gmladenov

Ако са синхронизирани, те показват едно и също време, колега. Как различаваш кое време кое е - ако двете времена са идентични? Нали затова се прави синхронизация, не? Сега би трябвало да знаеш какво е да се спори със стена. Аз съм забъркал бетона, между другото.

Сигурно съм ви втръснал, но ето го пак същия парадокс - този път с променено условие. Примерът със звездата и ракетата води до някой автоматични допускания. Затова реших да направя симетрията между отправните системи по-явна. Този коментар е замислен като бъдеща препратка. Ако съм ви втръснал, просто не ми отговаряйте ;). Та, две идентични ракети - АБ и БА - се приближават инерциално една към друга с относителна скорост 0,9с. Във време t(0) двете ракети се намират на 10 светлинни години разстояние една от друга. Също така във време t(0) техните бордови часовници са синхронизирани, така че техните показания са идентични. В отправната система на АБ АБ е в покой, а БА се приближава към нея. Тъй като скоростта на БА е 0,9с, тя изминава разстояниете до АБ за 11,1г. Ако за това време космонавтите на АБ пускат по 1 лев на ден в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). Макар и без значение за този пример, трябва да отбележим, че времето на БА е забавено спрямо АБ. Така че в отправната система на БА би трябвало да изминат само 4,8г преди тя да срещне АБ (изчислено с формулата за забявяне на времето). В отправната система на БА БА е в покой, а АБ се приближава към нея. Тъй като скоростта на АБ е 0,9с, тя изминава разстояниете до БА за 11,1г. Според перспективата на БА, обаче, времето на АБ е забавено. Така че в отправната система на АБ би трябвало да изминат само 4,8г преди тя да срещне БА. Следователно, в буркана с монетите на АБ би трябвало да има 1752 монети (4,8*365=1752). Въпросът е, колко монети има в буркана на АБ в момента на срещата между двете ракети?

Може би ти е рано за наздравици, но все пак

Ами проверете с ваш колега тогава. Казах ви. Вашето решение е грешно и няма какво да се хабите да ме убеждавате. Елате с вярното решение и тогава ще говорим. С грешното решение само си губите времето. Един професор никога няма да ви пусне с грешно решена задача. Ако наистина сте физик, би трябвало много добре го знаете това.

Също така много съжалявам, но вашите празни приказки не правят решението ви по-малко грешно. Проверете го с някой физик, моля ви се. Мен няма какво да ме убеждавате. Защо въобще се хабите? Вече няколко пъти ви казах: да се променя разстоянието между наблюдателите с Лоренцовата трансформация е нелепа грешка. Лека нощ.

Моля??? Симетричността на отправните системи е сърцето на СТО. Ти съвсем го подкара през просото. То и това е лоша карма. Много съжалявам за теб.

А така. При близнаците има ускорение - и това се използва за оправдание, че уж знаем, кой се движи и кой е в покой. В нашата задачка няма никакво ускорение. Така че ти нямаш никакъв повод да въвеждаш асиметрии. Ти прилагаш Лоренцовата трансформация за да промениш разстоянието мезду звездата и ракетата само в едната отпправна система - което не само е грешно, но и неоправдано въвежда асиметрия. Престани да ми го набутваш това грешно решение. Само си навличаш лоша карма.

Не ти е симетрично решението и е грешно. Казах ти, че ти въвеждаш асиметрия - а в задачката с ракетата и звездата няма повод за асиметрии. Въобразявай си каквото си поискаш. Но докато ми набутваш, че ти е вярно решението, аз ще те опровергавам. Да седиш в грешка е лоша карма, между другото.

Зацикли ли, колега. Колко пъти ще ме питаш. Аз ти посочих грешката поне три пъти. Ти на кой път зацепваш обикновено?

Ами имате грешка, колега. И да си затворите очите - и да броите до три ако щете - тази грешка няма да изчезне. Грешките се поправят, а не изчезват. Вие като не искате да си я поправите, ще си седите в грешка. То си е за вас.

Значи освен невеж си и невменяем. Не може с тези кръгови аргументи до побъркване, след като поне три пъти ти обясних къде бъркаш.

Това, което ти явно не разбираш, е че противоречието идва от самата СТО, а не от задачката. Затова го дадох този пример. Задачката следва СТО буква по буква ... и това автоматично води до парадокс. Този парадокс е вграден в самата СТО. От парадоска се измъкваш само като въведеш асиметрия - по подобие на парадокса с близнаците. Ти точно това правиш като транслираш само от едната система в другата, но не и обратното. Ако ще въвеждаме асиметрия, обаче, защо просто не кажем, че звездата е в покой, а ракетата се движи. В този случай не можем да изберем ракетата за стационарна система и парадокс вече няма. По условие, обаче, в СТО няма специална отправна система; всички отправни системи са симетрични. Така че въвеждайки асиметрия ти вече противоречиш на СТО.

По този начин само ще се въведе трета отправна система. Проблемът пак остава, обаче.

Разстоянието между ракетата и звездата не подлежи на никаква Лоренцова трансформация. Ти го транслираш от едната система в другата - и това ти е грешката. На всичкото отгоре ти го транслираш само от едната в другата - но не и обратното. А както се разбрахме, дори ако го транслираш, ти трябва да го правиш по симетричен начин - с което дефакто отменяш транслацията. Така че това разстояние пак остава еднакво и за ракетата, и за звездата. За пореден път: потърси независимо мнение, ако не ми вярваш. Ако бъркам, ще си заслужа всичките подигравки - и ще ти се кланям. Но ако ти бъркаш, ти ще ми се кланяш. Бъди мъж и си признай грешката. Ако го направиш, ще те поздравя и няма да искам от теб да ми се кланяш.

Ами положи ги тези усилия, де. Как да спориме за СТО като са ти грешни изчисленията? Казах, питай някой друг ако трябва.

Ако са в движение една спрямо друга, ракетата и звездата не могат да са в една отправна система. Не. Затова имаме и парадокс: в различните отправни системи се получават различен брой монети, според СТО.

Като гледам и ти оборваш Айнщайн, не само аз.

Избери си: ако броиме разстоянието за част от отправните системи, тогава го броиме и в двете иначе не го броиме Ти в момента го броиш само в една от системите. Ако случайно не знаеш, това няма нищо общо със СТО. Ако ще си говориме глупости, аз измислям пето измерение и те матирам, ти каквото и да кажеш.

Като смениме ролите, ние почваме от начало. Началният момент е t(0) и за двете системи. Така че пак не си прав. Научи какво значи "симетрични отправни системи" преди да спориш. В момента ти или не говориш за СТО, или си фантазираш.

Не, колега. Пак да повторя: Разстоянието между две тела не се променя от това кое ще избереш за стационарно и кое за движещо се. Тези роли ти можеш да си ги избираш и с хвърляне на монета, ако искаш. Не може при ези да имаш едно разстояие между телата, а при тура друго. Това проваля цялата идея за симетричност на отправните системи. Като стожер на СТО трябва да ги знаеш тези неща. Ако ще спориме дали отправните системи в СТО са симетрични, можеш да забравиш. Примера с влака от София за Бургас е друг, защото там разстоянието е част от "другата" отправна система. В задачката с ракетата и звездата, обаче, това не е така; разстоянието в случая не е част от нито една отправна система. Ако беше част, то тогава то е част и от двете. Защо го броиш само в едната? Питай някой друг, ако не ти се вярва, Аз за това няма да споря.

Тук бъркаш, колега. По условие, отправните системи в СТО са симетрични. Във всеки момент можем да изберем една от две системи за "стационарна", а другата за "движеща се" - и обратното. В случая аз точно това правя: Първо избирам ракетата за стационарна, а звздата за движеща се. Разстоянието между тях е 10 светлинни години. След това сменям ролите и така звездата става стационарна, а ракетата движеща се. При смяната на ролите разстоянието между двете системи не се променя: то си остава 10 светлинни години. А според теб като се сменят ролите, разстоянието между ракетата и звездата се променя от 10 на 23 светлинни години. Това не е вярно (поне според СТО).

Трябва да обидиш, нали така - но си докачлив когато теб те обиждат. Хайде сега посочи къде е противоречието в задачката. Посочи точно и ясно. Ето я пак задачката: Ракета се движи инерциално към звезда, която във време t(0) се намира на 10 светлинни години разстояние от ракетата. Относителната скорост между ракетата и звездата е 0,9с. В отправната система на ракетата Ракетата е в покой и звездата се приближава към ракетата. След като звездата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до ракетата за 11,1г. Ако за това време един от космонавтите пуска по 1 лев на ден в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). Следователно, в буркана с монетите би трябвало да има само 1752 монети (4,8*365=1752). Та, колко монети има в буркана когато ракетата стигне до звездата?

Ти си този, който не схваща в случая. Задачката е проста и ясна. Много поздрави.

Хехе, нали ти казах. Ти не можеш да признаеш, че някой друг е прав, а ти не. Предвидим си като часовник. Няма вътрешно противоречие в задачката. Противоречието е вградено в СТО. Както си говориме с другите колеги: забавянето на времето в СТО може да се демонстрира само при несиметричност. Тоест, ако знаеш кой се движи и кой е в покой. По условие, обаче, отправните системи в СТО са симетрични и следователно забавянето на времето не може да се демонстрира. Ако се опиташ, неизбежно стигаш се до парадокси - като този с монетите в буркана. Това е заложено в теорията. Но за да ги разбереш тези неща се изисква мислене, а не рецитал на евангелието.

Това го има в условието на задачата. Ти не ги смяташ правилно нещата. В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). На звездата минават 11,1г. Ако това време е по-малко от 10г, значи ракетата се движи по-бързо от светлината - което е невъзможно. А щом на звездата минават 11,1г - и времето на ракетата се забавя - то времето на ракетата е по-малко от 11,1г. По формулата излиза 4,8г. Ти не можеш да признаеш, че аз съм прав. Затова ще ме мотаеш с още въпроси, но аз съм дотук с обясненията. Смятай си както намериш за добре. Но ако признаеш, че съм прав, ще ти обясня и за парадокса с монетите.