gmladenov

Нали това е трикът на СТО: Времето в движеща се отправна система се "забавя" и така скоростта на светлината е с и за стационарния наблюдател. По този начин СТО забавя светлината ... без да променя скоростта и. Сигурно си мислиш, че говоря глупости, но погледни сметките. Те не лъжат ... а са направени по учебник.

Нали според СТО всеки наблюдател е в покой в собствената си отправна система. Затова винаги мери скоростта на светлината като с, а освен това си има и собствено време. Така излиза, че един движещ се наблюдател живее "в собствен мехур", както върви англиийският идиом ("живееш в собствен свят"). В този мехур времето се забавя и така и външните наблюдатели също виждат скоростта на светлината вътре в мехура като с. Бих искал това да е остроумен (?) майтап, но не е. Затова съм отворил тема, че СТО е грешна ;). Иначе и твоята физическа интуиция, и тази на Сканер са вярни ... само че в СТО реалността не важи.

По странно съвпадение наскоро си мислех за подобен експеримент, но с атомен часовник. Опитът на Хафеле-Кийтинг уж показва, че СТО е вярна. Само че този опит е със самолет, което значи че е имало изкачване на височина и съответно промяна в гравитацията. Промяната гравитацията влияе на атомните часовници, така че не знае какво точно е мерил опита. Ако обаче подобен опит се повтори с влак или автомобил на земята, атомният часовник пак би трябвало да изостане, според СТО. Но ако не изостане, това би било доказателство срещу СТО.

Колега, колкото и да ти е неприятно ще трябва да се примириш, че съм прав . Ако в горния пример използваме формулата за забавяне на времето, получаваме следното: Това е абслолютно същият резултат, който получих от пътя на светлината в горния ми пост. Така че нещата се връзват без грешка. Интересно, обаче, ако транслирам времевия координат с обратен Лоренц, получавам: С този координат интервалът Т = (t - 0) не излиза същия като горе ... а май трябва да е същия ??

Точно. Според СТО светлината се движи заедно с наблюдателя ... все едно движещият се наблюдател има своя собствена аура/атмосфера, в която скоростта на светлината винаги е с.

Не е така, защото след съвпадането на координатните системи в момент t(0), началото на координатната система на влака също се премества.

Ето картинката и сметките. Наблюдателят в отправната система на влака е в покой и светлината от крушката достига едновременно до стените на влака. Търси се дали тази едновременност се запазва и в отправната система на гарата. Приемаме, че крушката е началото на координатната система на влака и че двете отправни системи съвпадат в момента t(0) на светването на крушката. В случая използваме обратната Лоренцова трансформация, защото транслираме от движещата се отправна система (влака) към стационарната (гарата): За удобство във формулите ще използваме Лоренцовия коефициент: Първо транслираме координатите на крушката и двете стени на вагона (дясната и лявата): В отправната система на гарата светлината изминава следните разстояния: Най-очаквано двете разстоянията са еднакви. Естествно тези две разстояния (γ*L) са различни от разстоянията (L) в отправната система на влака. В крайна сметка, обаче, светлината изминава еднакви разстояния както в отправната система на на влака, така и в отправната система на гарата. Според СТО, скоростта на светлината е еднаква и двете отправни системи. И тъй като разстоянията също са еднакви, значи светлината измива разстoянията (γ*L) в отправната система на гарата за едно и също време: Следователно, както многократно вече повторих, светлината достига едновременно стените на вагона както в отправната система на влака, така и в отправната система на гарата. Тоест, в случая имаме запазване на едновременността между двете системи. Така че следната картинка е напълно грешна, защото не отговаря нито на СТО, нито на Нютоновата физика.

Ти си неприятно арогантен ... а ти си този, който бърка в случая. Кажи как се вкарват Латекс формули в редактора тук. Не мога да ги вкарвам тези формули и това е. Мъка.

Следната картинка е грешна ... което много лесно се доказва:

Продължаваш да го смяташ грешно, колега. Първо, трябва да използваш обратната Лоренцова трансформация, тъй като транслираш от движещата се към стационарната система. Ти използваш правата трансформация ... което в случая е грешно. След това като направиш сметките ще видиш, че светлината изминава еднакъв път в двете посоки и в отправната система на гарата. А тъй като скоростта на светлината е постоянна, светлината изминава този път за едно и също време и в тази отправна система. Тоест, завършванме с едновременност и в двете отправни системи ... което ми беше първоначалната теза.

Сметни и координатите, колега. После ще сметнем дали светлината се движи с еднаква скорост в двете посоки ... в отправната система на гарата. Нали знаеш, че това задължително трябва да излезе така. Ако не, значи сметките са грешни.

Разбирам ги до толкова, че в горния пример имаме едновременност на събитията и в двете отправни системи .

Не, Шпага. Принципно не бях прав, че едновременни събития не могат да се транслират към не-едновременни. Но в този конкретен случай имаме едновременност.

Добре. Признавам, че не бях прав за това.

По твоята умна логика светлината от крушката достига дясната стена на вагона за време t = х/с > 0, но достига лявата стена за време t = (-х)/с < 0. Логиката ти е грешна, колега.

Грешно смяташ, колега: обръщаш знака неправилно. Така че не си прав. Конкретно в този пример имаме едновременност и в двете отправни системи. Няма какво да упорстваш.

Колега, за Лоренцовата трансформация говорим. Това, което ти си дал, не ми изглежда като Лоренцовата трансформация.

Загухме цял ден вчера да се обясняваме, че светлината от крушката достига до стените на влака едновременно и в двете отправни системи. Няма да загубя втори ден за тази глупост. Вервай на каквото искаш.

На теория и двата наблюдатели трябва да виждат светлинна сфера. Нещо повече: тъй като скоростта на светлината е еднаква и за двамата, те на теория виждат една и съща сфера. Само че СТО прилага трика със "забавяне" на времето, заради който наблюдателят на гарата вижда по-малка сфера от тази, която вижда наблюдателят във влака. Дефакто наблюдателят на гарата вижда светлинна сфера от миналото на наблюдателя на влака. Ако звучи безсмисленно, то е защото СТО няма физически смисъл ;).

Това беше обяснено, но явно на някои трябва да им се повтаря многократно, за да вденат. Ако наистина те интересува отговора, вземи прочети последните две страници от темата. Ако пък не, просто приеми, че горната картинка е грешна.

Тази картинка е грешна, колега. От там почна разговора.

Ами ако светлината от крушката в горния пример не достига едновременно до стените на вагона ... и в двете отправни системи, няма да имаме симетрията, за която говориш. В същото време ти си този, който настоява, че светлината от крушката в горния пример не достига едновременно до стените на вагона. Така че си избери за кое си прав и за кое бъркаш: ако си прав за симетрията, бъркаш за не-едновременността ... и обратното. А ако се мислиш, че си прав и за двете ... значи си шизофреник. Виж колко просто.

Това е и моето разбиране.

Според мен - и да има, не сме в състояние да го "видим" (установим), ако сме в същата КС, в която обектът е неподвижен и относителната скорост между ИС е сравнително малка. Според теб "да" ... но нали в СТО скъсяването уж е само наблюдатен ефект??

Покажи сметките, колега. Ако сметките излязат, ще призная, че греша. Без сметките, обаче, сме само на честна дума.