ме изпревари.