gmladenov

Ами благодаря за справката с формулите. Но накрая на пътуването имаш само един буркан. Колко монети има в този буркан? Това е парадоксът, а не кой по кое време е слагал монети в буркана. Твоето "решение" не отговаря на този въпрос.

Ами то е така. Според СТО, всеки наблюдател дефакто има свое собствено време. Така че звездата и ракетата наистина имат паралелни животи (ако са в движение една спрямо друга). Според мен, обаче, СТО е грешна ;).

Ракета се движи инерциално към звезда, която във време t(0) се намира на 10 светлинни години разстояние от ракетата. Относителната скорост между ракетата и звездата е 0,9с. В отправната система на ракетата Ракетата е в покой и звездата се приближава към ракетата. След като звездата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до ракетата за 11,1г. Ако за това време един от космонавтите пуска по 1 лев на ден в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). Следователно, в буркана с монетите би трябвало да има само 1752 монети (4,8*365=1752) - въпреки, че космонавтът е пуснал 4052 монети. Значи, когато ракетата пристигне до звездата, броят на монетите в буркана ще бъде едновременно 4052 и 1752, в зависимост от перспективата. Моля намерете решение на този парадокс.

Само ще посоча, че уж разбираш от СТО и уж те бива в мисленето - а не можеш да решиш простата задачка, която ти дадох. Задачката съм я измислил сам (гениална хрумка, ако щеш), така че няма да намериш решението в книгите. Ще трябва да го измислиш сам. Ако го измислиш, те признавам. Иначе явно си голям на приказки, но малък на дела. Тоест, въздух под налягане. Покажи на дела, че не си въздух под налягане. Празните приказки не се броят. Хайде със здраве засега.

Ами аз поспорих доста по темата със Сканер-чето (R2D2), но все се стига до задънена улица. На него му дай да превъзхожда и да обижда - но като трябва да помисли е кръгла нула. Та в крайна сметка да спориш с него е да спориш с телевизора. Майка ми едно време обичаше да казва "замълчи да чуем телевизора".

Ти си само въздух под налягане, колега.

Хем невеж, хем спори. Пълно нахалство. Вземи научи как се прилага Лоренцовата трансформация пък ще видим. Слаб (2) на този етап. Нещо друго: Аз ти давам задача/парадокс, която ти въобще не можеш да решиш. И въпреки това продължаваш да мислиш, че аз не знам за какво говоря. Хич не си от схватливите.

Хехе, ти сигурно затова си Недоспал . Аз пък тепърва ще си лягам. Ами според СТО е точно така. Без отправна точка ти не знаеш дали се движиш или не. Също така разстояния се скъсяват само в отправни системи. В примера с влака между София и Бургас имаме две отправни системи: влакът и земята. Тъй като София и Бургас са в отправната система на земята, разстоянието между тях може да се скъси. Според СТО, обаче, космосът не може да е отправна система. Съответно космическите разстояния не се скъсяват. Отправните системи в твоя пример са ракетата и звездата. Така че разстоянията/дължините в ракетата и на звездата можеш да ги скъсиш. Разстоянието между тях, обаче, не можеш. Затова то е 10 светлинни години и в двете отправни системи. Дори със забавяне на времето то си остава 10 светлинни години.

Зацикли ли, колега? Нещо не ти излизат сметките май? По-лошо. Ще трябва да признаеш, че съм прав.

А така. Върни се сега пак към примера и помисли малко. В твоята отправна система звездата не може да пристигне за по-малко от 10г, защото иначе тя трябва да се движи по-бързо от светлината. Значи, в твоята отправна система винаги изминават поне 10г докато звездата пристигне. Така че ти винаги ще имаш поне 10*365 = 3650 монети в буркана. Няма вариант да имаш по-малко. Помисли и ще видиш.

Пази Боже сляпо да прогледа! Разстоянията се скъсяват само в "другата" отправна система. Когато звездата се движи в твоята отправна система, разстоянието не се променя - защото то е в твоята отправна система. Разстоянията в твоята отправна система не се променят. Нали ти си в покой. Толкова ли ти е разбирането на СТО, бе колега? Завалията.

Колега, ако той е изминал 10 светлинни години за 4.8г, значи той се е движел с по-висока скорост от тази на светлината. Според Айнщайн това възможно ли е, колега? Това ли е вашето разбиране на СТО??

Ето един по-подробен разбор на твоя пример с ракетата и далечната звезда. Според СТО има две перспективи: - ти си в покой, а звездата се движи (твоята перспектива) - звездата е в покой, а ти се движиш (перспективата на звездата) Спрямо твоята отправна система Ти с в покой, а звездата идва към теб. След като звездата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до теб за 11,1г. Ако за това време ти всеки ден пускаш по 1 лев в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). Спрямо отправната система на звездата Звездата е в покой, а ти идваш към звездата. След като ти си на 10 светлинни години разстояние - и се движиш със скорост 0,9с - ти ще дойдеш до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, твоето време е забавено. Така че за теб уж ще изминат само 4,8г, а не 11,1г. Следователно, в твоя буркан би трябвало да има само 1752 монети (4,8*365=1752) - въпреки, че ти си пуснал 4052 монети. Значи, когато ти пристигнеш до звездата, броят на монетите в буркана ще бъде едновременно 4052 и 1752, в зависимост от перспективата.

Точно така.

Право в десятката. Казано по малко по-различен начин: всеки наблюдател си има собствено време. Ако двама наблюдатели са в покой един спрямо друг, техните времена съвпадат. Но ако наблюдателите са в движение един спрямо друг, техните времена течат различно. Така че в случая на движение имаш две времена: "стационарно време" и "движещо се време". За да ги сравниш, трябва да ги преизчислиш във всяка една отправна система, все едно обръщаш между две валути. В твоя пример с ракетата, 11.1 "движещи се" годиини се равняват на 4.8 "стационарни" години. Тоест, според земляните ти си пътувал 4.8г и би трябвало да си по-млад - но в същност ти си пътувал 11.1г и не си останал по-млад. Само дето тези от земята те смятат за по-млад. Както ти казах, това са парадоксите на СТО. Нека разгледаме следния симетричен пример: Ракети А и Б излитат от два противоположни края на земята и по едно и също време. Изпитват еднакво ускорение по време на излитането и въобще всичко им е еднакво. Като цяло те са огледални образи на една друга; тоест, имаме пълна симетрия. Според ракета А, времето на Б се забавя. Но според ракета Б, времето на А се забавя. На кой му се забавя времето? Казано по друг начин: Според теб жена ти е взела ключа от колата. Но според жена ти, ти си взел ключа от колата. В кой е ключа от колата? Същото и със СТО. СТО работи добре на теория, но в момента, в който се опиташ да си ги представиш нещата на практика, ти ще закицлиш. Нали затова казвам, че СТО е грешна. От там идват всичките парадокси. Пак десятката.

Според СТО, разстоянията/дължините се скъсяват в "другата" отправна система. Така че на теб ще ти се струва, че разстоянията на земята се скъсяват. На тези от земята пък ще им е се струва, че твоята ракета се скъсява. Разстоянието до далечната звезда за теб не се скъсява и ти ще стигнеш до там за 11.1г. Земляните си мислят, обаче, че твоето време тече по-бавно и според тях ти ще стигнеш до звездата за по-кратко време. Твоите 11.1г за тях ще бъдат 4.8г (ако не греша). Парадоксите на СТО.

Доказателсвтото, че СТО е грешна, са сателитите за картографиране на космическия фон. Според СТО наблюдателите не могат да открият собственото си движение - а сателитите го откриват. Това в явен разрез със СТО, но въпреки това СТО все още не се смята за оборена. Причината е, че и това доказателство може да се извърти така, че уж не опровергава СТО. Реалистично погледнато, има два начина да се обори СТО на този етап: някой да измери по-висока скорост от тази на светлината опитът на ММ да се повтори в космоса Само тези два опита ще убедят хората, че СТО е грешна. Иначе не. Първият от тези начини е дефакто невъзможен, освен ако наистина не съществуват някакви неоткрити частици, които се движат по-бързо от светлината. Най-вероятно такива частици няма. Вторият начин е да се повтори любимият ти опит в космоса. Това пък никой няма да го финансира, така че и той отпада. На нищо друго хората няма да повярват, след като СТО вече е влязла в общественото съзнание. Ето, аз посочвам очевидна грешка на физиците - и нито ти, нито някой друг иска да ме чуе. Само ме мислите за луд и ме обиждате. Но помисли малко: ако СТО някога бъде оборена, то ще от някой, дето го мислят за луд. Тия, дето не ги мислят за луди, не смятат, че теорията е грешна. Не е ли така? Аз съм ОК с това, че никой не се съгласява с мен. Хич не съм луд за грешката, независимо другите какво си мислят.

Хехе, шаранчето клъвна. Трябва да има последната дума. Не може иначе.

Значи можеш да говориш глупости, но като те питат конкретен въпрос мълчиш като пукал: каква е скоростта на Дядо Мраз в етъра?

Нали вече ти отговорих: ако веднъж приемем, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, СТО много трудно може да се обори. За да се покаже, че СТО е гнила, трябва да се върнем при корените на СТО - тоест, при твоя любим експеримент от 1887. Аналогичен пример е теорията на Дарвин за еволюцията. Кои факти от настоящето не могат да се обяснят с теорията, че Господ ни е създал? Ако искаш да покажеш, че има еволюция, ти нямаш как да не се върнеш в миналото.

Ами за същото. Пускаш фитила и си приготвяш пуканките.

Ами дай да се сбиеме накрая. Нали затова сме тук в крайна сметка.

Погледни по-горе. Той не разбира какво става, но продължава със заучените фрази и научните претенции.

Ами виж сега. Етърът е измислица - като Дядо Мраз. Като почнем да обясняваме физически феномени с Дядо Мраз - и си вярваме - значи толкова си можем. И неандерталците са обяснявали гръмотевиците с гнева на боговете. И те толкова са могли, завалиите. Ако колегата нямаше претенции са научност, сигурно нямаше да се заяждам. Но как се устоява на неандерталец с научни претенции (или на прасе с червило)??

Миличкият. Той толкова си може.