gmladenov

Прав си, пропуснах да уточня: референцията в случая е оптическата среда. А доказателсвтото за това е самият опит на Майкелсън и Морли. Оптическият апарат, използуван в опита (така наречения интерферометър), се намира в покой спрямо атмосферата и измерва изотропна скорост на светлината в атмосферата. Според класическата вълнова теория, само наблюдател в покой спрямо оптическата среда ще измери изотропна скорост на светлианата; ако наблюдателят е в движение, то тогава той ще измери различни скорости на светлината в разлинчни посоки. С други думи, самият опит потвърждава класическата вълнова теория, че наблюдател в покой ще измери изотропна скорост на светлината. А щом опитът измерва изотропна скорост докато земята се движи, значи че скоростта на светлината е относителна. Друго доказателство за това, че скоростта на светлината е относиттелна, са сателитните мисии за картографиране на Космическиа Микровълнов Фон. Всички тези мисии успяват да детектират движението на земята през космоса. Според специалната теория на относителността, това е невъзможно.

Те ще бъдат различни само ако скоростта на светлината е абсолютна. Само че опитът на Майкелсън и Морли показва, че скоростта на светлината не е абсолютна. Но ако не е абсолютна, каква тогава е скоростта на светлината? Според специалната теория на относителността, скоростта на светлината е инвариантна. Аз пък казвам, че това не е вярно, защото физиците на времето са направили грешка. Когато тази грешка се признае, става ясно, че скоростта на светлината е относителна, а не инвариантна. Е да де, само че отправните системи на наблюдателите са симетрчини. Ако съм в покой, ти си в движение - и обратното. Но и двамата мерим постоянна скорост на светлината. Затова се казва, че скоростта на светлината е инвариатна. Така е - но не са се усетили, че опитът на Майкелсън и Морли е мерил скоростта на светлината в атмосферата. Иди например на английската страница на Уикипедия за опита и потърси думата "atmosphere": https://en.wikipedia.org/wiki/Michelson–Morley_experiment Ти кажи как е възможно тази дума да не е спомената - при положение, че опитът е измерил скоростта на светлианат в атмосферата. На същата страница също така ще видиш и следната картинка. Виждаш ли тук да има атмосфера? Това е грешката, бе човек. Помисли малко вместо да спориш: Къде е проведен опита - в атмосферата или в космоса? Ако опитът се е провел в атмосферата, защо никъде не се споменава, че опитът е мерил скоростта на светлината в атмосферата? Ако опитът е измерил еднаква скорост във всички посоки в атмосферата, защо скоростта на светлината не се смята за относителна? Опитът на Майкелсън и Морли предшества специалната теория на относителността. Преди опитът да се проведе, физиците са смятали, че скоростта на светлината е абсолютна. Опитът показва, обаче, че това не е така - и това води до появата на специалната теория на относителността. Така че опитът на Майкелсън и Морли не може да се брои за доказателство, че теорията е вярна, след като теорията е създадена да обясни отрицателния резултат на опита. Много поздрави.

Скростта на всяка вълна е независима от скоростта на източника. Въпросът е дали скоростта на светлината е също така независима и от скоростта на наблюдателя. Скоростта на зука, например, е зависима от скоростта на наблюдателя. Ако наблюдателят се вдижи срещу звуковите вълни, то тогава относителната скорост на звуковите вълни ще е по-висока отколкото ако наблюдателят е в покой. Това важи ли, обаче, за скоростта на светлината? Според специалната теория на относителността, скоростта на светлината е инвариантна. Тоест, тя не е относителна и не зависи от скоростта на наблюдателя. Аз пък твърдя, че това е грешно ;).

Здравейте, Казвам се Георги Станимиров и съм програмист. Все пак се оказва, че специалната теория на относителността наистина е грешна. Причината е, че теорията е базирана на грешка: физиците на времето не са се усетили, че известият опит на Майкелсън-Морли в същност измерва скоросттта на светлианата в атмосферата. Вместо това, те са мислили, че опитът измерва скоростта на светлината в космоса. Както е известно, опитът на Майкелсън-Морли измерва една и съща скорост на светлината във всички посоки (така нареченият "отрицателен" или "нулев" резултат). Този резултат може да се интерпретира различно в зависимост от това коя скорост на светлината се смята, че е измерена от опита: скоростта на светлината в атмосферата скоростта на светлината в космоса Ако приемем, че опитът е измерил скоростта на светлината в атмосферата, то тогава опитът е доказателство, че скоростта на светлианат в атмосферата остава постоянна докато земята се движи през космоса. Следователно, тази скорост е относителна. Ако приемем, обаче, че опитът е измерил скоростта на светлината в космоса, то тогава изглежда, че тази скорост е независима от движението на земята. Специалната теория на относителността е базирана на идеята, че скоростта на светлината е независима от движението на наблюдателя. Тоест, теорията приема, че опитът на Майкелсън-Морли е измерил скоростта на светлината в космоса. Е да де, ама как се мери скоростта на светлината в космоса от повърхността на земята (където е извършен опита)? Това е физически невъзможно. За да се измери скоростта на светлината в космоса, измерването трябва да се направи в космоса, а не вътре в атмосферата. Единсвената скорост на светлината, която може да се измери вътре в атмосферата, е скоростта на светлината ... в атмосферата. В общи линии това е. Физиците на времето просто не са се усетили коя скорост на светлината в същност е измерена от опита на Майкелсън-Морли. В последствие, измерванията на опита са интерпретирани погрешно - и така се ражда специалната теория на относителността. Да не се усетиш, че земята има атмосфреа, си е доста тъпа грешка, честно казано. Като се има предвид, обаче, какво е било нивото на знание на времето, това не е чак толкова учудващо. Въпросът е, как така тази грешка не е забелязана досега? Моля коментирайте. Ако ви интересно да прочетете повече, ето линк към темата, която съм написал по въпроса (на английски): http://vixra.org/abs/1906.0355 Поздрави