gmladenov

Ти казваш точно това, което аз вече казах, но по друг начин. Ето аз какво казах: Значи, ако разстояние "до вселената" не може да се дефинира, то ние не можем да дефинираме и скоростта на излъчвателя. В такъв случай "движението на сателитите спрямо вселената" е недефинирано, според СТО. Точно затова аз казах, че СТО има "бъг": теорията не предвижда сценария с космическия фон, при който ти измерваш диполна анизотропия, а разстоянието/скоростта на излъчвателя са недефинирани. СТО засича в този сценарий. Калта идва от СТО, а не от мен. За да обясним диполната анизотропия със СТО, ние трябва да интегрираме всички точкови изтчочници на реликтово излъчване и това да е нашата отправна система за движение на сателитите. Но в резултат на интегрирането, ние завършваме с "вселената" като отправна система. Без тази система, сателитите са в покой и не би трябвало да измерят диполна анизотропия. Но ако приемем тази отправна система, тогава имаме проблем с това, че разстоянието "до вселената" е недефинирано, както ти казваш. Давай, колега. С тези свои съждения ти много скоро сам ще обориш СТО .

Това е точно така. Точно така. И след като интегрираш вкички точкови източници на реликтовото излъчване, твоята отпрвна система става ... вселената. Значи, колега, ти твърдиш, че вселената е отправната система на сателитите. А не каза ли ти самия, че вселената не може да е отправна система ?? Последно, вселената може ли да е отправна система или не? Ако кажеш, че може, аз съм с тебе - ама СТО май не го разрешава.

Според СТО, движението е относително и сателитите не могат сами да измерят собственото си движение. Надявам се, че го разбираш това. За да кажеш, че сателитите са в движение спрямо източника на лъчение, ти трябва да знаеш кой ти е източника. В случая на реликтовото излъчване, ти не можещ да посочиш източника и така ти нямаш отправна точка, според която сателитите се движат. А ако нямаш отправна точка, сателитите са в покой и няма как да измерят Доплеров ефект. Измереният Доплеров ефект е факт, обаче. Ако не виждаш какъв е проблема тук, аз не мога да помогна повече. Ти явно защитаваш теория, която ти самия не разбираш.

Колега, ти нещо не вдяваш за какво какво става дума. Картата на космическиа фон, която си показал горе (благодаря), е с КОРЕГИРАНА диполна анизотропия. Това значи, че диполната анизотропия е съзнателно премахната от картата, за да не овтлича вниманието. Така че на тази карта няма диполна анизотропия, защото тя я корегирана. А според СТО, ти ще измериш картата точно така, както си я показал: без диполна анизотропия. Тоест, ти мериш "корегирана" карта (според СТО), защото ти не би трябвало да можеш да измериш анизотропия, причинена от движението на сателитите през космоса. Ти разбираш ли го това? Според СТО, всеки път като измерш скоростта светлината, ти винаги получаваш "нулевия" резултат на Майкелсън и Морли. Дали мериш на земята, на луната или в орбита, ти винаги ще получиш нулев резултат. Това е физическия смисъл на втория постулат на СТО: ти винаги мериш изотропна скорост на светлината. А без да знаеш скоростта на излъчвателя, ти не можеш да измериш и Доплеров ефект. За да изчислиш релативистичния Доплеров ефект на сателитите спрямо реликтовото излъчване, ти трябва да знаеш скоростта на излъчвателя - а в случая тази скорост е недефинирана. В класическата физика, диполната анизотропия се обяснява с движението на сателитите през вакуума и Доплеровият ефект е следствие на това движение. А според СТО, диполна анизотропия е грешно измерване: вместо да измерят "нулев" резултат, както се очаква, сателитите измерват анизотропия. Така че, колега, хубава лекция си написал, но в случая иде реч за това, че сателитите "погрешно" (в кавички) са измерили диполна анизотропия. Според законите на СТО (втория постулат), това е невъзможно - въпреки, че измерената анизотропия е факт. Значи, СТО не може да предвиди правилно какво ще измерят сателитите. Диполната анизотропия е физически факт, който е в разрез със СТО. Вдяваш ли или имаш нужда от още обяснения?

В предишния си пост аз зададох въпроса какво е обяснинието на СТО за диполната анизитропия, измерена от сателитните мисии за картографиране на Космическия Фон. Потребител scaner любезно даде следния отговор на този въпрос: Този отговор е емблематичен за това как привържениците на СТО отговарят на подобни въпроси. Истината в случая, обаче, е че СТО просто няма отговор на горния въпрос. Тоест, тя не може да обясни диполната анизитропия - и това е по условие. Според СТО, движение без отправна система не съществува и наблюдателите винаги са в покой в собствените си отправни системи. Тъй като източникът на реликтово излъчване е самата вселена (в миналото), естественият и очевиден кандидат за избор на отправна система е вакуумът на космоса, в който се разпросранява това излъчване - и както бе показано по-горе, класическата физика няма никакъв проблем с това да го избере за отправна система, тъй тя го третира като обикновена оптическа среда. СТО, обаче, изрично елиминира космоса като отправна система и следователно ние не можем да го изберем за тази цел. Така ние оставаме без естествен кандидат за отправна система на движението на сателитите. Ние не можем да примем и че излъчвателят е стационарен (както в класическата физика), защото в този случай пак няма относително движение между излъчвателя и сателитите. А по силата на това, че сателитите са в покой в собстените си отправни ситеми, те също така не могат да измерят и Доплеров ефект. Според СТО, сателитите могат да измерят Доплеров ефект единствено ако ние знаем скоростта на излъчвателя - а в случая на реликтово излъчване тя е недефинирана. Така че според СТО, диполната анизитропия е невъзможна. Това е "бъг" в теорията, тъй като тя не предвижда сценарий, в който скоростта на излъчвателя е недефинирана.

Според СТО не можем, но според Нютон и Максуел можем. Така че зависи кого питаш. В СТО вакуумът не може да е отправна система, защото наблюдателите (уж) не могат да измерят собственото си движение. Поради тази причина вакуумът не върши никаква работа като отправна система. Според класическата вълнова физика, обаче, вакумът е просто една оптическа среда. И както диполната анизотропия показва, движението в тази оптическа среда е измеримо точно както се очаква. Така че според класическата вълнова физика, вакумът е напълно легитимна отправна система. Според класическата вълнова теория, дължината на енда вълна се изчислява както следва: В нашия случай: скоростта на вълната е предварително известна и е константна (това е "с") дължината на вълната също е предварително известна (микровълнова дължина, не я знам наизуст) приема се, че източникът на вълните е стационарен На базата на тези факти и допускания, единственият начин да се измери Доплеров ефект е ако сателитите са в дижение спрямо оптическата среда. Измереният Доплеров ефект е факт. Според горната зависимост, няма значение коя от трите величини се измерва, защото останалите се извеждат автоматично от измерената величина (при посочените дадености). Дали ще измерим скоростта и ще изведем честотата - или обратното - ние мерим едно и също явление. Важното в случая е, че измервайки Доплеров ефект, сателитите чисто физически измерват скоростта на светлината като c ± v . Това е диполната анизотропия. За да е още по-ясно, нека си представим какво се случва на практика: Сателитите по същесвто са едни летящи антени, които "плуват" във вакуума на космоса и събират микровълнови вълни като прахосмукачки, в най-буквалния смисъл. Тъй като космическият фон е радиация, която идва "от всякъде", тези антени винаги се движат срещу някакви вълни, независмо от посоката на движение. Ако микровълнови вълни се движат с постоянна скорост и антените се движат срещу, то естестено измерената скорост на вълните ще бъде c + v. Каква друга да е тази скорост. Това е обяснението на класическата вълнова теория за диполната изотропия. Просто и ясно. Хайде сега ти обясни диполната анизотропия със СТО, защото нали много разбираш. Според СТО, вакуумът на космоса не може да е отправна система. Тогава сателитите движат ли се или не? Спрямо какво? Също така според СТО, сателитите би трябвало да измерят скоростта на светлината като "с", а не "c + v". Тогава откъде ще дойде Доплеровия ефект? Успех, колега.

Колега, източникът на космическия фон е вселената. А веднъж тази радиация като е излъчена, тя се разпространява във вакума на космоса. Казано на кратко: източник: вселената оптическа среда: вакумът на пространсвото Спрямо класическата вълнова теория (а не квантовата), наблюдателите могат да измерят собственото си движение си в една оптическа среда като измерят скоростта на светлината в различни посоки. Ако те измерят една и съща скорост във всички посоки, значи те са в покой спрямо тази среда; иначе, те са в движение. Диполната анизотропия е едновременно потвърждение на класическата вълнова теория и отрицание на СТО. Според СТО, наблюдателите не могат да установят собственото си движение в космоса. Диполната анизотропия показва, че това не е вярно. Също така ние знаем със сигурност, че сателите се движат в оптическата среда на космоса (което е вакума). Сателитите успяват да измерят/доловят движението си в тази среда като измерват анизотропна скорост на светлината в тази среда. Ако приемем вакума за отправна система, то скоростта на светлината явно не е "с" за вскички наблюдатели в тази отправна система. В същото време, скоростта на светлината не е "с" и в собствените отправни система на сателитите. Както и да го погледнеш, диполната анизотропия (която е физически факт) противоречи на две базови допускания на СТО: че наблюдателите не могат да измерят/доловят собственото си движение че скоростта на светлина е винаги "с" за всички наблюдатели Това е практика, колега, не теория. Това не е вярно. Ако се се покаже, че дори един физически факт противоречи на теорията, тази теория вече е невалидна.

ОК

Не се сетих за това, като гледах клипчето, но това май е по-правдоподобното обяснение. Подсети ме за едно друго клипче, което бях гледал, където един атомен часовник го повдигнаха на не повече от метър от пода и това му смени показанията.

Не знам немски, за съжалние, и не мога да цитирам източника. Затова ще цитирам оргиналния англиийски превод на "Относно електродинамиката на движещите се тела". (Между другото, има ли някой линк към български превод?) Значи, в увода на реферата си, Айнщайн казва следното: The introduction of a “luminiferous ether” will prove to be superfluous inasmuch as the view here to be developed will not require an “absolutely stationary space” provided with special properties ... В сравнително свободен (но верен) превод на български, това ознава: Въвеждането на "светлоносещ етър" ще се покаже да е безполезно, тъй като вижданията, които ще разработим тук, не изискват "абсолютно стационарно пространство" със специални свойства ... С други думи, още в увода на реферата си, Айнщайн декларира, че "светлоносещият етър" е безполезен и че от "абсолютно стационарно пространство" също няма нужда. Така с едно изречение, още в увода, Айнщайн казва, че Нютоновата концепция за абсолютно движение е невалидна и че етър няма. Щом Нютоновата концепция за абсолютно движение е невалидна, значи движението е стрикто относително. Тоест, наблюдателите сами по себе си не могат да кажат дали се движат или не. Това е базово допускане на теорията, изложено още в увода.

Физиците на времето не са се усещали за атмосферата, но като цяло си прав. Виж сега. Всеки опит потвърждава собственото си обяснение. Иначе нямаше да му викат "обяснение", а нещо друго. Физическите теории съществуват, за да отразят/формализират физическите феномени. СТО съществува по същата причина. Въпросът е дали СТО отразява правилно физическата реалност. Ако се базира на допускането, че земята няма атмосфера, няма как СТО да е вярно отажение на действителността. Доплеровият ефект се получава от относителното движение на източника и наблюдателя. Ако знаем със сигурност, че източникът е стационарен, то тогава Доплеровият ефект е причинен изцяло от движението на наблюдателя. Източникът на космическият фон не специфичен, а е вселената като цяло. Това ни дава основание да заключим, че Доплеровият ефект, отчетен от сателитите, е причинен изцяло от тяхното собствено движение. А това заключение на свой ред опровергава основоположния принцип на СТО, че наблюдателите не могат да измерят/доловят собственото си движение през космоса. С други думи, измереният Доплеров ефект вече показва, че има нещо гнило в СТО. При това положение ние не може повече да използуваме СТО, за да обясним измерванията на сателитите. Не можем да кажем, например, че СТО не е права за движението на наблюдателя, но все пак е права за скоростта на светлината. Така не става. Затова оставяме СТО настрана и превключваме към класическа физика, за да обясненим това, което виждаме с очите си. А то е, че сателитете се движат през космоса и мерят Доплеров ефект. Спрямо класическата физика, това означава, че сателитете също така мерят скоростта на светлината като c ± v. Следователно, скоростта на светлината не "с" във всяка отпрвана система, както постулира СТО. Физическите теории съществуват да обяснят наблюеднието. Ако една теория е създадена след като е установен даден физически факт, значи фактът е причината, а теорията е следствието - а не обратното. Аз изнесох цяла лекция за това какво е факт и какво е тълкувание, ама явно няма кой да чуе. Ето една сравнителна таблица, която сравнява двете тълкувания на нулевия резултата от опита на Майкелсън и Морли. На тази таблица се вижда как от един и същи физически факт се стига до различни заключения в зависимист от това в коя е оптическата среда се смята, че е проведен опита. Нютонова Механика Специална Относителност Физически факт · Скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна Оптическа среда · Атмосферата на земята · Космоса Тълкувание · Скоростта на светлината в атмосферата остава изотропна докато земята се движи през космоса · Скоростта на светлината е независима от движението на наблюдатела Заключение · Скоростта на светлината е относителна · Скоростта на светлината е инвариантна

Колега, коефициентът на пречупване/рефракция няма никакво значение. Въпросът е дали атмосферата увлича светлинните вълни или не? Отговорът на този въпрос няма нищо общо с коефициента на пречупване. Както ти самия посочи, опитът на Физо от 1851 се опитва да установи дали водата увлича светлината. Ако този опит беше установил пълно увличане, то това би било доказателство, че скоростта на светлината е относителна спрямо оптическата среда. Опитът, обаче, отчита само частично увличане, което не разрешава заключението, че се скоростта на светлината е относителна. Вместо това, Физо излиза с формула, че увличането зависи от коефициента на пречупване. Нулевият резултат от опита на Майкелсън и Морли показва пълно увличане на светлината. Въз основа на това наблюдение излиза хипотезата, че земята увлича етъра. Тази хипотеза е бързо отхвърлена, обаче, тъй като тя е в конфликт с други наблюдения, според които земята не увлича етъра. Така че физиците на времето са разглеждали възможността, че скоростта на светлината е относителна. Това се прави, обаче, въз основа на хипотезата, че земята увлича етъра, а не че увличането идва от атмосферата. Причината за това е, че те въобще не броят атмосферата; все едно земята няма атмосфера. Ако направиш справка с литературата ще видиш, че атмосферата никъде не се споменава. Не е да кажеш, че са те разглеждали атмосферата и са решили, че коефициентът на пречупване може да се пренебрегне. Нищо подобно. Атмосферата просто никъде не се споменава.Физиците наистина са си мислили, че опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината в космоса. Ако се замислиш, опитите на Физо и на Майкелсън и Морли са еквивалентни: и двата опита по същество мерят скоростта на светлината през движеща се материална оптическа среда. Опитът на Физо мери скоростта на светлината докато тя преминава през движеща се оптическа среда (вода), а опитът на Майкелсън и Морли мери скоростта на светлината вътре в оптическата среда (атмосферата), докато тя се движи в космоса. Значи, какви са наблюденията, които показват, че скоростта на светлината е относителна: опитът на Физо от 1851 недвусмислено показва, че водата увлича светлината (макар и частично) опитът на Майкелсън и Морли потвърждава заключението на Физо - като в същото време показва, че увличането е пълно, а не просто частично сателитните мисии за картографиране на Космическия Фон показват, че движението на земята през космоса в същност е доловими/откриваемо (което, между другото, е в пълен разрез с концепцията на СТО, че наблюдателите не могат да открият собственото си движение) Една научна теория би трябвало да се брои за невалидна ако има дори едно наблюдение, което противоречи на теорията. Нека сега да приложим този критерий към СТО. Основните допускания на СТО са: Движението е стрикто относително. Скоростта на светлината с константна във вскички отправни системи. Първото от тези допускания се опровергава от сателитните мисии. Второто се опровергава пак от сателитните мисии, а и от опита на Майкелсън и Морли. За последното, обаче, трябва да се усетиш, че опитът на Майкелсън и Морли показва, че атмосверата увлича светлината - и следователно скоростта на светлината е относителна. Търсеното движение не може да се измери, защото опитът е проведен в състояние на покой спрямо оптическата среда (атмосферата). Естесвено че няма да доловиш движение, щом си в покой.

Добре де, според СТО нали няма абсолютна отправна система? Защо я включваме в разговора? Виж горния ми пост с картинките. За домашно, моля помислете върху следните въпроси: Предвид факта, че опитът на Майкелсън и Морли измерва изотропна скорост на светлината, как можем да тълкуваме този "нулев" резултат ако: Земята няма атмосфера. Земята има атмосфера. Какви са основните разлики между тези две тълкувания? Може ли да се каже, че и двете тълкувания са вярни? Земята има ли атмосфера? Защо СТО допуска, че земята няма атмосфера? Ако СТО допуска, че земята няма атмосфера, може ли теорията все пак да е вярна?

Да, всеки наблюдател е неподвижен в своята отправна система. Това, че скоростта на светлината е константа във всяка отправна система, обаче, е постулирано от специалната теория на относителността. Преди това физиците са смятали, че скоростта на светлината е константа само в отправната система на етъра/космоса. Така че инвариатността на скоростта на светлината не е закон божи, а постулат на специалната теория на относителността. Виж горния ми пост с картинките. Този постулат се основава на допускането, че земята няма атмосфера.

Това е точно така. Няма спор. Скоростта на светлината също е инвариантна. Това е базово допускане (и основен постулат) на специалната теория на относителността (СТО). Самата величина е константа. Но когато се говори за абсолютна скорост, се има предвид нещо друго. Ти бъркаш какво е абсолютна величина и какво е абсолютна скорост. Терминът "абсолютен" във физиката е недвусмислено дефиниран и произхожда от Нютоновата механика. Според Нютон, времето и пространството са абсолютни и отправната система на пространсвото е стационарна. Затова говорим, че тази отправна систама е специална (или преференциална): това е единствената отправна система, която се намира в абсолютен покой. Движението във всички останали отправни системи е относително, но може да се транслира в абсолютно движение чрез Галилеевата трансформация. Транслираната скорост на едно тяло в стационарната отправна система на пространсвото е абсолютната скорост на това тяло. Това е според Нютон. Когато се каже, че скоростта на светлината е абсолютна, се има предвид, че тази скорост има величина "с" само в стационарната отправна система на пространството. Няма друга дефиниция за абсолютна скорост на светлината. Ако ние измерваме константна скорост на светлината във всяка една отправна система, то тогава скоростта на светлината е инвариатна, а не абсолютна. Според теб щом скоростта на светлината е константна във всяка отправна система, значи тази скорост е абсолютна. Тази дефиниция е фриволна и не е вярна. Виж по-горе какво се има предвид под абсолютна скорост на светлината. Пак да кажа, единственият факт, който опита на Майкелсън и Морли установява, е че скоростта на светлината на повърхността на земята е еднаква във всички посоки. Как се тълкува този факт, обаче, засиви от гледната точка. Нашите пра-пра-дядовци много добре са го измислили: тълкуване - изказване, което съдържа обяснение за смисъла на нещо, обикн. според нечия гледна точка Погледни следната картинка и кажи виждаш ли в нея атмосферата на земята. Ако не я виждаш, значи не си луд , защото на тази картинка атмосферата я няма. Тоест, земята няма атмосфера, ако се вярва на тази картинка. Ако приемем гледната точка, че земята няма атмосфера, нулевият резултат от опита на Майкелсън и Морли може да се тълкува по следния начин: движението спрямо абсолютна отправна система на космоса не може да бъде измерено Това е твоето тълкувание, scaner. То е и общоприетото тълкувание на нулевия резултат от опита на Майкелсън и Морли. Значи, ние знаем, че земятя се движи през космоса - обаче това движение явно не може да бъде измерено. На това тълкование се основа концепцията на СТО, че наблюдателят не може да измери/долови собственото си движение. Следователно, движението е стриктно относително; абсолютно движение няма (абслоютно в Нютонов смисъл). Друг аскпект на същото тълкувание е следното: скоростта на светлината е независима от от движението на наблюдателя в космоса Щом наблюдател, който се движи през космоса, измерва константна скорост във всички посоки, значи скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Това тълкуване е основата за втория постулат на СТО, според който скоростта на светлината е константна във всички отправни системи. Казано на кратко: ако приемем, че земята няма атмосфера, то тогава тълкованието на опита на Майкелсън и Морли е, че движението е стриктно относително и че скоростта на светлината е инвариантна (константа във всички отправни системи). Това са основоположните допускания на СТО. Възможно ли е, обаче, да има и друго тълкувание на нулевия резултат? Например, как бихме изтълкували този резултат, ако земята имаше атмосфера: Ако приемем тази гледна точка, веднага се вижда, че опитът в същност мери скоростта на светлината в атмосферата, а не в космоса. А тъй като атмосферата е в покой спрямо повърхността на земята, то тогава опитът явно е проведен в състояние на покой спрямо атмосферата. С други думи, ако земята има атмосфера, става видно че: оптическата среда, в която е проведен е опитът на Майкелсън и Морли, е атмосферата, а не космоса опитът е проведен в състояние на покой спрямо оптическата среда, а не в движение Тези наблюдения съществено променят тълкуванието на нулевия резултат от опита на Майкелсън и Морли. Ако скоростта на светлината вътре в атмосферата е постоянна докато земята се движи през космоса, то тогава тази скорост е относителна (в Галилеев смисъл), а не инвариантна, както постулира специалната теория на относителността (СТО). Ако повториш същия опит на луната, там няма да измериш константна скорост във свички посоки, защото луната няма атмосфера и ти щеш не щеш си в движение спрямо космоса. Както написах в предишен пост, този опит в същност вече е направен от сателитните мисии за картографиране на космическия фон и тези мисии не са измерили изотропна скорост на светлината. Така че, уважаеми scaner, нулевият резултат на опита може да се тълкува различно в засимост от гледната точка. СТО приема гледната точка, че земята няма атмосфера и че опитът мери атмосферата в космоса - и тълкува нулевия резултат спрямо тези допускания. Това не е единственото тълкувание, обаче. Ако приемем, че земята има атмосфера, то тълкуванието на нулевия резултат се променя. Ако можеш се опитай да вникнеш в това, което казвам. СТО не би трябвало да е религия, а научна теория, която винаги подлежи на преразглеждане. Спри да рецитираш партийната линия и малко си отвори съзнанието. На първо време различи кое е факт и кое е тълкувание на факт. Току виж си изненадал самия себе си с това, което сам ще разбереш за СТО.

Чакай сега. Ти или изполваш нестандартна терминология, или се бъркаш. След като Джеймс Максуел публикува теорията на електро-магнетизма, физиците смятат, че скоростта на светлината е абсолютна. Това означава, че скоростта на светлината има стойност с единствено в абсолютната отправна система на етъра/космоса. Във всяка една друга отправна система, скоростта на светлината е с ± v, където v е скоростта на тази отправна система спрямо етъра/космоса. Това е общоприетата дефиниция на термина "абсолютна скорост на светлината". Опитът на Майкелсън и Морли се опитва да потвърди точно абсолютността на скоростта на светлината. Тъй като земята се движи през космоста, очакваният резултат от опита е да се измери не-нулева фазова разлика. Вместо това, обаче, фазова разлика е нула - и така хипотезата, че скоростта на светлината а абсолютна, е категорично опровергана. Така че ако едно нещо е сигурно в следствие на опита, то е че скоростта на светлината не е абсолютна. Но ако скоростта на светлината не e абсолютна, тогава каква е? Специалната теория на относителността отговаря на този въпрос като постулира, че скоростта на светлината е инвариантна (или константна) за всички наблюдатели. Това озачава, че скоростта на светлината има стойност с във всяка отправна система. Казано накратко: абсолютна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с само в абсолютната отправна система на етъра/космоса инвариантна скорост на светлината: стойността на тази скорост е с във всяка отправна система Нека използваме тази стандартна терминолгия, за да няма объркване. Единственият факт, който е установен от опита на Майкелсън и Морли, е скоростта на светлината на повърхнмостта на земята е еднаква във всички посоки. Няма други факти, които опитът е установил. На базата на този факт, ние заключаваме, че скоростта на светлината не е абсолютна (спрямо горната дефиниция). Това е заключение, обаче, а не факт. Нека не объркваме какво е факт и какво е заключение. Друго заключение, които (уж) следва от споменатия факт, е че скоростта на светлината е инвариантна. Това пак е заключение, а не факт. На всичкото отгоре грешно заключение.

Scaner, това наистна е факт. Няма две мнения по този въпрос. Това не е факт, а интерпретация на факт. Има разлика. Единсвтеният факт, потвърден от експеримента, е че фазовата разлика е нула.  Каква е причината, обаче, фазовата разлика да е нула? Фиците на времето обясняват този резултат с това, че скоростта на светлината е константна за всички наблюдатели (или инвариантна). Това ли е единственото обяснения, обаче? Възможно ли е да има и друго обяснение, което да е различно от общоприетото? Тук с теб се раминаваме, защото ти не вярваш, че има друго обяснение на нулевата фазова разлика. Аз пък казвам, че има.

Хехе, тук трябва да се съгласим, че не се съгласяваме. Нали с това почнах, че общоприетата интерпретация е грешна (според мен).

А, е сега вече май се разбираме. Точно така, едната от двете интерпретации е общоприетата интерпретация, а другата е моята. Аз не съм учен, но въпреки това твърдя, че общоприетата интерпретация е грешна. Ха да видим кой кого ;).

Не бе, Шпага. Представи си атосферата като едит огромен балон/мехур с въздух, който плува в космоса. Скоростта на светлината вътре в балона не е същата като тази отвън.

Имам чувството, че нещо не се разбираме. Отрициателният резултат на опита има две различни интрепретации в зависимост от това в коя оптическа среда се се смята, че е проведен опита: ако това а атмосферата, значи скоростта на светлината е относителна ако това е космосът, значи скоростта на светлианат е инварианта За това иде реч: как да се интерпретира резултата. Да дам пример: можеш ли да измериш скоростта на летящ самолет, ако измериш скоростта на вятъра вътре в (закритата) кабината на самолета? А ако измериш скоростта на вятъра отвън на открито на крилото на самолета, същата скорост ли ще измериш като вътре в кабината? Същото и със земята: можеш ли да детектираш движението на земята в космоса като мериш скоростта на светлината вътре в атмосферата? А същия резултат ли ще получиш, ако измериш скоростта на светлината извън атмосферата? Вътре същото ли е като вън?

Това са добри уточнения, благодаря. Като говоря за стъкло, вода и въздух, аз явно имам предвид оптическа среда. Вакумът също е оптическа среда. Не мисля, че някой в днешно време вярва, че светлината има нужда от етър или друга преносима среда за разпространение. След като опитът на Майкелсън и Морли показва, че няма етър, тогава въпросът е в коя оптическа среда е направена интерференционната картина - във вакума на космоса или във въздуха на атмосферата?

Да. Но ако се приеме, че няма етър, тогава коя скорост на светлината е измерена от опита? Май ще трябва да се съгласим, че не се съгласяваме ;).

Оптическата среда в случая е атмосферата. Ето какво имам предвид под оптическа среда: https://bg.wikipedia.org/wiki/Преносна_среда Чакай сега. Не е ли ясно от 100+ години, че опитът на Майкелсън измерва изотропна скорост на светлината? Аз това го взимам за даденост. Значи, като се има предвид, че опитът измерва изотропна скорост на светлината, коя точно скорост измерва опитът: тази в атмосферата - или тази в космоса? За десети път: как мериш "космическата" скорост на светлината вътре в атмосферата? Ако мериш скоростта на светлианата под вода, "космическата" скорост ли ще измериш или тази във водата? Ако мериш скоростта на светлианата вътре в стъкло, "космическата" скорост ли ще измериш или тази в стъклото? Ако мериш скоростта на светлианата в армосферата, пак ли "космическата" скорост ли ще измериш? Нали това ми е цялата теза: физиците са се объркали, че опитът мери "космическата" скорост, а в същност опитът мери атмосферната скорост. Вода, стъкло и въздух са три различни оптически среди. Разликата е единствено в индекса на рефракция (ако става дума за светлинна проводимост, не друго). Ако изстудиш въздуха, той ще стане на течност. А ако нагрееш водата, тя ще стане на газ. Микровълновото лъчение е електро-магнитна радиация, която идва "от всякъде". Това означава, че в каквато и посока да се движиш в космоса, ти винаги се движиш срещу източник (излъчвател) на микровълново лъчение. Когато се движиш срещу източник на светлина (електро-магнитна радиация), се получава Доплер-ефект. Ето го този ефект спрямо Космическиа Фон: синьото е по посока на движението, а червеното е в обратна посока. Пак да кажа, според специалната теория на относителността, това е невъзможно. Такава карта не може да съществува, защото ти уж не знаеш, че се движиш (движението е стриктно относително). Значи сателитите са направили нещо, което е невъзможно според специалната теория на относителността. Няма такава карта, както казваме по нашенски:

Scaner, ти спориш по принцип (да не кажа наизуст), а не отговаряш на въпросите, които те питах.